Китай подкрепя държавните фирми, но не и частните предприемачи

"Когато икономиката изпадне в затруднено положение, всички тези добри намерения са изоставяни и ние се връщаме към План "А", който винаги е да бъдат насърчавани повече инвестиции и да бъде осигурявано продължаването на паричния приток към държавните компании", обяснява Марк Уилямс, главен икономист за Азия в Capital Economics.

Китай понижи лихвените проценти на два пъти от началото на юни и намали цените на горивата в опит да насърчи икономическия растеж, който се забави до 8.1% през първото тримесечие на годината. Държавата обеща повече разходи за евтини жилища, летища и други благоустройствени проекти. Това ще налее пари в държавните строителни компании и доставчици на стомана и цимент.

Заводът на Baosteel в Чжанцзян е един от тези индустриални проекти, които правителството одобри през май като мярка за стимулиране на икономиката, след като преди това ги блокираше, за да предотврати прекомерното инвестиране в ненужни обекти. Те ще бъдат финансирани от държавни банки, които все още отпускат най-малко 80 процента от своите кредити на държавни компании, въпреки трите десетилетия на пазарно ориентирани реформи в Китай и разрастването на частния бизнес, който е двигател на икономическия бум в страната.

Символична помощ за частния сектор

Китайски ръководители, сред които премиерът Вън Цзябао, обещаха да помогнат на частния сектор с повече банкови кредити и други мерки. Предприемачи обаче твърдят, че все още не виждат промени. Работната ръка на Дън Минсин - собственик на компания за производство на компоненти за ципове в град Чаншу - северозападно от Шанхай, се стопила с две трети до 10 души през последните шест месеца, след като мнозина работници напуснали, тъй като повишаването на възнагражденията с до 30 процента не

успяло да компенсира поскъпването на живота. Дън обмисля да прехвърли дейността си във Виетнам, където ще му излезе по-евтино, пише в репортажа, цитиран от БТА.

Днес държавните компании и тяхната връзка с частния сектор са драстично променени в сравнение с епохата на централното планиране. Китай сви държавния сектор в индустрията в края на 90-те години на миналия век, като ликвидира десетки милиони работни места. След това, едно ново поколение от лидери започна през 2005 г. да създава елитни компании като петролния гигант PetroChina, мобилния оператор China Mobile и Bank of China, за да контролира секторите, смятани за стратегически.

Без конкуренция

Държавните компании са облагодетелствани от монополи, евтини банкови кредити, безплатна земя и други привилегии. Вместо да се конкурират с частните фирми, държавните извличат пари от тях, като контролират техния достъп до петрол, електроенергия, мобилни комуникации и други основни ресурси.

Комунистическите управници на Китай твърдят, че страната се нуждае от големи компании, които могат да се конкурират в световен мащаб. Системата обаче обслужва също така политически цели, като осигурява източник на работни места и пари, за да възнаграждава поддръжниците на партията и да я остави на власт в едно бързо променящо се общество.

Китайският план за стимулиране на икономиката на обща стойност 4 трлн. юана (586 млрд. долара) в отговор на кризата от 2008 г. увеличи растежа на държавната индустрия. Строителни компании и други предприятия държавна собственост получиха по-голямата част от тези пари, докато хиляди дребни производители и други частни фирми фалираха.

Растежът на държавната индустрия беше движен още от официални директиви, според които компаниите в стоманодобивния, енергийния и други сектори, смятани за стратегически, трябва да са държавна собственост най-малко на 50 на сто. В някои случаи частни фирми бяха принудени да се оставят да бъдат придобити от държавни компании.

Огромни субсидии за държавните компании

Според различни изчисления делът на икономиката, контролиран от компании, които не са частни, варира от 30 до 50%, ако в сметката бъдат включени и работническите кооперации. Огромното състояние на държавната индустрия и високите възнаграждения на шефовете в сектора, които са политически назначени лица, а не поемащи рискове предприемачи, предизвиква обществено негодувание.

"Каймакът" на 119-те държавни компании, които са контролирани пряко от правителството, са получили в периода 2001-2009 г. субсидии в размер на общо 7.5 трлн. юана (1.2 трлн. долара) под формата на евтина земя и банкови кредити, и други ресурси, според изчисления на Unirule Institute of Economic Research - независима група в Пекин.

"Хората постепенно осъзнават, че държавните предприятия са неефективни и несправедливи институции, които използват народните ресурси, за да обслужват своя собствен кръг", заявява директорът на Unirule Шън Хун. "По високите етажи на правителството и управляващата партия все повече признават това", твърди Шън. "От друга страна", отбелязва той, "държавните предприятия са колосална лобистка група. Те имат голямо политическо влияние и много пари."

Чжанцзян, в провинция Гуандун - сърцето на китайските експортни промишлени сектори, отразява конфликта между нуждата на Комунистическата партия от силен частен сектор и нейната решимост да развива държавните компании. Гръбнакът на местната икономика са частните фабрики, в които работят хиляди хора, произвеждащи мебели и традиционни китайски лекарства, или преработващи морски дарове.

Лю Пейцзян очаква продажбите на неговата компания, да бъдат тази година на равнища, сравними с 2011 година. Това е по-добре от някои конкуренти, но под годишния растеж от 20 до 40 %, с който той бил свикнал. Компанията задоволява финансовите си нужди, като взима пари от своите приходи или кредити от доставчиците.

"Определено е трудно да получиш банков кредит", подчертава Лю. Местният клон на китайската централна банка съобщи, че изследване на малкия бизнес в Чжанцзян е установило, че 90% от компаниите изпитват недостиг на пари или имат проблем с кредити. Въпреки че Гуандун е прочута със своя частен сектор, едва 12 на сто от банковите кредити отиват за предприемачи, според думите на заместник-партийния секретар в провинцията Чжу Минго, цитирана от близък до властта вестник.

"По-големите държавни компании могат да се задържат на повърхността, защото имат достъп до финансиране, и това означава, че те имат огромно конкурентно предимство", обяснява Уилямс. "Така че дали просто завладяват пазарен дял или направо придобиват по-малките фирми, резултатът е, че те се оказват накрая в много по-силна позиция."