Китай подкрепя държавните фирми, но не и частните предприемачи

Това възпрепятства усилията за намаляване на зависимостта на страната от инвестициите и постигане на самоподдържащ се растеж, подхранван от потребителските разходи

Реформаторите твърдят, че Китай се нуждае от повече предприемачи като Лю Пейцзян. Неговата верига от шест магазина за мебели дава работа на 60 души в южния град Чжанцзян. Отговорът на китайските власти на най-тежката икономическа ситуация след кризата от 2008 г. обаче е да помпат пари в държавната индустрия, като оставят хора като Лю, които създават работни места, да се оправят сами. Това пише в обширен репортаж АП.

В другия край на града може да бъде видян резултатът от проект, който е нагледен пример за китайския миниплан за стимулиране на икономиката - стоманодобивен завод за 69.6 млрд. юана (11 млрд. долара), построен от държавна компания и финансиран от държавни банки, които дават малко кредити на частния сектор. В предприятието ще бъдат наети 5000 души, което прави по едно работно място на всеки инвестирани 2.2 млн. долара. Очаква се разходи като тези на Baosteel Group - компанията собственик на стоманодобивния завод в Чжанцзян, да помогнат за ускоряване на икономическия растеж по-късно тази година.

Държавните предриятия създават малко работни места

Поставянето на акцент върху държавната индустрия, която създава малко работни места, обаче ще струва скъпо в по-дългосрочен план, като ще възпрепятства усилията за намаляване на зависимостта на Китай от инвестициите и за постигане на самоподдържащ се растеж, подхранван от потребителските разходи.

Тази стратегия ще укрепи още повече позициите на държавните компании, които гълтат лакомо субсидии и доминират в редица сектори - от петролния до телекомите. Това може да попречи на реформите, които според Световната банка и други институции са необходими, за да продължи китайската икономика да нараства чрез ограничаване на държавната индустрия и стимулиране на свободната конкуренция и на по-динамичните частни компании.

"Когато икономиката изпадне в затруднено положение, всички тези добри намерения са изоставяни и ние се връщаме към План "А", който винаги е да бъдат насърчавани повече инвестиции и да бъде осигурявано продължаването на паричния приток към държавните компании", обяснява Марк Уилямс, главен икономист за Азия в Capital Economics.

Китай понижи лихвените проценти на два пъти от началото на юни и намали цените на горивата в опит да насърчи икономическия растеж, който се забави до 8.1% през първото тримесечие на годината. Държавата обеща повече разходи за евтини жилища, летища и други благоустройствени проекти. Това ще налее пари в държавните строителни компании и доставчици на стомана и цимент.

Заводът на Baosteel в Чжанцзян е един от тези индустриални проекти, които правителството одобри през май като мярка за стимулиране на икономиката, след като преди това ги блокираше, за да предотврати прекомерното инвестиране в ненужни обекти. Те ще бъдат финансирани от държавни банки, които все още отпускат най-малко 80 процента от своите кредити на държавни компании, въпреки трите десетилетия на пазарно ориентирани реформи в Китай и разрастването на частния бизнес, който е двигател на икономическия бум в страната.

Символична помощ за частния сектор

Китайски ръководители, сред които премиерът Вън Цзябао, обещаха да помогнат на частния сектор с повече банкови кредити и други мерки. Предприемачи обаче твърдят, че все още не виждат промени. Работната ръка на Дън Минсин - собственик на компания за производство на компоненти за ципове в град Чаншу - северозападно от Шанхай, се стопила с две трети до 10 души през последните шест месеца, след като мнозина работници напуснали, тъй като повишаването на възнагражденията с до 30 процента не

успяло да компенсира поскъпването на живота. Дън обмисля да прехвърли дейността си във Виетнам, където ще му излезе по-евтино, пише в репортажа, цитиран от БТА.

Днес държавните компании и тяхната връзка с частния сектор са драстично променени в сравнение с епохата на централното планиране. Китай сви държавния сектор в индустрията в края на 90-те години на миналия век, като ликвидира десетки милиони работни места. След това, едно ново поколение от лидери започна през 2005 г. да създава елитни компании като петролния гигант PetroChina, мобилния оператор China Mobile и Bank of China, за да контролира секторите, смятани за стратегически.

Без конкуренция

Държавните компании са облагодетелствани от монополи, евтини банкови кредити, безплатна земя и други привилегии. Вместо да се конкурират с частните фирми, държавните извличат пари от тях, като контролират техния достъп до петрол, електроенергия, мобилни комуникации и други основни ресурси.

Комунистическите управници на Китай твърдят, че страната се нуждае от големи компании, които могат да се конкурират в световен мащаб. Системата обаче обслужва също така политически цели, като осигурява източник на работни места и пари, за да възнаграждава поддръжниците на партията и да я остави на власт в едно бързо променящо се общество.

Китайският план за стимулиране на икономиката на обща стойност 4 трлн. юана (586 млрд. долара) в отговор на кризата от 2008 г. увеличи растежа на държавната индустрия. Строителни компании и други предприятия държавна собственост получиха по-голямата част от тези пари, докато хиляди дребни производители и други частни фирми фалираха.

Растежът на държавната индустрия беше движен още от официални директиви, според които компаниите в стоманодобивния, енергийния и други сектори, смятани за стратегически, трябва да са държавна собственост най-малко на 50 на сто. В някои случаи частни фирми бяха принудени да се оставят да бъдат придобити от държавни компании.

Огромни субсидии за държавните компании

Според различни изчисления делът на икономиката, контролиран от компании, които не са частни, варира от 30 до 50%, ако в сметката бъдат включени и работническите кооперации. Огромното състояние на държавната индустрия и високите възнаграждения на шефовете в сектора, които са политически назначени лица, а не поемащи рискове предприемачи, предизвиква обществено негодувание.

"Каймакът" на 119-те държавни компании, които са контролирани пряко от правителството, са получили в периода 2001-2009 г. субсидии в размер на общо 7.5 трлн. юана (1.2 трлн. долара) под формата на евтина земя и банкови кредити, и други ресурси, според изчисления на Unirule Institute of Economic Research - независима група в Пекин.

"Хората постепенно осъзнават, че държавните предприятия са неефективни и несправедливи институции, които използват народните ресурси, за да обслужват своя собствен кръг", заявява директорът на Unirule Шън Хун. "По високите етажи на правителството и управляващата партия все повече признават това", твърди Шън. "От друга страна", отбелязва той, "държавните предприятия са колосална лобистка група. Те имат голямо политическо влияние и много пари."

Чжанцзян, в провинция Гуандун - сърцето на китайските експортни промишлени сектори, отразява конфликта между нуждата на Комунистическата партия от силен частен сектор и нейната решимост да развива държавните компании. Гръбнакът на местната икономика са частните фабрики, в които работят хиляди хора, произвеждащи мебели и традиционни китайски лекарства, или преработващи морски дарове.

Лю Пейцзян очаква продажбите на неговата компания, да бъдат тази година на равнища, сравними с 2011 година. Това е по-добре от някои конкуренти, но под годишния растеж от 20 до 40 %, с който той бил свикнал. Компанията задоволява финансовите си нужди, като взима пари от своите приходи или кредити от доставчиците.

"Определено е трудно да получиш банков кредит", подчертава Лю. Местният клон на китайската централна банка съобщи, че изследване на малкия бизнес в Чжанцзян е установило, че 90% от компаниите изпитват недостиг на пари или имат проблем с кредити. Въпреки че Гуандун е прочута със своя частен сектор, едва 12 на сто от банковите кредити отиват за предприемачи, според думите на заместник-партийния секретар в провинцията Чжу Минго, цитирана от близък до властта вестник.

"По-големите държавни компании могат да се задържат на повърхността, защото имат достъп до финансиране, и това означава, че те имат огромно конкурентно предимство", обяснява Уилямс. "Така че дали просто завладяват пазарен дял или направо придобиват по-малките фирми, резултатът е, че те се оказват накрая в много по-силна позиция."

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


54 коментара
  • 1
    lachi avatar :-|
    lachi

    Европейците да се учат от китайците.

  • 2
    sensi avatar :-|
    Асен Петров

    От статията си вадя следния извод. За разлика от европейците и САЩ, които наливат пари в банките, Китай вкарва млр. в инфраструктурни проекти и строителство на нови заводи

  • 3
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    На мен пък ми е чудно какво има да се кахърим за китайците - те ще бъдат (ако вече не са) по-добре от нас! А ние тук само ще четем за успехите на тези или онези държави и ще продължаваме да затъваме във все "по-светли" бъднини...

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "lachi":

    Няма къде да ходят, ще трябва да се и по научат......

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "sensi":
    В Европа и САЩ думата имат спекулантите, които обикновено "приватизират печалбите" и "национализират загубите", каквато е политиката на Меркозето и брюкселските зелки в последните години....

    В Китай ККП просто си гледа интереса на страната в цяло и разрещавайки спекулация по капиталистически не разрешава "приватизация на печалбата" изцяло, чрез държавната регулация и не е съгласна да "национализира загубите" на спекулантите.... много просто и ясно....

    Затова на Китай работите му вървят въпреки кризите предизвиквани всеки 4-5 години от капиталетата-спекуланти подпомагани от разни храстчета, Меркозета и брюкселски зелки....

  • 6
    mike_s avatar :-|
    mike_s

    Да се чудиш как така им работи икономиката на китайците :) Или те грешат, или някои не са наясно с техния модел.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    2.5 avatar :-P
    2.5

    "Дън обмисля да прехвърли дейността си във Виетнам, където ще му излезе по-евтино, пише в репортажа, цитиран от БТА."
    Започна се! Това е добре познато на Японци и Корейци.

    "конфликта между нуждата на Комунистическата партия от силен частен сектор и нейната решимост да развива държавните компании. Гръбнакът на местната икономика са частните фабрики, в които работят хиляди хора" Тук е заложена една от мините. Каква вътрешна конкуренция може да има в икономика, в която партийния секретар е последната инстанция.
    Китайското икономическо чудо си е гео-политически проект на САЩ.
    Като повечето такива американски проекти, не е ясно къде ще им излезе края.
    Едно е сигурно, янките най-малко ще се опарят.

  • 8
    gost22 avatar :-?
    gost22

    [quote#1:"lachi"]Европейците да се учат от китайците.[/quote]
    Китайците, да се учат от "Кремиковци" — държавни субсидии + политически чадър = продажба за един юан ( виж "Захариев купува " Кремиковци"" )

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#8] от "gost22":

    За такъв номер, като сагата Кремиковци, в Китай и Лостов и Захарчо дружно ще ги изведат на стадиона.......

  • 10
    2.5 avatar :-P
    2.5

    До коментар [#9] от "boby1945":
    Нека не забравяме, че преди 40-50г. пóчина на Китайската компартия беше да има доменна пещ във всяко село. По тази логика трябваше да избият половината популация, естествено с куршуми за тяхна сметка.
    Да не си припомняме и за горките врабчета, които им бяха основния проблем с реколтата.
    :)))))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход