Развод ми дай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Развод ми дай

Макар преди време Дейвид Камерън да заяви, че е скептик, сега настоява, че напускането на ЕС е против националните интереси

Развод ми дай

Преброени ли са дните на Великобритания в ЕС и защо това това няма да е добре нито за нея, нито за Европа

Марина Станева
12536 прочитания

Макар преди време Дейвид Камерън да заяви, че е скептик, сега настоява, че напускането на ЕС е против националните интереси

© reuters


Напоследък мъглата над Ламанша е дори по-гъста от обикновено. И както в онази стара шега на в. Times, континентът е все по-изолиран.

Не че Великобритания някога е била известна с топлата си привързаност към голямото европейско семейство. Но откакто в Европа се говори, че спасението от кризата е още по-дълбок съюз, отношенията между Острова и континента съвсем охладняха. А разговорите за референдум за излизане от ЕС много зачестиха.

Поредната стъпка към развода направиха група евроскептични депутати от управляващата Консервативна партия, които през седмицата изготвиха списък с предложения за реформи в отношенията между Обединеното кралство и ЕС. Което се разглежда като опит на Лондон да си върне обратно част от правомощията, делегирани на Брюксел. Идеите включват намаляване на размера на бюджета на ЕС, преразглеждане на Общата селскостопанска политика (за която Лондон дава около 1 млрд. паунда годишно) и промени в структурните фондове.

Островен манталитет

Още от присъединяването си към ЕС през 1973 г. британците винаги са били скептични към политическата интеграция на Стария континент. Те не крият, че ценят икономическите ползи от еврочленството си, особено единния пазар, но са алергични към  концепцията за политически съюз, за който настоява все повече Германия. Сега кризата в еврозоната само допълнително разширява пропастта между двата бряга на Ламанша. Във вероятно най-критичния момент в историята на ЕС мнозина виждат спасението в сближаване на икономическите политики и повече контрол в ръцете на Брюксел. Което определено не е по вкуса на британците.

"Великобритания има този "островен манталитет". Тя възприема ЕС само като единен пазар и не разбира защо този политически съюз е необходим или желан", обяснява пред "Капитал" Павел Свидлики от Open Europe, евроскептичен аналитичен център, който твърди, че иска да спаси британското членство в ЕС чрез реформиране на сегашните споразумения. Организацията защитава модела, при който страната запазва облагите на единния пазар и митническия съюз, но Лондон може да избира кои политики на ЕС да прилага. Само че не обяснява как в Брюксел ще се съгласят с това.

"Във Великобритания винаги е имало евроскептицизъм и вероятно винаги ще има", казва пред "Капитал" Никълъс Уолтън, експерт от лондонския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). "Съществува широко разпространено недоверие към европейския проект като цяло и към мотивите на водещите страни в него. Британците са изпълнени с негодувание към това, което възприемат като намеса във вътрешните им работи от страна на Брюксел. Кризата само изостри положението", констатира Уолтън. Според него сред британците се наблюдава дълбоко безпокойство заради доверието, гласувано на Германия да заема толкова влиятелна позиция в рамките на ЕС.

При всички парламентарни избори след присъединяването на страната към ЕС европейските въпроси никога не са достигали топ три на проблемите, които тревожат гласоподавателите в социологическите проучвания. По думите на проф. Йън Бег, анализатор от London School of Economics, британският евроскептицизъм не е нещо ново, особено когато консерваторите са най-голямата партия в парламента. "Става въпрос за суверенитет, за чувството, че голяма част от това, което прави Брюксел, е намеса в личните ни дела", обяснява Бег.

Джон Спрингфорд от Центъра за европейски реформи посочва, че за разлика от британците останалите страни в ЕС разбират, че е необходимо по-дълбоко сближаване, за да може еврозоната да проработи. "И ако това означава централен контрол над националните бюджети, повечето хора биха се съгласили. Великобритания обаче не е част от еврозоната и не иска да се присъедини. Затова и определено не смята да участва в това", казва Спрингфийлд пред "Капитал".

Изгледите за една по-интегрирана Европа само засилват натиска за провеждането на референдум за излизането на Обединеното кралство от ЕС. За това настоява и евроскептичното лоби в редиците на Консервативната партия. Засега премиерът Дейвид Камерън се противопоставя, тъй като подобно допитване би разделило партията на две и би насочило много енергия и усилия в друга посока вместо към спасяване на закъсалата икономика. Но подобна опция става все по-вероятна. "Много е възможно, макар и не 100% сигурно, да има референдум в следващия парламент", прогнозира пред "Капитал" Чарлс Грант, председател на Центъра за европейски реформи.

Според Павел Свидлики интересното е не кога ще се проведе референдумът, а какъв ще бъде въпросът. "Много хора искат той да бъде "Вътре или извън?", казва анализаторът от Open Europe. Но ако британците решат да напуснат ЕС, ще се наложи предоговаряне на търговските споразумения. Така че интригата е какви договорки ще станат между Лондон и Брюксел преди това. И така референдумът може да бъде на два етапа с първи въпрос "Приемате ли новите предоговорени споразумения?" и втори въпрос "Вън или вътре?".

Както посочва Никълъс Уолтън, основните партии в действителност не искат референдум, но са под натиск. "Те вероятно ще намерят начин да го забавят поне докато не стане време да пишат предизборните си програми", предполага експертът от ЕСВП.

Швейцария с ядрени оръжия?

Нарастващият евроскептицизъм на консерваторите е в унисон с еволюцията в общественото мнение в страната. Още през 2011 г. социологическите проучвания показаха ясно мнозинство за онези, които желаят Великобритания да напусне ЕС и да се превърне в нещо като Швейцария с ядрени оръжия. Кризата избистри ситуацията. Сега тези, които предупреждаваха от самото начало, че еврото ще доведе до катастрофа, могат да твърдят, че са били прави. Не помага и фактът, че европейските лидери продължават да изглеждат безпомощни и неспособни да се справят със ситуацията, а безбройните спешни срещи и спасителни пакети все още не дават резултат.

Междувременно все повече консерватори и по-малки компании, близки до партията, започнаха да възприемат ЕС като пречка – една хипербюрократична организация, която задушава свободната инициатива и ограничава постиженията на динамичната британска икономика. Някои от тях виждат бъдещето в по-силни двустранни връзки с Америка и страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), като пренебрегват факта, че Великобритания изнася повече за Ирландия, отколкото за всички от БРИКС, взети заедно.

Особено силни са тревогите в Лондонското сити, където подозрението е, че Париж и Берлин се опитват да използват нови европейски регулации, за да откраднат или спънат бизнеса му. В средите на финансистите, които често са близки до висши представители на консерваторите, евроскептицизмът нараства. Страхът е, че предложеният данък върху финансовите транзакции може да накара голяма част от бизнеса да се премести извън ЕС.

Преди няколко месеца Лондон твърдо се обяви против фискалния пакт на ЕС и Камерън дори посегна към опасното оръжие с надпис "вето". Обединеното кралство не подкрепя и създаването на европейски банков съюз заради притесненията как той ще се отрази на единния пазар. Друга взривоопасна тема, която охлажда чувствата към Европа, е имиграцията. В началото на юли например стана ясно, че правителството в Лондон готви планове за затваряне на границите за граждани на Гърция, ако страната фалира.

Една от причините за британския евроскептицизъм е, че е непрекъснато подхранван от добре финансирани лобистки групи, както и от голяма част от вестниците. Докато техните проевропейски еквиваленти са доста по-тихи. За голяма част от поданиците на кралица Елизабет II ЕС е просто бизнес и търговия и нищо повече. А с такава нагласа се градят партньорства, но не и приятелства в Брюксел. Тази едностранчива представа за Европа – единствено като за общ пазар, чертае пътя към изолацията и постепенно към излизането от ЕС.

"Причината е, че британците винаги са мислели по свой начин. Те виждат икономическите основания за ЕС и не разбират другите основания за съществуването му. Същевременно Уестминстърската система е много добра и няма да се подобри чрез по-голяма политическа интеграция в ЕС", смята Чарлс Грант от Центъра за европейски реформи.

"Разбира се, британците знаят, че ЕС и неговият пазар са жизненоважни за икономиката на страната, но има голямо недоволство от начина, по който съюзът се ръководи. Британската партия на независимостта (UKIP), която е подчертано анти-ЕС, краде от консервативните гласоподаватели. И тъй като торите отчаяно се опитват да спечелят пълно мнозинство в следващия парламент, много от тях мислят, че една по-твърда линия против ЕС е ключът към политическата мощ", обяснява Никълъс Уолтън. По думите му в съзнанието на британците ползите от големия единен пазар са в противовес с това, което мнозина възприемат като френско и съответно антибританско влияние в ЕС. "А сега се добавя и безпокойството от нарастващата мощ на Германия и примерите, че големите проекти на ЕС, като например еврото, просто не работят. При британците исторически липсва желание да се подчиняват на мерки, решавани от чужденци. А вестниците са много добри в намирането на примери как Европа измисля неща, които британците мразят", казва анализаторът от ЕСВП.

Самотен остров в морето

Излизането на Великобритания от ЕС е по-вероятно от всякога. И лидерите от политиката и бизнеса са единствените, които могат да го спрат. Проблемът е, че британските политици и отляво, и отдясно се страхуват да защитават ЕС, особено ако това им коства подкрепата на гласоподавателите. И не е сигурно, че ще намерят кураж и желание да обяснят на обществото как икономиката печели от еврочленството. Водещите фигури от бизнеса също могат да помогнат, като говорят повече за ползите под формата например на повече инвестиции. Според проучванията три четвърти от мениджърите на големи компании смятат, че излизането от ЕС ще бъде катастрофален. Но възгледите на собствениците на малките фирми са различни.

В случай на напускане на ЕС мечтите за процъфтяваща изолация могат да се окажат измамни и на Великобритания да й се наложи да плаща за пазарен достъп до най-големия си търговски партньор, без да има право на глас за политиките му. Затова и евроскептиците са разделени дали да предоговарят съществуващите споразумения, или да напускат. Друг въпрос е доколко останалите страни в ЕС ще са склонни да позволят на Лондон да си избира в какво да участва и в какво не. И сблъсъкът може да отвори вратата за провеждането на референдум.

"Излизането на Великобритания от ЕС не е неизбежно. Но все пак е възможно, тъй като мнозинството от британските гласоподаватели не харесват ЕС. За да не се случи, е нужно политиците и бизнесът да обяснят ползите от членството, особено от участието в най-големия единен пазар в света и това да бъдеш част от писането на неговите правила. Освен това да не забравяме възможността да се влияе върху европейските политики относно търговските отношения с останалия свят. И не на последно място, възможността да се формира британската външна политика в унисон с британските интереси – като разширяването на ЕС, отношенията с Русия и Китай, Арабската пролет и иранската ядрена програма", обяснява пред "Капитал" Чарлс Грант от Центъра за европейски реформи. Според него страната може опасно да се плъзне към излизане без никаква стратегия какво ще се случи след това, тъй като и Камерън, и финансовият министър Джордж Озбърн всъщност искат да останат в съюза и затова нямат план Б. Макар преди време Камерън да заяви, че е скептик, сега настоява, че напускането на ЕС, където Великобритания осъществява половината си износ, е против националните интереси.

Според Никълъс Уолтън от ЕСВП най-сигурният начин за оставането на Великобритания е Брюксел да се справи с кризата, а британските политици да обяснят ясно точно колко ще изгуби страната, скъсвайки връзките си в рамките на ЕС.

"Излизането от ЕС не би трябвало да е желано. Всеки друг търговски модел като например турския, швейцарския или норвежкия имат слаби страни в сравнение с британската търговия в ЕС. Така за момента оставането в ЕС е правилният отговор за британските търговски споразумения. Но трябва да бъдат намерени по-гъвкави договорки относно другите изисквания", твърди Павел Свидлики от Open Europe. Според него и ЕС има интерес да задържи Великобритания заради факта, че тя е голяма и динамична икономика и заради геополитическата й важност. "По-либералните в търговско отношение страни като Швеция, Холандия и Германия ценят членството на Обединеното кралство", казва Свидлики.

ЕС ще загуби и една от най-значимите военни сили на континента, както и силен поддръжник на отворения гъвкав пазар. Изтеглянето на страна като Великобритания на фона на кризата ще разтърси изоснови европейския проект, тъй като и други държави могат да започнат да преразглеждат членството си. "Брюксел трябва да си каже: да, вярно, че си има своите трудни страни, но това е една голяма либерална икономика и мястото й е в ЕС. Ако прогонят Великобритания, губят един силен глас в подкрепа на либерализма и разширяването за сметка на по-протекционисткия подход", смята Джон Спрингфорд от Центъра за европейски реформи.

Проф. Кевин Федърстоун от London School of Economics е оптимист. "Предположението, че Великобритания може да напусне ЕС, е надценено. В парламента има голямо мнозинство от хора, които искат страната да остане. Но евроскептиците по-страстно защитават идеите си и получават повече отразяване от медиите. Британският бизнес също силно подкрепя единния пазар и е против всяко нещо, което може да застраши свободния достъп до него", обяснява Федърстоун пред "Капитал".

Кабинетът в Лондон вече работи в посока предефиниране на отношенията си с ЕС.

"Правителствената позиция е следната – трябва да се предоговорят някои споразумения, за да може да се възвърнат част от правомощията от Брюксел. Но Лондон не трябва да иска прекалено много. Нужна е много внимателна дипломация, която да гарантира, че има скромни желания, които могат да бъдат изпълнени, без да се разкъса интеграционния модел за останалата част от Европа", казва Джон Спрингфорд. Иначе мъглата над Ламанша ще стане съвсем непрогледна и Великобритания рискува да остане сама в открито море.

 Ако тя си отиде за миг

Какво губи Великобритания от излизането от ЕС:



  • - достъпът до най-големия единен пазар в света

     
  • - правото да бъде част от оформянето на неговите правила

     
  • - възможността да формира външната си политика в унисон с британските интереси

     
  • - чуждите инвестиции

     


Какво губи ЕС от излизането на Великобритания:



  • - ще си тръгне една от най-големите икономики в света и една от най-големите военни сили в Европа

     
  • - губи се силен поддръжник на отворения гъвкав пазар, либерализма и разширяването за сметка на по-протекционсткия подход

     
  • - и други държави могат да започнат да преразглеждат членството си


Напоследък мъглата над Ламанша е дори по-гъста от обикновено. И както в онази стара шега на в. Times, континентът е все по-изолиран.

Не че Великобритания някога е била известна с топлата си привързаност към голямото европейско семейство. Но откакто в Европа се говори, че спасението от кризата е още по-дълбок съюз, отношенията между Острова и континента съвсем охладняха. А разговорите за референдум за излизане от ЕС много зачестиха.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

121 коментара
  • 1
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Еми - да излизат британците! Щом смятат, че и сами могат да останат конкурентни на огромните американски и китайски пазари - прав им път!

  • 2
    orchis avatar :-|
    orchis

    Тук яко са разтегнати лукуми. Едни и същи тези са написани по 3 пъти, а проблемът е доста интересен.

  • 3
    axel avatar :-|
    axel

    Британците не могат да преглътнат факта, че светът не се командва вече от английската кралица. Не напразно Дьо Гол ги държа пред вратите на ЕС до 1973 г. Тогава американците натиснали ФРГ да повлияе на французите за приемането на Обединеното Кралство в ЕС. Така и станало, но оттогава ОК непрекъснато саботира всички усилия за повече интеграция на Европа. Интеграцията на Европа е най-големият страх и на САЩ, и на ОК. Затова са всичките игри и срещу еврото, и срещу по-тясното политическо сближаване между европейските страни.
    Британците винаги са смятали за най-голям свой враг Франция. По някое време са се уплашили от Германия и два пъти са викали на помощ Чичо Сам. А сега отново луд страх ги тресе от икономиката на Германия. Защото какво е Англия без технологичните си предимства, без първенствуващия си флот, без безалтернативната си валута, без колониите си, без търговията с роби, експлоатацията на роби, без търговията с опиум и с толкова много имигранти?
    Политическият либерализъм е добро нещо, на дали е добро нещо и икономическия либерализъм?

  • 4
    finland avatar :-|
    Finland

    Ако Камерън не си направи добре сметката, е възможно шотландците да гласуват положително на референдума за независимост, а след вчерашните побоища между протестанти и католици в Северна Ирландия, и на ирландските националисти да им порастне работата и да предприемат масови погроми за обединение на Ирландия.

    Тогава UK/Великобритания нищо чудно да се разпадне и да си остане само Англия с Уелс (освен ако и на Уелс не им хрумне нещо, въпреки че там има не малко лоялисти/роялисти).

  • 5
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    В демократичните държави референдумът винаги е бил най-мощното средство за решаване на важни , сложни , а понякога и съдбоносни за дадената ДЕМОКРАТИЧЕСКА държава политически въпроси.
    И няма как да е иначе - демократична държава е тази , при която властта на управляващите зависи САМО от волята на управляваните.
    Много е важно в случая обаче , как ще бъде/бъдат формулиран/формулирани въпроса/въпросите .
    И реши ли народът на Великобритания на рефенрендума , да излезе страната му от ЕС , няма сила на Земята , която да попречи на англичаните , да кажат довиждане на Съюза.
    Разбира се с това излизане на Англия от ЕС , светът няма да свърши.

  • 6
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#5] от "Николай_1":

    Принципно си напълно прав, но има стратегически въпроси, по които населението няма как да има експертна оценка. Изкукали британски пенсионери, пияндурници и неориентирани младежи не могат да преценят и да теглят чертата дали да са пълноправен член на ЕС, или да са само търговски партньор като Норвегия.

  • 7
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    До коментар [#6] от "Finland":
    Принципно и ти си прав. Но посочи ми ДЕМОКРАТИЧНА страна в света , чието население да има ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА по един такъв важен или друг сходен по важност проблем за държавата му.
    Няма такава страна. А решаването на един такъв важен проблем не може да се предостави на Парламента на тази държава.
    Глас народен - глас Божи. /римска мъдрост/

  • 8
    destino avatar :-|
    destino

    [quote#5:"Николай_1"]Разбира се с това излизане на Англия от ЕС , светът няма да свърши. [/quote]
    Аз лично смятам, че не само няма да свърши, но може да стане и по-добър.
    Европа може да настигне щатите, само ако върви по пътя на самите щати. Не мога да измисля по-добър лозунг за ЕС , от това, че СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!
    Ингилизите да решават сами и да си сърбат попарата.

  • 9
    sqrt avatar :-|
    Daria

    Е Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн са най-богатите европейски държави пък не са в ЕС. Само за бедни и слаби държавици като България ЕС е някаква цел за спасение. Какро се видя от България влизането в ЕС не носи никакъв просперитет. Сега се вижда, че отказа на Великобритания да не приеме еврото е бил съвсем правилен. Германия може да е сила, ама нетните заплати в Германия са 20-30% по-ниски от тези във Велиобритания. Паунда от началото на годината е с 20% по-висок курс спрямо еврото. Въобще ЕС в сегашния си вариант е една бюрократична клоака рай за еврочиновниците.

  • 10
    tel_112 avatar :-|
    Мазен чех

    Не знам за Англия, но за България членството не е изгодно и е по-добре да се изнасяме от новия СССР.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK