Да надминеш очакванията

Триполи, 7 юли 2012 г. - демокрация в действие

Да надминеш очакванията

Изборите в Либия бяха приятна изненада. Трудното обаче предстои

Марин Душев
4250 прочитания

Триполи, 7 юли 2012 г. - демокрация в действие

© reuters


Краят на изборния ден в Триполи на 7 юли бе посрещнат все едно страната бе спечелила световното първенство по футбол – тв кадри показваха как в небето гърмят фойерверки, централните улици и площади са изпълнени с хора, които развяват националното знаме и пеят, има музика, клаксони и спорадични изстрели във въздуха. Либийците току-що бяха разбили на пух и прах предвижданията за ужасяващ хаос и масови кръвопролития по време на практически първите свободни избори в историята на страната. И може би се превърнаха в първата страна, в която арабската пролет не донесе на ислямистите впечатляваща победа.

За предварителните очаквания към изборите свидетелстват заглавията в медиите, които почти задължително включваха думите хаос, напрежение, насилие или поне опасения. Но всичко мина учудващо гладко - в 98% от секциите вотът протече безпроблемно, гражданите масово се редяха на опашки, за да се възползват от правото си на глас, а активността надхвърли 60%. В столицата Триполи например денят премина като голям семеен празник, а в източната част на страната, където имаше отделни опити за саботиране на изборния процес, хора сформираха живи вериги около пунктове за гласуване, за да предотвратят нападения или провокации. Изненадата стана още по-голяма с оповестяването на предварителните резултати, според които формацията на Махмуд Джибрил, приятелски настроения към Запада бивш икономически министър на Муамар Кадафи, води пред ислямистите.

Упражнение по демокрация

"Винаги съм вярвал, че либийците ще гласуват", казва пред "Капитал" Роналд Брус Ст. Джон, дългогодишен изследовател на Либия и автор на няколко книги за нея. И добавя, че "западната преса надценява значението на отделни инциденти и не съумява да представи позицията на мнозинството, което е възторжено от възможността да участва в изграждането на нова Либия." Така прояви като превземането на летището на Триполи от въоръжена групировка, оскверняването на британско военно гробище от ислямисти или призивите за бойкот на изборите получават широко отразяване, а значителният спад в насилието от последните месеци остава незабелязан. "Журналистите обикновено нямат достатъчно широка перспектива относно ситуацията, тъй като седят в страната твърде кратко", отбелязва пред "Капитал" Фредерик Уийрий, анализатор от RAND Сorporation.

В медиите бяха широко отразени протестите и атаките над отделни избирателни секции, паленето на бюлетини, стрелбата по хеликоптер, превозващ бюлетини, стачката в петролни рафинерии в източната част на страната и убийствата (според различни източници на 2-5 души). Всичко това е притеснително, но на фона например на Ирак преди две години, когато около парламентарните избори живота си загубиха близо 400 души, ситуацията не изглежда чак толкова мрачна.

"Насилието около изборите бе причинено от две групи – федералистите от Киренайка и салафитите. И двете обаче са малки и маргинални. Показателно бе, инцидентите бяха основно извън големите градове, в по-скоро в периферни райони", казва Ст. Джон.

Всъщност идеята за федерализация, зад която се крие даването на автономия на източната част на страната, известна в миналото като Киренайка, далеч не е толкова популярна в самата Либия. По време на дискусия, организирана наскоро от лондонския тинк-танк Chatham House, либийски политически активисти се обединиха зад идеята, че исканията за автономия повече служат като средство за привличане на вниманието или оказване на натиск върху Триполи. "Влиянието на режима на Кадафи при създаването на обща национална идентичност в страната се подценява. Голямото мнозинство от либийците са националисти и искат единството да се запази", казва Ст. Джон.

Салафитите също не се радват на особена подкрепа. Една от причините е, че част от лидерите им открито подкрепяха режима на Кадафи през първата фаза на въстанието. Освен това либийският ислям, макар и силно консервативен, е далеч от пуританския светоглед на салафизма.

"Все пак либийците очакват ислямът да играе важна роля в държавното им устройство", смята  Ст. Джон. Дори т.нар. либерали от Алианса на националните сили (АНС) на бившия ръководител на Националния преходен съвет Джибрил обявяват, че шериатът трябва да бъде основата на правната система и конституцията.

Либерализъм по либийски

"Каквото и да си представя Западът, разликата между ислямистите и либералите в Либия не е голяма", казва пред "Капитал" Джейкъб Мунди от Colgate University. Според Ст. Джон определянето на Джибрил за либерал е следствие на това, че "ние обичаме да поставяме етикети. Той е либерал дотолкова, доколкото е относително светски настроен и е учил на Запад.

Американският анализатор отбелязва, че до момента Джибрил показва много добро познаване на реалностите в Либия и като пример сочи поведението му след изборите. Тогава той отказа да коментира информацията, че неговият блок води според предварителни резултати и заяви: "Който и да спечели, истинският победител е Либия." Освен това предложи създаването на широка коалиция от всички либийски партии.

От една страна, поведението му е продиктувано от факта, че макар Партията на справедливостта и съзиданието - местният клон на "Мюсюлмански братя" и основен негов опонент на Джибрил - да признае, че АНС водят в гласуването по партийните листи, от тях се избират само 80 от общо 200 депутати в парламента. Останалите се избират мажоритарно и в момента никой не може да предвиди какви хора ще влязат.

От друга страна, обстановката е такава, че дори да спечели с голямо мнозинство, никой не би могъл да управлява самостоятелно. "В момента централното правителство е твърде слабо и реалната власт е в ръцете на относително добре въоръжени и организирани местни милиции, всяка от които управлява свой квартал или малък град. Някои от тях формално се водят за част от полицията или армията (т.е. подчинени на правителството), но това е само на хартия", обяснява Мунди. Затова според Уийри "подходът към разрешаването на въпросите досега се базира на търсенето на консенсус". Просто държавата е неспособна да се наложи със сила над милициите.

Същевременно важна роля играе това, което Уийрий нарича "неформални канали за медиация". Те се основават на различни семейни, кланови или племенни зависимости. Именно те към момента позволяват предотвратяването на сблъсъци между отделните милиции и всяко едно политическо действие или решение зависи изключително много именно от тях и от личния подход и контакти на отделните лидери.

А сега накъде

В така описаната ситуация страната изглежда плашещо нестабилна, мудна и почти невъзможна за управление. Успешно проведените избори съвсем не променят това, още повече че те са само прелюдия към предстоящото сформиране на легитимно правителство и нови избори за конституционно събрание. Вотът обаче постави началото на нов период от историята на Либия, в който в цялата тази сложна система за пръв път се намесиха самите граждани. Не е ясно до какво ще доведе тази промяна. Но както казва Джейкъб Мунди, "трябва да се има предвид, че Либия има малко население, но големи природни богатства". От друга страна, няма външни сили, които да имат интерес да я дестабилизират. Така поне засега изглежда, че либийците разполагат с време, за да постигнат консенсус как трябва да изглежда страната им. И после да се опитат да я направят такава.

Краят на изборния ден в Триполи на 7 юли бе посрещнат все едно страната бе спечелила световното първенство по футбол – тв кадри показваха как в небето гърмят фойерверки, централните улици и площади са изпълнени с хора, които развяват националното знаме и пеят, има музика, клаксони и спорадични изстрели във въздуха. Либийците току-що бяха разбили на пух и прах предвижданията за ужасяващ хаос и масови кръвопролития по време на практически първите свободни избори в историята на страната. И може би се превърнаха в първата страна, в която арабската пролет не донесе на ислямистите впечатляваща победа.

За предварителните очаквания към изборите свидетелстват заглавията в медиите, които почти задължително включваха думите хаос, напрежение, насилие или поне опасения. Но всичко мина учудващо гладко - в 98% от секциите вотът протече безпроблемно, гражданите масово се редяха на опашки, за да се възползват от правото си на глас, а активността надхвърли 60%. В столицата Триполи например денят премина като голям семеен празник, а в източната част на страната, където имаше отделни опити за саботиране на изборния процес, хора сформираха живи вериги около пунктове за гласуване, за да предотвратят нападения или провокации. Изненадата стана още по-голяма с оповестяването на предварителните резултати, според които формацията на Махмуд Джибрил, приятелски настроения към Запада бивш икономически министър на Муамар Кадафи, води пред ислямистите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    dragoslava avatar :-(
    Dragoslava

    С очаквания ислямът да играе важна роля в държавното устройство?!

  • 2
    otnesenr avatar :-|
    slq84014722

    Браво - на този етап мисля, че либийците избегнаха катастрофата. Честито!

  • 3
    sidyart avatar :-|
    DirtyBastard

    Само едно уточнение - надхвърлянето на очакванията беше в началото на протестите, тогава когато либийският народ избегна неразбориите и вътрешните разногласия (валидни сега за Сирия) и се обединиха около идеята да си върнат суверенитета. Това единство беше всячески атакувано, но никой не успя да го разбие. Оттогава насам за всеки по-задълбочен анализатор (като този от РАНД вероятно) е било ясно, че иракски сценарии и т.н. няма как да има. Това че съзнателно необективните 'конспиратори' чертаеха мрачни сценарии не значи, че те някога са били твърде вероятни. Аз следя опозиционните форуми в Либия от самото начало и ИЗОБЩО не съм изненадан от резултатите, може би малко само от степента. Чак 10 към 1 победа за демократите (каквито са резултатите в Триполи например) не съм очаквал. Но ако авторите на статията са очаквали премиер, който да нареди жени да бъдат убивани с камъни, то нека се 'поизненадат' още малко, а след това да се научат да бъдат по-обективни

  • 4
    stg avatar :-|
    stg

    ами той исляма играеше роля и при Кадафи, така че тук ново няма, изненадан съм признавам, изобщо не очаквах това, вероятно не съм бил достатъчно информиран

  • 5
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Но сега мисля е по-голяма, а шериатът основа на законодателството.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход