В тъмния край на ЕС

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

Икария е малък гръцки остров почти до турския бряг в Егейско море. Той има население от само 8 хил. души и е част от гръцката държава от 1912 г. Тъй като тази година изтича 100- годишният договор, който свободната република Икария сключва след балканските войни с Атина, властите на острова решиха да произведат новина, като обявиха, че се чувстват изоставени от гръцката държава и искат да се присъединят към... Австрия.

Това желание за бързо измъкване от югоизточния край на Европа всъщност е разбираемо. След като България продължава да е под наблюдението на Европейската комисия, Румъния изпадна във внезапна криза на демокрацията, а заразата плъзна и до Унгария, изведнъж целият югоизточен пояс на ЕС - от Крит до Будапеща, изглежда прояден изоснови от червеите на корупцията, непотизма и авторитаризма. Разбира се, нито една от тези държави не е съгласна да е в кюпа с останалите. Румъния не е доволна, че изведнъж е на мушката, Унгария - да бъде сравнявана с по-изостаналата си съседка, Гърция пък изобщо не смята, че има общо с балканските си съседи. А България е толкова свикнала да е генератор на лоши новини в ЕС, че някак си приема мълчаливо това, въпреки че очевидно не е банкрутирала като Гърция, нито е в режим на полуавторитаризъм. Всяка една от тях, ако можеше, би гласувала също като Икария да напусне този регион.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Черната овца...

В понеделник президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу получи уверението по телефона от румънския министър-председател Виктор Понта, че "11-те божи заповеди", както са известни в румънската преса, ще бъдат изпълнени. Това са исканията, които Брюксел направи спешно, след като партията на Понта започна безпрецедентна по своята скорост кампания за превземане на всички лостове на властта в страната. Сред тях е искането да не бъдат сменяни главният прокурор и главата на комисията срещу корупцията, докато няма легитимно избран нов президент на страната (в момента на власт временно е председателят на парламента Крин Антонеску, който е съпартиец на Понта) и също така да не бъдат издавани помилвания. Последното е явна отправка да не бъде пуснат от затвора бившият премиер Адриан Нъстасе, който е първият висш държавник в тази част на Европа, осъден за корупция и престъпления по длъжност. 

"Управляващите в Румъния рискуваха да си навлекат гнева на Брюксел, защото залозите са огромни. Всъщност никой във висшите политически кръгове не  очакваше, че реформите, които се правят под мониторинга на ЕС, ще започнат да работят", коментира за "Капитал" Ана Отилиа Нуту, политически анализатор от букурещкия тинк-танк Expert Forum. "Имаме бивш премиер, който беше изпратен в  затвора. Той беше нещо като румънският Бърни Мадоф през 90-те. Други високопоставени фигури, включително депутати, също получиха присъди. Корумпираните хора, които също така са много влиятелни политици, се изплашиха от това, което се случва. И трябваше да избират - ще се жертваме ли за общото благо на румънското общество или ще направим нещо като пуч, за да не отидем в затвора."

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Дори Нуту да е крайна в оценката си, ситуацията не изглежда много различна. За няколко месеца новото ляво правителство смени изборния закон, председателите на двете камари на парламента, ръководителите на държавния вестник, статистическия институт, националния архив, телевизията, уволни омбудсмана, забрани на конституционния съд да отменя решения на парламента и започна процедура по импийчмънт на президента. Това преобръщане на властта с хастара навън е на път да унищожи пет години опити за напредък към европейските демокрации на запад от Виена. Докладът на Европейската комисия от тази седмица беше трагичен. "Имаше важни решения през последните години, които бяха полезни за Румъния. Без последните развития наистина можеше да видим различен език", коментира говорителят на комисията Марк Грей пред румънски журналисти. "Но сме там, където сме. Трябва да се справяме с настоящето, не с миналото."



А настоящето е, че Румъния е близо до въвеждането на извънредния член 7 от Лисабонския договор, който ще я лиши от право на глас в ЕС, и че идеята за влизане в Шенген вече е просто лоша шега - това по регионална инерция (и не само) важи и за България. "Румъния е слаба и удобна. ЕК има повече лостове за влияние там, отколкото в Унгария, казва политологът Иван Кръстев. Освен това така комисията има шанс да покаже, че има смисъл от нея, след като бе отслабена."

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "...и нейното стадо"