Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В тъмния край на ЕС

България има лош имидж в съюза. Но сега регионът й обещава да го влоши допълнително

Огнян Георгиев
10881 прочитания

Икария е малък гръцки остров почти до турския бряг в Егейско море. Той има население от само 8 хил. души и е част от гръцката държава от 1912 г. Тъй като тази година изтича 100- годишният договор, който свободната република Икария сключва след балканските войни с Атина, властите на острова решиха да произведат новина, като обявиха, че се чувстват изоставени от гръцката държава и искат да се присъединят към... Австрия.

Това желание за бързо измъкване от югоизточния край на Европа всъщност е разбираемо. След като България продължава да е под наблюдението на Европейската комисия, Румъния изпадна във внезапна криза на демокрацията, а заразата плъзна и до Унгария, изведнъж целият югоизточен пояс на ЕС - от Крит до Будапеща, изглежда прояден изоснови от червеите на корупцията, непотизма и авторитаризма. Разбира се, нито една от тези държави не е съгласна да е в кюпа с останалите. Румъния не е доволна, че изведнъж е на мушката, Унгария - да бъде сравнявана с по-изостаналата си съседка, Гърция пък изобщо не смята, че има общо с балканските си съседи. А България е толкова свикнала да е генератор на лоши новини в ЕС, че някак си приема мълчаливо това, въпреки че очевидно не е банкрутирала като Гърция, нито е в режим на полуавторитаризъм. Всяка една от тях, ако можеше, би гласувала също като Икария да напусне този регион.

Черната овца...

В понеделник президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу получи уверението по телефона от румънския министър-председател Виктор Понта, че "11-те божи заповеди", както са известни в румънската преса, ще бъдат изпълнени. Това са исканията, които Брюксел направи спешно, след като партията на Понта започна безпрецедентна по своята скорост кампания за превземане на всички лостове на властта в страната. Сред тях е искането да не бъдат сменяни главният прокурор и главата на комисията срещу корупцията, докато няма легитимно избран нов президент на страната (в момента на власт временно е председателят на парламента Крин Антонеску, който е съпартиец на Понта) и също така да не бъдат издавани помилвания. Последното е явна отправка да не бъде пуснат от затвора бившият премиер Адриан Нъстасе, който е първият висш държавник в тази част на Европа, осъден за корупция и престъпления по длъжност. 

"Управляващите в Румъния рискуваха да си навлекат гнева на Брюксел, защото залозите са огромни. Всъщност никой във висшите политически кръгове не  очакваше, че реформите, които се правят под мониторинга на ЕС, ще започнат да работят", коментира за "Капитал" Ана Отилиа Нуту, политически анализатор от букурещкия тинк-танк Expert Forum. "Имаме бивш премиер, който беше изпратен в  затвора. Той беше нещо като румънският Бърни Мадоф през 90-те. Други високопоставени фигури, включително депутати, също получиха присъди. Корумпираните хора, които също така са много влиятелни политици, се изплашиха от това, което се случва. И трябваше да избират - ще се жертваме ли за общото благо на румънското общество или ще направим нещо като пуч, за да не отидем в затвора."

Дори Нуту да е крайна в оценката си, ситуацията не изглежда много различна. За няколко месеца новото ляво правителство смени изборния закон, председателите на двете камари на парламента, ръководителите на държавния вестник, статистическия институт, националния архив, телевизията, уволни омбудсмана, забрани на конституционния съд да отменя решения на парламента и започна процедура по импийчмънт на президента. Това преобръщане на властта с хастара навън е на път да унищожи пет години опити за напредък към европейските демокрации на запад от Виена. Докладът на Европейската комисия от тази седмица беше трагичен. "Имаше важни решения през последните години, които бяха полезни за Румъния. Без последните развития наистина можеше да видим различен език", коментира говорителят на комисията Марк Грей пред румънски журналисти. "Но сме там, където сме. Трябва да се справяме с настоящето, не с миналото."

А настоящето е, че Румъния е близо до въвеждането на извънредния член 7 от Лисабонския договор, който ще я лиши от право на глас в ЕС, и че идеята за влизане в Шенген вече е просто лоша шега - това по регионална инерция (и не само) важи и за България. "Румъния е слаба и удобна. ЕК има повече лостове за влияние там, отколкото в Унгария, казва политологът Иван Кръстев. Освен това така комисията има шанс да покаже, че има смисъл от нея, след като бе отслабена."

...и нейното стадо

Виктор Понта бе предшестван от друг негов съименник. Унгарският премиер Виктор Орбан не е ляв, а десен политик. Освен това не е ново лице, а десетилетия наред е на политическата сцена. Въпреки това, спечелвайки мнозинство в парламента (нещо, което на Понта тепърва му предстои да направи), Орбан се разправи с противниците си по същия начин - брутално, бързо, категорично и на ръба на законово позволеното. Стигна се дотам ЕК да започне процедура срещу Унгария за нарушаване на основни правови принципи в ЕС при разделението на властите и независимостта на централната банка.

"В Будапеща не са много щастливи от паралелите с Румъния", казва Корина Стратулат, анализатор от European Policy Centre. "И в двете страни има въпросителни дали политическите елити уважават върховенството на закона, независимостта на съда, разделението на властите. Но начинът, по който се случва в двете страни, е различен. И актьорите са  различни - Орбан е десен, начело е на ФИДЕС от над две десетилетия, има контрол върху партията си. Докато Понта е ново лице, ляв е, трябва да управлява в  коалиция и не може да постига всичко, което поиска."

Но именно разликата между тях според Кръстев дава на комисията възможността да развее силна ръка над двете столици, като се покаже едновременно строга и към леви, и към десни. Така избягва кресливите обвинения на Европейската народна партия и Европейските социалисти, които обградиха "своите" - ЕНП посрещна с петминутни овации Орбан след избирането му, а Сергей Станишев застана официално зад Понта. Защо обаче толкова различни политици в този странен район на Европа се оказват с толкова сходни програми, при това по едно и също време?

Кризата, разбира се, е част от обяснението - тя извади популисти и националисти навсякъде из континента. Но тук към тези две съставки се добавят и още. "В Чехия и Полша осъзнахме, че онова, което имаме, е счупено и не се опитвахме да спасяваме остатъците от комунистическата система. Започнахме отначало", казва Константи Геберт от полския клон на Европейския съвет за външна политика. "Икономическите реформи бяха много по-силни и по-големи от тези в Унгария, където вярваха, че комунизмът не е бил толкова лош и може да се поправи, и от Румъния и България, където просто отказаха да гледат реалността в лицето, както сега правят Гърция и Кипър." Така той подкрепя теорията на списание Economist, че терминът Източна Европа и нови страни членки вече не може да е обобщаващ.

Изследванията на политическия климат в страни като Румъния, България и Унгария редовно откриват, че той е изпълнен с поляризация и непримиримост. Както коментира Economist Intelligence Unit, румънският президент Траян Бъсеску, когото сега правителството на Понта направи мъченик, е не по-малко виновен за подриването на демократичните норми в страната. Кризата изостря още повече тези недостатъци и прави борбата между партиите и техните групи още по-жестока. Както показа изведнъж присъдата на Адриан Нъстасе, присъствието във властта, както и  преди, е пряк път не само към икономическо оцеляване и просперитет, но и към спасение от правосъдие.

В лоша компания

Това сливане на образите на Унгария и Румъния, а покрай тях и на България, която продължава да се намира под наблюдение (виж темата на броя) вреди и на трите, а и на ЕС. Статии в АФП и Guardian говорят за "срива на демокрацията в Източна Европа". Мнението, че цял регион в ЕС е "провален", носи разочарование на старите членки и дава алиби на местните управляващи да се крият зад общите формулировки. "Виждането на Никола Саркози и други френски представители например беше, че цялото разширяване е погрешно. Това, разбира се, е невярно поначало" казва Константи Геберт. "Но предвид че много проблеми са концентрирани в този ъгъл, Гърция и Кипър също, не е чудно, че европейците гледат насам и виждат тези проблеми под общата шапка на балканските драми, османското наследство, каквото решите. Казано просто - "те не са като нас". Това също е погрешно, разбира се, но съществува."

Според Родерик Паркес, експерт от Института за международни отношения във Варшава и от германската  фондация "Наука и политика", гледната точка във всяка страна е много различна. "Ако отидеш в Унгария, там ще ти кажат, че се опитват да направят институциите си като германските. Но от германска гледна точка нещо нередно става. В ЕС има усещането, че цялата област е провалена. Това е отчасти поради непрекъснатите условия, които Брюксел поставя и които подкопават изобщо доверието в местните власти."

За България това е особено проблемно. Страната не е фалирала, а въпреки всички проблеми със съдебната система и правоохранителните органи далеч не е в същата ситуация, в която е Румъния. Европейската комисия ясно раздели двете държави - наблюдението на България й дава 18 месеца преди следващия доклад, докато румънците останаха на още по-къса каишка от досегашната. Но това е автогол на румънците, а не гол за Борисов. Наблюдението остана, а етикетът "България и Румъния" не се отлепя лесно. Шенген например надали ще отвори вратите си за София, независимо какво ще направи тя. "Заложихме много на идеята за фискална стабилност, но тя не се оказа достатъчна. Преобладаващото мнение все още е, че сме приети прибързано", смята Иван Кръстев. Освен това, докато кабинетът "Борисов" получава критики от Брюксел, опозицията в лицето на Сергей Станишев изразява публично подкрепа за действията на румънското правителство. Това не вещае добро бъдеще за България, особено в регион, който потъва. "Бяхме остров, шегува се Кръстев, сега сме по-скоро сал."


25 коментара
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • -10
    • +106

    Да се говори за БГ и Румъния като за едно и също нещо е признак на дебилност. Нито по комунистическо време бяхме едно, нито сега. Различни народи, различен манталитет. А това че региона е изостанал е както беда, така и шанс, защото на този фон БГ по-лесно може да покаже добрите си страни. Единствената смислена стратегия за БГ е да не мърда много и да не прави резки движения. Всичко друго иска време и набиване на мисли в клишираните западни коментатори, за които разликата между Иран и Ирак е енда буква, а всички балкански държави са едни и същи, без да могат да ги изброят, дори при наличието на карта пред себе си. Общо взето - да си играем нашата игра, другото е пушилка, ще слегне.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Лош имид за брюкселските зелки? Та това е почти похвала.....

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    До коментар [#2] от "boby1945": В московския ти поглед?

    Рядко ми се случва да се съглася с Кръстев, но за определението 'сал' съм принуден. Реалността го налага.

  • 4
    plamenhristov avatar :-|
    PlamenHristov

    Аз си свалих текста на този доклад, но досега нямах време да го прочета и осмисля внимателно. Веднага, обаче, прави впечатление датата на следващия доклад - в края на 2013 г. Така няма да повлияе на политическия процес до изборите когато и да са те, но след това ще ги оцени. Новата власт ще има 100-те си дни:)

  • 5
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    До коментар [#1] от "misho73":

    за теб да се бърка България с Румъния може и да е дебилизъм, но трябва да ти кажа, че средностатистическият западноевропеец не прави особено голяма разлика не просто между Бг и Румъния, но и между източноевропейските държави като цяло. Всъщност, западноевропейците много слабо се интересуват какво се случва на изток от Германия и ако се случи нещо "по-така", то то се случило не в Чехия, Полша или България, а в източна Европа.. Ако някой си мисли, че седят и ни сочат с пръст за нещо конкретно нас българите - много греши. Просто не сме нито достатъчно интересни, нито достатъчно важни за тях. Тъжно, но факт. Между другото, един от най-често задаваните ми въпроси от западноевропейци е "България в ЕС ли е?" Дори един професор ми го зададе този въпрос веднъж.

  • 6
    rosko1306 avatar :-|
    rosko1306

    "Бяхме остров, шегува се Кръстев, сега сме по-скоро сал."

  • 7
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    Големите от ЕС си играят с БГ като с малко дете на играта "Член на ЕС"...Защото БГ като малко дете - разглезено и капризно - прирева, че иска ЕС и на големите "родители" не им остана нищо друго, освен да купят на детето един "детски ЕС - играчка"...Сега детето БГ се мръщи и хленчи, че нейният ЕС не е истински, а пък "родителите" чрез разни смешни и общо взето неангажиращи ги кой знае колко докладчета се опитват да представят нещата за истински пред досадното си дете...
    Това е ситуацията иносказателно...От нея изходите са два общо взето...или детската ЕС-играчка ще се счупи от постоянното й блъскане в пода (понеже всяко разглезено и недоволно дете блъска играчките си в пода), или детето ще порасне...Първото вече е в процес на случване - навсякъде из детската градина "Балкани" летят евроскептични парченца от бедната блъскана играчка...

  • 8
    043 avatar :-|
    043

    Нищо ново под слънцето. Дори и след блестящата защита на цивилизационната достатъчност на Югоизточна Европа от Мария Тодорова на международния английски език. Клишетата не умират лесно...

  • 9
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    [quote#8:"043"]Нищо ново под слънцето. Дори и след блестящата защита на цивилизационната достатъчност на Югоизточна Европа от Мария Тодорова на международния английски език. Клишетата не умират лесно... [/quote]
    Нищо общо няма цивилизационната достатъчност с демокрацията и модерната пазарна икономика (т.е. включваща честна конкуренция = липса на монополи и картели + ниско ниво на корупция и клиентелизъм).
    Китайската цивилизация например си е супердостатъчна от всякаква историческа, културологическа и социологическа гледна точка, ама на никой не му хрумва да смята Китай за демократична държава с модерна пазарна икономика.

  • 10
    geordgeo avatar :-(
    Дългия

    Тъжно, много тъжно ми става като чета кои сме, къде сме и какво мислят останалите (западни) европейци за нас...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK