Светът на Оланд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светът на Оланд

Оланд ще пропусне целите, които сам си постави

Светът на Оланд

В него френският президент се опитва да излезе от дълговата спирала с повишаване на данъците и да изгради коалиция в ЕС срещу Германия

Светломира Гюрова
8852 прочитания

Оланд ще пропусне целите, които сам си постави

© reuters


Фактът, че заплатата на един футболист се превърна в политически въпрос във Франция, казва много за атмосферата в страната в ерата на президента Франсоа Оланд. Неговото социалистическо правителство официално обяви колко е "шокирано" от факта, че новото попълнение на столичния отбор "Пари Сен Жермен" Златан Ибрахимович ще получава годишна заплата от 14 млн. евро. За други вероятно далеч по-шокиращ е фактът, че за да може футболистът да взема нетно тези пари, клубът ще трябва да плаща общо 70 - 80 млн. евро годишно (според изчисления на данъчни консултанти), след като бъде въведена обещаната данъчна ставка от 75% за доходи над 1 млн. евро.

Епизодът е показателен за отношението към хората с високи доходи и големия бизнес, които според Оланд трябва да понесат основната тежест от стопяването на набъбващия държавен дълг. Което можеше и да е донякъде приемливо, ако беше балансирано с опит за свиване на раздутите публични разходи и мерки, които да съживят закърнялата конкурентност на френската икономика. Засега обаче президентът не е направил нищо, с което да разсее притесненията, че Франция може да се превърне в кандидат за спасяване. Същевременно разногласията му с германския канцлер Ангела Меркел не вещаят нищо хубаво за съдбата на еврозоната в момент, когато Испания се клати на ръба (виж допълнителния текст).

Оландизъм в действие

Парадоксално, Оланд е едновременно разполагащият с най-голяма власт френски президент в историята на Петата република (неговата социалистическа партия контролира двете камари на парламента и мнозинството региони, департаменти и големи градове в страната) и вероятно най-ограниченият откъм пространство за маневриране. Просто защото числата са неумолими - дългът на Франция наближава 90% от БВП, безработицата надхвърля 10%, а според най-оптимистичните прогнози икономическият растеж тази година ще бъде почти незабележимите 0.4%.

Колко зле са публичните финанси на страната, която от 1974 г. не имала балансиран бюджет, стана ясно от доклад на Сметната палата в началото на месеца. Нейният председател Дидие Миго беше категоричен - Франция е в "критичната зона" и всяко бюджетно подхлъзване рискува да я вкара в дългова спирала. За да избегне това, правителството трябва да измисли как да запълни дупка от 6 - 10 млрд. евро тази година и още 33 млрд. през 2013 г. "По-добре е да направим усилие днес, отколкото утре. Защото утре то ще е по-тежко, по-болезнено и преди всичко - наложено отвън", предупреди Миго.

Отговорът на Оланд беше на следващия ден да обяви данъчни увеличения в размер на 7.2 млрд. евро за тази година, насочени основно към богатите и едрия бизнес. И нито евро бюджетни съкращения. "Оланд се опитва да докаже, че неговото президентство е различно от това на предшественика му Никола Саркози. Затова започна с тези политически символични мерки. В ДНК-то на социалистите е закодирано, че не бива средната класа да поема товара, а богатите. Само че бюджетният пъзел няма как да се подреди единствено с увеличаване на данъците", казва пред "Капитал" Мартин Мишло, анализатор от парижкия офис на German Marshall Fund. Не само защото в страната, където държавният сектор възлиза на 56% от БВП (най-високото ниво в Европа след Дания), очевидно има нужда от свиване на публичните разходи, но и защото данъчният шамар рискува да изкуши компаниите и успелите хора да се възползват от червения килим, с който британският премиер Дейвид Камерън обеща да посрещне в Лондон бягащите от новия режим в Париж. Както предупреди наскоро председателят на френската организация на работодателите MEDEF Лоран Парисо, правителството трябва да внимава да не "превърне страната в своеобразен хиперзакостенял анклав, откъснат от функционирането на икономиката и пазара във всички останали държави."

Същевременно е очевидно, че Франция има проблем с конкурентността и с индустриалния си капацитет. Емблематичен е случаят с автомобилната компания Peugeot, която наскоро обяви, че загубата й за първата половина на годината е 819 млн. евро и ще трябва да съкрати близо 6500 работници и да затвори един от заводите си северно от Париж. Главният изпълнителен директор на Peugeot Филип Варен обвини за това нарастващата цена на труда - за последните десет години разходите за един работник на час във Франция са се вдигнали с 31% в сравнение с 19% в Германия. Освен това данните показват, че френската автомобилна индустрия - символ на национална гордост и флагман на експортния сектор, има 40% по-голям капацитет от нужния. "Правителството се опитва да увеличи конкурентността на икономиката не чрез свиване на разходите за труд, а с иновации и увеличаване на производителността. Което е несигурно и доста трудно", казва пред "Капитал" Кристоф Бло, директор на департамента по анализ и прогнози OFCE в Парижкия университет по политически науки Sciences Po.

И въпреки това думата "икономии" продължава да е табу във Франция. "Президентът я избягва и предпочита да използва евфемизми като "национални усилия", които обаче ще бъдат "справедливи". Но на всички е ясно, че Франция няма избор и ще трябва да прави съкращения, независимо дали на президента му харесва или не", казва Мартин Мишло. Лошото е, че французите не са предупредени и подготвени за шока, който ги очаква. "Оланд ще трябва доста да обяснява. И ще му е трудно да признае, че няма да може да изпълни много от това, което обещаваше по време на кампанията си", смята анализаторът от German Marshall Fund.

С глава срещу Германия

Всичко това имат ефекти и навън. "Оланд е изключително ограничен какво може да прави. Икономиката на Германия й дава много сила. Оланд просто не може да си позволи да влезе в компанията на Испания и Италия", казва пред Reuters Артур Голдхамър от Centre for European Studies към Harvard University. Точно това обаче направи френският президент на последната среща на върха на ЕС, когато се съюзи с Рим и Мадрид срещу Берлин. "Стратегията му в Европа е да бъде противотежест на германската мощ. И полето му за действие ще е много по-голямо, ако се коалира със страни като Италия и влезе в ролята на посредник между Берлин, Рим и Мадрид", смята Мартин Мишло.

Той отбелязва, че френските медии обилно и с неприкрито удоволствие тези дни отразиха факта, че агенция Moody's понижи перспективата по кредитния рейтинг на Германия. "Това беше любимата новина. Същевременно цената, на която Франция сега се финансира, никога не е била толкова близко до германските нива в последните поне пет години", посочва Мишло. Кристоф Бло също отбелязва това. "В момента лихвите по френския дълг са много ниски по историческите стандарти. Изглежда, че засега финансовите пазари са благосклонни към Франция. Но ситуацията в еврозоната е много несигурна и ако има нова паника, тя може да бъде спусъкът, който да предизвика скок на френските лихви", казва анализаторът от Sciences Po.

Ако испанските лихви продължават да се реят над опасното ниво от 7%, следващият пристъп на пазарна треска може да е съвсем скоро. А междувременно Оланд и Меркел изглеждат все така нежелаещи да направят нужното да спасят еврозоната и непримирими в противоречията си дали първо трябва да има повече "солидарност" (френският евфемизъм за общо гарантиране на дълг) или повече бюджетен контрол и политически съюз (както настоява Берлин). Времето определено не е на тяхна страна.

Оле(ле)!

Испанският премиер Мариано Рахой вероятно се чувства измамен. Той направи всичко, което се искаше от него. Но само седмици след като обяви поредния пакет бюджетни съкращения за 65 млрд. евро и осигури 100 млрд. евро европейска помощ за испанските банки, пазарите отново атакуваха Мадрид и вече малцина се съмняват кой е следващият кандидат за спасяване след Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър.

"В момента виждаме, че има на практика две еврозони – в едната, възприемана от инвеститорите като сигурна, са Германия, Франция, Финландия, Холандия, Австрия, Белгия, въпреки че ситуацията в тези страни е доста различна. В другата еврозона, считана за доста рискова, са Испания, Португалия, Гърция и Италия. Тази ситуация не може да продължава дълго. Единият вариант е еврозоната да успее някак да остане цяла, макар че няма да е лесно, ще има рецесии и т. н. Другият път е разпад. Това ще бъде катастрофа за всички европейски страни. В много несигурен период сме и не можем да изключим нито един сценарий", казва Кристоф Бло от Sciences Po.

Фактът, че заплатата на един футболист се превърна в политически въпрос във Франция, казва много за атмосферата в страната в ерата на президента Франсоа Оланд. Неговото социалистическо правителство официално обяви колко е "шокирано" от факта, че новото попълнение на столичния отбор "Пари Сен Жермен" Златан Ибрахимович ще получава годишна заплата от 14 млн. евро. За други вероятно далеч по-шокиращ е фактът, че за да може футболистът да взема нетно тези пари, клубът ще трябва да плаща общо 70 - 80 млн. евро годишно (според изчисления на данъчни консултанти), след като бъде въведена обещаната данъчна ставка от 75% за доходи над 1 млн. евро.

Епизодът е показателен за отношението към хората с високи доходи и големия бизнес, които според Оланд трябва да понесат основната тежест от стопяването на набъбващия държавен дълг. Което можеше и да е донякъде приемливо, ако беше балансирано с опит за свиване на раздутите публични разходи и мерки, които да съживят закърнялата конкурентност на френската икономика. Засега обаче президентът не е направил нищо, с което да разсее притесненията, че Франция може да се превърне в кандидат за спасяване. Същевременно разногласията му с германския канцлер Ангела Меркел не вещаят нищо хубаво за съдбата на еврозоната в момент, когато Испания се клати на ръба (виж допълнителния текст).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    hypopotam avatar :-P
    Хипчо

    От комунист президент в Европа - само гледайте сеира

  • 2
    tatkoruso avatar :-|
    tatkoruso

    Нима започна. Обявявам Европеиския съюз за мъртав, ще изчакам за да бъде точна датата на некролога. От Опечалените.Цирк в тъпата, продажна Европа, само Путин че ги опраи. Амин.

  • 3
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Наистина,само сеир,докато се осъзнае,че ще си сърбат попарата,която са си надробили.Високо платената работна ръка е стар и много сериозен проблем на цяла Европа.Изкушавам се да цитирам нашия премиер,макар и да не съм му фен,който на уличен език беше посъветвал европейците как да си решат проблемите,нещо от рода на "направете заплатите и пенсиите като нашите!"

  • 4
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    До коментар [#1] от "Хипчо":

    Я разкажи за някой некомунист президент в Европа, който да не прави "сеир" :)

  • 5
    sagacious avatar :-P
    Eternal Barabarian

    Готови, готови сме за Залезът на Европа!
    anALPHAkuklosis2012

  • 6
    franz avatar :-|
    LvM

    По-нагло същество от цоциалиста няма. Най обичат на чужди пари да правят сметката. Катарските собственици на ПСЖ са преценили, че могат да платят 70-80млн. евро на година за Ибрахимович (т.е. 15 на него и останалите на Оланд), защото очакват да си възвърнат инвестицията. Може и да сбъркат, но в крайна смета парите са си техни и никой не им е опрял пистолет в главата, за да ги дадат. За разлика от "държавните" пари, с които Оланд и бюрократичните му приятелчета мъдро оперират.

  • 7
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    комунист, популист, холандист...

    май е време Меркел да пуска панцерите. комунистическата пандемия трябва да бъде елиминирана докато е време, че утре Путин ще яхне Т-90-те и Т-95-те към Берлин.

    дорде са мънички комунистите, с крака да им строшим главите...

  • 8
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#7] от "Rage Against": То от болшевик какво друго да се очаква :-) Комунистите, социалистите, либералите, консерваторите. Всички са виновни са БОЛШЕВИКА!

  • 9
    kilmer avatar :-|
    kilmer

    И друг път съм го казвал, Оланд ще детронира окончателно залязващата от години френска икономика. Може би най големият проблем на тази държава е болезнените нарцисизъм и арогантност, от които францизите от векове страдат! Само не разбирам защо финансовите пазари продължават да демонстрират толкокпва надценен кредит на доверие на една толкова неплатежоспособна държава???

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#9] от "kilmer": Защото това,което остава е недостатъчно да поеме обема ликвидни средства :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK