Ядрена енергетика? Не, благодаря!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ядрена енергетика? Не, благодаря!

Страхът от радиацията все още е факт

Ядрена енергетика? Не, благодаря!

Повторното пускане на два атомни реактора изкара на протест десетки хиляди японци

Марина Станева
4354 прочитания

Страхът от радиацията все още е факт

© reuters


Япония не е Гърция и протестите там не са всекидневие. Ето защо десетките хиляди жители на Токио, които излязоха по улиците въпреки 30-градусовите жеги, за да участват в митинга "Сбогом, ядрена енергия", влязоха в заглавията на световните медии.

Според сп. Economist по времето на Виетнамската война е бил последният път, когато толкова много хора в Япония са били толкова гневни за нещо. Организаторите твърдят, че в демонстрациите са участвали 170 000 души, докато полицията казва, че са били около 75 000. Независимо кое от двете е вярно, това прави събитието най-голямата демонстрация в източната страна, откакто земетресението и последвалото цунами причиниха ядрената авария през март миналата година. Внезапно онова, което приличаше на плаха кауза на няколко еколози и либерали, сега се превърна в мощно протестно движение.

Радиоактивен страх

Причината е, че японското правителство постепенно започва да пуска спрените след аварията атомни централи. Преди случилото се в АЕЦ "Фукушима-1" в Япония работеха 54 ядрени реактора, които осигуряваха около 30% от необходимата й електроенергия. След това повечето реактори бяха спрени за проверка и още не са пуснати заради категоричните искания на местните власти за гаранции от страна на компаниите оператори, че централите са безопасни. Същевременно по закон всички японски реактори трябва да се спират за планова проверка веднъж на 13 месеца. Така през май тази година страната остана без нито един работещ реактор, което натовари националната енергосистема и увеличи нуждата от гориво за ТЕЦ-овете. Това доведе до налагането на режим за пестене на електричество.

Сега страхът от радиация все още е факт, но нуждата от електроенергия доведе до рестартирането на ядрените мощности. Вече бяха пуснати два от реакторите на АЕЦ "Ои" в префектура Фукуи, западно от Токио. Това няма да може да реши енергийната криза в Япония, но поне ще облекчи зависимостта на префектурата от топлоелектрическите централи и ще облекчи проблема с недостига на електричество в региона.

Вълна от антиядрени протести обхвана цяла Япония. В Токио демонстрациите оглави 77-годишният писател и Нобелов лауреат Кензабуро Ое, който заедно със съидейниците си твърди, че успял да събере 7.5 млн. подписа в защита на каузата си. Ое разкритикува правителството, което иска да пусне реакторите, без да е разрешило все още ядрената криза във Фукушима. Той определи това решение като предателство.

Гневът на тълпата подхрани скорошен доклад, разкриващ, че столицата Токио за малко е избегнала катастрофа миналата година, въпреки че "Фукушима-1" е отдалечена на 210 км. И въпреки че мнозина се притесняват за икономическите последици от изоставянето на ядрената енергетика, то голяма част от японците поставят под въпрос логиката да имаш 54 реактора в страна, в която се случват една пета от най-силните земетресения в света.

Хората са особено обезпокоени, че правителството започва да пуска отново реактори, докато все още остават въпросителни за безопасността им и продължава да се подценява рискът от природни бедствия. Освен това доверието в двата регулатора, преценяващи сигурността на централите – Агенцията за ядрена и индустриална безопасност и Комисията по ядрена безопасност, рязко спадна след миналогодишната авария. Правителствените планове за рестартиране на реакторите идват преди създаването на нов регулатор, преди съставянето на план как да се действа при такива инциденти в бъдеще и преди да е завършено парламентарното разследване по случая "Фукушима".

"Много е просто – хората все още се съмняват, че сигурността на ядрените електроцентрали може да бъде гарантирана в случай на наистина голямо природно бедствие като това във Фукушима. Стрес-тестовете бяха извършени, но въпросът е колко са убедителни", коментира пред "Капитал" словачката Луция Ковачова, която работи и учи в Токио и отблизо следи протестите. По думите й рестартирането на АЕЦ "Ои" е първото, след като правителството нареди спиране на реакторите за проверка, и то отваря вратичка за повторното пускане и на останалите централи. "Демонстрации има в Осака, Нагоя, Хокайдо и другаде. Но те са още по-видни в общините, в които има АЕЦ, както например в случая с "Ои". Там в момента тече дискусия относно разлома под електроцентралата. Той не е изследван и е трудно да се каже дали е активен или не", допълва Ковачова.

Тя разказва, че, когато протестното движение се зараждало, отначало то било не повече от 300 души, но впоследствие се разраснало, не и без помощта на социалните мрежи. До аварията във Фукушима в обществото имало много малко нагласи за демонстрации, но след това мнозина разбрали, че е време гласът им да се чуе. "Сред протестиращите сега има много малко хора, които са ревностни активисти. Повечето са съвсем обикновени японци – студенти, служители, майки с деца. Посланието е ясно - "защитете домовете си", обяснява Ковачова.

Смяна на светогледа

Въпросът, който много японци си задават, е защо се бърза толкова. Една от причините е чисто финансова. Затръшването на ядрената врата би означавало загуба на стотици милиарди долари в капиталови инвестиции и оттегляне от една индустрия, в която Япония в момента е световен лидер. Освен това спирането на реакторите след аварията е увеличило разходите за внос на петрол и газ на Япония със 100 млн. долара на ден, оставяйки страната с рекорден търговски дефицит.

Обяснявайки мотивите за решението си да рестартира реакторите, премиерът Йошихико Нода наскоро заяви, че "няма избор". Той е подкрепян от най-големия вестник в страната Yomiuri Shimbun и от най-мощното корпоративно лоби – японската бизнес федерация Keidanren, която постоянно прави ужасяващи прогнози за бъдещето на страната без ядрена енергия.

Това обаче само подхранва някои спекулации за нездравословни връзки на премиера с определени бизнес интереси. Напоследък правителството губи своята популярност. Наскоро управляващата Демократическа партия бе напусната от един от своите ветерани, Ичиро Озава, който увлече със себе си 48 партийни членове. След това си тръгнаха още четирима други. За късмет на Йошихико Нода досега обществеността не е показала особен интерес към новата партия на Озава, въпреки че позицията й е против атомните електроцентрали. Премиерът обаче се безпокои, че атомният дебат може да се превърне в основна тема на изборите. А това е много възможно, ако антиядрените протести продължат.

При всички положения моментът е преломен. След като преживя Хирошима и Нагасаки, Япония стана един от най-пламенните привърженици на атомната енергетика. И до миналата година планираше да генерира половината от необходимото си електричество от ядрени източници до 2030 г. Една ужасяваща ядрена авария по-късно тези стремежи изглеждат доста охладени.

Япония не е Гърция и протестите там не са всекидневие. Ето защо десетките хиляди жители на Токио, които излязоха по улиците въпреки 30-градусовите жеги, за да участват в митинга "Сбогом, ядрена енергия", влязоха в заглавията на световните медии.

Според сп. Economist по времето на Виетнамската война е бил последният път, когато толкова много хора в Япония са били толкова гневни за нещо. Организаторите твърдят, че в демонстрациите са участвали 170 000 души, докато полицията казва, че са били около 75 000. Независимо кое от двете е вярно, това прави събитието най-голямата демонстрация в източната страна, откакто земетресението и последвалото цунами причиниха ядрената авария през март миналата година. Внезапно онова, което приличаше на плаха кауза на няколко еколози и либерали, сега се превърна в мощно протестно движение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nikolov_k avatar :-|
    Краси

    Да ни подарят атомните реактори, ще си ги включим всичките и ще продаваме в цяла Европа.
    Е понякога изпускат радиация, но пък нашенци си я харесват.
    Може пък и Чернобил да е помогнал за това.

  • 2
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    От страх ще си затрият икономиката. После ще настане масов глад и ще се чудят от къде им е дошло.
    Ако бяха реагирали по-адекватно в началото на аварията нямаше да се стигне до такива сериозни последици.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    30000 заблудени душици могат да се намерят в 120 млн. Япония даже в жегата на месец юли..... имат право нека се потят..... сиренето еобаче с пари, не с митинги....
    Все пак полза има, японските компании в АЕЦ, много склонни да замазват и послъгват, да имат все пак едно на ум като строят и експлоатират "мирния" атом.... че емирен мирен е, но е много чуствителен към далавери, замазване на проблемите и криене на главата в пясъка....

  • 4
    vassilun avatar :-?
    vassilun

    СерГея защо не отиде там да събира подписи?

  • 5
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Понякога не разбирам японците. Централите им са супер сигурни.

    Фукушима беше повалена не от земетресението, а от цунамито след това. Колко други централи пострадаха сериозно? И при това земетресението беше много мощно, каквито не се случват често.

    В името на някаква глупост да затриеш третата по големина икономика в света?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK