Ехото от терора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ехото от терора

През 2003 г. испанското правителство дълго време не можеше да разбере кой е извършил атентата на гара "Аточа"

Ехото от терора

Какво направиха другите страни в Европа преживели атаки

6080 прочитания

През 2003 г. испанското правителство дълго време не можеше да разбере кой е извършил атентата на гара "Аточа"

© Reuters


Ако погледнете статистиката, тероризмът е Европа постоянно намалява. През 2007 г. по данни на "Европол" в Европа е имало 600 провалени опита за атентати. Четири години по-късно те са едва 174. Трендът е устойчив, докато някъде не удари...

Именно затова гордостта на специалните служби в Испания, Великобритания и Германия е приглушена. В САЩ въпреки очевидното задоволство от избягването на повторни големи атентати след 2001 г. презумпцията остава, че е въпрос само на време. Защото глобалният терор е като водата, просто търси пролуки, а високите стени на едно място я насочват към цепнатините на друго. Както България разбра на 19 юли 2012 г.

В България ситуацията, разбира се, не е идентична с тази в САЩ или пък Великобритания. Ударът миналата седмица беше насочен срещу израелски граждани, единият българин беше странична жертва, а засега се предполага, че сред участниците е нямало местни помощници. Всичко това наглед прави заплахата странична за България и не създава публичен натиск за мерки сега и веднага.

Както истерията, така и самоуспокоението са вредни

Все пак има ли изводи от мерките на европейските страни, предприети след атентатите в Мадрид 2003 г., Лондон 2005 г. и опита за взривяването на два влака в Кьолн през 2006 г. "Отговорът навсякъде е много специфичен", казва Любомир Топалов, преподавател в университета "Мейджи" в Япония. Голяма част от мерките например са свързани с миналия опит на страните - например Великобритания, която няма тоталитарно минало, но пък има опит с тероризма, провежда едни от най-радикалните мерки в Европа. В Испания пък според изследването на Топалов за терористичните заплахи и отговора на демократичните държави новите законодателни мерки са били най-ограничени - отглас от вече засилено антитерористично законодателство и спомените от диктатурата на Франко.

"Истината е, че никой не може да каже какво точно е спряло новите атаки", смята Джейми Бартлет от британския институт "Демос". "Става въпрос за комбинация от фактори - колкото повечето отделени средства, по-голямото внимание към заплахата, така и явният непрофесионализъм на новите атенатори." Последното според Бартлет се дължи на факта, че терористичните лагери в Афганистан са били унищожени, а и вниманието на екстремистите е било пренасочено на други места. "В крайна сметка има крайно и не много голямо количество хора, които искат да се самовзривят, казва Бартлет. С неговото мнение е съгласен и германският политолог д-р Торстен Пройс, който изследва темите за тероризъм и вътрешна сигурност. "При последните неуспешни опити за атентати самите извършители по-скоро са си пречили и атаката се е провалила заради лоша организация или технически умения", коментира Пройс.

Важното е още в началото да има ясен и кохерентен отговор. Според Пройс хаотични действия на властите могат дори да доведат до следващи подобни атаки. Самоуспокоението и оправданието на Бойко Борисов, че "отвсякъде може да се влезе в България – като турист, като експерт или като гост в смесените райони, и че нашите служби нямат голям бюджет", е по-скоро погрешно. По-скоро те са покана, която показва, че България трудно може да направи нещо. Дори и в страната ви да няма терористични клетки и вие да не се чувствате замесени, те са на границата ви, огледайте се, предупреждава Шмуел Бар, директор на израелския Институт за политика и стратегия.

Затягане на гайките

Веднага след атентатите през 2001 г. в Германия започва сериозна реформа на сектора за сигурност. Въпреки че страната не е ударена, германските политици са наясно, че повечето терористи самоубийци на 11 септември са живели в различни градове на страната. Създава се нова структура, която да координира по-добре мерките за сигурност на ниво провинции и държава. Силите за сигурност в страната по принцип са силно раздробени не само заради федералния характер на държавата, но и заради спомените от нацисткия режим. В резултат на това през май 2004 г. се създава Бюрото за защита на населението и помощ при катастрофи (BBK). Същата година се създава и общ център за борба с тероризма, чиято цел е лесен и бърз достъп до вече събрана информация от различните служби. През 2007 г. това се допълва и с централизирана база данни с информация от всички полицейски и специални служби в страната (които по принцип нямат право да работят заедно). Там се съхраняват и всякакви данни на заподозрени.

След като през 2006 г. двама ливанци се опитват да взривят два влака на гарата в Кьолн, се вземат нови драстични мерки. Най-сериозната законова поправка се случва през юли 2009 г. Според нея подготовката на тежки престъпления, застрашаващи страната, както и инструктирането за подобни престъпления подлежат на наказание. Това включва санкции за лица, които са част от терористични лагери, без да имат конкретни провинения.

Междувременно се въвежда много по-строг контрол върху религиозните организации, чиято дейност може да бъде забранявана, ако противоречи на принципите на германската конституция.

Във Великобритания ключовите промени са увеличаването на правомощията на полицията и ограничаването на някои свободи. Например в момента заподозрени в терористична дейност могат да бъдат задържани за 28 дни без повдигане на формално обвинение, но с разрешение съда (първоначалното предложение с било за 90 дни). Във Великобритания, както и в Германия, участието в терористичен лагер вече е основание за наказателно преследване. На острова беше въведена и т.нар. клауза срещу прославата на тероризма, според която всеки, който подкрепя или одобрява насилието, подлежи на тежки наказания.

Според Бартлет тези правомощия може и да са имали някакъв ефект, но специално за Великобритания много по-важно е било съзнаването на правителството, че "не можеш да избиеш всички комари, по-добре е да пресушиш блатото". Правителството например започва да финансира дори фундаменталистки религиозни общности, стига да не са екстремистки. Самата мюсюлманска общност също разбира, че тероризмът й вреди, и започва да помага много повече на правителството.

Това, което е специфично за Испания, пък е пренасочването на усилията. Проф. Фернандо Рейнарес от мадридския Elcano Royal Institute, член на Council on Global Terrorism и експерт по противодействие на тероризма към ООН, обяснява, че след 2003 г. в страната се е разбрало, че международният тероризъм представлява различна заплаха от тази на вътрешните екстремисти. Според него е парадоксално, че терористите успяха през 2003 г. в Мадрид и през 2005 г. в Лондон, точно в две страни, които традиционно имат силен сектор за сигурност. Това обаче е демонстрирало тяхната неадекватност и необходимостта от преосмисляне на начина, по който разузнавателните служби събират информация.

Няма сребърен антитерористичен куршум

Важният извод от всички тези твърди мерки обаче е един - те сами по-себе си не работят. Например през 2006 г. двамата екстремисти, които почти успяха да взривят два влака в Кьолн, са били записани от камерите на гарата, но от това нищо не е последвало. Бартлет пък припомня, че поне доколкото е публично известно, новите правомощия на полицията във Великобритания не са довели до предотвратяване на атентати. А инкриминирането на прославата на терора не е довело до присъди.

Всичко е въпрос на систематична детективска работа, демонстрация на присъствие и обмяна на информация (повечето атентати са предотвратени след предупреждения на чужди служби). Нещо, което очевидно куца в България.

По темата работиха още Люба Йорданова и Светломира Гюрова

Ако погледнете статистиката, тероризмът е Европа постоянно намалява. През 2007 г. по данни на "Европол" в Европа е имало 600 провалени опита за атентати. Четири години по-късно те са едва 174. Трендът е устойчив, докато някъде не удари...

Именно затова гордостта на специалните служби в Испания, Великобритания и Германия е приглушена. В САЩ въпреки очевидното задоволство от избягването на повторни големи атентати след 2001 г. презумпцията остава, че е въпрос само на време. Защото глобалният терор е като водата, просто търси пролуки, а високите стени на едно място я насочват към цепнатините на друго. Както България разбра на 19 юли 2012 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Направо прозвуча като покана от страна на Борисов. Но и позицията му е такава - случва се навсякъде, нормално е едва ли не. Опита на Германия ми хареса - нямат атентат, защото са си отваряли очите, а не са чакали да дойде и техния ред.
    Не знам какви мерки са вземали на летището или летищата. Но много ме чопли нещо. Царящата безотвогорност, налагана първо от държавата, и всяко избягване на отговорност. Никога няма виновни, или най.ниския в йерахията го отнася като най. И това - да сме удобни на целия свят, независимо кой каква религия изповядва, колко икономически е силен и т.н. Сещате се.

  • 2
    ariman_info avatar :-(
    Ariman

    Не трябваше ли някой да хвърли оставка, нещо, да поеме отговорност, та дори и само за театър, така до никъде няма да стигнем.

  • 3
    plamenj avatar :-|
    alderweireld

    Статията не отчита това, че и Испания, и Великобритания имат дългогодишен опит с вътрешни терористични групировки, чиито методи не се различават много от тези на радикалния ислям - ЕТА и ИРА. Важи и за Германия - РАФ, атентатът от Олимпийските игри в Мюнхен, дори скорошните дюнер-убийства държат спец-службите там в готовност.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK