С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 27 юли 2012, 18:36, 5903 прочитания

Ехото от терора

Какво направиха другите страни в Европа преживели атаки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако погледнете статистиката, тероризмът е Европа постоянно намалява. През 2007 г. по данни на "Европол" в Европа е имало 600 провалени опита за атентати. Четири години по-късно те са едва 174. Трендът е устойчив, докато някъде не удари...

Именно затова гордостта на специалните служби в Испания, Великобритания и Германия е приглушена. В САЩ въпреки очевидното задоволство от избягването на повторни големи атентати след 2001 г. презумпцията остава, че е въпрос само на време. Защото глобалният терор е като водата, просто търси пролуки, а високите стени на едно място я насочват към цепнатините на друго. Както България разбра на 19 юли 2012 г.


В България ситуацията, разбира се, не е идентична с тази в САЩ или пък Великобритания. Ударът миналата седмица беше насочен срещу израелски граждани, единият българин беше странична жертва, а засега се предполага, че сред участниците е нямало местни помощници. Всичко това наглед прави заплахата странична за България и не създава публичен натиск за мерки сега и веднага.

Както истерията, така и самоуспокоението са вредни

Все пак има ли изводи от мерките на европейските страни, предприети след атентатите в Мадрид 2003 г., Лондон 2005 г. и опита за взривяването на два влака в Кьолн през 2006 г. "Отговорът навсякъде е много специфичен", казва Любомир Топалов, преподавател в университета "Мейджи" в Япония. Голяма част от мерките например са свързани с миналия опит на страните - например Великобритания, която няма тоталитарно минало, но пък има опит с тероризма, провежда едни от най-радикалните мерки в Европа. В Испания пък според изследването на Топалов за терористичните заплахи и отговора на демократичните държави новите законодателни мерки са били най-ограничени - отглас от вече засилено антитерористично законодателство и спомените от диктатурата на Франко.



"Истината е, че никой не може да каже какво точно е спряло новите атаки", смята Джейми Бартлет от британския институт "Демос". "Става въпрос за комбинация от фактори - колкото повечето отделени средства, по-голямото внимание към заплахата, така и явният непрофесионализъм на новите атенатори." Последното според Бартлет се дължи на факта, че терористичните лагери в Афганистан са били унищожени, а и вниманието на екстремистите е било пренасочено на други места. "В крайна сметка има крайно и не много голямо количество хора, които искат да се самовзривят, казва Бартлет. С неговото мнение е съгласен и германският политолог д-р Торстен Пройс, който изследва темите за тероризъм и вътрешна сигурност. "При последните неуспешни опити за атентати самите извършители по-скоро са си пречили и атаката се е провалила заради лоша организация или технически умения", коментира Пройс.

Важното е още в началото да има ясен и кохерентен отговор. Според Пройс хаотични действия на властите могат дори да доведат до следващи подобни атаки. Самоуспокоението и оправданието на Бойко Борисов, че "отвсякъде може да се влезе в България – като турист, като експерт или като гост в смесените райони, и че нашите служби нямат голям бюджет", е по-скоро погрешно. По-скоро те са покана, която показва, че България трудно може да направи нещо. Дори и в страната ви да няма терористични клетки и вие да не се чувствате замесени, те са на границата ви, огледайте се, предупреждава Шмуел Бар, директор на израелския Институт за политика и стратегия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 3 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 3358 прочитания

Германският двигател - почти на празни обороти Германският двигател - почти на празни обороти

Състоянието на най-голямата икономика в Европа е проблемно, но не и тревожно

18 окт 2019, 1045 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Важно е участието

Освен за спортни, олимпиадата е място и за политически прояви

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10