Този виц беше публикуван във в. "Ромъния либера" една седмица преди референдума за отстраняване на румънския президент Траян Бъсеску на 29 юли. И продължава да бъде също толкова актуален и смешно-тъжен и една седмица след него.

Защото и след гласуването нищо в Румъния не е ясно и всичко е възможно. Заради ожесточената вражда между президент и премиер страната буквално за броени дни се отклони от европейския компас и се плъзна обратно към балканска относителност. И няма изгледи скоро да тръгне към стабилност, предвидимост и скучна нормалност.

След като на 1 август Конституционният съд реши, че чак на 12 септември ще се произнесе дали референдумът за отстраняване на Бъсеску е бил валиден, за Румъния може да се направи само една прогноза. И тя е, че ще продължава да бъде парализирана и разкъсвана от самоубийствени политически боричкания в момент, когато икономиката й се клати, текат преговори за ново предпазно споразумение за 5 млрд. евро с МВФ, перспективата за Шенген все повече избледнява, а имиджът й в Европа потъмнява.

Битката мина, войната продължава

Опитът за импийчмънт на Бъсеску е само поредната фаза във войната между президент и премиер, започнала още през май, когато правителството на Виктор Понта (третото от началото на годината) дойде на власт. В конфликта между тях нищо не е принципно и всичко е лично. Взаимната неприязън не изглежда да има много общо с факта, че президентът е десен (поне формално, иначе най-често е определян като популист), а премиерът е лидер на лявоцентристката коалиция Социално-либерален съюз (СЛС). Залогът за всеки от тях е политическото им оцеляване, използват се мръсни средства и никой от двамата не е невинен.

В деня на референдума срещу президента в Гюргево 25-годишния Сорин Дадиловяну, инспектор в трансграничния бизнес център Danubius, няма никакви съмнения как ще гласува. "За мен Бъсеску е магьосник на хаоса. Той увеличи ставката на ДДС, намали заплатите и пенсиите, списъкът на злините му е безкрайно дълъг", казва Сорин пред "Капитал".

Недоволството срещу Бъсеску е съвсем осезаемо и в Букурещ. Столицата е осеяна с плакати срещу президента, агитация има дори в краката на пешеходците. Тротоарите около университета са изписани с думите: "Писна ли ти от скандали? Искаш ли нормален живот? ДА! Отстрани го!" "Бъсеску не може повече да диктува бъдещето на страната. Той се оказа токсичен за социалния организъм на народа. Този човек не е в състояние да мисли другояче освен грозно, агресивно и конфликтно. Неговият генетичен код е политически садизъм", коментира пред "Капитал" Октавиан Щиряну, журналист от вестник "Днес" (Azi).

Флорин Ротару, бивш сенатор и държавен секретар в Министерството на културата, също не е сред феновете на Бъсеску и със съжаление казва, че вероятно и този път ще му се размине. "Но Траян Бъсеску не е политик. Той е остатък от историята. Трябваше да си отиде още през 2007 г. Само че има политически инстинкт и добре борави с някои средства за манипулация. Това е ключът, който му осигурява успех в политическия живот."

Не че президентът не си е заслужил обвиненията. За двата си мандата той успя да си създаде достатъчно врагове с авторитарните си инстинкти и конфронтационния си стил. Но средствата, които използва срещу него премиерът, бяха не само нечестни, но и недопустими в една правова държава.

Понта светкавично смени председателите на двете камари на парламента, уволни омбудсмана, забрани на Конституционния съд да ревизира решения на парламента, заплаши да отстрани някои от съдиите в него и промени правилата за импийчмънт на президента. Енергичните му маневри, насочени към към една-единствена цел - елиминирането на Бъсеску, доведоха до челен сблъсък с ЕС. Последният мониторингов доклад за Румъния не само изразява опасения, че реформите в страната "не са устойчиви и необратими", но и съмнения дали правителството в Букурещ изобщо "разбира" какво означава върховенство на закона. След като бе строго смъмрен от Брюксел и Берлин за потъпкването на конституционния ред и прекрачването на базови принципи на демокрацията, Понта поне привидно даде на заден ход и референдумът бе проведен според първоначалните правила, т.е. би трябвало да бъде валиден само ако са участвали 50% + 1 от имащите право на глас, а не от гласуващите, както искаше премиерът.

Случилото се след това обаче е повод за сериозни съмнения доколко премиерът е си е научил урока. Според данните на избирателната комисия в гласуването са участвали едва 46.2% от регистрираните избиратели и макар 87.5% от тях да са гласували срещу Бъсеску, президентът побърза да обяви, че е оцелял при опита за преврат. Оказа се, че е избързал. Защото в следващите дни основното занимание на политиците беше да спорят дали участието в референдума трябва да се изчислява на базата на броя хора в избирателните списъци или на данните от последното преброяване на населението. "Правителството очевидно търси начин да направи нов референдум и това може да продължава вечно", казва пред "Капитал" Ана Отилия Нуту, политически анализатор от букурещкия тинк-танк Expert Forum. Така до септември президент ще е временно изпълняващият длъжността Крин Антонеску от управляващата коалиция, а вакуумът остава.

Губещи и още по-губещи

Каквото и да реши Конституционният съд, губещи ще са всички. Дори Понта да победи и все пак успее да отстрани Бъсеску, това може да му струва спечелването на мнозинство на парламентарните избори през ноември, ако румънците се отвратят тотално от мръсната битка. А ако Бъсеску все пак остане, това означава продължаване на войната с всички сили и средства.

"Отстрани сигурно изглежда странно защо го правят и рискуват толкова. Истината е, че залозите са много високи", обяснява Ана Отилия Нуту. След присъдата срещу бившия премиер Адриан Нъстасе (между другото ментор на Понта) табуто, че висши политици не могат да бъдат съдени, падна. "В Директората за борба с корупцията (DNA) има няколкостотин разследвания срещу депутати, бивши министри, хора от местните власти и други влиятелни фигури. Те се движат към съда и има огромен натиск да бъдат спрени", казва Нуту. Затова битката е кой ще назначи двама висши прокурори, чиито мандати изтичат - главният прокурор на страната (през октомври) и главният прокурор на DNA Даниел Морар (в края на август). Сегашните прокурори са високо оценени от ЕС и се очакваше мандатът им да бъде удължен. И точно в периода, в който трябва да се вземе това решение, президентът е отстранен и така управляващите имат контрол върху назначенията.

"Тази ненормална ситуация ще продължи поне до изборите през ноември", прогнозира Нуту. "Предизборната битка трябва да се случи на някакъв фронт и политическият е единственото място, където могат да се сражават, защото, ако хората започнат да гледат към икономиката, те нямат какво да им покажат", казва анализаторът от Expert Forum.

Така единствената надежда е продължаващият натиск от ЕС. "Въпросът е дали правителството не е решено да прави каквото си иска, без да мисли за нищо. Тези хора трябва да изберат - дали частният им интерес е толкова силен, че ще го преследват, независимо какво казва ЕС, и са готови да го вбесят до точката, в която няма връщане назад", казва Нуту. И вицът от началото на този текст ще продължава да е актуален и смешно-тъжен.