е спадът на БВП на Гърция в края на вторто тримесечие в сравнение с резултатите, отчетени година по-рано
Гърция се опитва да удължи с две години последната си спасителна програма, която цели да подобри дълговата устойчивост на страната и перспективата й за завръщане към икономически растеж. Това съобщава Financial Times, като се позовава на документ, с който изданието разполага.
Очаква се премиерът Андонис Самарас да направи предложението в близките седмици при разговорите си с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин и с френския президент Франсоа Оланд в Париж.
В момента Гърция се опитва да намери варианти за намаляване на разходите си с още 11.5 млрд. евро – сума, която се равнява на около 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Според споразумението с Европейския съюз (ЕС) и Междуанродния валутен фонд (МВФ) орязването на разходите в този размер трябва да бъде постигнато през 2013 и 2014 г.
За какво ще настоява Гърция
Гърция предлага съкращаването на разходите да се извърши постепенно през следващите четири години до 2016 г. Освен това страната предлага годишното намаляване на бюджетния дефицит спрямо БВП на страната да бъде с по 1.5%, а не както предвижда сегашното споразумение с по 2.5%.
Според документа Гърция ще се нуждае от допълнително финансиране в размер на 20 млрд. евро, за да подкрепи държавния си бюджет, тъй като годишното намаляване на дефицита през 2013-2014 г. ще бъде по-малко от планираното. Въпреки това Атина предлага да намери парите, без да търси помощ от партньорите си от еврозоната.
Средствата ще бъдат осигурени от вече сключен заем с МВФ, емисии държавни облигации и отлагане на началото на изплащането на първия й заем от ЕС и МВФ от 2016 г. до 2020 г.
Досега Гърция два пъти беше спасявана, но това не дава очаквания резултат. През 2010 г. беше договорен спасителен пакет от 110 млрд. евро, а през февруари тази година още един за 130 млрд. евро.
Трудното лобиране
Търпението на кредиторите на Гърция от еврозоната изтънява и ново положение на безизходица в разговорите между Атина и Берлин вероятно допълнително ще дестабилизира финансовите пазари, коментира Financial Times. Министри от правителството на Ангела Меркел вече заявиха, че според тях е изключено да има нови заеми за Атина, а нарастващ брой германски политици вече открито очакват излизането на страната от еврозоната.
Янис Моурмоурас, главен икономически съветник на премиера Самарас, твърди, че очакванията за задълбочаване на рецесията в страната – прогнозата е за свиване на икономиакта със 7%, ще бъде основание за искането на разсрочването на плащанията.
"Исканото свиване на дефицита за периода 2013-2014 г. е прекомерно", казва Моурмоурас и добавя: "Предозирането с мерки за съкращаване на разходите е саморазрушително".
През второто тримесечие на годината гръцката икономика се сви с 6.2% на годишна база. Тази в еврозоната се понижи с 0.2% спрямо предходното тримесечие, въпреки изненадващо добрия резултат за Германия, чийто БВП се покачи с 0.3% на тримесечна база, и нулевия растеж на Франция. Въпреки това бизнес доверието и инвестициите в еврозоната се понижават, което предполага, че втората половина на годината ще бъде по-тежка и ще се увеличат дългови притеснения във валутния съюз.
Политически ходове
Самарас дойде на власт след изборите през юни, обещавайки, че ще предоговори условията по спасителния план за Гърция, договорен през февруари. Той обаче реши да изчака, докато коалиционното му правителство покаже прогрес в провеждането на фискални и структурни реформи.
Гърция си постави краен срок 20 август, за да финализира новия пакет от мерки, но преговорите с коалиционните партньори от лявата партия Пасок за размера на пенсиите и съкращенията на заплатите забавиха спазването му.
От своя страна международните кредитори забавиха плащането на транш от 31.2 млрд. евро по заема за Атина, докато страната не поднови реформите.
Ако мерките бъдат приложени, заплатите на работещите в държавния сектор в Гърция ще паднат на годишна основа до около 10 хил. евро. С това поредно намаление на заплатите Атина се надява да спести около 250 млн. евро, а от съкращаване на оперативните разходи икономиите се очаква да възлязат на 500 млн. евро годишно.
До края на август правителството трябва да уточни пакета от мерки, които ще спестят на бюджета 11.5 млрд. евро – по настояване на кредиторите това трябва да се случи в периода 2013-2014 г. Новите икономии предвиждат още увеличаване на възрастта за пенсиониране от 65 на 66 години и ограничаване на социалните надбавки.
През септември "тройката" кредитори - Европейският съюз, Международният валутен фонд и Европейската централна банка, ще се върне в Гърция, за да изготви доклад, от който до голяма степен ще зависи отпускането на замразения транш от 31.2 млрд. евро от спасителния заем за страната.
е спадът на БВП на Гърция в края на вторто тримесечие в сравнение с резултатите, отчетени година по-рано
Гърция се опитва да удължи с две години последната си спасителна програма, която цели да подобри дълговата устойчивост на страната и перспективата й за завръщане към икономически растеж. Това съобщава Financial Times, като се позовава на документ, с който изданието разполага.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
30 коментара
Душички безсрамни и мързеливи по балкански!Как не ви е срам да искате още!
До коментар [#1] от "milena_82":
Срам няма. Само византийско лицемерие и пазарлъци. Маляците знаят, че са залог за успеха на голямото начинание, наречено ЕС, затова се лигавят.
Ама тез си мислят че някой им вярва ли още ?
Стопанската криза в Гърция се развива поради наличие на нейна държавна грешка - непригодно за евро гръцко държавно управление.
Животът доказа, при запазване на този държавен недъг - гърците колкото повече изпълняват непълноценни съвети от експерти на „тройката”, толкова по-голяма стопанска криза ще се развива.
Истината е - до 24 часа време гръцката криза ще се прекрати, след като се премахне тяхна държавна грешка.
Иван Митев - икономист
И как смятат да наберат 20 млрд. от пазарите? Ми то 6 месечните гръцки облигации са с лихва около 4.5%, дългосрочни такива едва ли могат да пласират. По-точно г-н Самарас казва: Разсрочете ни отново дълговете, и ако не успеем на намерим от някъде 20 млрд. вие щете не щете пак ще ни ги дадете. Наглост безгранична.
Да си плащат и да се махат , няма какво да искат още
Ето отговорът на искането им:" Министри от правителството на Ангела Меркел вече заявиха, че според тях е изключено да има нови заеми за Атина, а нарастващ брой германски политици вече открито очакват излизането на страната от еврозоната."
Предстои им да разберат, че гладът е по-силен от тока.
Византийците не са за подценяване - не сме им на нивото да им разгадаем всички подмолни ходове.
Няма да се учудя, ако в крайна сметка все пак успеят да постигнат някакво разсрочване.
Майтап бе, Меркел! Майтап! ( Самарас)
До коментар [#4] от "Иван Митев":
г-н Митев как го карате само на playback?
Не настана ли време за още една прес-конференция в БТА?!
Ще дойда лично за да ви подаря едно вълнисто папагалче - много са мили...
:-)