Едно вице не стига
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Едно вице не стига

Райън (вляво) и Ромни изглеждат като добри партньори

Едно вице не стига

Ще промени ли избора на Пол Райън за подгласник на републиканците предизборната битка за Белия дом

Ваня Ефтимова
3439 прочитания

Райън (вляво) и Ромни изглеждат като добри партньори

© reuters


Вицепрезидентският пост по думите на заемалия го първи в историята на САЩ Джон Адамс е най-ненужната служба, откакто съществува човечеството. Други като първият вице на Франклин Д. Рузвелт Джон Нанс Гарнър остават в историята с още по-цветисто определение за длъжността, включващо думите стойност, кана и екскременти. Известният американски политик Даниел Уебстър пък отказва предложената му вицепрезидентска кандидатура с краткото обяснение, че не възнамерява да бъде погребан, докато още диша.   

Въпреки това на всеки четири години, когато кандидат-президентите обявяват подгласниците си, медии и политически стратези трескаво гадаят дали изборът ще промени баланса. Сега номинацията на Пол Райън за вице на републиканците успя да постигне почти невъзможното в поляризирания Вашингтон – да бъде посрещната с ентусиазъм както от републиканци, така и от демократи. Двете страни се надяват, че ясният избор, който предлагат идеите му за бюджетни съкращения, ще активизира гласоподавателите. Интересът е свидетелство за това, че с времето постът на вицепрезидента получава все повече задължения и тежест в растящата държавна администрация (спомнете си всемогъщата фигура на Дик Чейни). От друга страна, съвременният 24-часов медиен цирк с радост прегръща всяко ново лице, обещаващо да вкара повече интрига в безкрайния предизборен маратон.

Сянката на предизвикалата крайни реакции пред четири години Сара Пейлин бързо надвисна над избора на Райън и накара доста наблюдатели да се питат дали републиканският кандидат-президент Мит Ромни също не се е решил на отчаяната маневра, за да рестартира буксуващата си кампания. Рискованият ход на Джон Маккейн през 2008 г. с малко позната и още по-малко проучена кандидатура за вицепрезидент на тогавашния губернатор на Аляска не само не донесе ползи, а според мнозина дори потопи шансовете на стария войн сред независимите и жените избиратели. Пол Райън далеч не е "Сара Пейлин с PowerPoint", както някои критици побързаха да го определят, но политическите му идеи вече бяха взети на прицел от демократическата машина. Въпросът е дали когато лицето му вече не е толкова ново за избирателите и медийното ровене в миналото и настоящето му позатихне, присъствието на Райън в бюлетината ще промени осезаемо баланса в изборите.

"Аз харесвам Пол Райън, но..."     

Политолозите твърдят, че изборът на кандидатите за вицепрезидент в действителност има малко количествено изражение върху решението на гласоподавателите. "Дори Сара Пейлин повлия само с около половин процент през 2008 г.", обяснява за "Капитал" проф. Рубин Клайн от Stoney Brook University. Заедно с проф. Бърнард Грофмън от University of California, Клайн е автор на най-задълбоченото изследване в последните години за ролята на кандидатите за вицета (Evaluating the Impact of Vice Presidential Selection on Voter Choice, Presidential Studies Quarterly, 2010). "Значимостта на избора на подгласниците всъщност намалява с времето и най-вероятно това се дължи на поляризацията на електората. Сега почти няма значение кой ще бъде издигнат, защото републиканците ще гласуват за републиканец, демократите за демократ и няма значително преливане на гласове", допълва проф. Клайн.

Така малкият брой независими избиратели в центъра получават диспропорционална тежест във вота, а за тях конгресменът от Уисконсин е буквално непознат. "Интересуващите се от политика са в течение на бюджетния му план, но като цяло американската публика не знае кой е Пол Райън. Това е обичаен проблем за членовете на Камарата на представителите в Конгреса – последният избран вицепрезидент оттам е Джон Нанс Гарнър през 1932 г.", обяснява проф. Клайн. Така следващите дни ще са решаващи каква представа ще си създадат независимите избиратели за Райън.

Във Вашингтон дори и журналистите от най-левия спектър описват 42-годишния конгресмен като възпитан, приятен и човек, който държи на семейството. За двайсетте си години из коридорите на властта Райън е успял да завърже приятелства и връзки с едва ли не всеки в американската политика. Енергичността и амбицията му също са забележителни. Както написа Райън Лиза в сп. New Yorker, Пол Райън изглежда вечно забързан, което е разбираемо, след като разказва, че баща му, дядо му и прадядо му са починали, преди да навършат шейсет години. Смъртта на баща му поражда желание да търси отговорите на големите световни въпроси и Райън попада на "Атлас изправя рамене" на Айн Ранд, руската имигрантка, пропагандираща "рационалния егоизъм" и неограничения капитализъм. Така той решава да се посвети на политиката.

Въпреки че е един от наследниците на компанията за строеж на пътища и жп трасета Ryan Incorporated Central (изградила основите на чикагското летище "О’Хара"), богатството на Райън всъщност идва от страна на жена му Джена, дългогодишен вашингтонски адвокат и лобист. Сега тя живее с трите им деца в родния му град в Джейнсвил, Уисконсин, докато той работи през седмицата във Вашингтон. Райън е известен и с любовта си към фитнеса и както съобщи вестник Washington Post, втората най-търсена фраза в интернет след номинирането му е "Пол Райън без риза". 

Докато конгресменът е безспорно симпатичен и харизматичен, политическите му идеи са проблемни. До ноември той трябва да докаже, че притежава рядкото качество да запали както твърдия десен електорат, така и да печели симпатиите на избирателите в центъра -  нещо, което не се е удавало на републиканец от Роналд Рейгън насам.

Едно добро партньорство и няколко дилеми

Всъщност проблемите на Райън отразяват дилемите на американските консерватори. Когато демократите твърдят, че републиканците са гласували за раздуването на дефицита по времето на Джордж У. Буш и са открили съвестта си едва на сутринта след избирането на Барак Обама, те дават точно конгресмена от Уисконсин за пример. Самият Райън отговаря, че се е чувствал зле, когато е трябвало да гласува предложенията на Буш, и сега най-после има шанс да върне страната обратно на правилния път. Плановете му за свиване на бюджета, реформа на здравната програма за пенсионерите (т.нар. Medicare) и социалното осигуряване налагат отдавна нужния дебат за рекордния дефицит.

В същото време обаче предложенията за допълнително намаляване на данъците позволяват на демократите да атакуват идеите като по-скоро идеологически, отколкото адекватни. Същевременно желанието за запазване на неограничената американска мощ и раздутите военни разходи също се сблъскват с представата за ограничаване държавна власт. А християнконсерватизмът на Райън и отричането на аборта, дори в случаи на изнасилване, очевидно противоречи на неограничения индивидуализъм на Айн Ранд.

"Американските избиратели може и да не са особено информирани, но те осъзнават, че вицето няма много реална власт. Дори когато сегашният вицепрезидент Джо Байдън прави публични гафове, те знаят, че на практика това почти няма значение", обяснява проф. Клайн. В случая с Райън обаче титулярят Ромни престъпи едно от неписаните правила на предизборната кампания – да държи обещанията възможно най-отворени. Сега кандидат на републиканците е директно обвързан с един от най-отявлените застъпници за свиване на социалната държава (всъщност още преди номинирането на Райън екипът на Обама се опитваше да свърже плановете му с кандидатурата на Ромни). От друга страна, заради натрупаното недоволство от слабото възстановяване на икономиката части от американското общество може да се окажат готови да чуят радикални идеи, а Райън е известен като убедителен оратор. Но както разкри политическият сайт Politico.com, много от водещите републиканци се притесняват, че фокусът на конгресмена върху бюджетния дефицит, освен че предлага непопулярни мерки, ще измести по-благодатната за десните тема за високата безработица при сегашната администрация.

Това, което критиците пропускат, е, че Ромни очевидно се чувства комфортно с избора си и двамата с Райън изглеждат наистина добри партньори. А това не е малко за кандидат-президент, който без кой знае какъв дар слово и опит на професионален политик трябва да се бори с действащ президент. В крайна сметка Ромни е онзи, който трябва да убеди избирателите, че неговите идеи ще изведат Америка от дългата рецесия.

Вицепрезидентският пост по думите на заемалия го първи в историята на САЩ Джон Адамс е най-ненужната служба, откакто съществува човечеството. Други като първият вице на Франклин Д. Рузвелт Джон Нанс Гарнър остават в историята с още по-цветисто определение за длъжността, включващо думите стойност, кана и екскременти. Известният американски политик Даниел Уебстър пък отказва предложената му вицепрезидентска кандидатура с краткото обяснение, че не възнамерява да бъде погребан, докато още диша.   

Въпреки това на всеки четири години, когато кандидат-президентите обявяват подгласниците си, медии и политически стратези трескаво гадаят дали изборът ще промени баланса. Сега номинацията на Пол Райън за вице на републиканците успя да постигне почти невъзможното в поляризирания Вашингтон – да бъде посрещната с ентусиазъм както от републиканци, така и от демократи. Двете страни се надяват, че ясният избор, който предлагат идеите му за бюджетни съкращения, ще активизира гласоподавателите. Интересът е свидетелство за това, че с времето постът на вицепрезидента получава все повече задължения и тежест в растящата държавна администрация (спомнете си всемогъщата фигура на Дик Чейни). От друга страна, съвременният 24-часов медиен цирк с радост прегръща всяко ново лице, обещаващо да вкара повече интрига в безкрайния предизборен маратон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Прекалено положителна статия за човек, искащ да реално да премахне социалното осигуряване. А много ми е интересно как се връзва планът на Ромни за увеличение на бюджетните разходи за сигурност и отбрана с идеите на Райън за намаление на всички федерални бюджетни разходи наполовина до 7% до 2022 и до 3.5% от БВП до 2050. Това значи орязване на програмните за заеми за образование, купони за храна, жилища за социално слаби и т.н. И всичко това с единствената цел да не се вдигат данъците, особено пък на богатите... Републиканците не просто искат да премахнат социалния елемент в държавата, те реално искат да премахнат държавата извън армията... Между другото, планът на Райън включва 0% данъци върху дивидентите и капиталовите печалби, а и увеличаване на тежестта на собствените плащания за Medicare получатели, особено при възрастните. Приватизирането на този сектор реално ще повиши цената на леченията доста за крайния потребител. Изобщо, очаквах по-сериозна статия. Планът на Райън не доближава САЩ до чистия капитализъм, а по-скоро до робовладелския строй...

  • 2
    hristov19 avatar :-|

    На кой му дреме..

  • 3
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    "готови да чуят радикални идеи"? Бълнуванията на Райън не са идеи, а фантазии. Щял да балансира бюджета някъде между 2030 и 2050.

  • 4
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    До коментар [#1] от "J.J.":

    Такива статии са нормални за Капитал, повечето списващи в него са либертариански фундита.

  • 5
    townboy avatar :-P
    townboy

    Можеха да издигнат Морган Фрийман. Поне има опит и хората го познават че е свестен а те Обама!? Тези поне са БЕЛИ и предполагам че са родени в САЩ.

  • 6
    dadam avatar :-|
    dadam

    Мартин Уолф - "Планът на Райън е непълен и неадекватен за идващото десетилетие. В дългосрочен план, е нереалистичен. Може би е добър политически, но не и държавнически ход." - http://on.ft.com/NwCUOu


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.