На война срещу военните
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На война срещу военните

В по-добрите времена фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантауи, президентът Мохамед Мурси и ген.-лейтенант Сами Анан седяха един до друг

На война срещу военните

Египетският президент Мохамед Мурси укрепва властта си с удар срещу основния си съперник - армията

Марина Станева
5592 прочитания

В по-добрите времена фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантауи, президентът Мохамед Мурси и ген.-лейтенант Сами Анан седяха един до друг

© reuters


Египетският президент Мохамед Мурси е доста зает напоследък. Първите му седмици във властта минаха под знака на политическия блокаж и застоя, а сега авторът на сп. Foreign Policy Марк Линч го нарече Ламборгини Мурси, след като по думите му държавният глава "ускори от 0 до 180 за три дни". С бърза серия от мерки египетският президент на практика извърши дързък цивилен преврат в страната, като обезглави висшето ръководство на армията и така промени баланса на силите между военните, завзели властта след падането на Хосни Мубарак, и "Мюсюлманските братя", спечелили както парламентарните, така и президентските избори.

Всичко започна с решението на Мурси да пенсионира двама високопоставени генерали - министърът на отбраната фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантауи, който като председател на Върховния съвет на военните сили доскоро бе най-могъщият човек в Египет, и генерал-лейтенант Сами Анан, началник-щаб на военните сили. В пенсия бяха изпратени и командирите на няколко от основните звена в армията, както и дузина други влиятелни фигури, свързани със сигурността. Освен това Мурси отмени приетите от военните през юни промени във временната конституция, които им даваха големи правомощия и ограничаваха дейността на президента. Това означава, че вече държавният глава, а не армията разполага с пълната изпълнителна и законодателна власт в отсъствието на парламента, разпуснат от военните като неконституционен. По този начин Мурси си осигурява и решаваща роля в създаването на бъдещата конституция на Египет.

Цивилни срещу военни

Всичко това бе разтълкувано като ловка маневра от страна на президента за възвръщане на властта от военните. Действията му разклатиха могъщите структури на армията и показаха, че той няма да й остави всички правомощия, с които тя досега разполагаше. Според анализатори Мурси е бил принуден да предприеме тези ходове, за да се легитимира като свободно избран президент и да скъса със стария режим, доминиран от генералите. Още повече че се появи и конкретен повод - на 6 август при нападение на ислямистки милиции срещу граничен пост в Северен Синай бяха убити 16 египетски войници, заради което Мурси нареди военна операция в региона и започна чистка сред генералите заради сериозните пропуски в сигурността.

"За пръв път в египетската история избран цивилен политик взема връх и уволнява военни. Това нарушава баланса, установен в страната по отношение на цивилната власт от 1952 г. насам", обяснява пред в. Financial Times Омар Ашур, професор от Exeter University и изследовател от центъра Brookings в Доха.

Въпреки че след принудителното си пенсиониране Тантауи и Анан бяха назначени за съветници на президента и бяха наградени с медали, тяхното отстраняване изпраща силно послание за решимостта на Мурси да наложи своя авторитет над армията. Но се появиха и предположения, че президентът и военните са сключили сделка за съвместно управление, като чрез действията си Мурси осигурява параван на двамата генерали да се оттеглят тихо и да не бъдат съдени за действията на армията по време на протестите на площад "Тахрир" миналата година. Основания за това дава фактът, че президентът вероятно предварително е съгласувал намеренията си с армията, както и фактът, че за нов министър на отбраната и ръководител на Върховния съвет на военните сили бе избран човек от същите структури - генерал Абдул Фатах ал Сиси, досегашен шеф на военното разузнаване.

Усещането, че имунитет от съдебно преследване е бил разменен за повече власт, притеснява някои от младите либерали в страната. "Мурси очевидно няма да съди убийците и мъчителите", пише в Twitter активистът Ибрахим, цитиран от сп. Time. "Забравете за Тантауи и Анан. Това не е мек преврат, а началото на една ислямистка държава", туитва Нервана Махмуд.

Египетският журналист и блогър Уаел Абас не е сигурен доколко това е удар по военните. "Смятам, че е имало някакво споразумение между Мурси и генералите, но не с тези, които бяха уволнени. Преди дни американската администрация заяви, че са знаели за предстоящите промени. Президентът даде почетни медали на Тантауи и на Анан. Така те ще избегнат съдебни процеси в бъдеще", казва Абас пред "Капитал".

"Всичко това не можеше да се случи без знанието на американците", обяснява пред "Капитал" и преподавателят от Американския университет в Кайро Саид Садек. Според него, след като са се убедили, че Вашингтон не е против, на "Мюсюлманските братя" им е останало само да изчакат подходящия момент. "И това стана с убийството на 16-те египетски войници в Синай. Сега вече те имаха общественото мнение на своя страна", обобщава Садек.

Демокрация или ислямизация

На пръв поглед действията на Мурси могат да се интерпретират като крачка напред за демокрацията в арабската страна. Излезлите на митинг поддръжници на президента не скриха радостта си от отсраняването на генералите, тъй като според тях страната вече няма да се управлява от военните и Египет най-после ще стане държава на гражданите. Точно установяването на цивилно управление и отстраняването на военните ръководители бяха сред основните искания на протестиращите на площад "Тахрир".

Но някои тълкуват действията на Мурси като преврат на ислямистите, които съсредоточават прекалено много власт в ръцете си. Още повече  че мнозина възприемат армията като пазител на светската държава и като единствена бариера срещу хората с бради.

"Настроен съм скептично, тъй като така Мурси получава цялата изпълнителна и законодателна власт. Което много лесно може да го превърне в диктатор. И освен ако това не се промени скоро, съм много обезпокоен", обяснява Уаел Абас.

И все пак действията на Мурси едва ли могат да се окачествят като пълен политически триумф. Това е по-скоро пренареждане на основните играчи, като армията запазва част от завоюваните си правомощия. Мурси все още ще трябва да бъде внимателен с военните и техните значими икономически и властови структури. Но сега ще си има работа с ново и потенциално по-сговорчиво поколение от генерали. "Някои членове на армията помогнаха на Мурси да направи всичко това и сега те ще са му задължени, защото имат новите си постове благодарение на неговата администрация. Това, което ще видим в близко бъдеще, е временно примирие. Борбата между "Мюсюлманските братя" и военните ще продължи", обяснява пред сп. Economist специалистът по Близкия изток Шади Хамид от Brookings. Така Мурси може и да е спечелил битката, но не и войната.

Египетският президент Мохамед Мурси е доста зает напоследък. Първите му седмици във властта минаха под знака на политическия блокаж и застоя, а сега авторът на сп. Foreign Policy Марк Линч го нарече Ламборгини Мурси, след като по думите му държавният глава "ускори от 0 до 180 за три дни". С бърза серия от мерки египетският президент на практика извърши дързък цивилен преврат в страната, като обезглави висшето ръководство на армията и така промени баланса на силите между военните, завзели властта след падането на Хосни Мубарак, и "Мюсюлманските братя", спечелили както парламентарните, така и президентските избори.

Всичко започна с решението на Мурси да пенсионира двама високопоставени генерали - министърът на отбраната фелдмаршал Мохамед Хюсеин Тантауи, който като председател на Върховния съвет на военните сили доскоро бе най-могъщият човек в Египет, и генерал-лейтенант Сами Анан, началник-щаб на военните сили. В пенсия бяха изпратени и командирите на няколко от основните звена в армията, както и дузина други влиятелни фигури, свързани със сигурността. Освен това Мурси отмени приетите от военните през юни промени във временната конституция, които им даваха големи правомощия и ограничаваха дейността на президента. Това означава, че вече държавният глава, а не армията разполага с пълната изпълнителна и законодателна власт в отсъствието на парламента, разпуснат от военните като неконституционен. По този начин Мурси си осигурява и решаваща роля в създаването на бъдещата конституция на Египет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Не знам защо ама не се сещам за мюсюлманска държава с напълно функционираща демокрация, дори Турция, погледнато през призмата на кюрдският проблем не е такава. Коригирайте ме ако паметта ме лъжи.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Интересно е кои ще са новите висши военни. От армията зависи до голяма степен реда в Египет и особено ситуацията на границата с Израел. Тук не става въпрос за демокрация, но би било опасно да се създаде една теократична власт като в Иран

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Все по интересно,и все по мътно.....

  • 4
    nar0d0vazpitatel avatar :-|
    NARODOVAZPITATEL

    Всичко си беше уговорено предварително, налиточно така се случи и с "демократичните'' революции в соц.лагера. Цялата мюсюлманска "цветна пролет" си беше подготвена от САЩ и финансовия Интернационал. Създават се "дисиденти" извайва им се образ на "борци", а старите сатрапи, които си бяха създадени и уж враждуваха със САЩ сега са накичени с медали. Синовете им ще са новите демократични ислямисти. Точно както тук признаха комунистическото поколение - синчета и дъщери на номенклатурата за "новите демократични западни партньори". А народът да охлади супата. Истинските борци срещу системата и сега са репресирани. Така ще бъде и там. Дирижирана пролет. Добре дошли в Новия Световен Ред, така е демократично.

  • 5
    storan avatar :-P
    Storan

    Нищо ново под слънцето!
    След данданията и разбора - наказване на невинните и награждаване на неучаствалите!

  • 6
    badjanak avatar :-|
    badjanak

    http://www.scci.bg/modules.php?op=modload&name=News&file=article&sid=6939&mode=thread&order=0&thold=0
    "Военните и моллите ще се борят за бъдещето на страната, която е дом на един от всеки четири араби. Военните, които доминират в Египет от детронацията на крал Фарук през 1952, не дават сигнали, че ще изпуснат контрола върху държавата и икономиката. И все пак, в дългосрочен план, Братството, което претендира за водачество на нацията и е дълбоко вкоренено в една 1400 годишна вяра, е по-вероятно да надделее."
    http://obshtestvo.net/дойде-ли-денят-а-ислямистите/

  • 7
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    До коментар [#6] от "badjanak":Непрекъсното смесвате религията с сектата "Мюсюлмански братя " която през 1980 година уби президента Ануар Садат и беше нелегална доскоро. През това време религията не беше забранена , нали ? Военните има силно основание да са против религиозно управление ,защото това им обещава религиозно мотивирани истински войни.В Алжир успешно изправиха курса на историята , като не позволиха чрез избори да дойдат на власт религиозни фанатици.

  • 8
    badjanak avatar :-|
    badjanak

    До коментар [#7] от "ahasver":

    Това все пак го казва един сериозен политик. Това са само предположения, но политиката не е точна наука. Иначе Афганистан отдавна да е "демократизиран", но не е. Може пък това да не е била целта, а съвсем друга, но пък остават съмнения за лицемерие.

  • 9
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#1:"tsyrvulan"]Не знам защо ама не се сещам за мюсюлманска държава с напълно функционираща демокрация[/quote]

    Няма такава! Според таблицата в края на линка по-долу Индонезия е най-демократична Democracy index rank - 60:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Islamic_democracy

    България пък е на 52 място в света (частична демокрация, както и спомената по-горе Индонезия), първа е .... Норвегия, която много хора продължават да плюят след случая "Брейвик", а последна е любимата на "плювачите" Северна Корея - 167:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Democracy_Index

  • 10
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#1] от "tsyrvulan":

    Демокрацията не е пенкелер. Всъщност обратното. На теория е добре, но на практика - виждаме, популизмът я разяжда с бързи темпове.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK