На 20 часа път от София
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На 20 часа път от София

Те са обединени от омразата си към Асад, но след като той падне, това може да се изпари

На 20 часа път от София

В Сирия се преплитат интересите на всички в Близкия изток. Изходът от войната там обаче продължава да е неясен

Красимир Янков
10848 прочитания

Те са обединени от омразата си към Асад, но след като той падне, това може да се изпари

© reuters


"Шейхът от Катар закъснява", казва с малка доза разочарование Абу Джихад. Сириецът е преминал нелегално през нощта границата с Турция, за да свърши малко семейни дела и да проведе една важна среща в петзвезден хотел в покрайнините на град Антакия. Както  и хотелът, който е една масивна конструкция в средата на маслинова горичка със селскостопански животни, така и Абу Джихад изглежда не на място със старата си кола, турско производство, сред луксозните западни автомобили.

Той обаче е решен да чака независимо от закъснението. Без да споделя конкретната цел на посещението си, младият бунтовник от Свободната сирийска армия  (ССА) не без гордост разказва как същата тази сутрин бил купил противовъздушни ракети от корумпирани офицери на редовната сирийска войска. "Те търгуват с всичко, стига да имаш пари", казва Абу Джихад. На въпрос откъде събират парите за оръжията, които по думите му струват 6000 долара за бройка, той простичко разтваря ръце и обяснява: "Ами... заедно с момчетата ги събираме. Лично аз не съм виждал, но може и други да ни помагат."

Бившият интериорен дизайнер Абу Джихад е неволен участник в една история, която по ирония на съдбата режимът в Дамаск разказва на сирийските ученици от десетилетия насам – че Сирия е много важна. Страната, където са едни от най-старите постоянно населени места в света, е пресечна точка на геостратегическите интереси на целия Близък изток. Тя граничи със съюзника на САЩ в региона Израел, с опитващата се да показва мускули Турция, с Йордания, която трепери за политическия си баланс, с все още крехкия и обсебен от иранско влияние Ирак и с Ливан, който е като скачен съд с Дамаск. В допълнение алауитският президент Башар Асад е най-близкият арабски съюзник на другия силен играч – шиитски Иран.

Ето защо битката на Абу Джихад и останалите бунтовници е изключително важна за много хора. Тя е по-важна от либийската революция, защото Либия няма същата тежест в международен план. В същото време превратът в Египет не доведе до рязко дестабилиране на страната, която е и твърде голяма хапка за регионалните интереси. За Турция са важни притесненията от нестабилност по границата и опасенията от кюрдска автономия, подобна на съседен Ирак. За сунитските кралства като Саудитска Арабия и Катар залогът е установяване на приятелски режим, който няма да дружи с шиитски Иран за разлика от този на Асад. За малцинства като алауитите и християните остава всяваният от режима на Асад страх, че ще бъдат изколени от въоръжени ислямисти. Израел пък, вместо той да бъде непредсказуемият играч в региона, който всеки се опитва да прикотка, сега е забиколен от хаотична и тотално непредвидима среда. А Ливан, който е толкова зависим от Сирия, вече гори (виж текста).

Тъй като сирийският конфликт не изглежда да върви към приключване, всички тези играчи непрекъснато променят залозите си и засилват хаоса в региона. И всичко това се случва на 1500 км от българската граница, в една битка, в която София вече е заложила позициите си (виж текста).

Прекъснатият шиитски полумесец

Седнал в кафенето в граничния турски град Антакия, 20-годишният Ахмед с дългата си брада изглежда като стереотипа на бунтовник ислямист. Преди войната обаче той е колега в интериорния бизнес на Абу Джихад, а войната отново ги поставя рамо до рамо в частта на Свободната сирийска армия в град Анадан, близо до Алепо. Макар и Ахмед да нарича външния си вид само мода, без да влага някакъв религиозен смисъл в това, Абу Джихад ни прекъсва с думите, че след падането на режима иска ислямска държава в Сирия. Същият този бунтовник обаче пуши и пие кафе по време на свещения месец Рамазан. "Ислямистка държава като Турция, разбира се, не като Саудитска Арабия", уточнява той, палейки поредна цигара.

Освен сирийци в Антакия се забелязва присъствието и на други чужденци, които сякаш нямат общо с конфликта. Един от тях е либиецът Мохамед, който търси полет до родния си Бенгази няколко дни преди Рамазан Байрам. "Цената няма значение, важното е да е преди праздника", казва той на турския туристически агент, който бързо му намира удобен полет през Истанбул. Друг чужденец е посетител от Катар, който с неизвестна цел иска да премине границата с Ахмед и Абу Джихад, за да влезе в Сирия.

И двамата бунтовници признават, че заедно с тях се бият и други групировки, които не влагат същия смисъл в исляма като тях. Черните знамена с надпис "Няма друго божество освен Аллах и Мохамед е неговият пророк" се развяват над бойците на групировките Джабхат ан Нусра и Ахрар аш Шам. Ахмед не е виждал чужденци сред редиците им и ги описва като безстрашни и добри бойци. Те не говорят с медиите и всичката известна информация за тях е спекулативна. Въпреки това призракът им витае из разрушените улици на сирийските градове и понякога чуждестранни журналисти успяват да сглобяват парченцата за тях в големия сирийски пъзел.

Въоръжаването на такива групировки, действащи под знамето на Свободната сирийска армия, е "една добра идея", заяви през февруари външният министър на  Саудитска Арабия Сауд ал Файсал по време на срещата на групата "Приятели на Сирия" в Тунис. Там присъства и катарският външен министър Хамад бин Джасим ал Тани, който говори за отваряне на хуманитарни коридори за сирийския народ. Явно по такива коридори минават катарците, които хора като Абу Джихад чакат на турската граница. Подкрепата на Саудитска Арабия е по-невидима, но тази на Катар има по-ясни изражения. Пред една от полулегалните болници по турско-сирийската граница е паркиран камион на Qatar Charity.

Повече от ясно е, че сунитските петролни монархии виждат в лицето на Свободната сирийска армия удобен лост, който може да обърне бутаната от шиитски Иран кола на режима в Дамаск, в багажника на която е натоварена и ливанската групировка "Хизбула". "Саудитска Арабия има парите и подкрепата на САЩ, за да финансира сунитските бунтовници в управлявания от шиити Ирак. В бъдеще това може да се приложи и за подкрепата на един сунитски режим в Дамаск, който допълнително да притисне Ирак и в крайна сметка - Иран", смята експертът по Сирия от университета в Оклахома Джошуа Ландис. Загубата на Иран и "Хизбула", разбира се, ще е добре дошла и за САЩ и Израел, казва още той.

Турция се старае да остане настрани от тази игра, но след като премиерът Реджеп Таийп Ердоган заклейми сирийския режим, а турската армия пое защитата на бежанските лагери по границата, е ясно, че ако има безопасна зона, в която опозицията на Асад да действа свободно, тя ще бъде откъм турска територия. Тази позиция носи след себе си вероятно доста висока цена за Анкара.

Призрак на кюрдски ястреб

В средата на юли в Североизточна Сирия се случи нещо изненадващо. Въоръжените бойци на кюрдската партия Демократически съюз (ПДС) влязаха в три контролирани от режима градове и поставиха ултиматум на войските да ги напуснат. Тази невиждана дързост не предизвиква очаквания яростен отпор. В Африн, Дерик и Амуда ПДС установи своята власт, като развя кюрдски знамена над бившите държавни институции, като например сградите на тайните служби.

Лекотата, с която режимът предава част от страната, поражда множество въпроси. Преди 1998 г. там действа Кюрдската работническа партия (ПКК), която използва мястото за обучение на свои бойци и атаки срещу Турция. Отношенията между Анкара и Дамаск се вледеняват и почти достигат до война, но Хафез ал Асад (бащата на Башар) се съгласява да укроти ПКК и репресивният държавен апарат слага край на дейността им. На мястото на ПКК обаче се появява ПДС, казва пред "Капитал" Ева Савелсберг от Европейския център за кюрдски изследвания. "Може да се каже, че това е сирийско-кюрдският наследник на ПКК", казва изследователката. Според нея ПДС следва собствени цели, които нямат нищо общо с въстанието срещу Асад, а са изцяло насочени срещу Турция. "В демонстрациите, които ПДС организират всеки петък, лозунгите почти нямат общо със ситуацията в Сирия, а са свързани с ПКК. Например един път призоваха за освобождаването на Абдула Йоджалан, друг път скандираха във връзка с 15 август 1984 г., когато ПКК започва  въоръжената си борба", казва Савелсберг.

Успехът на ПДС се дължи на два фактора. На първо място, това е близката им връзка с ПКК и финансовите възможности, свързани с това, както и достъпът до оръжия. На второ е покровителството на режима на Асад, който е решил да използва кюрдския си коз, коментира Савелсберг. "Смятам, че е доста ясно, че ПДС  си сътрудничи със сирийския режим", допълва тя и привежда примери на градове като Африн, където кюрдските бойци охраняват сградите на тайните служби, докато агентите на режима унищожават чувствителните документи вътре и след това се измъкват.

Първите плодове на тази възобновена дружба вероятно вече узряват. Турските власти обвиниха ПКК за взрива на 20 август в град Газиантеп, където има голям център за събиране на хуманитарни помощи за сирийските бежанци. "Няма да позволим терористичната организация да представлява заплаха за Турция в Сирия. Невъзможно е да толерираме сътрудничеството на ПКК с ПДС", заяви в края на юли Реджеп Тайип Ердоган. Предстои да се види дали това ще означава влизане на турската армия на сирийска територия.

Раздробяване на една държава

Докато турците се ограничават с военни учения по границата, оказва се, че преминаването й е далеч по-лесно от очакваното. "Капитал" научи, че съществуват поне три точки, през които редовно тече поток от хора, една от които се намира на 30 километра от Газиантеп. Преминаващите са предимно бойци на Свободната сирийска армия и журналисти, но под прикритието на нощта, когато най-вече се извършва прекосяването, има всякакви хора. Тогава патрулите на турската жандармерия са по-разредени и опасността сирийската армия да забележи движението е по-малко. От двете страни на браздата има разположени хора, които поддържат мобилна или радиовръзка и съобщават за придвижването на турските и сирийските патрули, които може да попречат на прехода.

Изтеглянето на войските на Асад от Източна Сирия, което позволява на ПДС да действа свободно, е част от по-голямата стратегия за раздробяване на Сирия на по-малки парчета, смята Ландис. "Асад и генералите  му се опитват да превърнат страната в раздробена нация, която не може да бъде управлявана от никого", казва той пред "Капитал". Според него, ако Асад се предаде, стотици от лидерите на режима ще бъдат екзекутирани или съдени от собствените си сънародници. "Алауитската общност се страхува от сляпо възмездие," смята Ландис.

Тези страхове на алауитите, а и на другите сирийски малцинства като християните, са старателно подхранвани. Войната между правителствените сили на Асад и  бунтовниците се води не само на бойното поле, но и в интернет. Във Facebook, където броят на подкрепящите режима страници е не по-малък от тези срещу него, тече състезание за симпатията на десетки хиляди потребители, които ежеминутно са заливани от информация. На проправителствените страници образът на  бунтовниците е представен като радикални терористи, наричани с възможно най-отрицателни религиозни епитети и дори "въоръжените войници на династията Сауд". Неизбежно се появява и образът на белобрадия шейх Аднан Арур, който е чест гост по саудитски телевизионни канали и изключително остро критикува режима в Сирия. Най-голяма популярност носят думите му, че алауитите в Сирия, подкрепящи режима, ще бъдат хвърлени в месомелачките и след това месото ще  бъде дадено на кучетата. Десетки опозиционери, с които "Капитал" разговаря, твърдят уверено, че няма да има разправа по религиозен или етнически признак, а за конкретни престъпления. На алауитите обаче разбираемо им е трудно да повярват на това. А когато режимът им раздава оръжия за самозащита, кланетата са просто неизбежни.

Всичко това подсказва, че конфликтът в Сирия е далеч от края си. Залозите са много по-големи от падането на един диктаторски режим, който със зъби и нокти се опитва да остане на власт. Индиректната външна намеса само усложнява нещата, а тактиката на Асад за подсилване на етническите и религиозните малцинства само засуква възела на гражданската война. Дори и когато (а не ако) режимът напусне Дамаск, това няма с магическа пръчка да изтрие спомена от гражданската война и да помири участниците в нея. Множеството различни групи, имащи днес за обща цел свалянето на диктатора, ще застанат една срещу  друга след това, всяка преследвайки противоположните си цели. Има още много пъзели за нареждане.

"Шейхът от Катар закъснява", казва с малка доза разочарование Абу Джихад. Сириецът е преминал нелегално през нощта границата с Турция, за да свърши малко семейни дела и да проведе една важна среща в петзвезден хотел в покрайнините на град Антакия. Както  и хотелът, който е една масивна конструкция в средата на маслинова горичка със селскостопански животни, така и Абу Джихад изглежда не на място със старата си кола, турско производство, сред луксозните западни автомобили.

Той обаче е решен да чака независимо от закъснението. Без да споделя конкретната цел на посещението си, младият бунтовник от Свободната сирийска армия  (ССА) не без гордост разказва как същата тази сутрин бил купил противовъздушни ракети от корумпирани офицери на редовната сирийска войска. "Те търгуват с всичко, стига да имаш пари", казва Абу Джихад. На въпрос откъде събират парите за оръжията, които по думите му струват 6000 долара за бройка, той простичко разтваря ръце и обяснява: "Ами... заедно с момчетата ги събираме. Лично аз не съм виждал, но може и други да ни помагат."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    robr avatar :-|
    lynyrdS

    Колко беше уютен двуполюсният свят където всяка воина / студена или гореща/ беше с ясна разделителна линия както военна така и политическа и морална...
    Сега воините на глобализма на мултикултурния мултирелигиозен и мултиетнически свят са объркани и мъгливи ..никои не притежава категоричен императив...всички са прави и всички грешат...враг може да стане всеки дори най- близките... може да се воюва за всичко религия ресурси земя съюзници...и много често не се печели нищо дори и да победиш...

  • 2
    vesko_dechev avatar :-P
    Веселин Дечев

    Абе какво се бият бе...не вземат да пият по една студена ракия със хубава салата!Хем там виреят най-добре зеленчуците!Аааамаха!

  • 3
    sql_dude avatar :-|
    PMK

    Хубава статия, но сте пропуснали да споменете и за интересите на Русия.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Преписана статия с манипулативен характер. На всички е ясно кой финансира и ръководи така наречените бунтивници които са си една сбирщина от бандити.

  • 5
    aisaider avatar :-?
    aisaider

    [quote#3:"Помак"]но сте пропуснали да споменете и за интересите на Русия.
    [/quote]
    и ЗА БЪЛГАРСКИ ИНТЕРЕСИ И БЪЛГАРСКА ПОЗИЦИЯ НЕ СЕ ВЪОБЩЕ СПОМЕНАВА?

  • 6
    liliana_simeon avatar :-|
    Liliana Simeonova

    Стига вече с тези алауити! На български се казва "алиани" (по-рядко -"алевити"). Това са последователите на четвъртия халиф - Али, който е едновремено племенник и зет на пророка Мохамед. У нас алианите са малко на брой - такива са напр. къзълбашите в СИ България. Като има недостатъчно грамотни автори, в "Капитал" няма ли поне езикови редактори?

  • 7
    sql_dude avatar :-|
    PMK

    [quote#4:"pavlin0511"]На всички е ясно кой финансира и ръководи така наречените бунтивници които са си една сбирщина от бандити.[/quote]

    Ако те са бандити, какви са тогава силите на режима, дето от самолети хвърлят бомби по жилищни квартали и с гаубици и танкове обстрелват градове на поразия? Бунтовниците поне не стрелят по цивилно население за разлика от частите на режима.

  • 8
    aisaider avatar :-|
    aisaider

    До коментар [#7] от "Помак":

    Владо що се излагаш??!

  • 9
    dobrich avatar :-|
    dobrich

    .."Същият този бунтовник обаче пуши и пие кафе по време на свещения месец Рамазан. "Ислямистка държава като Турция, разбира се, не като Саудитска Арабия", уточнява той, палейки поредна цигара"...Интернет беше причина за арабските революции. Крайния ислямизъм отстъпва, макар и бавно....Доказаха го наскоро новите ислямски управители на Египет, които унищожиха едни крайни ислямисти в Синайския полуостров.
    ..

  • 10
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    До коментар [#7] от "Помак":
    Абе ти нормален ли си. Отиди да мяташ РПГ във Вашингтон и ще видиш дали няма да пуснат някоя бомба.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK