Може ли още малко

Слънцето може би залязва над Гърция

Може ли още малко

Гърция иска още отстъпки от ЕС, а гърци и германци вече отчетливо не могат да се понасят

Марина Станева, Зорница Маркова-Дунчева

Слънцето може би залязва над Гърция

© reuters


Чашите в малкото гръцко заведение на плажа са на Paulaner – една от най-известните баварски марки за бяло пиво в света. Чадърите също са на германската напитка. Но когато поръчаш халба Paulaner, получаваш леко смръщване, последвано от многозначително намигване и приятелска усмивка: "Вече не продаваме германска бира. Но ще ти дам една много по-добра. Бяла бира от Гърция. Награди е печелила".

Сервитьорът пъргаво носи Vergina и обяснява - спрели да продават германската бира преди няколко месеца. И бездруго никой грък не си я поръчвал.

Случката се развива на плажа в Микро - малко село в централната част на Гърция. Район, който е далече от масовия туризъм и западните туроператори. За сметка на това е посещаван от гърци - ценители на хубавата храна, спокойствието и природата. Това са хората, останали далеч от безредиците на анархистите, масовите палежи на германските знамена и разкъсването на плакати с лика на германския канцлер Ангела Меркел. Въпреки това обаче никой от тях – от сервитьора, през собственика на къщата под наем до посетителите в таверната, не остава безразличен към актуалните проблеми на Гърция.

Взаимно несимпатични

Анализът им на ситуацията започва с опит за самокритика и признание: "И ние сме си виновни, но..." И след второто ципуро бързо се прехвърля на "лошите", тоест германците, които искат да се наложат над всички. Общата неприязън към "голямата Германия", която се опитва да смачка "хубавата им Гърция" се прокрадва в различна степен в мненията на голяма част от средностатистическия елински потомък.

"Very, very bad." Така Костас описва ситуацията. Той е мъж на средна възраст, с образование и с доскоро хубава работа в Атина. Бил е на висок пост в голяма германска автомобилна компания. Съкращенията заради кризата обаче не пропуснали и него и сега управлява семейното заведение.

"Не е вярно, че те са по-работливи от нас. В Гърция никой не работи от 9 до 5, а след това да получава извънреден труд. Колко пъти ми се е налагало да оставам до късно вечерта в офиса или да работя през уикендите... За едни и същи пари", обяснява Костас. В очите му Гърция е онеправдана. От своеобразен протест мъжът е престанал да купува стоки Made in Germany. Твърди, че така постъпват и доста от неговите познати. Костас поглежда за потвърждение съпругата си Арети, учителка в елитно езиково училище в Атина: "Тази година дори никой вече не иска да учи немски език. Децата масово го избягват, най-вероятно подучени от родителите си", доописва ситуацията тя.

В разговора се включва друг грък на средна възраст от съседната маса. И той не е местен. Има собствен бизнес, който все още не е пометен от кризата за разлика от стотиците други затворени магазини в най-близкия по-голям град Волос. Мъжът подмята чиния с мезе и обяснява: "Ако продавам това например за 100 и ако му платя всички данъци, ще взема от него евентуално 5. Всички останали пари ще отидат незнайно къде. В една система, която не работи. Защо да плащам данъци?"

В подобен дяволски кръг се завъртат всички гърци, които се борят за бизнеса си. Дотолкова, че е нормален сценарий да прекарате десет дни в Гърция и да не получите касова бележка в нито един магазин, хотел или таверна. Което, разбира се, показва как данъчната система на гръцката държава просто не работи.

И Костас, и мъжът от съседната маса смятат, че германците се отнасят несправедливо към държавата им. Един от аргументите им е, че Гърция харчи от парите си, за да опази Шенгенската граница. "Ние даваме пари, за да може те да са си спокойни", казва Костас. От съседната маса идва одобрение: "Това ли е Европейският съюз? Ако е това, не го искаме."

И така от маса на маса и от таверна на таверна негативната нагласа към германците постепенно придобива конкретни измерения. За последните три години например износът от Германия към южната страна е намалял с 30% в период на постоянен растеж към останалите европейски държави. Антипатията очевидно е двустранна - през това лято туроператори, хотелиери и медии съобщават за отлив на немски туристи от Гърция.

Отново в ролята на молещ

Дори да не са си никак симпатични вече обаче, Гърция и Германия трябва да продължат да работят заедно. Тази седмица гръцкият министър-председател Андонис Самарас поиска отсрочка с две години за сроковете, в които да осъществи всички бюджетни мерки, наложени от спасителния план. Това ще бъде акцентът на срещата с германския канцлер Ангела Меркел в петък (след редакционното приключване на броя) и с френския президент Франсоа Оланд в събота.

В интервю за немския в. Bild Самарас заяви, че Гърция има нужда от "пространство, за да си поеме въздух" и че ще е необходимо повече време, за да се приложат тежките мерки за икономии и необходимите реформи. В отговор Меркел и Оланд се срещнаха в Берлин в четвъртък, за да координират общата си позиция по гръцкия въпрос. Посланието им бе, че Гърция не може да очаква никакво преразглеждане, освен ако не се придържа към ангажиментите си. Берлин вече няколко пъти настоява, че не може да има отстъпки относно реформите или сроковете за прилагането им. Тази привидно твърда позиция, която е полезна пред избирателите, може да се окаже куха отзад. Тъй като отказът може да означава банкрут на Гърция и директно излизане от еврото, Берлин и Париж няма да имат голям избор, ако не са решили какво да е бъдещето на гръцката икономика. Вече се говори за малки отстъпки относно спасителния план по нивата на лихвите и падежа на кредита.

Като относително позитивно бе изтълкувано посланието на председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, който бе на посещение в гръцката столица през седмицата. Той остави вратата открехната за евентуална двегодишна отсрочка, като заяви, че това решение ще зависи от изводите в доклада на тройката кредитори (ЕС, Европейската централна банка и МВФ) за прогреса на Гърция, който се очаква следващия месец. Експерти на тройката ще пристигнат в Атина през септември и ще останат там няколко седмици, за да докладват на срещата на Еврогрупата на 8 октомври.

"Топката е в полето на гърците", заяви Юнкер на съвместна пресконференция със Самарас, като допълни, че Гърция полага "невероятни усилия", за да намали дефицита си. Но предупреди, че страната е изправена пред "последния си шанс" да направи необходимите икономически и структурни реформи. Те включват промени в пазара на труда и рестартиране на обещаните приватизационни програми.

Дай ми време

Основната теза на Самарас за исканата двегодишна отсрочка е, че страната е закъсняла с прилагането на необходимите икономии заради изборите тази година и трябва да получи още време, за да се движи постепенно и така поне отчасти да облекчи трудностите, които изпитват в ежедневието си обикновените гърци. "Нека бъда много ясен – не искаме допълнително пари. Но трябва да постигнем растеж, за да намалим дефицита", констатира очевидното Самарас пред в. Bild.

В интервюто гръцкият премиер предупреждава и за последиците от евентуално излизане от еврозоната: "Това би означавало поне още пет години рецесия и безработица над 40%. Кошмар за Гърция - икономически срив, социално недоволство и безпрецедентна криза на демокрацията".

Според Йоргос Дзогопулос от влиятелния гръцки тинк-танк ELIAMEP има оптимистични знаци: "В Германия се издигат гласове за това да се даде на Гърция повече време, през което икономиката може да се върне към растеж. Но все още не може да се твърди нищо със сигурност", казва Дзогопулос пред "Капитал". По думите му това, което Атина трябва да направи, е да вземе всички болезнени решения, тъй като именно там е ключът за спасението на страната.

"Решението относно исканията на Гърция ще бъде забавено и всичко ще зависи от доклада на тройката", прогнозира пред "Капитал" и Стюарт Флеминг, експерт по международна икономика от британския аналитичен център Chatham Housе. Според него има широко разпространено схващане, че Гърция трябва да започне да се реформира, в противен случай няма бъдеще, защото икономиката й не е конкурентоспособна. Така че в следващите няколко седмици Атина трябва да демонстрира, че е готова да взема още по-сериозни политически решения. "Нито французите, нито германците искат да изтикат Гърция от еврозоната. Но има и други начини да се олекоти бремето на спасителния план освен отсрочката – например ниски лихвени нива по дълга. Има много неща, които могат да се направят и от двете страни", обобщава Флеминг.

Достатъчно!

Едно е сигурно – не могат да се правят никакви изводи преди доклада на тройката. "Имаме ясни споразумения между тройката и Гърция. И Гърция трябва да изпълни тези споразумения. Ако тройката ни каже, че гърците са изпълнили всичко, тогава, разбира се, ние ще продължим с помощта. Ако не, става много трудно", твърди пред британската ВВС Михаел Фукс, заместник-председателят на парламентарната група на Християндемократическия съюз в Бундестага. Според него обаче остава впечатлението, че Атина няма да може да спази обещанията си, като например приватизацията на държавни активи в размер на 50 млрд. евро. Германският финансов министър Волфганг Шойбле бе категоричен пред немското радио: "Отпускането на още време не е решение на проблемите." Той предупреждава, че "още време" може да означава и "още пари", а европейската помощ за Гърция е "надминала границите на това, което е икономически изпълнимо".

Ако докладът покаже, че страната е напълно отдадена на задълженията си, тогава може Атина да си спечели "глътката въздух", която иска. Но хората, които ще посрещнат тройката, ще са същите онези гърци, които протестират срещу германския натиск. А изпълняването на реформите трябва да доведе до същите онези касови бележки, които никой не издава. Слънцето може би залязва над Гърция.

Условията

Атина трябва да направи икономии в размер на 11.5 млрд. евро за две години, като вече се появиха мнения на специалисти, че ще са необходими съкращения на разходите с 2 млрд. евро повече от предвижданото. Във всеки случай Самарас трябва да убеди лидерите на еврозоната, че страната полага необходимите усилия, за да получи следващия транш от помощта в размер на 31.5 млрд. евро. В противен случай Гърция е заплашена от банкрут още през октомври и от вероятно излизане от еврозоната.

Това е вторият спасителен пакет за Атина – първият в размер на 100 млрд. евро бе отпуснат през май 2010 г., а вторият в размер на 130 млрд. евро – през март тази година. Въпреки това Гърция е в дълбока рецесия. През последните пет години икономиката на страната се е свила с 20%, което е безпрецедентно за западна държава. Същевременно почти един на всеки четирима гърци е безработен, а хиляди бизнеси са фалирали от началото на дълговата криза през 2009 г.

Чашите в малкото гръцко заведение на плажа са на Paulaner – една от най-известните баварски марки за бяло пиво в света. Чадърите също са на германската напитка. Но когато поръчаш халба Paulaner, получаваш леко смръщване, последвано от многозначително намигване и приятелска усмивка: "Вече не продаваме германска бира. Но ще ти дам една много по-добра. Бяла бира от Гърция. Награди е печелила".

Сервитьорът пъргаво носи Vergina и обяснява - спрели да продават германската бира преди няколко месеца. И бездруго никой грък не си я поръчвал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


27 коментара
  • 1
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Колкото време и отсрочки да им дадат все тая. Гърция с фалит или без трябва да мине през финансовото и икономическо чистилище, да се оттърси от всичко загнило, закостеняло и ненужно и да започне на ново, като даде път на предприемчивите, младите и кадърните. За съжаление гърците не виждат че системата която са създали лежи в основата на кризата в държавата им и предпочитат да обвиняват външни сили за проблемите си. Какво да се прави, манталитет.

  • 2
    bz avatar :-|
    bz

    Кой друг да е виновен за Гръцките проблеми ако не Германците ?!?
    Много са лоши тези от тройката - стискат се и не искат да дават пари до безкрай за да живеят охолно Гръцките "тарикати".

  • 3
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    Никакво "още малко"!
    РЕЖИ!

  • 4
    vesko_dechev avatar :-P
    Веселин Дечев

    С извинение, гърците са като курви-искат всички да им угаждат, да ги черпят, подаръци-модаръци, да им се прави кефа, а те ааако евентуааално поискат може и да подарят някоя усмивка :)

  • 5
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    ако гърците спрат да си купуват германски стоки и услуги, германците няма дори да усетят разликата.
    ако германците спрат да си купуват гръцки стоки и услуги, гърците ще усетят болезнено разликата.

    п.п. но това, което виждам като манталитет на гърците е типичната ориенталщина по нашите ширини. липса на всякаква лична отговорност и чувство за справедливост. както и постоянното хленчене, че някой друг ни е виновен за несгодите и нашата нация е обект на галактическо преследване от по-тъпите, но по-зли и подли "други", които искат да ни вземат първите места по олимпиадите по математика и информатика, или да ни лишат от престиното "второ място по интелект след евреите" :)

  • 7
    bz avatar :-|
    bz

    [quote#5:"Rage Against"]както и постоянното хленчене, че някой друг ни е виновен за несгодите и нашата нация е обект на галактическо преследване от по-тъпите, но по-зли и подли "други", които искат да ни вземат първите места по олимпиадите по математика и информатика, или да ни лишат от престиното "второ място по интелект след евреите" :)[/quote]
    +++++
    Супер !
    Зарадвахте ме с този коментар след дългата и гореща работна седмица :)

  • 8
    vesko_dechev avatar :-|
    Веселин Дечев

    До коментар [#6] от "vyrnym.izezo":

    няма дянковист-мянковист!
    има "изкараваш Х лева-харчиш Х лева"

  • 9
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    До коментар [#8] от "vesko_dechev":

    от къде ги изкарваш:))) то затова е система, става с акъл, не с акане,

    монетарната политика е в основата на успешното стопанство, а не някакви мантри за манталитет, освен това в чисто човешки аспект мързела е за предпочитане пред липсата на съвест, да не говорим за патологията у нас - безчестие.

    та мързеливите гърци реално са по- полезни за човечеството от безскрупулните немци и лъжливите българи... дерзай

  • 10
    2.5 avatar :-P
    2.5

    [quote#9:"vyrnym.izezo"] освен това в чисто човешки аспект мързела е за предпочитане пред липсата на съвест[/quote]

    ...а, не са ли неразривно свързани по някакъв начин?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход