Кристалина Георгиева: Кризата в Сирия заплашва Ливан и Йордания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристалина Георгиева: Кризата в Сирия заплашва Ливан и Йордания

Еврокомисарят по кризи и бедствия Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева: Кризата в Сирия заплашва Ливан и Йордания

Еврокомисарят по кризи и бедствия пред "Капитал"

Красимир Янков
5693 прочитания

Еврокомисарят по кризи и бедствия Кристалина Георгиева

© Надежда Чипева


Профил

Кристалина Георгиева е европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Тя е икономист, специалист по въпросите на устойчивото развитие. Георгиева и нейната дирекция бяха особено активни напоследък в сирийската криза, както и в други хуманитарни въпроси покрай арабската пролет.

С оглед на влошаващата се ситуацията със сирийските бежанци каква трябва да е ролята на ЕС?

Има две неща, които са абсолютно необходими при отсъствието на политическо решение в обозримо бъдеще. Първото е в международен план всички в Съвета за сигурност да обърнат повече внимание и на сирийското правителство, и на опозицията към това, че като страни в гражданска война те имат задължения да опазват живота на цивилните. Тези задължения не се изпълняват. Ние трябва да сме много категорични в това да казваме, че този конфликт все някога ще свърши. Колкото повече невинна кръв се пролее, толкова по-трудно ще бъде на Сирия да си стъпи на краката.

Второ, изключително важно е да се даде възможност на хуманитарната помощ да стигне до повече хора. Има около 1000 хуманитарни работници в Сирия, които си рискуват живота. Към днешна дата ориентировъчни цифри – има два милиона и половина души, които се нуждаят от хуманитарна помощ, 850 000 получават храни и медицинска помощ, ние от ЕС финансираме линейките, възможността на тези, които работят в Сирия да помагат на ранените, да има в болниците бинтове, лекарства, инструменти.

До към февруари - март хората бягаха от домовете си, докато затихнат престрелките, боевете и след това в голямата си част се връщаха. Числото на тези, които пресичаха границата, беше относително малко. От март, откакто започна Асад да бомбардира, особено Хомс, оттогава виждаме втора фаза, в която много хора бягат от домовете, си без да се връщат, но все още по-голямата част през март, април, май, юни се отправяха към това, което за тях беше вътре в Сирия зони с относителна безопасност, да кажем Дамаск. Околностите на Дамаск бяха спокойни, там много хора отидоха. От средата на юли вече няма такова нещо като безопасно убежище вътре в Сирия. Затова числото на тези, които бягат от Сирия, започна рязко да се увеличава. Правим сателитни снимки на движението на хора, видяхме нещо, което съвсем ясно показва посоката на конфликта.

Трябва ли ЕС да помогне на конкретни държави?

В Йордания правителството след доста колебания разреши да се направи бежански лагер. Ние имаме снимки от края на юни, когато беше взето това решение, и сега, от средата на август. Това са шест седмици, за които на едно пусто място има палатков лагер за 20 000 души, който е на път да се напълни. Там територията може да поеме до 130 000, но йорданците, напълно разбираемо, много се притесняват, ако числото на бежанците стигне до това на съседния град, който е около 60 000 души.

Аз бях в Турция в края на юни и ми казаха така – може до 50-54 хиляди души да приемем, без това да е огромна тежест за нас. Тогава там бяха 32 000. Днес са горе-долу 80 000. Към днешна дата имаме около 180 000 регистрирани бежанци в Турция, Йордания и Ливан и около 40 000 чакащи регистрация. Каква е нашата позиция? Много е важно да работим за това повече помощ да стигне вътре за Сирия. Ако това не се случи, естествено е, че хората ще бягат навън. Сирийският хуманитарен форум включва организацията за хуманитарна помощ на ООН (UNOCHA), европейската служба за хуманитарна помощ (ECHO) и Арабската лига. Първата среща на този форум беше много трудна. С времето той действително се превърна в място, където говорим само по хуманитарните въпроси. Там присъства и сирийското правителство, там са и Китай, и Русия, и всички страни, които се вълнуват от конфликта.

Ние, комисията, засега сме дали 69 милиона евро, общо със страните членки сумата е 146 милиона евро до днешна дата. Парите на комисията са 60% за вътре в Сирия, 40% са за съседите. Ясно е, че нещата не отиват на добре, и ние сме готови да увеличим финансирането. В Сирия има към половин милион палестински бежанци. Ако те отидат в Ливан или Йордания, ще наклонят везните по много непредсказуем начин. Затова, особено в последните дни, ние много активно говорим, че е много важно международната общност да се обедини и да окаже натиск върху Сирия за повече достъп на хуманитарна помощ – върху сирийското правителство и върху опозицията.

Трябва ли да има буферна зона на територията на Сирия и изграждане на бежански лагери там?

Политическото решение е потънало в мъгла. Военното решение, по военен път, явно само влошава ситуацията в Сирия и в региона. Следователно в тези условия имаме огромно морално задължение поне в хуманитарен план да постигаме повече за хората. Тази теза за пръв път я постави Международният комитет за Червения кръст – така наречените хуманитарни паузи. Да може един час или два всеки ден там, където има тежки сражения, воюващите страни да спрат, за да може ранените да бъдат извозени, тези, които искат да напуснат мястото на сражението, да може да го направят и да може да стигне помощ до онези, които са останали там. Има още две идеи – едната е за хуманитарните коридори. Проблемът с тях е в два плана. Първо, къде да го сложим този коридор или коридори? По цялата страна вече се водят боевете. От къде до къде? Как ги обезопасяваме – за да може да има коридор, трябва да има решение на Съвета за сигурност, което да упълномощи миротворци в някаква форма, които да са въоръжени, тоест да може да охраняват коридора, да са там. И трето – как гарантираме, че той ще се използва само за хуманитарни цели, че по него не минава оръжие?

Третата идея е да се направят буферни зони. Това отново опира до решение на Съвета за сигурност. От практическа гледна точка има малко повече прагматизъм в буферните зони, отколкото в коридорите. Защото хората, които искат да отидат на безопасно място, може да го направят. Обаче отново трябва решение на Съвета за сигурност и мандат на миротворци, зона без полети над нея, да се използва само за хуманитарни цели – да не се превърне в място, където отиват да си почиват бойците от една или друга групировка.

Планирате нещо за периода след Асад?

В селското стопанство има невидима криза, толкова тежък е облакът на войната, че тя не е пред очите ни – сушата, която удари част от Сирия. Това естествено значи, че производството на храни за догодина ще бъде много засегнато. Към това се добавя фактът, че няма семена, няма гориво, няма торове – да видим дали ние можем като част от хуманитарната мисия да помогнем на сирийското село да не колабира. Ние мислим какво може да направим, така че да облекчим бъдещия удар по Сирия.

Вече работим по следващия етап от финансирането, безспорно това ще се наложи. Един голям проблем за нас е голямата централизация на хуманитарната организация в Дамаск – няма достатъчно хора на място.

Тъй като България е най-близката страна от ЕС до кризата, каква реакция се очаква от нас?

България едва ли ще бъде веднага. Реално погледнато, страната, която ще получи най-много бежанци, е Кипър. По време на ливанския конфликт за много кратко време те бяха залети с бежанци, тогава Кипър се справи много добре и има много опит. Има роля за всички страни, които са в близост до региона, включително и за България – трябва да има готовност, да има реалистични очаквания какво може да се случи, какъв може да е потокът и какво ще направим.

Сирийската опозиция в България поиска София да приеме малък брой бежанци за лечение. Как трябва да реагира София?

И в други случаи е искана помощ от страни - членки на ЕС, за използване на болничния им капацитет за помощ на ранени – Кипър, Малта. Ако погледнем назад, през миналата година имаше голям страх, че милиони либийци ще залеят Европа. Разбира се, Либия и Сирия са две различни неща. Засега опасност от такъв поток сирийци към Европа не е най-големият проблем. Най-големият проблем са хората, които страдат вътре в страната, и бежанците към съседите.

Това, което ми направи впечатление в бежанските лагери, са много млади интелигентни хора, на които това прекъсва, пречупва живота. Едно от нещата, за които ние в Европа трябва да се замислим, е дали можем да направим програма за стипендии за млади сирийци, бързо да я направим, за да помогнем на тези, които са напуснали университетите – особено момичетата без оръжия в ръка.

Профил

Кристалина Георгиева е европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Тя е икономист, специалист по въпросите на устойчивото развитие. Георгиева и нейната дирекция бяха особено активни напоследък в сирийската криза, както и в други хуманитарни въпроси покрай арабската пролет.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    busy2 avatar :-|
    Dr.Jotker

    Кристалина премиер!

  • 2
    optimu_s avatar :-|
    optimu_s

    Ами да помагат хуманитарно главно Китай и Русия! Защо ние-ЕС, след като сме толкова зле и едвам се удържа еврото в спадащата му тенденция. Трудно се прави дарение, на някой който не те уважава!

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Най добре комисарке си изтеглете пишман революционерите от Сирия, те и без вашата помощ ще се оправят.....

  • 4
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K

    До коментар [#3] от "boby1945":
    "Най добре комисарке си изтеглете пишман революционерите от Сирия"

    За да ги изтегли някой трябва да има представа за броят им. Ами ако се 2 милиона как да се организира изтеглянето и къде. А цифрата 2 милиона интуитивно ми изглежда реална. Да не би цялата армия да се бие с 1000 противника

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#4] от "Иван К":

    Ако бяха 2 млн. отдавна да са се справили със задачата....

  • 6
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K

    До коментар [#5] от "boby1945":
    "Ако бяха 2 млн. отдавна да са се справили със задачата"

    Хайде посочи някаква твоя прогноза. Все пак битките продължават повече от година и властта изстреля стотици или хиляди тонове джепане.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#6] от "Иван К":

    Нещо сбъркаха пиндостанците с детайлите на "сирийския" модел на арабската пролет.... явно не познават в детайли местните условия, заложиха на куци коне и срещнаха яка съпротива... както в страната така и по Света....
    И сега, както правим обикновено, чакат нещата сами да се оправят, както чакат в Ирак и Афганистан.... Израел се дърви на Иран, 100-тина необвързани страни застанаха зад него и сега никой (Турция, Катар) не смее да ръчка в Сирия да не предизвика голяма локална война....
    Чака се кой първи ще сбърка да му припишат войната....
    А и май се налага, много грешки се набраха в Близкия и Среден изток от 1920 насам и нещо трябва да се прави, ама на сериозно... щото и кюрдите къде 25 млн. души чакат това което им беше обещано в 1915....

  • 8
    boby1945 avatar :-|
    boby1945

    До коментар [#6] от "Иван К":
    [quote#6:"Иван К"]властта изстреля стотици или хиляди тонове джепане. [/quote] джепането в съвременния свят не е проблем и само по себе си нищо не значи, ако не е употребено "правилно".....
    Над Виетнам САЩ пуснаха няколко пъти повече бомби, като тонаж, от колкото са употребили във ВСВ на всички фронтове, а резултатът беше бягство от посолството на САЩ в Сайгон 1975....

  • 9
    dimko avatar :-|
    dimko

    До коментар [#4] от "Иван К":
    В градски бой ,тези 1 000 могат да бъдат и 500 . Нека не оригиналничим с глупости . По същество , хуманитарната криза е "асо в ръкава" за авторите на Сирийската "пролет". Нашата еврочиновничка си играе на "деполитизирано угрижена" за съдбата на цивилното население . През Иракската криза , сътворена от същите тези "творци", някой от ЕС да е оплаквал милиона и кусур бежанци от тази страна в съседна Сирия ???...

  • 10
    ppl17 avatar :-|
    ppl17

    Първо - в Сирия няма никаква опозиция, а няколко банди наемници. Второ - всички, които бягат са решили да минат на страната на тези ислямски радикали и са се сблъскали с третия фактор - местните, сирийците си обичат Башарчо и само да видят чалма и тропат на властите, които по-малко от танк не пращат. И ако спрат англичаните да помагат от кипърската база на тия главорези, които заколиха на времето нашите шофьорчета, няма да има никакъв проблем за никой. Вземете да научите малко руски, стига сте чели само глупостите на Файнешънъл таймс и Ройтерс. Там няма истина нито за Сирия, нито за Иран, нито за Исландия...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK