Кредитен рейтинг ААА, едва 4.5% безработица при средна за ЕС над 10%, на четвърто място по БВП на глава от населението – макроданни, достойни за отличници. И още: официално дните за отпуска са 25, а към тях има 17 национални и регионални празници, на които не се работи. Столицата е град, в който бюджетът за култура на година е повече от всички пари, с които разполага София. Тринадесета и 14-а работна заплата са задължителни. Ски могат да се карат по шест месеца в годината, а през лятото – има поне дузина топ морски дестинации на един час път със самолет. Звучи като държавата мечта, в която всички биха искали да живеят. Всички освен самите австрийци.
Ако застанете на някоя спирка в София и за десетина минути наблюдавате лицата на хората около вас, ще видите малко агресия, много апатия, негативизъм и дори злоба. Ако направите същото упражнение във Виена, ще се изненадате, че измежду дворците и парковете на бившата императорска столица има забележимо количество сърдити лица. В магазина е почти невъзможно да срещнете погледа на някого и той да ви отвърне с усмивка. Ако неволно стъпите на колоездачната пътека, рискувате да пострадате от удара с велосипедист, ядосан, че сте му завзели територията. Но докато в София е ясно защо хората гледат лошо (не че е нормално), то трябва ли австрийците да са недоволни?
Оказва се, че една доста голяма група хора в Австрия не само че не се радва на живота си, но напоследък негативизмът й се задълбочава. Специалистите говорят за масово явление, което се мулиплицира дотам, че дори се налага кампания срещу него. Един от катализаторите на тази депресия е кризата в Европа, но в Австрия тя се усеща периферно. Мрънкането, както самите австрийци го наричат, има по-дълбоки особености.
Mut statt Wut
"Пътувам изключително често по света. Но съм много щастлив, че в Австрия съм си у дома. Отвсякъде тук намирам най-добрия стандарт на живот. Не го ли знаехте? Виждате ли? Австрия е по-голяма, отколкото си мислите. Моля, кажете го и на другите."
От два месеца в Австрия тече особена медийна кампания, а горният цитат е част от нея. Той принадлежи на най-известния (и успешен) турчин в Австрия – Атила Догудан, собственик на хотели, ресторанти и кетъринг бизнес (Do&Co). За разлика от повечето държави, които излъчват сигнали навън, за да привлекат най-вече туристи, тази инициатива е със самовъзпитателна цел, като мотото е "Кураж вместо гняв" (Mut statt Wut) и залага на посланието, че "Австрия е по-голяма, отколкото си мислите".
Конкретната идея е на Международната рекламна асоциация и нейното австрийско бюро по определение, появило се в Австрия през 2010 г., обясни за "Капитал" един от авторите на концепцията – Мариус Ян Демнер от рекламната агенция "Демнер, Маличек и Бергман". Wutbürger или яростни граждани е станала често употребявана фраза преди две-три години. "Но яростта не помага на икономиката, обществото и Австрия като цяло да се движат напред", допълва Демнер.
За целта са избрани няколко известни австрийски личности, които в своята област са се доказали на световно ниво и могат да бъдат модел за подражание. Сред героите й са мениджърът на Henkel за Централна и Източна Европа Гюнтер Тумза, който освен всичко останало е и популярно медийно лице; шефът на Националната банка на Австрия Клаус Райдл; Атила Догудан и други – общо седем. Във вестници, от плакати и в радиоклипове те имат за цел да вдъхнат смелост на съгражданите си.
"Кампанията е изградена върху концепция около личности, които във и извън границите на страната чрез своите постижения и таланти са добили значимост. Известни австрийци, които са се доказали с куража си, постигнали са много и са пример за възможностите, които крие нашата страна", обясни още Демнер.
"Целта е да се засилят самочувствието и доверието на австрийците в самите себе си, да се създаде движение сред населението, сред бизнеса и политиката на фона на едно смачкано настроение", разказа Демнер. Според него Австрия седи добре на фона на останалите страни, които се борят със еврокризата и със своята свръхзадлъжнялост. За разлика от много други държави във Виена стандартът на живот и ниската безработица са завидни.
Какво ги мъчи
Но какво кара австрийците да се чувстват потиснати, демотивирани, та дори и яростни, при положение че Австрия е сравнително стабилна държава политически, икономически и финансово? На фона на държави като Гърция или Испания тук за криза почти не може да става въпрос. Или поне не може да се усети на всекидневна база.
Известната в Австрия журналистка Анелизе Рорер, която води свой блог и рубрики в няколко вестника, преди година стъпи на определението Wutbürger и инициира своя инициатива за обръщане на негативната тенденция. Пред "Капитал" тя разказа, че в един момент е започнала непрекъснато да получава писма от сърдити граждани. "Пишеха ми всеки ден, оплакваха се от живота в Австрия и от цялостната ситуация. Искаха да се направи нещо, но не знаеха какво." Рорер решила да организира кръгла маса, на която, с няколко от своите читатели да обсъдят проблемите и да повдигнат дискусия за промяна. Запазила маса в известно виенско кафене, но вместо очакваните 8-10 човека, на срещата се появили 60. След това последвала втора, по-голяма среща, докато накрая се наложило да запазят зала в Burgkino, където се събрали няколкостотин недоволни.
Анелизе Рорер обяснява негативизма на хората с проблеми в няколко области: от една страна, това все пак е кризата, финансовата задлъжнялост на Австрия, за която често се пише в австрийските медии и се изкарва като аргумент за некадърно политическо управление. Следва загубата на доверие в демократичните устои, казва Рорер. Хората нямат вече вяра във функционирането на държавните и политическите институции.
Като се проследят медийните и обществените сценарии в Австрия, лесно може да се разбере причината за загубата на доверие в държавните институции. Тема номер едно от дълго време насам са корупционните скандали. Схемите са едни и същи, само играчите са различни. Топката се прехвърля между медиите, близки до управляващата коалиция и тези, които симпатизират на предишното управление и сегашна опозиция. Всяка следваща седмица нова афера пропълзява на дневен ред и "разкрива" информация за отклонени средства в стотици хиляди и дори милиони евро. Всичко това обезверява, твърди Рорер.
Друга болна тема е образованието. Докато в повечето западноевропейски страни образователната система премина през модернизиране през последните години и приближаване до пазара на труда, в Австрия е разпространено мнението, че системата е стара и тромава. Делът на децата и младежите, които не стигат до матура и съответно до университета е голям, а това обрича цели поколения на все по-трудна професионална реализация. Актуална тема е необходимостта да се увеличат таксите за висше образование, което прави общественото мнение още по-чувствително. Не на последно място е нерешеният проблем с децата от емигрантските семейства, които заради слабото владеене на немски език свалят още повече нивото на преподаване и обучение.
Това са някои от основните теми, около които се обединява масовото недоволство. Но колкото обща, тенденцията за черногледство е и специфична, и индивидуална. Според професора по политология в Централноевропейския университет в Будапеща Антон Пелинка не може всички Wutbürger да се слагат под общ знаменател. Има недоволни, да, но техният негативизъм е насочен към различни сфери. Едни не харесват образованието, други – политиците, едни – кризата, други – нещо друго. Освен това всички имат различен обществен и професионален профил.
Виж кой се сърди
Проф. Пелинка откроява няколко групи сърдити граждани и причините за техния протест. Едните са по-възрастните, с добър финансов статус, които години наред са били "част от системата". Сред тях има бивши политици, банкери, консултанти, предприемачи. Тяхното разочарование от политическото статукво и политическото безсилие трябва да е най-голямо.
Друга група са от по-млади, образовани са, но не виждат много възможности за професионална реализация и също критикуват политическа система. Те не намират свои представители в обществения и политическия живот. Като техни говорители се опитват да се наместят пиратите и донякъде зелените.
Има още една голяма група недоволни, които се оплакват по принцип. Те нямат ясна насока на гнева си, а той е ... към всичко. Днес може да се обявят за излизане от Европейския съюз, утре да видят източника на проблемите си в емигрантите, които живеят в Австрия. Това са и хората, които избират деснорадикалите на изборите и които лесно се подхлъзват по популистките обещания.
Някои са недоволни, други с основание
Според проф. Пелинка тенденцията е от две три години и се среща в много други държави. Миналата година германският професор по политически науки и директор на института по културология в Есен Клаус Легеви издаде книга със заглавие "Кураж вместо гняв" и с това облече в ясна форма сигналите на недоволство в европейското обществото. Той описва кои са сърдитите граждани днес и защо са изгубили доверието си в политическите институции и демокрацията като цяло. В САЩ това може да се каже, че е движението "Окупирай Уолстрийт". В Гърция яростните са в лицето на анархистите и онези, които горяха плакати и сгради из центъра на Атина. Дори и в Германия има Wutbürger и те донякъде намират съмишленици в новонастъпващата партия на пиратите.
"И все пак това течение в Автрия има своите особености", казва проф. Пелинка. Недоволните тук по-скоро говорят за своето разочарование, но не действат срещу него. Негативизмът се излива в онлайн форуми или блогове, но рядко в дискусионни срещи на живо. Още по-малко се използват демократичните инструменти за пряко участие в управлението, смята Анелизе Рорер. "Австрийците говорят повече, отколкото да предприемат нещо. Исторически погледнато, това винаги е било така. Още от времето на империята. Мнозина осъзнават, че трябва да има промяна, но не правят нищо, за да не си навредят", казва тя. Рорер дава пример с големите събития в австрийската история през последните сто години – всичко се е случвало малко или много наготово, без да бъде извоювано или изстрадано. По същия начин и сега недоволните не заемат активна позиция, за да не нарушат изградения с годините комфорт.
От друга страна, макар и трудно разбираемо за външния свят, в Австрия има хора, които имат повод да бъдат дори нещастни. Младите сравняват перспективата си с тази, която са имали родителите им или поколенията преди тях. А тя явно е била по-сигурна.
По-възрастните пък намират откровената разлика в стандарта на живот и сигурността, която държавата им е давала преди 20 години и сега. Образователната и здравната система не са на онова високо ниво, на което са били преди. Данъците растат и необходимостта от намаляването на държавните разходи се усеща сред данъкоплатците: местата в детската градина се намират по-трудно, билетчето за градския транспорт поскъпва, таксата за паркиране – също. Като част от европейското семейство Австрия (която всъщност е един сравнително млад член на ЕС) е и ще бъде повлияна от общите сътресения. Всичко това засилва усещането за несигурност. А за капак, на олимпиадата Австрия се размина с медалите.
И все пак положението не е толкова страшно. Не се знае дали кампаниите ще помогнат. Но може някой и да се усмихне. Което за начало е все пак е добре.
Кредитен рейтинг ААА, едва 4.5% безработица при средна за ЕС над 10%, на четвърто място по БВП на глава от населението – макроданни, достойни за отличници. И още: официално дните за отпуска са 25, а към тях има 17 национални и регионални празници, на които не се работи. Столицата е град, в който бюджетът за култура на година е повече от всички пари, с които разполага София. Тринадесета и 14-а работна заплата са задължителни. Ски могат да се карат по шест месеца в годината, а през лятото – има поне дузина топ морски дестинации на един час път със самолет. Звучи като държавата мечта, в която всички биха искали да живеят. Всички освен самите австрийци.
Ако застанете на някоя спирка в София и за десетина минути наблюдавате лицата на хората около вас, ще видите малко агресия, много апатия, негативизъм и дори злоба. Ако направите същото упражнение във Виена, ще се изненадате, че измежду дворците и парковете на бившата императорска столица има забележимо количество сърдити лица. В магазина е почти невъзможно да срещнете погледа на някого и той да ви отвърне с усмивка. Ако неволно стъпите на колоездачната пътека, рискувате да пострадате от удара с велосипедист, ядосан, че сте му завзели територията. Но докато в София е ясно защо хората гледат лошо (не че е нормално), то трябва ли австрийците да са недоволни?
27 коментара
Гледай ти, предприемат се медийни кампании само защото хората били начумерени. В БГ какво трябва да се проведе, щото последният път като си бях във Варна хората направо ми се сториха озлобени и глухи за проблемите на околните?
Ако обичате, бихте ли писали след време когато (ако) има някакви данни за разултатите. Аз съм чувал хиляди добри идеи. Повече ме интересуват резултатите.
Няма как 5 годишната криза в която набутаха ЕС брюкселските зелки и Меркозето да не се отразява на настроението на хората даже в добре уредената и не особено закъсалата от макроикономическа гледна точка Австрия....
Като гледам революционната обстановка се глобализира.
Крайцерът Аврора тоя път мое и да гръмне на няколко места едновременно!
/а пък Саша Барън Коен твърди, че нищо не изморявало толкова много колкото демокрацията/
разцветът води неминуемо до упадък и повяхване след себе си.
Да свикват с мисълта :)
Не/Уважаема Г-жо/ Зорница Маркова -Дунчева, ергман,, не във Виена по белия свят няма---има,,Демнер,МЕРЛИЧЕК&a mp;Бергман,,. ка и организаторка на Бала--или на сека манджа мерудия.
Да пишеш за в-к ,,Капитал,, е чест, но и тежък товар.Написали сте чудесен материал за инициативата ,,Mut statt Wut,, само че главата да си скъсате Рекламна Агенция,,Демнер,МАЛИЧЕК&Б
Не знам кой Ви е избирал тестето с тестимониал фотографи но той не е ваш приятел--защото лицето Мирко Ковач/човека с червената връзка/ фалира,съди се и тихо мълком го отстраниха от таблото,, Наша Гордост,,
а иначе виждаме Герхард Цейлер-Президент наCNN(Turner Broadcasting System International),под него е Кайзера на Кетеринга Атила Догудан(DO&CO),за Мирко Ковач писах и накрая е Дезире Трайхл Стургк-журналистка,издател
С тази кратка приписка не искам да Ви обидя--а да Ви напомня че след като сме на Виенски терен-при едно такова Фопа--провинилия се журталист кани колегите си в кафе Ландсман/или Централ/ или както е модерно сега кафенето на Милениум Тауър--и в шеги и закачки на верленгерте или шприцл ,щтрудъл или шницъл се опустошава ,,грешния,, хонорар.
Schone grüße aus Wien!
Като постоянно ти бъркат все по-дълбоко в джоба няма как да не си сърдит. Ето, дори в Австрия се усеща. Да се готвят за промяна. След 2015 г. цените на горивата ще са други и икономиката коренно ще се промени.
До коментар [#6] от "salandino678":
А, стига бе, тоя Милениум Тауър е гола вода. Само малцинства...
Хм, реабилитираха Томас Бернхард и ненавистта към австрийското плъзна; дали пък не е някаква нова мода на "изличаване" !?!
Публикувано през m.capital.bg
По принцип, не вярвам на рекламата. тя е родена, за да въвежда хората в заблуждение, карайки ги да пожелаят ненужни им неща. В този случай, искат да отклонят вниманието на австрийците от причините, които подтискат настроението и самочувствието им, към вътрешен ресурс, който могат да изцедят от себе си и естествено, той да бъде изсмукан от тези, които доведоха до кризата. Тази практика у нас е доста стара. Австрия е позакъсняла. Може и да стои добре страната на фона на кризата и останалите членки на ЕС, но определено не толкова, колкото е стояла! Точно това отстъпление, чиято енергия е усвоена от австрийският елит и от този на ЕС, кара австрийците да са сърдити! По същата причина са сърдити и българи, и гърци, и испанци, италианци, португалци... Даже, германците са сърдити! И, има защо! Моят съвет е: не се доверявайте на реклами, а на усещанията си! Те са ваши и са плод на вашето светоусещане! Те определят вашите нужди, а не рекламите! Рекламите ви налагат чужди нужди. Те, макар и лъскави, шарени, забавни, работят против вашите интереси и нужди.