Ядосани граждани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ядосани граждани

Мотото на кампанията е "Кураж вместо гняв" (Mut statt Wut) и залага на посланието, че "Австрия е по-голяма, отколкото си мислите"

Ядосани граждани

Защо са сърдити австрийците и се налага да ги успокояват от телевизора

10504 прочитания

Мотото на кампанията е "Кураж вместо гняв" (Mut statt Wut) и залага на посланието, че "Австрия е по-голяма, отколкото си мислите"

© Robert Staudinger


Кредитен рейтинг ААА, едва 4.5% безработица при средна за ЕС над 10%, на четвърто място по БВП на глава от населението – макроданни, достойни за отличници. И още: официално дните за отпуска са 25, а към тях има 17 национални и регионални празници, на които не се работи. Столицата е град, в който бюджетът за култура на година е повече от всички пари, с които разполага София. Тринадесета и 14-а работна заплата са задължителни. Ски могат да се карат по шест месеца в годината, а през лятото – има поне дузина топ морски дестинации на един час път със самолет. Звучи като държавата мечта, в която всички биха искали да живеят. Всички освен самите австрийци.

Ако застанете на някоя спирка в София и за десетина минути наблюдавате лицата на хората около вас, ще видите малко агресия, много апатия, негативизъм и дори злоба. Ако направите същото упражнение във Виена, ще се изненадате, че измежду дворците и парковете на бившата императорска столица има забележимо количество сърдити лица. В магазина е почти невъзможно да срещнете погледа на някого и той да ви отвърне с усмивка. Ако неволно стъпите на колоездачната пътека, рискувате да пострадате от удара с велосипедист, ядосан, че сте му завзели територията. Но докато в София е ясно защо хората гледат лошо (не че е нормално), то трябва ли австрийците да са недоволни? 

Оказва се, че една доста голяма група хора в Австрия не само че не се радва на живота си, но напоследък негативизмът й се задълбочава. Специалистите говорят за масово явление, което се мулиплицира дотам, че дори се налага кампания срещу него. Един от катализаторите на тази депресия е кризата в Европа, но в Австрия тя се усеща периферно. Мрънкането, както самите австрийци го наричат, има по-дълбоки особености.

Mut statt Wut

"Пътувам изключително често по света. Но съм много щастлив, че в Австрия съм си у дома. Отвсякъде тук намирам най-добрия стандарт на живот. Не го ли знаехте? Виждате ли? Австрия е по-голяма, отколкото си мислите. Моля, кажете го и на другите." 

От два месеца в Австрия тече особена медийна кампания, а горният цитат е част от нея. Той принадлежи на най-известния (и успешен) турчин в Австрия – Атила Догудан, собственик на хотели, ресторанти и кетъринг бизнес (Do&Co). За разлика от повечето държави, които излъчват сигнали навън, за да привлекат най-вече туристи, тази инициатива е със самовъзпитателна цел, като мотото е "Кураж вместо гняв" (Mut statt Wut) и залага на посланието, че "Австрия е по-голяма, отколкото си мислите".

Конкретната идея е на Международната рекламна асоциация и нейното австрийско бюро по определение, появило се в Австрия през 2010 г., обясни за "Капитал" един от авторите на концепцията – Мариус Ян Демнер от рекламната агенция "Демнер, Маличек и Бергман". Wutbürger или яростни граждани е станала често употребявана фраза преди две-три години. "Но яростта не помага на икономиката, обществото и Австрия като цяло да се движат напред", допълва Демнер.

За целта са избрани няколко известни австрийски личности, които в своята област са се доказали на световно ниво и могат да бъдат модел за подражание. Сред героите й са мениджърът на Henkel за Централна и Източна Европа Гюнтер Тумза, който освен всичко останало е и популярно медийно лице; шефът на Националната банка на Австрия Клаус Райдл; Атила Догудан и други – общо седем. Във вестници, от плакати и в радиоклипове те имат за цел да вдъхнат смелост на съгражданите си.

"Кампанията е изградена върху концепция около личности, които във и извън границите на страната чрез своите постижения и таланти са добили значимост. Известни австрийци, които са се доказали с куража си, постигнали са много и са пример за възможностите, които крие нашата страна", обясни още Демнер.

"Целта е да се засилят самочувствието и доверието на австрийците в самите себе си, да се създаде движение сред населението, сред бизнеса и политиката на фона на едно смачкано настроение", разказа Демнер. Според него Австрия седи добре на фона на останалите страни, които се борят със еврокризата и със своята свръхзадлъжнялост. За разлика от много други държави във Виена стандартът на живот и ниската безработица са завидни.

Какво ги мъчи

Но какво кара австрийците да се чувстват потиснати, демотивирани, та дори и яростни, при положение че Австрия е сравнително стабилна държава политически, икономически и финансово? На фона на държави като Гърция или Испания тук за криза почти не може да става въпрос. Или поне не може да се усети на всекидневна база.

Известната в Австрия журналистка Анелизе Рорер, която води свой блог и рубрики в няколко вестника, преди година стъпи на определението Wutbürger и инициира своя инициатива за обръщане на негативната тенденция. Пред "Капитал" тя разказа, че в един момент е започнала непрекъснато да получава писма от сърдити граждани. "Пишеха ми всеки ден, оплакваха се от живота в Австрия и от цялостната ситуация. Искаха да се направи нещо, но не знаеха какво." Рорер решила да организира кръгла маса, на която, с няколко от своите читатели да обсъдят проблемите и да повдигнат дискусия за промяна. Запазила маса в известно виенско кафене, но вместо очакваните 8-10 човека, на срещата се появили 60. След това последвала втора, по-голяма среща, докато накрая се наложило да запазят зала в Burgkino, където се събрали няколкостотин недоволни.

Анелизе Рорер обяснява негативизма на хората с проблеми в няколко области: от една страна, това все пак е кризата, финансовата задлъжнялост на Австрия, за която често се пише в австрийските медии и се изкарва като аргумент за некадърно политическо управление. Следва загубата на доверие в демократичните устои, казва Рорер. Хората нямат вече вяра във функционирането на държавните и политическите институции.

Като се проследят медийните и обществените сценарии в Австрия, лесно може да се разбере причината за загубата на доверие в държавните институции. Тема номер едно от дълго време насам са корупционните скандали. Схемите са едни и същи, само играчите са различни. Топката се прехвърля между медиите, близки до управляващата коалиция и тези, които симпатизират на предишното управление и сегашна опозиция. Всяка следваща седмица нова афера пропълзява на дневен ред и "разкрива" информация за отклонени средства в стотици хиляди и дори милиони евро. Всичко това обезверява, твърди Рорер.

Друга болна тема е образованието. Докато в повечето западноевропейски страни образователната система премина през модернизиране през последните години и приближаване до пазара на труда, в Австрия е разпространено мнението, че системата е стара и тромава. Делът на децата и младежите, които не стигат до матура и съответно до университета е голям, а това обрича цели поколения на все по-трудна професионална реализация. Актуална тема е необходимостта да се увеличат таксите за висше образование, което прави общественото мнение още по-чувствително. Не на последно място е нерешеният проблем с децата от емигрантските семейства, които заради слабото владеене на немски език свалят още повече нивото на преподаване и обучение.

Това са някои от основните теми, около които се обединява масовото недоволство. Но колкото обща, тенденцията за черногледство е и специфична, и индивидуална. Според професора по политология в Централноевропейския университет в Будапеща Антон Пелинка не може всички Wutbürger да се слагат под общ знаменател. Има недоволни, да, но техният негативизъм е насочен към различни сфери. Едни не харесват образованието, други – политиците, едни – кризата, други – нещо друго. Освен това всички имат различен обществен и професионален профил.

Виж кой се сърди

Проф. Пелинка откроява няколко групи сърдити граждани и причините за техния протест. Едните са по-възрастните, с добър финансов статус, които години наред са били "част от системата". Сред тях има бивши политици, банкери, консултанти, предприемачи. Тяхното разочарование от политическото статукво и политическото безсилие трябва да е най-голямо.

Друга група са от по-млади, образовани са, но не виждат много възможности за професионална реализация и също критикуват политическа система. Те не намират свои представители в обществения и политическия живот. Като техни говорители се опитват да се наместят пиратите и донякъде зелените.

Има още една голяма група недоволни, които се оплакват по принцип. Те нямат ясна насока на гнева си, а той е ... към всичко. Днес може да се обявят за излизане от Европейския съюз, утре да видят източника на проблемите си в емигрантите, които живеят в Австрия. Това са и хората, които избират деснорадикалите на изборите и които лесно се подхлъзват по популистките обещания.

Някои са недоволни, други с основание

Според проф. Пелинка тенденцията е от две три години и се среща в много други държави. Миналата година германският професор по политически науки и директор на института по културология в Есен Клаус Легеви издаде книга със заглавие "Кураж вместо гняв" и с това облече в ясна форма сигналите на недоволство в европейското обществото. Той описва кои са сърдитите граждани днес и защо са изгубили доверието си в политическите институции и демокрацията като цяло. В САЩ това може да се каже, че е движението "Окупирай Уолстрийт". В Гърция яростните са в лицето на анархистите и онези, които горяха плакати и сгради из центъра на Атина. Дори и в Германия има Wutbürger и те донякъде намират съмишленици в новонастъпващата партия на пиратите.

"И все пак това течение в Автрия има своите особености", казва проф. Пелинка. Недоволните тук по-скоро говорят за своето разочарование, но не действат срещу него. Негативизмът се излива в онлайн форуми или блогове, но рядко в дискусионни срещи на живо. Още по-малко се използват демократичните инструменти за пряко участие в управлението, смята Анелизе Рорер. "Австрийците говорят повече, отколкото да предприемат нещо. Исторически погледнато, това винаги е било така. Още от времето на империята. Мнозина осъзнават, че трябва да има промяна, но не правят нищо, за да не си навредят", казва тя. Рорер дава пример с големите събития в австрийската история през последните сто години – всичко се е случвало малко или много наготово, без да бъде извоювано или изстрадано. По същия начин и сега недоволните не заемат активна позиция, за да не нарушат изградения с годините комфорт.

От друга страна, макар и трудно разбираемо за външния свят, в Австрия има хора, които имат повод да бъдат дори нещастни. Младите сравняват перспективата си с тази, която са имали родителите им или поколенията преди тях.  А тя явно е била по-сигурна.

По-възрастните пък намират откровената разлика в стандарта на живот и сигурността, която държавата им е давала преди 20 години и сега. Образователната и здравната система не са на онова високо ниво, на което са били преди. Данъците растат и необходимостта от намаляването на държавните разходи се усеща сред данъкоплатците: местата в детската градина се намират по-трудно, билетчето за градския транспорт поскъпва, таксата за паркиране – също. Като част от европейското семейство Австрия (която всъщност е един сравнително млад член на ЕС) е и ще бъде повлияна от общите сътресения. Всичко това засилва усещането за несигурност. А за капак, на олимпиадата Австрия се размина с медалите.

И все пак положението не е толкова страшно. Не се знае дали кампаниите ще помогнат. Но може някой и да се усмихне. Което за начало е все пак е добре.

Кредитен рейтинг ААА, едва 4.5% безработица при средна за ЕС над 10%, на четвърто място по БВП на глава от населението – макроданни, достойни за отличници. И още: официално дните за отпуска са 25, а към тях има 17 национални и регионални празници, на които не се работи. Столицата е град, в който бюджетът за култура на година е повече от всички пари, с които разполага София. Тринадесета и 14-а работна заплата са задължителни. Ски могат да се карат по шест месеца в годината, а през лятото – има поне дузина топ морски дестинации на един час път със самолет. Звучи като държавата мечта, в която всички биха искали да живеят. Всички освен самите австрийци.

Ако застанете на някоя спирка в София и за десетина минути наблюдавате лицата на хората около вас, ще видите малко агресия, много апатия, негативизъм и дори злоба. Ако направите същото упражнение във Виена, ще се изненадате, че измежду дворците и парковете на бившата императорска столица има забележимо количество сърдити лица. В магазина е почти невъзможно да срещнете погледа на някого и той да ви отвърне с усмивка. Ако неволно стъпите на колоездачната пътека, рискувате да пострадате от удара с велосипедист, ядосан, че сте му завзели територията. Но докато в София е ясно защо хората гледат лошо (не че е нормално), то трябва ли австрийците да са недоволни? 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    tsyrvulan avatar :-P
    tsyrvulan

    Гледай ти, предприемат се медийни кампании само защото хората били начумерени. В БГ какво трябва да се проведе, щото последният път като си бях във Варна хората направо ми се сториха озлобени и глухи за проблемите на околните?

  • 2
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Ако обичате, бихте ли писали след време когато (ако) има някакви данни за разултатите. Аз съм чувал хиляди добри идеи. Повече ме интересуват резултатите.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Няма как 5 годишната криза в която набутаха ЕС брюкселските зелки и Меркозето да не се отразява на настроението на хората даже в добре уредената и не особено закъсалата от макроикономическа гледна точка Австрия....

  • 4
    yotata avatar :-P
    йотата

    Като гледам революционната обстановка се глобализира.
    Крайцерът Аврора тоя път мое и да гръмне на няколко места едновременно!

    /а пък Саша Барън Коен твърди, че нищо не изморявало толкова много колкото демокрацията/

  • 5
    webprint avatar :-|
    Стратимира

    разцветът води неминуемо до упадък и повяхване след себе си.
    Да свикват с мисълта :)

  • 6
    salandino678 avatar :-?
    salandino678

    Не/Уважаема Г-жо/ Зорница Маркова -Дунчева,
    Да пишеш за в-к ,,Капитал,, е чест, но и тежък товар.Написали сте чудесен материал за инициативата ,,Mut statt Wut,, само че главата да си скъсате Рекламна Агенция,,Демнер,МАЛИЧЕК&Бергман,, не във Виена по белия свят няма---има,,Демнер,МЕРЛИЧЕК&Бергман,,.
    Не знам кой Ви е избирал тестето с тестимониал фотографи но той не е ваш приятел--защото лицето Мирко Ковач/човека с червената връзка/ фалира,съди се и тихо мълком го отстраниха от таблото,, Наша Гордост,,
    а иначе виждаме Герхард Цейлер-Президент наCNN(Turner Broadcasting System International),под него е Кайзера на Кетеринга Атила Догудан(DO&CO),за Мирко Ковач писах и накрая е Дезире Трайхл Стургк-журналистка,издателка и организаторка на Бала--или на сека манджа мерудия.
    С тази кратка приписка не искам да Ви обидя--а да Ви напомня че след като сме на Виенски терен-при едно такова Фопа--провинилия се журталист кани колегите си в кафе Ландсман/или Централ/ или както е модерно сега кафенето на Милениум Тауър--и в шеги и закачки на верленгерте или шприцл ,щтрудъл или шницъл се опустошава ,,грешния,, хонорар.
    Schone grüße aus Wien!

  • 7
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Като постоянно ти бъркат все по-дълбоко в джоба няма как да не си сърдит. Ето, дори в Австрия се усеща. Да се готвят за промяна. След 2015 г. цените на горивата ще са други и икономиката коренно ще се промени.

  • 8
    tafricanski avatar :-P
    Теодор

    До коментар [#6] от "salandino678":

    А, стига бе, тоя Милениум Тауър е гола вода. Само малцинства...

  • 9
    tri4ko avatar :-|
    tri4ko

    Хм, реабилитираха Томас Бернхард и ненавистта към австрийското плъзна; дали пък не е някаква нова мода на "изличаване" !?!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    По принцип, не вярвам на рекламата. тя е родена, за да въвежда хората в заблуждение, карайки ги да пожелаят ненужни им неща. В този случай, искат да отклонят вниманието на австрийците от причините, които подтискат настроението и самочувствието им, към вътрешен ресурс, който могат да изцедят от себе си и естествено, той да бъде изсмукан от тези, които доведоха до кризата. Тази практика у нас е доста стара. Австрия е позакъсняла. Може и да стои добре страната на фона на кризата и останалите членки на ЕС, но определено не толкова, колкото е стояла! Точно това отстъпление, чиято енергия е усвоена от австрийският елит и от този на ЕС, кара австрийците да са сърдити! По същата причина са сърдити и българи, и гърци, и испанци, италианци, португалци... Даже, германците са сърдити! И, има защо! Моят съвет е: не се доверявайте на реклами, а на усещанията си! Те са ваши и са плод на вашето светоусещане! Те определят вашите нужди, а не рекламите! Рекламите ви налагат чужди нужди. Те, макар и лъскави, шарени, забавни, работят против вашите интереси и нужди.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK