Mut statt Wut

"Пътувам изключително често по света. Но съм много щастлив, че в Австрия съм си у дома. Отвсякъде тук намирам най-добрия стандарт на живот. Не го ли знаехте? Виждате ли? Австрия е по-голяма, отколкото си мислите. Моля, кажете го и на другите." 

От два месеца в Австрия тече особена медийна кампания, а горният цитат е част от нея. Той принадлежи на най-известния (и успешен) турчин в Австрия – Атила Догудан, собственик на хотели, ресторанти и кетъринг бизнес (Do&Co). За разлика от повечето държави, които излъчват сигнали навън, за да привлекат най-вече туристи, тази инициатива е със самовъзпитателна цел, като мотото е "Кураж вместо гняв" (Mut statt Wut) и залага на посланието, че "Австрия е по-голяма, отколкото си мислите".

Конкретната идея е на Международната рекламна асоциация и нейното австрийско бюро по определение, появило се в Австрия през 2010 г., обясни за "Капитал" един от авторите на концепцията – Мариус Ян Демнер от рекламната агенция "Демнер, Маличек и Бергман". Wutbürger или яростни граждани е станала често употребявана фраза преди две-три години. "Но яростта не помага на икономиката, обществото и Австрия като цяло да се движат напред", допълва Демнер.

За целта са избрани няколко известни австрийски личности, които в своята област са се доказали на световно ниво и могат да бъдат модел за подражание. Сред героите й са мениджърът на Henkel за Централна и Източна Европа Гюнтер Тумза, който освен всичко останало е и популярно медийно лице; шефът на Националната банка на Австрия Клаус Райдл; Атила Догудан и други – общо седем. Във вестници, от плакати и в радиоклипове те имат за цел да вдъхнат смелост на съгражданите си.

"Кампанията е изградена върху концепция около личности, които във и извън границите на страната чрез своите постижения и таланти са добили значимост. Известни австрийци, които са се доказали с куража си, постигнали са много и са пример за възможностите, които крие нашата страна", обясни още Демнер.

"Целта е да се засилят самочувствието и доверието на австрийците в самите себе си, да се създаде движение сред населението, сред бизнеса и политиката на фона на едно смачкано настроение", разказа Демнер. Според него Австрия седи добре на фона на останалите страни, които се борят със еврокризата и със своята свръхзадлъжнялост. За разлика от много други държави във Виена стандартът на живот и ниската безработица са завидни.

Какво ги мъчи

Но какво кара австрийците да се чувстват потиснати, демотивирани, та дори и яростни, при положение че Австрия е сравнително стабилна държава политически, икономически и финансово? На фона на държави като Гърция или Испания тук за криза почти не може да става въпрос. Или поне не може да се усети на всекидневна база.

Известната в Австрия журналистка Анелизе Рорер, която води свой блог и рубрики в няколко вестника, преди година стъпи на определението Wutbürger и инициира своя инициатива за обръщане на негативната тенденция. Пред "Капитал" тя разказа, че в един момент е започнала непрекъснато да получава писма от сърдити граждани. "Пишеха ми всеки ден, оплакваха се от живота в Австрия и от цялостната ситуация. Искаха да се направи нещо, но не знаеха какво." Рорер решила да организира кръгла маса, на която, с няколко от своите читатели да обсъдят проблемите и да повдигнат дискусия за промяна. Запазила маса в известно виенско кафене, но вместо очакваните 8-10 човека, на срещата се появили 60. След това последвала втора, по-голяма среща, докато накрая се наложило да запазят зала в Burgkino, където се събрали няколкостотин недоволни.

Анелизе Рорер обяснява негативизма на хората с проблеми в няколко области: от една страна, това все пак е кризата, финансовата задлъжнялост на Австрия, за която често се пише в австрийските медии и се изкарва като аргумент за некадърно политическо управление. Следва загубата на доверие в демократичните устои, казва Рорер. Хората нямат вече вяра във функционирането на държавните и политическите институции.

Като се проследят медийните и обществените сценарии в Австрия, лесно може да се разбере причината за загубата на доверие в държавните институции. Тема номер едно от дълго време насам са корупционните скандали. Схемите са едни и същи, само играчите са различни. Топката се прехвърля между медиите, близки до управляващата коалиция и тези, които симпатизират на предишното управление и сегашна опозиция. Всяка следваща седмица нова афера пропълзява на дневен ред и "разкрива" информация за отклонени средства в стотици хиляди и дори милиони евро. Всичко това обезверява, твърди Рорер.

Друга болна тема е образованието. Докато в повечето западноевропейски страни образователната система премина през модернизиране през последните години и приближаване до пазара на труда, в Австрия е разпространено мнението, че системата е стара и тромава. Делът на децата и младежите, които не стигат до матура и съответно до университета е голям, а това обрича цели поколения на все по-трудна професионална реализация. Актуална тема е необходимостта да се увеличат таксите за висше образование, което прави общественото мнение още по-чувствително. Не на последно място е нерешеният проблем с децата от емигрантските семейства, които заради слабото владеене на немски език свалят още повече нивото на преподаване и обучение.

Това са някои от основните теми, около които се обединява масовото недоволство. Но колкото обща, тенденцията за черногледство е и специфична, и индивидуална. Според професора по политология в Централноевропейския университет в Будапеща Антон Пелинка не може всички Wutbürger да се слагат под общ знаменател. Има недоволни, да, но техният негативизъм е насочен към различни сфери. Едни не харесват образованието, други – политиците, едни – кризата, други – нещо друго. Освен това всички имат различен обществен и професионален профил.

Виж кой се сърди

Проф. Пелинка откроява няколко групи сърдити граждани и причините за техния протест. Едните са по-възрастните, с добър финансов статус, които години наред са били "част от системата". Сред тях има бивши политици, банкери, консултанти, предприемачи. Тяхното разочарование от политическото статукво и политическото безсилие трябва да е най-голямо.

Друга група са от по-млади, образовани са, но не виждат много възможности за професионална реализация и също критикуват политическа система. Те не намират свои представители в обществения и политическия живот. Като техни говорители се опитват да се наместят пиратите и донякъде зелените.

Има още една голяма група недоволни, които се оплакват по принцип. Те нямат ясна насока на гнева си, а той е ... към всичко. Днес може да се обявят за излизане от Европейския съюз, утре да видят източника на проблемите си в емигрантите, които живеят в Австрия. Това са и хората, които избират деснорадикалите на изборите и които лесно се подхлъзват по популистките обещания.

Някои са недоволни, други с основание

Според проф. Пелинка тенденцията е от две три години и се среща в много други държави. Миналата година германският професор по политически науки и директор на института по културология в Есен Клаус Легеви издаде книга със заглавие "Кураж вместо гняв" и с това облече в ясна форма сигналите на недоволство в европейското обществото. Той описва кои са сърдитите граждани днес и защо са изгубили доверието си в политическите институции и демокрацията като цяло. В САЩ това може да се каже, че е движението "Окупирай Уолстрийт". В Гърция яростните са в лицето на анархистите и онези, които горяха плакати и сгради из центъра на Атина. Дори и в Германия има Wutbürger и те донякъде намират съмишленици в новонастъпващата партия на пиратите.

"И все пак това течение в Автрия има своите особености", казва проф. Пелинка. Недоволните тук по-скоро говорят за своето разочарование, но не действат срещу него. Негативизмът се излива в онлайн форуми или блогове, но рядко в дискусионни срещи на живо. Още по-малко се използват демократичните инструменти за пряко участие в управлението, смята Анелизе Рорер. "Австрийците говорят повече, отколкото да предприемат нещо. Исторически погледнато, това винаги е било така. Още от времето на империята. Мнозина осъзнават, че трябва да има промяна, но не правят нищо, за да не си навредят", казва тя. Рорер дава пример с големите събития в австрийската история през последните сто години – всичко се е случвало малко или много наготово, без да бъде извоювано или изстрадано. По същия начин и сега недоволните не заемат активна позиция, за да не нарушат изградения с годините комфорт.

От друга страна, макар и трудно разбираемо за външния свят, в Австрия има хора, които имат повод да бъдат дори нещастни. Младите сравняват перспективата си с тази, която са имали родителите им или поколенията преди тях.  А тя явно е била по-сигурна.

По-възрастните пък намират откровената разлика в стандарта на живот и сигурността, която държавата им е давала преди 20 години и сега. Образователната и здравната система не са на онова високо ниво, на което са били преди. Данъците растат и необходимостта от намаляването на държавните разходи се усеща сред данъкоплатците: местата в детската градина се намират по-трудно, билетчето за градския транспорт поскъпва, таксата за паркиране – също. Като част от европейското семейство Австрия (която всъщност е един сравнително млад член на ЕС) е и ще бъде повлияна от общите сътресения. Всичко това засилва усещането за несигурност. А за капак, на олимпиадата Австрия се размина с медалите.

И все пак положението не е толкова страшно. Не се знае дали кампаниите ще помогнат. Но може някой и да се усмихне. Което за начало е все пак е добре.