Новата звезда на Арабската пролет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата звезда на Арабската пролет

"Не сме срещу никой, но искаме да постигнем интересите си"

Новата звезда на Арабската пролет

Египетският президент Мохамед Мурси е изненадващо уверен както вътре в страната, така и в Близкия изток

Марин Душев, Красимир Янков
6115 прочитания

"Не сме срещу никой, но искаме да постигнем интересите си"

© reuters


Мохамед Мурси е на 60 години, женен, с четири деца. Роден е в египетската провинция Шаркия, в делтата на Нил. Завършил е първо инженерни науки в университета в Кайро, а после завършва докторантура в САЩ.

След завръщането си в Египет започва да преподава в университета в Загазиг. Като член на "Мюсюлмански братя" постепенно се издига в движението до ръководен пост и влиза в парламента през 2000 г.

През 2005 г. губи позицията си в избори, за които "Братята" твърдят, че са фалшифицирани от диктатора Хосни Мубарак. Избран е за говорител на движението и миналата година става председател на партията "Свобода и справедливост", която бе основана след революцията.

Четири часа. Едва толкова продължи посещението на новоизбрания египетски президент Мохамед Мурси в Иран - първото на египетски държавен глава в страната от революцията през 1979 г. насам. Понякога обаче четири часа са достатъчни за много неща. Например, за да смути домакините и да вбеси най-добрите им арабски приятели - управляващите в Сирия.

Без да се церемони, Мурси в прав текст нарече режима на Асад "потиснически" и призова за "солидарност със сирийския народ". Със същата увереност преди месец президентът отстрани няколко от висшите военни, които контролираха политическия и икономическия живот в Египет и от това светът не свърши.

След като блесна у дома, четирите часа в Техеран бяха достатъчни на Мурси, за да се превърне в новата изгряваща звезда на арабската политическа сцена - първият лидер с лице от така чаканата нова генерация политици. Тъй като всички - и на Запад, и на Изток, с нетърпение и притеснение следят действията на тези нови лидери, Мохамед Мурси се оказа особено важен като символ.

"Ляв мигач, десен завой"

С това знаменито изказване египетският президент Ануар Садат описва преминаването на страната му през 70-те години от съветския в западния лагер. В навечерието на срещата на Движението на необвързаните държави в Техеран изглеждаше сякаш Египет прави нещо подобно. Медиите в Иран се състезаваха да публикуват мнения и анализи за това как посещението на египетския президент е равносилно на "обръщане на гръб на Америка и Израел" и "поредно доказателство за издръжливостта на ислямския свят срещу диктата на американците и техните западни съюзници". Говорителят на Държавния департамент на САЩ си позволи да формулира притеснение: "Ние искрено не смятаме, че срещата в Техеран заслужава толкова високопоставени присъстващи." А от страниците на вестник New York Times бе обявено, че Мурси "трябва да се засрами от себе си", защото с отиването си в Иран легитимира потиснически режим и така извършва предателство срещу всички принципи на демокрацията. С представлението си в Техеран обаче Мурси опроверга очакванията и на двата лагера и дори се подигра с тях.

Той бе посрещнат на червен килим на летището "Мехрабад" в Техеран, а самото му слизане от самолета бе предавано на живо по държавната иранска телевизия. Също и неочаквано острото му изказване. Това изигра лоша шега на иранците. Преводачът на прякото предаване преведе "сирийски" като "бахрейнски", което съвпада с официалната конюнктура в Техеран, но по никакъв начин не възпря делегацията на Дамаск да напусне залата демонстративно.

Това надали е притеснило особено египетския президент. При завръщането си в в Кайро той бе посрещнат от десетки ликуващи активисти. "Мурси показа на Запада, че приятелството на Египет не трябва да бъде приемано за даденост. В същото време обаче много ясно се разбра и че страната гледа на Изток, но това не означава, че прави нещо различно от това да преследва интересите си", както казва пред "Капитал" Джефри Мартини от изследователския център RAND.

Неочакваният лидер

Първият демократично избран лидер на Египет се появи на политическата сцена сякаш от нищото. Резерва на фаворита на "Мюсюлмански братя" Хайрат Шатир, Мохамед Мурси бе доста непознат. И по всичко изглеждаше, че бившият инженер, лежал в затвора по времето на диктатора Хосни Мубарак, ще бъде притиснат между интересите на генералите и ислямистите и ще е бледо подобие на лидера, от който Египет има нужда. Това се промени буквално за дни. Днес неговата лична популярност може да се сравнява с тази на "Братята", а по закон и на практика той е най-силният човек в Египет (ако не броим военните).

"Той е много силен като личност и е изключително последователен в това, което прави", коментира пред "Капитал" дипломатически източник, който лично познава Мохамед Мурси от времето, преди да заеме поста. "Ако говорим за някаква обвързаност на президента, тя е изцяло към този политически проект и програмата "Възраждане", допълва дипломатът. "Възраждане" съдържа предизборните обещания на Мохамед Мурси - 81 страници за развитието на Египет във вътрешен и международен план, до най-малки подробности. В частта, посветена на външните отношения, като цел е зададено: "Възстановяване на регионалната роля на Египет на арабско, африканско и ислямско ниво."

"Само по себе си поведението на Мурси във външната политика е похвално. Особено след 30-те години управление на Мубарак, през които страната практически отсъстваше от международната сцена, активността на Мурси се харесва все повече и повече на египтяните", казва пред "Капитал" Саид Садек, професор от Американския университет в Кайро. Според него обаче е нужно още. "Външната политика пряко зависи от състоянието вътре в страната. А Египет има множество вътрешни проблеми", припомня Садек.

На този фронт засега Мурси също удържа победа. Отстраняването на старото поколение генерали като фелдмаршал Хусейн Тантауи и генерал Сами Анан, които бяха смятани за най-големите пречки пред президентството му, бе неочаквано решителна крачка. Така, от една страна, той си освободи повече пространство за маневриране и даде отдих на военните, които бяха под обществен натиск напоследък (защото това надали това е станало без договорка с армията). А от друга, доказа, че не е слаб лидер и може да взима самостоятелни решение, с което спечели голяма част от египетското общество.

Малки крачки, много недоверие

Тези успехи са добре дошли за първия толкова видим лидер от Арабската пролет. Но те са малки крачки на фона на пътя, който Египет има да извърви. Икономиката е в стагнация от революцията насам, ръстът вероятно ще е около 1%, инфлацията ще е близо 10%, а само тази година ще има почти един милион нови безработни. Основното перо в икономиката - туризмът, търпи над 30% спад, а чуждестранните инвестиции де факто се сринаха, повличайки след себе си и валутните резерви. 

Според Саид Садек Мурси реално не предлага решения за проблемите в икономиката. "Единственият начин, по който реагира, е с търсене на външни заеми основно от страните в Персийския залив и от МВФ", посочва професорът от Американския университет в Кайро. За Джефри Мартини обаче това по същество е неизбежно. "Реформи наистина са нужни, но не трябва да се забравя, че Египет продължава да е в състояние на безтегловност – няма конституция, статутът на армията все още не е окончателно решен и т.н." Освен това 40% от египтяните живеят с около 2 долара на ден - реформи се правят, след като можеш да осигуриш хляб на тези хора.

Друго притеснение за опонентите на Мурси е свободата на словото. "Той и колегите му, които ръководят сега, са свикнали да седят на опозиционните скамейки. Те не са опитвали това, което е най-тежкото за властта – критика от пресата", пише генералният директор на сателитния канал "Ал Арабия" Абдул Рахман ар Рашид. Тревогите нараснаха след арестуването на главния редактор на вестник "Ад Дустур" Ислам Афифи по обвинения в унижаване на президента и настройване на хората срещу него. И тук обаче Мурси изглежда направи правилната стъпка – издаде указ, забраняващ задържането на журналисти преди започване на съдебен процес срещу тях (практика от времето на Мубарак).

"До момента Мурси винаги е постъпвал умерено и прагматично", казва Мартини и посочва като доказателство назначаването на християни и жени за помощници в правителството. Това надали ще го спаси от критики - Египет е страна с много общности, напоследък все по-силно разделени. Либералите и християните копти го гледат с недоверие - първите, защото не искаха първият държавен глава след Мубарак да е от "Мюсюлмански братя", а вторите, защото се страхуват дали Мурси ще ги защити. 

Това недоверие се подсилва от умелото ползване на религиозна символика. Освобождаването на генералите например бе обявено по време на реч в джамията "Ал Азар" в Кайро на 20-ия ден от свещения месец Рамазан в навечерието на Нощта на могъществото, която е много знакова за мюсюлманите. Тогава пред пророка Мохамед за пръв път се разкриват части от Корана. Тази символика е целенасочено търсена и привлича по-консервативно настроените в страната. В реверанс към точно този свой електорат Мурси позволи и за пръв път от 30 години насам по телевизията да се показват забрадени жени.

Според дипломата от Кайро обаче едно от качествата на египетския президент, което винаги е било подценявано, е неговата способност да се се изразява и да привлича хората. "Това е един човек, който умее да слуша събеседника, да го преценява и много внимателно да подбира думите си не за да избегне някаква позиция, а за да бъде правилно разбран." Той, твърди дипломатът, е изключително подходяща фигура за сегашната обстановка. Самия факт, че в отровното блато, което е египетската политика в момента, Мурси поне до момента не е направил нито една стъпка, която да го вкара в конфликт с някого, е красноречив.

Така първите отпечатъци, които новото лице на Египет остави в страната и в Близкия изток, са позитивен сигнал. Но пътят е много, много дълъг, а калта - повече от достатъчно. 

Моят успех е само от Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам. Сура Худ:88, Коран
Фотограф: reuters
Мохамед Мурси е на 60 години, женен, с четири деца. Роден е в египетската провинция Шаркия, в делтата на Нил. Завършил е първо инженерни науки в университета в Кайро, а после завършва докторантура в САЩ.

След завръщането си в Египет започва да преподава в университета в Загазиг. Като член на "Мюсюлмански братя" постепенно се издига в движението до ръководен пост и влиза в парламента през 2000 г.

През 2005 г. губи позицията си в избори, за които "Братята" твърдят, че са фалшифицирани от диктатора Хосни Мубарак. Избран е за говорител на движението и миналата година става председател на партията "Свобода и справедливост", която бе основана след революцията.

Четири часа. Едва толкова продължи посещението на новоизбрания египетски президент Мохамед Мурси в Иран - първото на египетски държавен глава в страната от революцията през 1979 г. насам. Понякога обаче четири часа са достатъчни за много неща. Например, за да смути домакините и да вбеси най-добрите им арабски приятели - управляващите в Сирия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Като лозунг звучи много добре " .... Възстановяване на регионалната роля на Египет на арабско, африканско и ислямско ниво....." Като изпълнение остава да видим щото многовато регионални лидери се очертават в Близкият изток Турция, Иран, Израел, сега Катар и Египет....

  • 2
    cheta avatar :-|
    cheta

    Чудесна информация - сериозен коменнтар. Египет знае своя център, интереси и цена!

  • 3
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    Мурси е поредният ислямски диктатор от ранга на Ердоган и Хомейни. При толкова кандидати за лидери на ислямският свят, конфликтите помежду им са неизбежни.

  • 4
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Вкара забрадките в телевизията вече.

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    Изкопана трапчинка като граничен знак..кротко и с добро,но докато може.

  • 6
    mefistofel4o avatar :-|
    Belial

    Рано е още да се коментира този новоизлюпен "египедски фараон". Видяхме какви ги е свършил на изток в Иран ...нека сега да го изчакаме малко, за да видим какви ще ги свърши и след няколко визити и на запад.

  • 7
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Децата на арабската пролет се подкрепят.Дотук нищо неочаквано.Нямаше да бъде интелегентно да защити режима в Сирия.Все едно да признае този на Мубарак за добър,но свален по външна воля.Не виждам защо Иранците са останали изненадани.Те трябва да са доволни,че е дошъл в Иран и това да ги устрои напълно.За американците е по-сложно и неочаквано.

  • 8
    rael avatar :-|
    Rael

    Аз намирам за положително, че той бе демократично избран, и след 4 години ще бъде сменен. Трябва да минат няколко мандата, няколко "гарнитури" да се изредят, за да улегнат нещата. Тези хора май никога не са имали демокрация, трябва им време да се научат.
    Но този човек не е от породата на Кадафи, нито на Ахмадинеджад. Има вид на нормален.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK