За сиренето и Брюксел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За сиренето и Брюксел

Победата на Марк Рюте бе приета като добра новина за ЕС

За сиренето и Брюксел

В Холандия европрагматиците спечелиха, а евроскептиците загубиха

Марина Станева, Светломира Гюрова
3444 прочитания

Победата на Марк Рюте бе приета като добра новина за ЕС

© reuters


"Тази вечер в Брюксел ще празнуват." Така Геерт Вилдерс обяви в Twitter поражението на своята популистка Партия на свободата и победата на проевропейските формации на предсрочните парламентарни избори в Холандия. И действително вотът в страната на лалетата и вятърните мелници беше приет като втората добра новина за ЕС в деня, в който германският Конституционен съд каза "да" на постоянния спасителен фонд на еврозоната.

Само допреди няколко седмици нещата в Холандия изглеждаха плашещи - водещата партия в проучванията бяха подозрителните към ЕС социалисти, доскоро маргинална формация с маоистки корени и известна с това, че замерва политическите си опоненти с домати. А крайнодесните популисти на Вилдерс показваха стабилни проценти. След флирта си с крайностите обаче холандците върнаха играта в центъра и предпочетоха европрагматизма пред евроскептицизма.

Така победители в изборите са двете традиционни и проевропейски формации - дясноцентристката и либерална Народна партия за свобода и демокрация (VVD) на досегашния (и вероятно бъдещ) премиер Марк Рюте и лявоцентристката Партия на труда на Дидерик Самсом. Те се представиха по-добре от очакваното, като либералите взеха 41 мандата в 150-местната долна камара на парламента, а Партията на труда – с два по-малко. Това е достатъчно, за да сформират солидна коалиция (за мнозинство в горната камара ще им трябва подкрепата на трета формация), но за целта ще трябва да помирят твърде различните си виждания как да бъде преборена кризата в еврозоната и колко смислени са строгите бюджетни икономии.

Ако обаче някой очаква значително смекчаване на доста твърдата напоследък холандска линия в Брюксел, вероятно ще бъде разочарован. Жителите на Ниската земя продължават да бъдат подозрителни към спасяването на закъсали държави в еврозоната и твърде голямата намеса на ЕС във вътрешните им работи. Или както го формулира пред Reuters проф. Яп Паауве от университета в Тилбург, "Брюксел не трябва да решава как се прави холандското сирене". И дори и без Вилдерс във властта новото холандско правителство няма да приветства влизането на България и Румъния в Шенген.

Новата политическа реалност

"Това бяха първите избори в историята на Холандия, в които Европа наистина беше тема. Това ги направи уникални", казва пред "Капитал" Марк Бюндерман, редактор в холандския всекидневник NRC Handelsblads. И в тях големият губещ се оказа Партията на свободата на Вилдерс. Формацията на светлокосия популист, известен с антиимигрантските си тиради и с исканията си Холандия да излезе от ЕС, понесе тежко поражение, като спечели едва 15 мандата при 24 в предишния парламент.

Социалистите на Емил Румер, които проповядват по-дистанцирана от ЕС политика и отхвърлят догмата на бюджетните икономии, също получават 15 депутатски места, като така запазват резултата си от изборите през 2010 г. Това е тежък удар за тях, след като седмици наред водеха в социологическите проучвания, но после отстъпиха първата позиция либералите на Рюте. А след това слабото представяне на Румер в тв дебатите доведе до изместване на партията му и от второ място, което отиде при Партията на труда и нейния нов лидер Дидерик Самсом. Той изгря по време на дискусиите на живо и впечатли зрителите с красноречието си. "Тв дебатите доминираха кратката и интензивна кампания", казва пред "Капитал" Ханс Волаард, професор от Института по политически науки към университета в Лайден.

"Интересното в холандската политика е, че мнозинството гласоподаватели вече нямат твърди партийни предпочитания. Преди 15-20 години хората имаха много по-стабилни симпатии - ако родителите ти са гласували за Партията на труда, и ти гласуваш за нея. Сега повечето хора решават кого да изберат малко преди вота", обяснява Марк Бюндерман. Според него тази фрагментираност и променливост обясняват изненадите в последния момент и факта, че Рюте успя да обърне битката.

На ЕС без любов и с особено мнение

Изборите са разглеждани и като тест за европейската линия на строга финансова дисциплина, поддържана от Рюте, и за участието на Холандия в спасителните фондове на ЕС. А също и за нагласите в една от централните държави в ЕС в момент, когато съюзът е потънал в криза, която сякаш няма край.

"Холандците никога не са били против Европа. Ние дебатираме по темата и имаме мнение, но сме много прагматична страна, защото зависим от вътрешния пазар", обяснява пред "Капитал" Адриан Шхаут от холандския институт за международни отношения Clingendael. "Хората си мислят, че сме евроскептици, защото си имаме Геерт Вилдерс. Но сега виждаме завръщане на центристите, а крайното губи по точки", казва Шхаут. По думите му холандците ще си останат критични към Европа, но бъдещата коалиция ще бъде повече в центъра. Тя няма да промени насоката на политиката спрямо ЕС, но тонът ще бъде малко по-приятелски. "Хората имат право да бъдат критични, но когато се стигне до момента на избора, подкрепата е за проевропейските партии", смята анализаторът.

Действително като търговска нация, която насочва три четвърти от експорта си към ЕС, Холандия има интерес от запазването на еврото и единния пазар. И никак не е чудно, че бизнес средите са сред най-силните поддръжници на ЕС. Но времената на автоматична и безрезервна подкрепа за "повече Европа" са отминали.

"Настроенията в Холандия са нещо средно между евроскептицизъм и европрагматизъм", казва Марк Бюндерман. Според журналиста от NRC Handelsblads това не е само въпрос на пари, но и на политика. На холандците не им харесва да плащат за проблемите на страните от южната периферия на ЕС. Но също така са подозрителни и към идеите за европейски съединени щати.

"Ето например Рюте подкрепя еврото и общия пазар, но е срещу твърде голямата намеса от Брюксел и е скептичен към плановете за политически съюз", обяснява Бюндерман. Според него това не е само заради влиянието на Вилдерс в предишното правителство, но и защото самият Рюте и неговата партия мислят така. "И една от причините за възхода им в последния момент преди изборите е, че премиерът възприе голяма част от евроскептичния дневен ред на Вилдерс", смята Бюндерман.

Все пак това според бившия холандски премиер Вим Кок страната няма да бъде пречка за по-засиления контрол от Брюксел над икономическите и фискалните политики на страните в ЕС. "Нараства разбирането, че да бъдеш пасажер на еврокораба означава да дадеш известни отговорности на капитана и на другите помощници", твърди Кок пред Reuters.

Въпреки това тълкуването на резултатите от вота вероятно преувеличава евроентусиазма на холандците. Първо, защото Европа съвсем не беше единствената тема в изборите, а само една от дългия списък, в който влизат работните места, данъците, здравеопазването, образованието, съкращаването на държавните разходи. И второ, защото, както отбелязва Марк Бюндерман, "възклицанията на международните медии, че проевропейските партии спечелиха, са твърде опростени".

Същото, но в нова опаковка

"Добрата новина за Европа е, че ще имаме стабилно правителство, защото предишното не беше такова. Единственият въпрос е дали Рюте и Самсом ще имат нужната химия, за да работят заедно", смята Адриан Шхаут. Разликите в програмите между социалисти и либерали за това откъде да се правят съкращения в бюджета не вещаят безоблачно партньорство и преговорите за коалиция вероятно ще продължат със седмици. Но според анализатора и двете партии не се заблуждават, че Холандия я очакват големи икономии през следващите години. "Те знаят, че трябва да работят заедно, и би трябвало да имаме коалиция", заключава Шхаут.

В Брюксел едва ли ще се усети особена промяна. "Резкият и недипломатичен подход на предишното правителство вероятно ще се смекчи", прогнозира Ханс Волаард. Според Марк Бюндерман холандската политика в ЕС няма да стане много по-гъвкава. "Рюте е познат в Брюксел като човек, който често казва "не" - на повечето пари в спасителните фондове, на разширяването на Шенген, на увеличаването на бюджета на ЕС. Стилът на Холандия ще е по-малко агресивен, но съдържанието на политиката ще си остане до голяма степен същото", казва журналистът. 

България и Румъния например не могат да разчитат на по-благосклонно отношение от новите управляващи в Хага. "Повечето партии в Холандия смятат, че приемането на двете страни в ЕС беше грешка. Не само либералите на Рюте, но и Партията на труда имат притеснения за организираната престъпност и върховенството на закона в България и Румъния. Особено правителството на румънския премиер Виктор Понта напоследък направи всичко да покаже, че наистина има проблеми с правовата държава", посочва Ханс Волаард.

Така и без Вилдерс холандците вероятно ще продължават да се мръщят, ако Брюксел им се меси твърде много в рецептата за сирене, и ще застават нащрек, когато стане въпрос за пари и суверенитет. Но поне ще останат на масата и ще участват в преговорите за бъдещето на Европа. Ако не от любов, то поне от прагматизъм.

"Тази вечер в Брюксел ще празнуват." Така Геерт Вилдерс обяви в Twitter поражението на своята популистка Партия на свободата и победата на проевропейските формации на предсрочните парламентарни избори в Холандия. И действително вотът в страната на лалетата и вятърните мелници беше приет като втората добра новина за ЕС в деня, в който германският Конституционен съд каза "да" на постоянния спасителен фонд на еврозоната.

Само допреди няколко седмици нещата в Холандия изглеждаха плашещи - водещата партия в проучванията бяха подозрителните към ЕС социалисти, доскоро маргинална формация с маоистки корени и известна с това, че замерва политическите си опоненти с домати. А крайнодесните популисти на Вилдерс показваха стабилни проценти. След флирта си с крайностите обаче холандците върнаха играта в центъра и предпочетоха европрагматизма пред евроскептицизма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    Честно казано, омръзнаха ми постни статии и коментари в изданията на Икономедия относно избори и публични дебати в богатите ЕС страни, при които са намесени "ЗА" и "ПРОТИВ"

  • 2
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    ...да си продължа - "за" и "против" ЕС.....Животът не е толкова черно-бял и не може да се впише в няколко партии с усукани имена и платформи. Едно е ясно за Холандия - който и да "спечели" изборите, холандската позиция по отношение на България ще си остане твърда. Следователно трябва да помислим за две неща - или какво трябва да направим и то спешно, за да се промени нещо в отношението им към българите, или - какво изобщо правим в един съюз с холандците. Сегашното е просто някакво неудобно за нас разкрачено положение на консуматорски придатък към ЕС (и Холандия), но толкова малък, че не предизвиква забелязване и уважение дори.

  • 3
    yotata avatar :-|
    йотата

    +
    е от мен, ако както ми се стори призовавате за национален прагматизъм.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.