В името на народа и еврото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В името на народа и еврото

Председателят на германския Конституционен съд Андреас Фоскуле - човекът, когото цяла Европа гледаше на 12 септември

В името на народа и еврото

Германският конституционен съд показа как битката с кризата може да се съчетае с демокрацията

Зорница Маркова, Светломира Гюрова
5634 прочитания

Председателят на германския Конституционен съд Андреас Фоскуле - човекът, когото цяла Европа гледаше на 12 септември

© reuters


Осем съдии – три жени и петима мъже, в червени тоги. Часът е десет сутринта германско време, датата е 12 септември. Европа гледа към тях, а те казват "да". По-точно "да", последвано от малко "но". Германският канцлер Ангела Меркел обявява, че "това е добър ден за Германия и добър ден за Европа".  Хората в червено току-що са въоръжили ЕС с мощно оръжие за борба с кризата. И може би са дали ключ как Европа може да запази еврото, без да жертва демокрацията.

Спасяването на спасителя

Това решение на съда в германския град Карлсруе беше по-особено не само заради огромния залог, но и заради рекордния брой ищци, внесли иска - 37 хиляди души. Хората в тоги трябваше да решат дали постоянният спасителен фонд на еврозоната противоречи на германската конституция.

Европейският стабилизационен механизъм (ESM), възлизащ на 700 млрд. евро, трябваше да започне да работи още през лятото. За да се случи това, беше нужно съгласието на всички страни в еврозоната. В Германия обаче това трябваше да мине през одобрението на конституционния съд. Ако магистратите бяха казали "не", това щеше да хвърли ЕС в поредния кръг на кризата, тъй като ESM няма как да заработи без очакваните от Берлин 190 млрд. евро и още по-важно - без ангажимента на най-мощната икономика в еврозоната. Ето защо в един ден осемте съдии начело с техния председател Андреас Фоскуле се превърнаха в най-важните хора в Европа, а тяхната институция – в последна инстанция за съдбата на еврото (виж малкия текст).

Така след ангажимента на Европейската централна банка (ЕЦБ) да купува облигации на проблемни държави и след като ЕС вече е въоръжен със спасителен фонд, фискален пакт и подготвя банков съюз, апокалипсисът в еврозоната поне засега изглежда избегнат.

Същевременно решението на съдиите в Карлсруе бе изтълкувано като триумф за канцлера Ангела Меркел и стратегията й за разрешаване на кризата в еврозоната. Но по-внимателният прочит на 83-страничния съдебен акт показва, че ръцете на Меркел не са съвсем развързани и рискът да бъде блокирана от Бундестага или нови правни искове не е изчезнал. А засилващото се недоволство на германците и нарастващата опозиция в редиците на управляващата коалиция срещу наливането на средства в бездънни ями като Гърция поставят нови ограничения пред екипа на канцлера.

Да, но

Конституционният съд беше сезиран от пъстра група хора от всички краища на политическия и гражданския спектър - от радикалната левица, през сдружението "Повече демокрация", до бунтовнически настроените в редиците на управляващата коалиция като баварския депутат Петер Гаувайлер. Всички те използваха своето дадено им по конституция право и искаха с помощта на съда в Карлсруе да попречат на Германия да се включи в договорения спасителен механизъм.

Както при предишните евроказуси, по които съдия Андреас Фоскуле с целия си авторитет се произнасяше "в името на народа", така и сега той не попречи на канцлера Ангела Меркел да наложи политиката си. Само че каза "да, но" и сложи някои спънки пред действията на кабинета. Германия не може да участва в ESM с гаранции за над 190 млрд. евро без изрично одобрение от Бундестага за увеличаване на сумата. Освен това съдът изрично подчертава, че изискванията за конфиденциалност на ESM не бива да пречат германския парламент да получава "пълна информация" за операциите на фонда.

"Конституционният съд много ясно каза, че ако гаранциите бъдат увеличавани без одобрението на парламента, това би било незаконно. Това е положителна новина, защото слага правила пред безграничните помощи. Освен това парламентът трябва да бъде подробно информиран. Някои параграфи от договора за ESM, които биха могли да минат за тайни, трябва да бъдат оповестени. Като краен ефект е изключена възможността ESM да се рефинансира от ЕЦБ и на практика да разполага с неограничени средства", коментира пред "Капитал" професорът от реномирания Ifo Institute в Мюнхен Кай Карстенсен. И добавя, че "така не някаква администрация в Брюксел, а германският парламент ще решава как да бъдат използвани парите на данъкоплатците".

Вицепрезидент на Бундестага и председател на работната група по икономика и финанси във фракцията на Партията на свободните демократи (коалиционен партньор на Меркел) Херман Ото Солмс отива дори по-далеч. Според него решението на съда в Карлсруе слага ограничения и пред ЕЦБ. "Съдът посочва, че финансирането на дефицитите в бюджети на страните членки чрез ЕЦБ е в нарушение на договорите на ЕС. ЕЦБ е независима, но не стои над договорите, а е обвързана с тях. Това се подразбира и бордът на ЕЦБ трябва да е наясно с това", казва Солмс пред "Капитал".

Въпреки това облекчението в екипа на канцлера беше осезаемо. "Решението на съда не съдържа неприятни изненади, а просто засилва ролята на Бундестага", коментира Сони Капур, директор на икономическия аналитичен център Re-Define, в разпространено до медиите съобщение. Всъщност макар интересът да бе огромен, а забраната – технически възможна, никой не очакваше реално съдиите да кажат "не" и да опитат да взривят еврото. Не само защото, както коментира сп. Der Spiegel, за Европа сега е по-важен валутният съюз, отколкото демокрацията. На практика ESM отдавна бе смятан за факт и след произнасянето на съда ситуацията се връща там, където беше и преди него. А тя е, че "ESM си остава с недостатъчен размер и тромав процес на взимане на решения, който дава на Германия, Франция и компания де факто вето по някои въпроси", смята Капур.

"Решението може и да не е най-доброто възможно за Меркел, но много й помага. Първо, защото сега тя може да продължи да промотира на европейско ниво идеята си за политически съюз. И, второ, то успокоява нейните собствени депутати, като им дава право на глас, ако се наложи Германия да дава гаранции за повече от 190 млрд. евро", казва пред "Капитал" Олаф Бьонке от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

Така зелената светлина за Меркел е с примигвания и всяко нейно действие ще преминава с борба с вътрешната и външната опозиция. През последната година канцлерът натрупа много негативи не само в страната си, но и в Европа. Недоволството на германците, че те работят, за да може другите страни да харчат, усложнява задачата на Меркел да се бори за преизбиране на парламентарния вот догодина. Същевременно в ЕС растат подозренията, че Берлин не е готов да стигне достатъчно далече, за да запази еврозоната.

Теза в стил "Германия е вредна за Европа" представи тези дни един от най-известните инвеститори, американецът от унгарски произход Джордж Сорос. Той разви провокативната идея, че най-доброто за ЕС би било Германия да напусне доброволно еврозоната. В противен случай, ако реши да остане, трябва да промени политиката си така, че да има реален шанс за спасяване на общата валута, а с това и целия ЕС. Според Сорос това означава Берлин да преодолее фобията си от позволяването на по-голяма инфлация и въвеждането на общи еврооблигации.

Денят на германския съд

Интересното е, че съдът в Карлсруе успя да направи щастливи и противниците на Меркел. Към тях спадат и онези 37 хил. недоволни граждани, които под шапката на сдружението "Повече демокрация" се опитаха да спрат спасителния механизъм. Пред "Капитал" говорителят на  организацията Ане Денер нарече недоволните не евроскептици, а граждани, които се борят за своите демократични права. Според гражданското сдружение точно те са нарушени от действията на Меркел в Европа.

От "Повече демокрация" са доволни от решението на съда, което според тях е в подкрепа на гражданските права, тъй като потвърждава ролята на Бундестага при правенето на важни промени. Денер прави следваща стъпка и очаква да се задълбочи дискусията за провеждане на референдум за ЕС в Германия, който да определи дали конституцията на страната да бъде променена, за да може да отстъпи повече суверенитет на Брюксел. За подобно нещо, макар и не в близко бъдеще, намекна неотдавна и финансовият министър Волфганг Шойбле в интервю за Der Spiegel. "Този дебат все повече ще се засилва", казва Денер.

За ЕС и демокрацията

Решението на съдиите в червени тоги е важно колкото за Германия, толкова и за Европа. Според С. Фред Бергстън, директор на Peterson Institute for International Economics, европейските лидери може и да действат мудно, но неотклонно и постепенно намират правилните решения. "Събитията от тази седмица потвърждават, че Германия е готова да плати нужното, за да бъде избегнат апокалипсис. ЕЦБ ще предостави всички възможни ресурси, за да продължи финансовата борба с кризата и да бъде избегнат крахът на еврото", обяснява Бергстън пред "Капитал". Според него колкото и парадоксално да звучи, смятаната за тромава и бавна процедура важните стъпки да минават през националните парламенти не само няма да блокира, но и дори ще засили еврозоната. Защото показва, че не е нужно запазването на еврото да минава през разрушаване на демокрацията.

Според Олаф Бьонке при всеки следващ опит за спасяване Меркел ще трябва да се съобразява не толкова с правните хватки, колкото с германското обществено мнение. И останалата част на Европа ще следи с внимание как успява да съчетае това с ефективното взимане на решения. "Всъщност тази седмица стана ясно (отново), че европейският проект няма да бъде убит от ръката на конституционния съд. Големият въпрос поне за германското правителство ще бъде за демократичния фактор в новия европейски финансов ред", казва Бьонке. А след Германия - и за всички останали.

Последна инстанция

Пред малката семпла сграда в покрайнините на германския град Карлсруе никак не е обичайно да се струпват тълпи. Но на 12 септември сутринта районът изглежда като откриване на световния форум в Давос: сателитни чинии и прожектори, стотици камери и микрофони и тълпи журналисти. Всички очакват с нетърпение решението на институцията, превърнала се в този момент в най-важната в Европа.

Осем магистрати в червени тоги от конституционния съд в Германия решаваха в този ден не само съдбата на еврото. Конституционният съд трябваше да даде зелена светлина на Германия да участва в Европейския стабилизационен механизъм (ESM). И я даде. Ако беше казал "не", можеше да преобърне историята.

Конституционният съд на Германия е висша инстанция, чиято цел е да следи дали се спазва основният закон на страната. Сигналите идват както от страна на политиците (най-често от опозиционните партии или от критичните групи в управляващата коалиция), така и от граждани и от граждански движения. Неслучайно конституционният съд и неговият председател Андреас Фоскуле, са се превърнали в олицетворение на пазителите на демокрацията. И се радват на международно внимание и популярност, не много нетипични за магистрати.

Този път институцията отсъди в подкрепа на политиката на Меркел. Но не винаги е било така. Съдиите в Карлсруе и по-специално техният президент Андреас Фоскуле неведнъж са давали поводи на управляващите да се притесняват за своите решения или най-малкото да се замислят повече за степента на тяхната демократичност. В края на юни Меркел сякаш беше подценила съдия Фоскуле и като че ли с изненада научи, че участието на Германия в ESM трябва да мине през одобрението на Бундестага. В края на миналата година съдът допусна помощите за Гърция, но сложи ограничение: германският парламент не трябва да одобрява спасителни планове, които могат да доведат до прекалено голямо натоварване за бюджета. Така до момента Фоскуле винаги е одобрявал цялостната европейска политика на Меркел, но винаги с едно наум.

Дали защото Фоскуле има имиджа на критик на Меркел или въпреки това, през февруари тази година канцлерът му предложи да заеме президентския пост в страната след оттеглянето на Кристиян Вулф. Магистратът отказа. Очевидно се чувства добре в ролята си на председател на конституционния съд и има защо. Именно той дава разрешение на сегашния германски президент Йоахим Гаук дали да подпише спорни закони, а не обратното. 

Осем съдии – три жени и петима мъже, в червени тоги. Часът е десет сутринта германско време, датата е 12 септември. Европа гледа към тях, а те казват "да". По-точно "да", последвано от малко "но". Германският канцлер Ангела Меркел обявява, че "това е добър ден за Германия и добър ден за Европа".  Хората в червено току-що са въоръжили ЕС с мощно оръжие за борба с кризата. И може би са дали ключ как Европа може да запази еврото, без да жертва демокрацията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Да видим какво ще направи Меркел с дадената й зелена светлина.

  • 2
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    В името на народа... немския, предполагам.

  • 3
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    ЕС очаква какво ще каже Германия, от Брюксел чакат мнението на Германия, Франция търси синхрон с германската позиция и т.н и т.н...На всички е ясно, че в днешния ЕС управлява Германия и това е естествено, предвид кой дава парите. Въпросът е защо се драматизира толкова този факт! Не бих казал, че да те ръководи германец е най-лошото, което може да ти се случи!
    Според мен много повече трябва да ни натъжи и оскърби фактът и признанието, че за днешна Европа е много по-важно еврото от демокрацията. С други думи - хубаво е, че Ханс и Хасан живеят заедно в мултиетническо разбирателство, но да не се забравя - вурстчето за Ханс, дюнера за Хасан....и по 2 евро парчето.

  • 4
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    За мен, тази новина е по-скоро "поредния пирон" в ковчега на пътника ЕС, отколкото повод за отчаян оптимизъм.

    С това решение Германия за пореден път се дистанцира от Брюксел и потвърждава, че демокрацията е невъзможна без солидни запаси от свободни парични средства.

    В крайна сметка каквото се случи на Гърция, това чака и Германия. Никакви мерки не помогнаха за спасяването на икономиката й. За съжаление обаче, Германия не може да си позволи да го признае публично и открито!

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    И харченето на парета може да започне ...... после ще му мислим....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK