Един банкер ще ги владее
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един банкер ще ги владее

Един банкер ще ги владее

Проектът на еврокомисията да прехвърли надзора над банките в еврозоната към ЕЦБ превръща Марио Драги в най-влиятелния човек в съюза. Това ще се отрази и на България

Николай Стоянов
17469 прочитания

Някога много отдавна, чак преди година, самото споменаване Европейската централна банка да се включи в решаването на дълговата каша на континента беше светотатство. Царуваше ортодоксалната парадигма - нейната роля е да пази ценовата стабилност и точка.

Но тромавата политика на срещи на върха с гръмки обещания, които впоследствие се превръщат в половинчати мерки, постепенно уби всяка надежда, че Брюксел може да стигне до решение, което да успокои пазарите. А неспирните совалки между различни европейски столици за двустранни срещи на държавни лидери не произведоха нищо повече от неизпълними обещания за бюджетни съкращения, които ами, не бяха изпълнени.

Така постепенно светлините на прожекторите бяха насочени към ЕЦБ – с възможността си да създава евро от нищото тя теоретично може да спасява всяка банка или държава безкрайно. Това обаче си има цена и тя се измерва в инфлация (която по същество е пренасяне на разходите върху данъкоплатците) и загуба на доверие в единната валута и в самата ЕЦБ. Затова и първоначално тя влезе в играта неохотно и въпреки шумните протести на Германия и блокът от фискално стабилни държави около нея.

Сега обаче само в рамките на седем дни ЕЦБ беше изведена на предните линии на фронта в битката за еврото и тази роля изглежда се харесва на президента й Марио Драги. На 6 септември той обяви неограничено изкупуване на държавен дълг на вторичния пазар, както и че ЕЦБ ще направи "всичко необходимо за да спаси еврото". А на 12 септември председателят на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу официално предложи надзорът над всички банки в еврозоната да премине от националните регулатори към ЕЦБ като първа крачка от изграждането на банков съюз. Страните от ЕС извън еврозоната също ще могат да се присъединят при желание (за опциите пред България вижте текста)

Цялото това концентриране на власт в една институция (при това непряко избирана, а назначена) буди притеснения за загуба на суверенитет. Но гласовете на несъгласие сега са много по-приглушени, а критиките са по-скоро по детайлите. Вероятно защото никой не иска да излезе антиевропеецът, убил еврото. А и вероятно защото други идеи просто няма.

Прекъсване на омагьосания кръг

Европейската дългова криза не е нито държавна, нито банкова. След като вече три години се лекува половинчато, тя еволюира в опасна самоподклаждаща се спирала от двете. Банките в проблемните държави плащат повече, за да се финансират, тъй като на балансите им тежат приемания доскоро за безрисков правителствен дълг, а и защото рейтингите им падат синхронно с държавните. А страните с проблемни банки също плащат повече, за да се финансират, защото инвеститорите виждат реална опасност финансовият сектор да трябва да се спасява с инжектиране на публични средства и съответно с дефицити и поемане на нов държавен дълг.

Излизането от този омагьосан кръг изглежда невъзможно в рамките на отделната държава, без тя или банките и да обявят фалит. И двете обаче са тема табу. Затова и идеята на Европа е чрез банков съюз да разкъса връзката между отделните членки и финансовите институции. Прехвърлянето на надзора, а евентуално по-късно и депозитната гаранция и рекапитализирането на банките на европейско ниво, ще освободи националните правителства от имплицитното задължение да спасяват финансови сектори, които често превишават в пъти годишния БВП на икономиките им. Докато тези защитни механизми бъдат създадени, ЕЦБ ще може да ползва Европейския механизъм за стабилност за рекапитализиране на банките. Той още не е активен, но през седмицата падна и последната формална пречка, след като германският конституционен съд одобри участието на страната с известни условности.

Проблемът е, че при цялата тази операция рискът не изчезва, а просто се качва едно ниво нагоре и се разпределя из целия Европейски съюз. А това означава, че по-стабилните страни ще поемат безвъзмездно част от риска на клатещата се периферия. Затова и усилията на Еврокомисията в последните месеци беше да произведе едновременно достатъчно радикална мярка, но и такава, която да се приема за честна сделка и съответно да не срещне сериозна политическа опозиция.

Кой се страхува от ЕЦБ

По всичко личи, че по тези параграфи предложеният проект е дипломатически успех.

Всъщност Германия, която най-усилено настояваше за общ надзор като условие за рекапитализиране на испанските банки и по-нататъшна фискална интеграция в ЕС, е най-недоволна от проекта в първоначалния му вид. Още преди оповестяването на проекта финансовият министър Волфганг Шойбле каза, че не одобрява идеята механизмът да обхваща всички банки, а е по-добре ЕЦБ да се фокусира само върху най-големите системно важни институции. "Не е въпросът да се регулира всяка банка, а и ЕЦБ не може да го постигне. По-скоро е въпрос на качеството на надзора, а не на количество", обясни и канцлерът Ангела Меркел.

Причината за германското недоволство, е че така ЕЦБ ще поеме и контрола над сложната плетеница от държавни регионални банки (Landesbanken) и малки спестовни каси (Sparkassen), които държат над половината от депозитите в страната и имат мощно лоби. А те не крият желанието си да останат под крилото на Bundesbank, както и да не участват в обща схема за депозитна гаранция.

"Германия не е против засилен европейски банков надзор. Но е проблемно, че всички спасителни фондове се окрупняват сега, тъй като това води до големи трансфери към кризисните държави", обясни професор Кай Карстенсен от влиятелния германски Ifo Institut пред "Капитал". "Днес да се окрупняват всички спасителни фондове в Испания би било все едно автомобилна застраховка, която се сключва, след като колата е катастрофирала тежко. Никой застраховател в света не би приел това", добави той.

Германската позиция обаче контрастира с позицията на Еврокомисията. "Надзорът трябва да е за всички и ЕЦБ трябва да може да гледа навсякъде, защото рискът може да е навсякъде", каза тази седмица президентът на Европейската комисия Барозу в речта си за състоянието на съюза, на която представи плана за единен надзор. А интригата става още по-голяма и от това, че според дипломатически документ, цитиран от The Daily Telegraph, не друг, а Великобритания (която сама няма никакво желание да предаде контрола над финансовия си сектор) е настоявала надзорът на ЕЦБ да обхване всички кредитни институции в еврозоната.

Самата Великобритания обаче изглежда удовлетворена от първоначалния план. Именно за да се успокоят страховете на британците от намеса на ЕЦБ в лондонското Сити, беше потърсен баланс, при които основните банкови регулации да се пишат от досегашния регулатор – базирания в Лондон Европейски банков орган, който беше създаден едва преди две години. Така общоевропейският ЕБО ще бъде нещо като парламент за банките, докато контролираната само от страните в еврозоната ЕЦБ ще е своеобразна изпълнителна власт, която няма да може да налага волята си извън страните, ползващи еврото.

Лигата на недоволните

И докато за Великобритания е ясно, че дори да одобри проекта, няма да влезе под шапката на единния надзор, при останалите девет страни членки извън еврозоната картината е много по-шарена. А за да влезе в сила Единният надзорен механизъм, е нужно съгласието на всички 27 държави.

Еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар Мишел Барние заяви на пресконференция след представянето на плана, че не било разумно да назовава имена, но няколко страни сериозно обмислят възможността да се присъединят. Дания вече официално обяви, че е една от тях.

Други обаче излязоха с остри критики. Според шведския финансов министър Андерс Борг е важно да се гарантира, че шведските данъкоплатци няма да бъдат обременени от големи задължения. "Бих бил загрижен, ако нашите клиенти трябва да плащат за слаби банки в слаби страни", е коментирал пред Reuters Кристиан Клаузен, главен изпълнителен директор на най-голямата скандинавска банка Nordea.

В Централна и Източна Европа, където финансовите системи са доминирани от западноевропейски банки, притесненията са други. Основният страх е, че ЕЦБ може да фаворитизира по-големите и съответно по-системно важни банки майки, отколкото поделенията им страни от региона. Така ако те нямат собствена централна банка, не могат да спрат изтичането ликвидност от местните банки към централите.

"Отслабването на националния надзор, който Чешката централна банка изпълнява много добре, не е нещо, което считаме за изгодно. Позицията на правителството и на централната банка е много предпазлива и много скептична", заяви на пресконференция в сряда министър-председателят на Чехия Петер Некас.

Унгария смята да участва конструктивно в дебатите, но иска детайлите на предложението да бъдат изяснени. "Искаме да поставим фокуса върху баланса между права и задължения, както и върху ефектите от промяната", обясни Мартон Хайду, говорител на постоянния представител на страната в Брюксел.

Според Бернхард Шпайер, икономист от Deutsche Bank Research, предложението на комисията крие риска останалите извън шапката на ЕЦБ да се фрагментират в отделна зона. "За да се избегне това, трябва да има силен ЕБО, който да въведе общи правила и практики. Но предложенията на комисията реално дават повече право на вето на останалите извън, така че става още по-малко вероятно да се приемат единни правила", каза Шпайер пред "Капитал".

Истинският дебат

Докато политиците нищят детайлите обаче, като че ли сериозните дебати за ползите и недостатъците този път остават основно за анализаторите и университетските преподаватели. А критиките никак не са малко.

На първо място, проблемът, който възниква, е в концентрацията на прекалено много правомощия в ЕЦБ. Или както пише Сони Капур, директор на икономическия аналитичен център Re-Definе, в разпространено до медиите съобщение: "Макар да има достойнства в идеята да се отхлабят удобните връзки между някои национални регулатори и банките, които надзирават, ЕЦБ може и да не е най-добрата институция, на която да се връчи тази власт. Това ще доведе безпрецедентна концентрация на власт, което е особено притеснително, защото ЕЦБ вече е една от най-могъщите и най-безотчетни централни банки."

Друг проблем е дали самата ЕЦБ ще успее да се организира в новите си роли и да ги съчетае с досегашните. Между двете й основни функции - да провежда парична и надзорна политика, ще има постоянен конфликт на интереси и съответно подозрения дали не приоритизира едната за сметка на другата. Този потенциален проблем се признава и от вицепрезидента на ЕЦБ Витор Констанцио - бивш управител на Португалската централна банка, който според Handelsblatt е основен кандидат да оглави новия надзорен съвет към институцията. В своя реч за банковия съюз той обяснява например, че от опасения за здравината на банките централната банка може да поддържа ниски лихви или да използва възможностите си да създава пари и така да изостави целта си да поддържа ценова стабилност. На теория е лесно да намери решение - ще има "китайска стена" между двете направления или ще се въведе ясен приоритет на паричната политика. На практика обаче при мащабна криза като сегашната не е толкова ясно дали ЕЦБ няма да се огъне под политически натиск.

За самата ЕЦБ също се пораждат опасности, като основната е, че тя поема сериозен репутационен риск. С големите правомощия идват и големите очаквания, че тя ще предотврати възникването на ситуации, при които ще трябва да се спасяват банки. Още повече че все още останалите стълбове на банковия съюз не са готови и изплащането на депозитни гаранции и рекапитализирането ще трябва да се поемат от данъкоплатците. А както и самите хора в ЕЦБ осъзнават, надзорът, при това на цели 6000 банки, е доста далеч от абстрактния свят на паричната политика и изисква и сериозна работа на терен. "Когато се занимаваш с банки, се занимаваш с политика. Автоматично", коментира висш служител в ЕЦБ пред FT. Освен това на институцията с ограничените й ресурси ще й се наложи да разчита на националните регулатори, които може да я саботират. А негативният удар по репутацията автоматично ще се пренесе и върху функцията й на пазител на ценовата стабилност, която и без това страда от спасителните й намеси през последната година.

Но най-важният въпрос може би не е толкова технически, а по-скоро философски. В сегашните екстремни условия може и да изглежда смислено да се даде цялата власт в една институция. Във всеки случай ЕЦБ ще може да реагира по-бързо от 27 отделни правителства и парламенти. И ако Марио Драги съумее да навигира добре между айсбергите, шансът да се избегне катастрофа е много по-голям, отколкото ако зад руля е Брюксел. А и политиците едва ли имат нещо против да отстъпят сцената на експерти - те не трябва да се явяват на избори, неуспехите лесно могат да им се припишат, а успехите - да се присвоят.

Кризата обаче рано или късно ще бъде преодоляна, а банковият съюз и свръхправомощията на ЕЦБ никак не изглеждат временни. Жозе-Мануел Барозу използва речта си за състоянието на съюза за да очертае визия за един много по-тесен икономически и политически съюз, който в крайна сметка да прерасне в Европейска федерация. Засега обаче отделните държави доста неохотно се разделят със суверенитета си. Но дори и германци, французи, испанци, италианци и всички останали да приемат, че са преди всичко европейци, те едва ли са си представяли точно Европа, в която най-влиятелната институция не е парламента или комисията, а централната й банка.

Германският канцлер Ангела Меркел смята, че ЕЦБ не трябва да регулира всички банки, а само най-големите и системно важните
Фотограф: Reuters
"Такава голяма промяна ще работи само, ако е справедлива. Несправедливостта не е устойчива", каза пред Европарламента Жозе-Мануел Барозу
Фотограф: Reuters

Някога много отдавна, чак преди година, самото споменаване Европейската централна банка да се включи в решаването на дълговата каша на континента беше светотатство. Царуваше ортодоксалната парадигма - нейната роля е да пази ценовата стабилност и точка.

Но тромавата политика на срещи на върха с гръмки обещания, които впоследствие се превръщат в половинчати мерки, постепенно уби всяка надежда, че Брюксел може да стигне до решение, което да успокои пазарите. А неспирните совалки между различни европейски столици за двустранни срещи на държавни лидери не произведоха нищо повече от неизпълними обещания за бюджетни съкращения, които ами, не бяха изпълнени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

57 коментара
  • 1
    georgi345 avatar :-|
    georgi345

    В Централно Европейския Университет Сорос и някои от Световната Банка, ЕС ни учиха само на кризи и картели. Тези които оттам продължиха в БНБ създадоха кризата в България по неговите учебници, бум на пазара на имоти, балон на фондовата борса (20 млрд спад според Евростат), раздаване на лесни кредити (10 млрд лоши). Предполагали, че щяло да има Понзи схема, с която да покриваме старите дългове с нови "вложения" до безкрай. 30 милярда печалби за спекулантите(повечето от ЕС), ама в "БГ може всичко" както те казват и няма кои да ги съди освен Господ, но ние сме учени и не вярваме в него иначе едва ли щяхме да причиним това на страната.

  • 2
    merakliyski avatar :-P
    Саше Матросовски

    [quote#1:"georgi345"]В Централно Европейския Университет Сорос и някои от Световната Банка, ЕС ни учиха само на кризи и картели. [/quote]

    Колега форумец ,

    във Икономическите ВУЗ-ове се ПРОДАВА Теория / Догматика,

    която служи за друго а не за това за което си я купил ;)

    Практиката , т.е. тепиха,стадиона,бойното поле е най-добрият учител и отрицател на икономическата теория ;)

    Кризи не се изучават никъде-изучават се само готови рецепти-даващи основание да се каже:
    да , така е при криза - еди кой си професор го е казал в еди кой си научен трактат......
    и си спокоен,че всичко върви по учебник ;)
    ----------
    ако погледнеш в тази публикация - ще откриеш поне пет потвърждения на тезата ми.......необорими са
    ----
    http://profit.bg/news/10-neshta,-koito-nyama-da-vi-kazhat-v-universiteta/nid-95488.html
    -------
    нищо необичайно не се е случило ;)

    периодично трябва вразумяващо/озъптяваща профилактика ,

    защото човешката глупост не се лимитира от нищо,

    освен от глад........и то временно ;)

  • 3
    dggm avatar :-P
    dggm

    Заглавието, а и самата статия, са убийствени. Поздравления за оригиналността!

  • 4
    nedyalkodonev avatar :-|
    nedyalkodonev

    Марк Фабер:

    ...Централните банкери са „фалшификатори на пари“....

    http://www.investor.bg/analizi/91/a/mark-faber-ako-biah-bernanke-shtiah-da-podam-ostavka,140135/

  • 5
    georgi345 avatar :-|
    georgi345

    До коментар [#2] от "Dark Rom":
    Много са приложни теориите, а някои се преподават и от практици, които разкриват "тайна" организация на икономиката. Идеята е да се изваде математически оптимална облага за определени хора, притежатели на капитала от западна Европа като се подлъжат останалите хора. Някои учат как се правят картели в банки и телекоми, енергетика ... Други учат модели как се държи икономиката с монополна организация на пазарите. Как се манипулират пазари - примерно на имоти. Как се манипулира политиката и Европейската интеграция. Не може да се каже, че нивото не е високо! Не от най-високото, където хората са по-сериозни и не си позволяват "цигански"истории, примерно защото от това зависи да се съсипе екологията на планетата, която иначе може да оцелее много по-дълго или дали телекомуникациите имат вредно влияние на човека... това също е важно приложение на теорията.
    Според мен е важно да се знае, че хората от такива "Западни" университете за ЦИЕ са организирани (вклю)

  • 6
    georgi345 avatar :-|
    georgi345

    * (включително и с най-съвремени комуникационни технологии) и са сключили сделки да крадът срещу някои апартамент или заплахи. Така обричат нацията!
    До коментар [#2] от "Dark Rom":

  • 7
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Да видим какво разбрах. 1. Ще има инфлация. 2. БГ ще увеличи реалния си дълг.
    Какво не разбрах? (С уговорката, че има много неконтролируеми фактори!)
    1. Ще се засили ли еврото? 2. Ще нарасне ли потреблението в еврозоната (ще може ли да чакаме скок на износа ни)?

  • 8
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    До коментар [#7] от "Никола Йорданов":

    Да правилно си разбрал.

    Еврото ще продължи да пада спрямо златото и ще губи покупателна способност спрямо храните и енергията. Да ще нарастне потреблението. Това е целата на тези които предизвикват инфлация - да накарат хората да не спестяват а да харчат всичко и бързо.

  • 9
    merakliyski avatar :-P
    Саше Матросовски

    [quote#8:"ivan_g"]Еврото ще продължи да пада спрямо златото и ще губи покупателна способност спрямо храните и енергията. Да ще нарастне потреблението. Това е целата на тези които предизвикват инфлация - да накарат хората да не спестяват а да харчат всичко и бързо.[/quote]

    и ти си прав.......посвоему;)

    това , че еврото ще коригира сериозно е само и единствено плюс -

    колкото до златото-то не става за ядене , това е едно съвременно плашило ;) , което върши работа когато трябва!
    ----------
    колкото до покупателна способност на еврото спряма храните и енергията - прав си ,

    но истината е друга :

    След "Бретън Удс - 1944 год " доларът е световна валута и всичко се котира в долари - но в обратна зависимост , така че .......поскъпването на долара Обезценява стоките ,в т.ч Нефт,Злато,метали,храни...

    има циничен виц:

    "по какво се познавала , че ураганът преминава" ??
    - по това , че вече нямаш къща
    ----
    така е и с кризата - свършат ли парите - Кризата си отива
    .....
    Понеже хората вярват в чудеса-сътворени от политиците
    Еврокомисията изобретява "необходимото чудо" - което ще ни спаси от Кризата - която всъщност си тръгва доброволно и по необходимост
    -------
    това им е най-лошото на форумите - напише се една лъжа,или неточност , прочете се от 100 неинформирани и става истина

  • 10
    mahler avatar :-|
    Gustav Mahlerov Vienski

    До коментар [#7] от "Никола Йорданов":
    - създава се грандиозна структура от Евроолигархичен тип, с логика обратна на свободните пазари. Тя може би да спаси еврото, но ще погуби свободата
    - управлението на парите ще отиде някъде нагоре, където още по-малко хора ще могат да го манипулират. т.е. ако там се появи някой от типа "3 коалиция" или "ББ+ЦЦ", поразиите които ще направят ще засегнат много повече хора
    - няма да има фалити и ние данъкоплатците ще плащаме всички грешки - на гърците, на испанците и т.н.
    Инвеститорите победиха и пак спечелиха много, ама много пари


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK