Дракон в преход
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дракон в преход

Пекин се изправя пред период на преосмисляне

Дракон в преход

Китайската политика се готви за промяна. Икономиката - също.

Марин Душев
9529 прочитания

Пекин се изправя пред период на преосмисляне

© Reuters


Китайски растеж отдавна е нарицателно за стремително развитие на икономиката. И съвсем обяснимо, след като повече от десетилетие Поднебесната империя се радва на невиждани темпове на възход. Страната сякаш бе имунизирана срещу всякакви глобални трусове. На фона на мудното възстановяване в САЩ и сякаш безкрайната криза в еврозоната Пекин продължаваше да отчита двуцифрен растеж. Досега.

Тази година нещата вървят към приземяване. Последните данни сочат, че икономиката се забавя за седмо поредно тримесечие, чуждестранните инвестиции и вносът намаляват, а износът се свива. За пръв път от 1999 г. се очаква растежът на БВП да падне под 8% и да бъде около 7.5%. В един все по-зависим от Китай свят, в който САЩ излизат бавно и несигурно от кризата, а Европа още повече затъва в нея, това е лоша новина за всички.

В търсене на нов модел

"Всъщност способностите на Китай бяха и все още са надценявани. Макар вече да е втората икономика в света, това е една развиваща се държава", казва за "Капитал" Фрейзър Камерън от Europe China Research and Advice Network (ECRAN). Китай продължава да е от малкото места по света в момента, където търсенето все още се увеличава, а не се свива. В същото време обаче огромна част от населението продължава да живее в изостанали райони и макар вътрешното потребление да нараства бързо, съвсем не е достатъчно голямо, за да бъде двигател на световния растеж. 

Китайският модел зависи от два основни стълба – износ и чуждестранни инвестиции. В момента и двете видимо намаляват. "Китай днес е значително по-малко привлекателен за чуждестранни инвестиции. Причината не е в забавянето на растежа, защото той си остава значително по-висок, отколкото на Запад, а и в дългосрочен план има още много потенциал. Не е и толкова в повишаването на заплатите, което оскъпява производството, въпреки че и то е фактор. Истинският проблем е, че макар инвестирането в страната да е много лесно, след като чуждестранната компания веднъж влезе, тя се среща с множество непредвидени пречки – привилегироване на местни фирми, слаба правова държава и най-вече кражба на технологии", казва пред "Капитал" Ричард д'Авени от колежа "Дартмут".

Той дава пример с американската General Motors. Тя произвежда коли в Китай посредством джойнт венчъри с местни компании. Бизнесът е успешен и продажбите им в азиатската страна миналата година надминаха тези в САЩ. В същото време обаче други местни компании произвеждат копия на техните модели и ги продават необезпокоявано. А GM на практика са безсилни срещу това, защото въпросните местни фирми се ползват с покровителство "от горе".

Така често чуждестранните инвеститори са поставени в особена ситуация – от една страна, пазарът в Китай им носи печалби и е ключов за тях, от друга, трябва да се примирят с факта, че и друг ще печели от техните продукти. Което е причина все повече компании да са предпазливи със своите високотехнологични производства и да предпочитат или да се установят другаде, или да изнесат поне част от производството си вън от Китай. "Бизнесът в Китай за чуждестранните фирми прилича донякъде на лотария – някои печелят наистина много, други - не. Към настоящия момент обаче компаниите, които действително печелят, съвсем не са много." добавя Д'Авени. Същевременно Пекин може да направи твърде малко, за да повиши търсенето на своите стоки извън границите си. Донякъде това се дължи на вътрешното развитие. В последните години заплатите в Китай започнаха да се вдигат и с това страната загуби голяма част от конкурентността си. Външната среда също не е никак благоприятна предвид състоянието на основния търговски партньор на азиатската страна - Европа.

"В дългосрочен план китайските предимства отслабват и тенденцията е съвсем ясна. Цената на труда и ресурсите се повишава. Без преструктуриране и иновации износът е обречен да остане слаб", коментира пред Bloomberg Ши Юнхун, вицепрезидент на Китайската търговска камара за внос и износ на машинни и електронни компоненти.

От направено в Китай до изобретено в Китай

Един от начините Китай да пренастрои икономиката си е да заложи на иновациите. И до момента Пекин е правил доста усилия за получаване на достъп до високи технологии – понякога легално, понякога не.

Но създаването на собствен потенциал е по-сложно и поне що се отнася до цивилния сектор, Китай няма особени успехи. Фрейзър Камерън описва нещата така: "Проблемът е, че макар в страната да има множество висококачествени специалисти, за създаването на нови технологии е нужна свобода на мисленето. А в Китай тя просто липсва. В университетите там студентите се учат на подчинение, а не на свободомислие." 

В краткосрочен план икономиката може да се ребалансира по два начина. Първият, който вече беше изпробван в разгара на кризата през 2009 г., е масирани инвестиции в инфраструктура. В края на миналия месец властите вече обявиха нови 160 млрд. долара за подобни проекти. Този метод е по-безболезнен от гледна точка на нуждата от реформи. Но точно заради това крие риска да капсулира съществуващите слаби звена в икономиката като банките и финансите на местните власти, вместо да ги урегулира.

Другият начин е чрез стимулиране на потреблението и допълнителна подкрепа за частния сектор, което според анализатора Андрю Смол от German Marshall Fund е по-добрият вариант. "Това обаче няма да е лесно. Изисква се промяна в няколко компонента на икономическата стратегия и най-вече на политиката на китайските банки по отношение на частното кредитиране и лихвените проценти, които в момента силно благоприятстват държавните предприятия. Предизвикателството тук е колкото икономическо, толкова и политическо, защото има множество преплетени интереси, които са добре обслужвани от настоящия модел и ще бъдат изключително трудни за прекършване", отбелязва Смол пред "Капитал".

За политиката и свободата

Точно сега е възможно най-неподходящият момент Китай да се изправи пред подобни предизвикателства. Просто защото нуждата от икономически преход съвпада с процеса на политическа промяна. И въпреки внимателната подготовка очакваното предаване на властта от настоящия лидер на страната Ху Цзинтао към наследника му Си Цзинпин предизвиква по-голямо напрежение от очакваното.

Това през седмицата усети и Япония, след като осем скали насред Източнокитайско море (които спорещите за тях японци и китайци предпочитат да наричат острови) разпалиха стари наслагвания и нови искри. В резултат хиляди протестиращи националисти в десетки китайски градове палиха японски знамена и развяваха антияпонски транспаранти. Макар засега да изглежда, че лидерите в Пекин и Токио се опитват да не позволят спорът да се разрасне и да застраши добрите търговски и икономически връзки между двете страни, опасността не е отминала. Очертава се новата смяна китайски лидери да има доста работа. И по-малко растеж.

Китайски растеж отдавна е нарицателно за стремително развитие на икономиката. И съвсем обяснимо, след като повече от десетилетие Поднебесната империя се радва на невиждани темпове на възход. Страната сякаш бе имунизирана срещу всякакви глобални трусове. На фона на мудното възстановяване в САЩ и сякаш безкрайната криза в еврозоната Пекин продължаваше да отчита двуцифрен растеж. Досега.

Тази година нещата вървят към приземяване. Последните данни сочат, че икономиката се забавя за седмо поредно тримесечие, чуждестранните инвестиции и вносът намаляват, а износът се свива. За пръв път от 1999 г. се очаква растежът на БВП да падне под 8% и да бъде около 7.5%. В един все по-зависим от Китай свят, в който САЩ излизат бавно и несигурно от кризата, а Европа още повече затъва в нея, това е лоша новина за всички.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    111 avatar :-P
    111

    -----------привилегироване на местни фирми, слаба правова държава и най-вече кражба на технологии", казва пред ----------

    ХА АХ = ХААХ
    Я ся накой от петата колона да обясни тези КАПИТАЛИСЧЕСКИ измищльотини не може да бъде верно това за Китаи . С кой ли ша са хвалим сега?

  • 2
    trezven avatar :-P
    Трезвен

    Този балон отдавна предупреждаваме във форума на Капитал, ще изпусне въздух рано или скоро. Явно скорото е вече започнало.

    Видя се, че не производството, а контрола върху технологиите дърпа на локомотива напред. Ако Китай създадат университетска база и технологични центрове като САЩ и Европа, може и да задържат вълната.

    Само, че за подобни неща се иска свобода на словото и развитие на индивидуални заложби от ранна детска възраст. И ето как липсата на демокрация ограничава икономическото развитие ;)

  • 3
    carmello avatar :-|
    carmello

    то не е нужно да си светотовен икономист за да разбереш 4е като поскъпне работната ръка балонът Китай ще се спука главоломно. И това неминуемо идва, няма как средната клас да е 20 %, а останалите да ядат ориз...То не се става икономи4еска сила с 10 години разтеж, нужни са няколко века

  • 4
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    До коментар [#3] от "carmello":

    Винаги ми е било интересно, какво ще се случи в Китай, когато този "балон" се спука? Какво ще стане и кога, знаеш ли?

  • 5
    carmello avatar :-|
    carmello

    сарказмът ти е неуместен, и не, не знам, но според мен страшно много промени са нужни в Китай ако не иска просто да бъде придатък на развития свят

  • akuto

    Господи, и ТОВА било предизборна борба!

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Както Русия и останалите страни от БРИКС не дават да ги експлоатират безкрай: Както сам авторът се е договедил "....от една страна, пазарът в Китай им носи печалби и е ключов за тях капиталетата, от друга, трябва да се примирят с факта, че и друг ще печели от техните продукти."
    Така е драги капиталета, намерихте си майстора...... малко социолизъм в кратуните ще ви дойде добре....

  • 8
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    До коментар [#5] от "carmello":

    Китай е и ще бъде бъдеща световна сила... както в икономически план, така и във военен! Това е реалността!

  • 9
    carmello avatar :-|
    carmello

    До коментар [#8] от "Иво":

    ти май не правиш разлика между това да измисляш нови неща и това САЩ и Европа да ги измислят и ти само да ги сглобяваш.
    А 4е Китай и сега си е световна икономи4еска и военна сила- за това никой не спори. Оба4е на мен какво ми пука 4е дуржавата ми е световна военна сила, ако живея с по малко от $2 на ден? И ако това донякъде не проблем в малки държави където е същото (примерно Бг), ако така живеят половин милиард в една държава, проблемът ми се вижда доста сериозен.
    И също не си мисли 4е Китай е невероятна икономи4еска сила- както се повишават заплатите там, янките ако изведнъж решат 4е им е малко по- скъпо, но е полити4еско изгодно, могат за няколко години да пренесат целия бизнес я в Мексико, я в Южна Америка, ако щеш и в Изто4на Европа. И тогава Китай няма да има на кого да изнася и ще трябва да раз4ита само на вътрешно потребление, оба4е понеже населението не е толкова платежоспособно като в САЩ и Европа, ще видиш как от 8% ръст икономиката на Китай ще се докара до минусови стойности. Естествено, Китай има много ресурси, както суровини, така и 4овешки потенциал. Та да не бързаме да говорим, ще поживеем, ще видим. Само ти казвам 4е толкова мощен Китай не е удобен нито на САЩ, нито на Япония, нито на Русия

  • 10
    hk avatar :-|
    the next K

    До коментар [#5] от "carmello":

    и в двата случая ще се стигне до революция:
    а) ако липсва растеж и икономиката не успее да създава работни места (те са си го сметнали, че са им необходими не по-малко от 8% растеж годишно), ще има социално недоволство = революция;
    б) постепенно демократизиране на китайците = "нежна" революция.
    И в двата случая ще се слючи нещо, което е нежелано от няколко милионната партийна аристокрация. Въпросът е да изберат по-малката беда, до като могат да избират... а с намаляване на темпото на развитие и възможностите им намаляват.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK