С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 28 сеп 2012, 16:57, 5829 прочитания

Криза, помощи и сепаратизъм

Разкъсвана от протести и искания за независимост, Испания е все по-близо до вземането на помощ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика



Досега кризата в еврозоната само сваляше правителства. Но вече влезе в нова фаза и застрашава целостта и съществуването на цяла една държава.

Испанското правителство, озовало се в челните позиции в битката за спасяване на еврото, сега трябва да се сражава и на още един фронт - този на сепаратизма. Кризата с припламналия национализъм в Каталуния, заплашваща да прерасне в конституционна, е не по-малко сериозна от фискалните проблеми на Мадрид и е тясно свързана с тях. Така случващото се в Испания не само ще определи съдбата на еврото, но и ще бъде наблюдавано внимателно от страни като Белгия, Великобритания и Италия, където също има автономни региони с апетити за отцепване.


Даваш много, вземаш малко

Богатата Каталуния, която генерира една пета от брутния вътрешен продукт на страната, поиска независимост в момент, когато управлението на държавата сякаш се изплъзва от ръцете на премиера Мариано Рахой. На фона на яростните протести в Мадрид той продължава упорито да отрича, че страната му, затънала в рецесия и рекордна безработица, има нужда от международна помощ. 

И докато Рахой се съпротивлява срещу неизбежното, Каталуния ври и кипи. На 11 септември там се състоя огромен митинг под наслов "Каталуния – следващата независима държава в Европа", в който участваха близо 1.5 млн. души от деветмилионното население на региона. Лидерът на местното правителство Артур Мас публично подкрепи демонстрантите, като заяви: "Това не може да бъде игнорирано. Каталуния се нуждае от държава."



Мнението му се подкрепя от голяма част каталунците – според скорошно изследване 51% от тях искат независимост от Испания. Числото никога не е било по-голямо, както и разочарованието от централната власт. И макар референдумите по въпроса да са забранени от закона, в Каталуния все повече се говори за това.

Гневът идва най-вече от нечестното според местните жители преразпределение на приходите от данъци, водещо до финансовото пресушаване на региона, който предоставя около 10% от своя БВП за финансиране на останалите по-бедни части на Испания. Според каталунците всяка година те плащат 16 млрд. евро повече данъци, отколкото харчи регионалното правителство. Усещането, че Каталуния дава прекалено много и носи диспропорционална част от общия товар, е широко разпространено. Каталунците смятат, че това е и една от причините регионът им, макар и най-богатият в страната, да затъне в дългове и да се наложи да поиска помощ от 5 млрд. евро от централното правителство. А то наскоро гласува закон, според който в определени ситуации може да се намесва във финансите на онези региони, които не се справят добре. И въпреки че Каталуния вече въведе строги икономии, за да се справи с дупката във финансите си, не е изключено в даден момент Мадрид да поеме контрола върху нейния бюджет.

"Истината е, че хората, излезли по улиците, искаха пълна независимост, а не само автономна фискална политика", твърди пред "Капитал" Жорди Вакер, директор на Центъра за международни отношения в Барселона (CIDOB). По думите му тези настроения съществуват от десетилетия, но дълго време каталунците са смятали, че можеш да бъдеш отделна нация в рамките на държавата. Сега обаче това се променя. "Причините за подема на сепаратизма са три - провалът на реформата за повече автономия, невъзможността на Испания да се справи с кризата и чувството, че Каталуния плаща прекалено много, а получава прекалено малко от централното правителство", обобщава Вакер.

Отказът на Рахой да преразгледа и промени статуквото в отношенията между центъра и регионите накара Артур Мас да свика предсрочни избори в Каталуния на 25 ноември. Според анализатори те ще бъдат своеобразен референдум за неговите искания за по-голяма автономност. Дясноцентристката партия на Мас "Сближаване и съюз" (CiU) вероятно ще спечели абсолютно мнозинство и така ще има по-силни позиции в исканията си за независимост. "Време е да поемем риска. Ако регионът ни беше самостоятелна държава, щяхме да бъдем сред петдесетте най-големи износителки в света. Ако няма споразумение по икономическите въпроси, пътят към свободата е отворен", аргументира се Мас.

Засега каталунският президент иска неговото правителство да събира данъците и да ги праща на Мадрид вместо обратното. Но централната власт отказва, тъй като се опасява, че така Каталуния може в един момент да реши да спре своя принос към бюджета.

"Не мисля, че има реалистична възможност за пълна независимост на Катлуния. Но сериозността на проблема изисква основно предоговаряне на позицията й в рамките на страната", обяснява пред "Капитал" проф. Пол Престън, специалист по Испания от London School of Economics. Според него решението е асиметричен федерализъм, като Каталуния, баските и може би Галисия и Валенсия ще имат по-висока степен на автономия, отколкото другите региони.

И макар една независима Каталуния е далечна възможност - най-малкото заради въпросите дали тя ще може да запази еврото и да остане част от ЕС - политическата нестабилност праща тревожни сигнали към инвеститорите. И то в момент, когато Испания и нейните финанси се гледат под лупа. "В краткосрочен план това няма по никакъв начин да помогне, а дори ще повиши, ако това изобщо е възможно, липсата на доверие в бъдещето на Испания", коментира пред Reuters професорът по икономика в IESE Business School Хавиер Диас-Хименес. Но докато испанските политици не могат да предложат по-добро бъдеще на хората, вероятно все повече каталунци ще гледат на независимостта като на изход от сегашната ситуация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какъв ще е ефектът от атаките в Саудитска Арабия върху световната икономика Какъв ще е ефектът от атаките в Саудитска Арабия върху световната икономика

Устойчивият ръст в цените на петрола може да повлияе върху някои икономики

17 сеп 2019, 1044 прочитания

Изборите в Израел: Биби срещу Бени и кой ще се договори с малките Изборите в Израел: Биби срещу Бени и кой ще се договори с малките

Основната интрига е дали Авигдор Либерман и Нетаняху ще намерят път един към друг в очертаващите се сложни преговори за съставяне на правителство

17 сеп 2019, 940 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Гласовете са ни скъпи

Как независими избиратели, по-малко на брой от жителите на София, ще решат изборите в Америка

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Ново място: Книжарница на издателство "Рибка"

Книжарницата има за цел да предложи пълноценна селекция от детска литература на български език

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател