Криза, помощи и сепаратизъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Криза, помощи и сепаратизъм

Богатата Каталуния поиска независимост в най-неудобния за Испания момент

Криза, помощи и сепаратизъм

Разкъсвана от протести и искания за независимост, Испания е все по-близо до вземането на помощ

Марина Станева
6030 прочитания

Богатата Каталуния поиска независимост в най-неудобния за Испания момент

© reuters


Досега кризата в еврозоната само сваляше правителства. Но вече влезе в нова фаза и застрашава целостта и съществуването на цяла една държава.

Испанското правителство, озовало се в челните позиции в битката за спасяване на еврото, сега трябва да се сражава и на още един фронт - този на сепаратизма. Кризата с припламналия национализъм в Каталуния, заплашваща да прерасне в конституционна, е не по-малко сериозна от фискалните проблеми на Мадрид и е тясно свързана с тях. Така случващото се в Испания не само ще определи съдбата на еврото, но и ще бъде наблюдавано внимателно от страни като Белгия, Великобритания и Италия, където също има автономни региони с апетити за отцепване.

Даваш много, вземаш малко

Богатата Каталуния, която генерира една пета от брутния вътрешен продукт на страната, поиска независимост в момент, когато управлението на държавата сякаш се изплъзва от ръцете на премиера Мариано Рахой. На фона на яростните протести в Мадрид той продължава упорито да отрича, че страната му, затънала в рецесия и рекордна безработица, има нужда от международна помощ. 

И докато Рахой се съпротивлява срещу неизбежното, Каталуния ври и кипи. На 11 септември там се състоя огромен митинг под наслов "Каталуния – следващата независима държава в Европа", в който участваха близо 1.5 млн. души от деветмилионното население на региона. Лидерът на местното правителство Артур Мас публично подкрепи демонстрантите, като заяви: "Това не може да бъде игнорирано. Каталуния се нуждае от държава."

Мнението му се подкрепя от голяма част каталунците – според скорошно изследване 51% от тях искат независимост от Испания. Числото никога не е било по-голямо, както и разочарованието от централната власт. И макар референдумите по въпроса да са забранени от закона, в Каталуния все повече се говори за това.

Гневът идва най-вече от нечестното според местните жители преразпределение на приходите от данъци, водещо до финансовото пресушаване на региона, който предоставя около 10% от своя БВП за финансиране на останалите по-бедни части на Испания. Според каталунците всяка година те плащат 16 млрд. евро повече данъци, отколкото харчи регионалното правителство. Усещането, че Каталуния дава прекалено много и носи диспропорционална част от общия товар, е широко разпространено. Каталунците смятат, че това е и една от причините регионът им, макар и най-богатият в страната, да затъне в дългове и да се наложи да поиска помощ от 5 млрд. евро от централното правителство. А то наскоро гласува закон, според който в определени ситуации може да се намесва във финансите на онези региони, които не се справят добре. И въпреки че Каталуния вече въведе строги икономии, за да се справи с дупката във финансите си, не е изключено в даден момент Мадрид да поеме контрола върху нейния бюджет.

"Истината е, че хората, излезли по улиците, искаха пълна независимост, а не само автономна фискална политика", твърди пред "Капитал" Жорди Вакер, директор на Центъра за международни отношения в Барселона (CIDOB). По думите му тези настроения съществуват от десетилетия, но дълго време каталунците са смятали, че можеш да бъдеш отделна нация в рамките на държавата. Сега обаче това се променя. "Причините за подема на сепаратизма са три - провалът на реформата за повече автономия, невъзможността на Испания да се справи с кризата и чувството, че Каталуния плаща прекалено много, а получава прекалено малко от централното правителство", обобщава Вакер.

Отказът на Рахой да преразгледа и промени статуквото в отношенията между центъра и регионите накара Артур Мас да свика предсрочни избори в Каталуния на 25 ноември. Според анализатори те ще бъдат своеобразен референдум за неговите искания за по-голяма автономност. Дясноцентристката партия на Мас "Сближаване и съюз" (CiU) вероятно ще спечели абсолютно мнозинство и така ще има по-силни позиции в исканията си за независимост. "Време е да поемем риска. Ако регионът ни беше самостоятелна държава, щяхме да бъдем сред петдесетте най-големи износителки в света. Ако няма споразумение по икономическите въпроси, пътят към свободата е отворен", аргументира се Мас.

Засега каталунският президент иска неговото правителство да събира данъците и да ги праща на Мадрид вместо обратното. Но централната власт отказва, тъй като се опасява, че така Каталуния може в един момент да реши да спре своя принос към бюджета.

"Не мисля, че има реалистична възможност за пълна независимост на Катлуния. Но сериозността на проблема изисква основно предоговаряне на позицията й в рамките на страната", обяснява пред "Капитал" проф. Пол Престън, специалист по Испания от London School of Economics. Според него решението е асиметричен федерализъм, като Каталуния, баските и може би Галисия и Валенсия ще имат по-висока степен на автономия, отколкото другите региони.

И макар една независима Каталуния е далечна възможност - най-малкото заради въпросите дали тя ще може да запази еврото и да остане част от ЕС - политическата нестабилност праща тревожни сигнали към инвеститорите. И то в момент, когато Испания и нейните финанси се гледат под лупа. "В краткосрочен план това няма по никакъв начин да помогне, а дори ще повиши, ако това изобщо е възможно, липсата на доверие в бъдещето на Испания", коментира пред Reuters професорът по икономика в IESE Business School Хавиер Диас-Хименес. Но докато испанските политици не могат да предложат по-добро бъдеще на хората, вероятно все повече каталунци ще гледат на независимостта като на изход от сегашната ситуация.

Напред към неизбежното

Апетитите за сепаратизъм само покачват допълнително напрежението за консервативното правителство на Рахой в момент, когато се бори с необходимостта от пълен спасителен пакет. Испанският премиер се противопоставя на призивите на местни банкери и на лидерите на Франция и Италия, като доскоро отказваше дори да дискутира възможността за международна помощ. Просто защото тя ще дойде с допълнителни условия под формата на икономическа програма, написана в Брюксел. Без това обаче Европейската централна банка няма как да купува неограничено испански облигации и така да сваля лихвите по тях до поносими нива. ЕС вече реши да отпусне до 100 млрд. евро за испанските банки, но опасенията са, че това не е достатъчно и Мадрид има нужда от допълнителна подкрепа.

Докато в Мадрид хиляди протестиращи се опитваха да направят жива верига около парламента в знак на протест срещу политиката на икономии, Рахой обяви нови съкращения в бюджета за 2013 г. Премиерът потвърди също така, че ще изпълни поетите ангажименти към ЕС (като например 6.3% бюджетен дефицит за тази година) и ще се съобрази с препоръката на Европейската комисия за създаване на нов, независим фискален надзор. Идеята е той да помогне на централното правителство и на регионите да намалят разходите си и да възвърнат доверието на инвеститорите, като следи за изпълнението на бюджетните цели.

Надеждата е, че с новата програма за рязане на разходи, увеличаване на данъците и структурни реформи правителството само ще въведе това, което иначе ще му бъде наложено от Брюксел и така ще изглежда, че запазва суверенитета си. Ясно е и защо Рахой не гори от желание да поиска спасителен пакет. Правителствата на Ирландия, Португалия и Гърция паднаха малко след като го направиха. Испанският премиер едва ли иска да последва съдбата им.

Не дали, а кога

"Въпросът е дали в Испания вече де факто няма интервенция, тъй като Берлин и Брюксел диктуват правилата за испанската икономика и банкова система, а ЕЦБ гарантира бъдещето на еврото", твърди пред "Капитал" проф. Андрес Родригес-Посе, икономист от London School of Economics. "Така че дали Рахой ще поиска помощ е повече козметичен фактор. Все пак той ще трябва да се примири и да го направи по-добре рано, отколкото късно, освен ако в европейската политика не се случи радикална промяна."

Действително времето започва да притиска правителството. Наскоро в интервю за в. Wall Street Journal Рахой призна, че евентуално може и да се стигне до международна помощ, но само ако обслужването на дълга продължи да поскъпва за дълъг период от време. "Мога да ви уверя 100%, че бих поискал този пакет", коментира премиерът. Но уточни, че преди това трябва да се увери, че условията, при които се отпуска помощта, са "разумни". Мадрид е против всякакви изисквания извън препоръките на ЕК, които вече прилага, докато страните кредитори начело с Германия настояват, че всяка помощ трябва да бъде съпътствана от строги условия.

И все пак развръзката, изглежда, наближава. Преди дни в. Financial Times съобщи, позовавайки се на свои източници, че ЕС и Испания водят преговори по програма, която ще позволи на Мадрид да получи спасителна помощ, съчетана с неограничено изкупуване на облигации от ЕЦБ. Според британския вестник разговорите се водели директно с испанския министър на икономиката Луис де Гиндос, като фокусът бил върху структурните реформи.

В най-добрият случай помощта за Испания няма да бъде използвана само като повод за налагане на нова бюджетна диета и на поредните неизпълними и нереалистични цели, които рискуват да засилят още повече рецесията. Експлозията на недоволство по улиците на Мадрид и настроенията в Каталуния са предупреждение, че ако не се намери начин испанската икономика да започне отново да расте, страната може да се люшне в опасна посока.

Автор: Антония Тилева

Досега кризата в еврозоната само сваляше правителства. Но вече влезе в нова фаза и застрашава целостта и съществуването на цяла една държава.

Испанското правителство, озовало се в челните позиции в битката за спасяване на еврото, сега трябва да се сражава и на още един фронт - този на сепаратизма. Кризата с припламналия национализъм в Каталуния, заплашваща да прерасне в конституционна, е не по-малко сериозна от фискалните проблеми на Мадрид и е тясно свързана с тях. Така случващото се в Испания не само ще определи съдбата на еврото, но и ще бъде наблюдавано внимателно от страни като Белгия, Великобритания и Италия, където също има автономни региони с апетити за отцепване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    stgj1257 avatar :-|
    Лукчо

    Да издигнеш националистически лозунги по време на икономическа криза е проява на крайно опасен популизъм.
    Въпреки оплакванията Каталония печели от наличието на бедна периферия през последните 35 години, както демографски, така и чисто икономически. В момента си вкарват автогол от алчност, но ми се струва че този блъф няма да мине.

  • 2
    jokorosic avatar :-|
    jokorosic

    Запътили са се към клубът на Гърция...

  • 3
    vyrnym.izezo avatar :-|
    vyrnym.izezo

    вече са били там където са се запътили, а едни безумци са потривали доволно ръце мислейки си, че като подкрепят самодоволната немската лудост ще им се размине.

    До коментар [#2] от "jokorosic":

  • 4
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    Същите настроения властват и в Германия / Бавария. Много баварци (да не кажа почти всички) смятат, че те плащат социалната издръжка на бедните и безработни източни провинции (Hartz IV) и не биха имали нищо против да се отделят в отделна държава, каквато на практика са си.

    Напоследък имам чувството, че "Обединена Европа" е само някакъв маркетинг на ниво новините в 8.

  • 5
    alexander5000dm avatar :-P
    Arexander

    [quote#0:"Статия"]Ако регионът ни беше самостоятелна държава, щяхме да бъдем сред петдесетте най-големи износителки в света.[/quote]

    Малиииии, в топ 50 в света щели да бъдат, феноменално. Само че нямат ни армия, ни достатъчно вода. Ако станат независима държава доста бързо ще забележат липсата на неща, чието наличие в момента не забелязват. Изобщо, както се казва, каквито проблеми сам можеш да си създадеш никой друг не може да ти причини...

  • 6
    alexxandra avatar :-|
    Alexx

    Не разбирам за какво жителите на Каталуния толкова искат да се отделят от Испания.

  • 7
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    До коментар [#6] от "Alexx":
    Ами за да не хранят останалите бедни " роднини" , не искат да бъдат завлечени в криза , когато могат всъщност да я избегнат благодарение на по-добре структурираната си икономика.

  • 8
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    В кризисни моменти, национализмът се проявява най-силно.

  • 9
    gallnare avatar :-?
    Мария

    Брех, че категорични изводи в тази статия! Авторката да не е таен ковчежник на испанското правителство, или Ландън Скуул ъв Икъномикс е последна инстанция? Питам, защото подобни становища няма да намери никъде в сериозната испанска преса. Единственото сигурно, нещо, което се разбра вчера е, че за банките трябват 40 млрд. евро помощ.

  • 10
    dggm avatar :-|
    dggm

    Ако си спомните уроците по история българското възраждане и борбата за независимост са същите - богатите българите не искат централната власт в Истанбул да им събира данъците, да не им дава нищо и да издържат безполезна администрация.

    Едва ли в Северна Италия си умират от удоволствие да пращат пари на юняците затънали в мафиотска корупция.

    И т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK