Гласовете са ни скъпи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гласовете са ни скъпи

Гласовете са ни скъпи

Как независими избиратели, по-малко на брой от жителите на София, ще решат изборите в Америка

Ваня Ефтимова
5124 прочитания

© reuters


Числото е 916 643. Това е по-малко от жителите на десетия по големина град в Америка Сан Хосе. Макар и да звучи странно за държава с почти 315 млн. жители и над 212 млн. гласоподаватели, точно толкова според избирателната математика ще решат тазгодишният президентски вот в САЩ. Този резултат се получава, когато политическият консултант на демократите Пол Бегала събира четирите процента нерешили избиратели в шестте щата Вирджиния, Флорида, Охайо, Айова, Колорадо и Ню Мексико, за които двамата кандидати за Белия дом още се борят. Други експерти като Езра Клайн от в. Wаshington Post твърдят, че бройката е дори малко раздута, защото според него онези, които тепърва ще избират своя кандидат-президент, са едва три процента.

В двупартийната система на Америка, както твърди изпитаната кампанийна мъдрост, гласоподавателите в центъра решават кой ще управлява страната. В този избирателен цикъл това е по-вярно от всякога, защото силната поляризация на електората дава необичайно голяма сила на малцинството от още нерешили. Така се стигна до ситуацията, в която републиканци и демократи ще изхарчат над два милиарда долара, за да спечелят група хора, по-малка от жителите на София. Пак по сметките на Бегала (който като някогашен съветник на Бил Клинтън и настоящ стратег в един от големите политически комитети (т.нар. Super PACs) на демократите – Priorities USA, се очаква да е навътре в материята) това се равнява на разходи от по 2182 долара на глас.

Swing, baby, swing

Причината за този парадокс е, че към сложната изборна система на САЩ се прибавя и силната поляризация на електората в последните десетилетия. Американците всъщност не гласуват директно за президент, а за избирателна колегия, която от своя страна го излъчва (затова и кандидатът, който спечели най-много гласове не е автоматичен победител, както се случи през 2000 г. при Ал Гор срещу Джордж У. Буш). Местата в колегията се разпределят на квотен принцип между различните щати заради идеята на основателите на нацията, че по-населените не бива да налагат волята си над останалите. Затова, както обяснява професорът по политология от университета "Джонс Хопкинс" Бенджамин Гинсбърг пред "Капитал", Америка няма национални избори, а по-скоро петдесет отделни вота.

"Резултатът е, че изборите се водят предимно в щати, които изглеждат разделени поравно между двете партии, докато другите, които клонят сигурно към едната или другата, са игнорирани", допълва проф. Гинсбърг. Той дава за пример родния си Мериленд, смятан за бастион на демократите. Kакто за Обама, така и за Ромни е безсмислено да се срещат с избирателите там и да харчат пари за политическа реклама. Същата е ситуацията дори в иначе важни и големи щати като Калифорния, Ню Йорк или Тексас (до тях кандидатите прескачат само от време на време за вечери с богати донори). Оригиналната идея, заложена в конституцията, де факто е изкривена, защото вместо изравняване на влиянието сега се получава обратното - няколко щата получават диспропорционална тежест. Бащите на нацията обаче явно никога не са си представяли, че електоратът някой ден ще се окаже толкова поляризиран и избирателите, готови да прекрачат идеологическите окопи, ще са толкова малобройни.

Колкото по-малко стават т.нар. swing states (колебаещите се щати), толкова по-стремително тръгва нагоре политическата и финансовата цена на победата в тях. В тези избори те реално са само шест - Вирджиния, Флорида, Охайо, Айова, Колорадо и Ню Мексико (ръстът на латино населението промени уклона на този доскоро републикански щат). Пенсилвания, Уисконсин, Ню Хемпшир и Невада, за които се очакваше също да са на кантар, вече изглеждат по-скоро сигурно попаднали в лагера на Обама.

Базата vs. центъра

Особено за Ромни е решаващо да спечели независимите, защото демократите имат малко, но важно числово предимство благодарение на ръста и активността на клонящите към тях малцинства и жените избиратели. Но републиканският кандидат вече знае колко трудно е достигането на центъра. След завоя силно надясно по време на вътрешнопартийните избори сега опитът му да се върне отново към средна Америка създаде дълбоки противоречия в кампанията му. Скандалът със заснетите със скрита камера изказвания пред богати донори, че 47% от американците не плащат данъци и очакват подаяния от държавата, отекна толкова силно, защото засили представата, че Ромни говори различни неща пред различни аудитории. Което няма как да му спечели симпатиите на избирателите, които тепърва ще решават.

В същото време самият американски политически център си остава труден за дефиниране. Въпреки че цели 40% от избирателите обичат да наричат себе си независими, според изследване на в. Washington Post и Kaiser Family Foundation от август мнозинството от тях всъщност имат отявлени предпочитания към едната от двете партии. Само 13% от обявилите се за такива наистина си сменят предпочитанията от вот на вот. Това означава, че като част от целия електорат те са едва около 4 до 5% (оттам идват и сметките на Пол Бегала за решаващият им брой в щатите на кантар). Освен че броят им е много близо до статистическата грешка, истинските независими по правило не ходят на срещи с кандидатите и са по-слабо информирани (иначе отдавна щяха да са си съставили мнение в продължаващата почти година предизборна битка).

Затова екипът на Обама, който засега има по-добрата стратегия, предпочете да заложи по-скоро на активизирането отново на гласували за него през 2008 г. Ходът до голяма степен изненада наблюдателите, защото по ирония кампанията на демократите сега следва почти едно към едно плана, написан от десния идеолог Карл Роув за спечелването на втория мандат на Джордж У. Буш. Както Буш през 2004 г., така и Обама избягва да дава твърде много детайли за намеренията си през следващите четири години, за да не отблъсне потенциални избиратели. За сметка на това пък атакува масирано противника си.

Малко, но безценни

Дори да изглежда, че със серията си от гафове Ромни значително улеснява стратегията на Обама, мнозинството експерти очакват резултатите на двамата кандидати в предизборната битка да останат близки до края. Причината отново е, че американският политически център е буквално на изчезване. Въпреки че тенденцията пълни касите на телевизиите и радиата в оспорваните щати и дава богат материал за работа на политическите стратези, малцина от тях я смятат за положително развитие в американската демокрация. Президент, избран благодарение на по-малко от милион гласа, по правило няма мандат за дълбоки реформи.

Още повече че част от републиканците, опасяващи се, че Ромни няма шанс за Белия дом, са си поставили за задача в тези избори да задържат контрола над долната камара на Конгреса. Това би им дало възможност да блокират евентуалния втори мандат на Обама.

Същевременно поляризацията и отслабването на президентската институция води и до малко забележима, но потенциално опасна тенденция, казва проф. Гинсбърг. Блокирани от Конгреса, обитателите на Белия дом от няколко десетилетия насам тихомълком разширяват административните си правомощия. Чрез указания до ведомствата, пишещи наредбите за приложение, те де факто контролират и редактират приетите закони. "Сега например вече вървят реформи в образованието, за които никой не е питал Конгреса. Американците обичат да твърдят, че предпочитат разделено управление, но би трябвало да се тревожат, че властта на президентството расте за сметка на законодателната", категоричен е проф. Гинсбърг.

По всичко изглежда, че изборите през ноември само ще затвърдят тази тенденция. А преди това ще вдигнат цената на независимите гласове до нови рекордни висоти.

Четири шанса Ромни да обърне изборите

1. Дебатите. Петте седмици до вота на 6 ноември са решаващи, защото т.нар. независими избиратели ще започнат сериозно да обръщат внимание на кампанията. Дебатите, особено първият на 3 октомври в Колорадо, ще им дадат непосредствена представа за кандидатите. Ромни има шанса най-после да сложи край на серията си от грешки и директно в ефир да нанесе удар на президента. Той има и повече опит, защото участва в различни вътрешнопартийни дебати тази година. Освен че е позагубил тренинг, Обама не може да си позволи удари под кръста, уронващи президентския му престиж и положителен имидж. Докато на Ромни няма да му навредят повече смели ходове.

2. Евентуална външнополитическа криза. Въпреки смъртта на четирима американци в Либия размириците в Близкия изток от последните седмици не се превърнаха в криза, подобна на тази със заложниците в Техеран през 1980 г., която потопи надеждите на Джими Картър за втори мандат. Ескалирането на напрежението между Израел и Иран обаче може да постави Обама в тежка позиция. При международен трус американците обикновено се обединяват зад действащия президент. Ако той обаче продължи по-дълго и позицията на Вашингтон изглежда неадекватна, популярността на президента бързо спада (както се случи с Картър).

3. Предвидимостта на Обама. Засега предизборният екип на президента следва стратегията на Наполеон - никога не бива да спираш врага си, когато той прави грешки. Серията от гафове на Ромни позволява на Обама да играе за време, т.е. опитва се да запази малката си преднина до изборите, без да поема излишни рискове. Петте седмици до вота обаче са дълъг период в динамичната американска политика. Президентът е критикуван дори от ляво, че на плановете му за втория мандат им липсва конкретност. Ако републиканците най-после успеят да овладеят кампанията си, те могат да използват точно тази политическа пресметливост и да ударят фатално имиджа на Обама като кандидат на надеждата. Това изисква Ромни също да направи смел ход, като спре реверансите към крайното дясно и излезе с конкретни и смислени предложения за избирателите в центъра.

4. Предизборната математика. Ограниченият брой на нерешилите да дадат вота си означава, че дори малко накланяне наляво или надясно в предпочитанията им ще има големи последици. Освен опитите на републиканците да затегнат правилата за участие във вота и така да блокират стотици хиляди демократически гласоподаватели (бедни, малцинства и младежи), има и други потенциални рискове за Обама. Усещането за предрешена победа може да намали ентусиазма на привържениците му и много от тях да не стигнат до урнитe (един от проблемите на Ал Гор през 2000 г.). Републиканският електорат пък се е доказал като много по-надежден и организиран.

 
"За" Обама или "срещу" Ромни

Юлия Дамянова, Вашингтон

Еуфорията, която вкара Барак Обама в Белия дом през 2008 г., отдавна я няма. Сега президентът, изглежда, губи позиции и сред онези, на които дължи победата преди четири години – младите, жените и афроамериканците. Някои от тях са разочаровани от досегашното му управление, а други просто са изгубили искрата, който тогава изпрати рекорден брой американци на опашки пред избирателните секции. "2008 г. няма да се повтори никога повече", казва пред "Капитал" Дан Гринланд, 26-годишен студент по международни отношения в университета "Джонс Хопкинс". "Изборите тогава бяха исторически. Расовото разделение беше само на едно поколение разстояние и навсякъде имаше страхотен ентусиазъм около първия черен президент. В речите си Обама говореше за изграждането на нацията", спомня си Гринланд. "Обама създаде у нас усещане, че мнението ни има значение", добавя Роуз Маркс, 25-годишна състудентка на Гринланд.

Двамата са от една специфична група избиратели – младите хора, които по-рядко от останалите упражняват правото си на глас. През 2008 г. екипът на Обама успя да ги мобилизира. "Обикновено никой не се обръща към тях, но тогава се появи движение, което да ангажира младите за участие във вота", спомня си Маркс. Според "Галъп" през 2008 г. за Обама са гласували 61% от избирателите на възраст до 30 години. Макар че сега Обама отново специално се обръща към тях, до момента 59 % от младите му обещават подкрепа през ноември, показват данните на "Галъп". Зад съперника му Мит Ромни застават едва 33% от младите гласоподаватели.

Разочарованието от изминалите четири години играе решаваща роля в решението на много млади американци дали да гласуват и кого от двамата кандидати да подкрепят. Гринланд и Маркс са недоволни не лично от Обама, а от политическия процес и взаимното блокиране между демократи и републиканци в Конгреса. Маркс обяснява, че тази година ще даде гласа си не толкова "за" Обама, колкото "срещу" Ромни.

Шарън Ръсел, 51-годишна афроамериканка, също е изгубила вяра в настоящия президент. Дълги години тя е работила в маркетинговия отдел на музикалната компания за джаз Blue Note и лично познава звезди като Нора Джоунс. От 2008 г насам Ръсел е безработна. Недоволството й от Обама идва обаче не от личната й житейска ситуация. "Разочарована съм от него, защото мисля, че трябваше да е по-безцеремонен към републиканците", казва тя. Ръсел отново ще гласува за Обама, както ще направят и 51% от жените избиратели в САЩ. Преди четири години 57% от тях пуснаха бюлетини за него.

Популярността на Обама е намаляла и сред афроамериканците. През 2008 г той получи 99% от гласовете им, докато сега зад него застават 90% от тях. Един от верните му избиратели е 50-годишният Сам, който от три десетилетия работи като продавач на рибния пазар във Вашингтон. Не Обама, а предшественикът му Джордж У. Буш е виновен за сегашното положение в страната, обяснява той. "То е като да ти гори колата, а ти да хвърлиш ключовете на Обама и да му кажеш "Ти карай сега!", казва Сам. Още преди четири години му е било ясно, че Обама няма да може да изпълни предизборните си обещания. "Гласувах за него, защото има сърце и желанието да свърши работа", обяснява продавачът. Именно затова той отново ще избере Обама.

Числото е 916 643. Това е по-малко от жителите на десетия по големина град в Америка Сан Хосе. Макар и да звучи странно за държава с почти 315 млн. жители и над 212 млн. гласоподаватели, точно толкова според избирателната математика ще решат тазгодишният президентски вот в САЩ. Този резултат се получава, когато политическият консултант на демократите Пол Бегала събира четирите процента нерешили избиратели в шестте щата Вирджиния, Флорида, Охайо, Айова, Колорадо и Ню Мексико, за които двамата кандидати за Белия дом още се борят. Други експерти като Езра Клайн от в. Wаshington Post твърдят, че бройката е дори малко раздута, защото според него онези, които тепърва ще избират своя кандидат-президент, са едва три процента.

В двупартийната система на Америка, както твърди изпитаната кампанийна мъдрост, гласоподавателите в центъра решават кой ще управлява страната. В този избирателен цикъл това е по-вярно от всякога, защото силната поляризация на електората дава необичайно голяма сила на малцинството от още нерешили. Така се стигна до ситуацията, в която републиканци и демократи ще изхарчат над два милиарда долара, за да спечелят група хора, по-малка от жителите на София. Пак по сметките на Бегала (който като някогашен съветник на Бил Клинтън и настоящ стратег в един от големите политически комитети (т.нар. Super PACs) на демократите – Priorities USA, се очаква да е навътре в материята) това се равнява на разходи от по 2182 долара на глас.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    И статията и допълнителните колони към нея са много прорепубликански. Плановете на Обама са на порядъци по-конкретни от плановете на Ромни, но кой знае защо това изобщо не го споменавате. И да, отдясно също се чуват много критики за липсата на конкретност в плановете на Ромни. Къде споменавате това?

    И къде споменавате, че мнозинството републикански привърженици не гласуват "за" Ромни, а "против" Обама? Дори шефа на републиканските сенатори веднага след избирането на Обама каза, че основната задача на републиканците през следващите 4 години ще е да направят Обама едномандатен президент. Забележете, не да върнат растежа на американската икономика или да намалят безработицата, а да не позволят на Обама да бъде преизбран. И точно това е което правиха 4 години-- пълен саботаж на работата на институциите.

  • 2
    2.5 avatar :-?
    2.5

    От това, което показват проучванията няма голям шанс Ромни да обърне резултата на изборите.
    Probability of Reaching 270(електорални вота) за демократите е 98%. Само преди 2 седмици резултатът беше 92%.
    Ще бъде цяло чудо ако с един телевизионен дебат се обърнат резултатите.
    Никак не си представям такъв дебат, най-малко с участието на Ромни.

  • 3
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    Да се надяваме, че тези 1кк души, които могат да се окажат решаващи за президентския вот не са лесно-манипулируеми като огромната част от привържениците на Б. Хюсеин О. Време е социалист.... ъъъ... демократите да си ходят и печатницата в САЩ да затвори!

  • 4
    ceco avatar :-|
    Цецо

    До коментар [#3] от "vasil_jordanov":

    Печатницата беше пусната от оня от храстите. Който и натрупа колосален дълг. Блокиращ всякаква политика в страната.

    Г-жа Ефтимова. Не смятате ли, че идеята на статията е малко изкривена? Поне да бяхте обяснили избирателната система там. Болшинството хора тук нямат и представа. Големия проблем не е в това, че битката е съсредоточена в няколко колебаещи се щата. Това е нормално. Остава малко до изборите. Просто в другите щати вече е решена. Проблемът е в колосалните средства харчени за предизборни кампании. Т.е. парите решават изборите. Тези което нямат достъп до големите пари нямат шанс.

  • 5
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    До коментар [#3] от "vasil_jordanov":

    За "печатницата", пишман-експерте, отговаря Фед, а не правителството на САЩ. И промяната на президента няма да промени политиката му.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.