Няколко шамара

Властите в Турция "не може да останат безучастни" с оглед на нападението върху тяхна територия и смъртта на турски граждани, казва пред "Капитал" директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев. "Ако (Ердоган) не реагира, той няма да изглежда добре", допълва Бечев.

В предишния инцидент през август, когато турски изтребител бе свален от сирийската противовъздушна отбрана, Ердоган заплаши Дамаск с гнева на Турция и позволи на въоръжените сили да отговарят на всяка заплаха от сирийска територия. Сега този механизъм просто бе принудително вкаран в действие. "Те бяха много бавни във взимането на решения и не отговориха. Бяха критикувани във вътрешен план. Затова този път трябваше да има отговор, за да се преодолее този психологически натиск", казва пред Reuters анализаторът Нихат Али Озджан от института TEPAV в Анкара. 

"Турция не е във война. Това е вътрешно шоу за показване на сила. Сирия се извини, нарече петте турски жертви мъченици, опитва се да потули нещата. Не иска те да ескалират", коментира за "Капитал" турският журналист Озгюр Екши от в. "Хюриет". Обстрелът по сирийските позиции, при който по информация на сирийската опозиция са загинали няколко войници, е бил приет добре в турското общество. Не така стоят нещата обаче с гласуваната на 4 октомври резолюция на парламента, с която управляващата Партия на справедливостта и развитието разреши на правителството на Ердоган да изпраща войски в чужбина, ако бъде застрашена националната сигурност на Турция.

"Това е нова фаза в сирийската криза, защото до вчера гражданската война при съседите беше външен въпрос за Турция, макар и силно да я засягаше. Но от вчера вече е и вътрешен въпрос. Тази ситуация тества докрай търпението на Турция и я докара до ръба на войната. Ако от този момент нататък има нови провокации от Сирия, може да се стигне до по-сериозен конфликт", казва пред "Капитал" Озгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото в Анкара на German Marshall Fund.

Savasa Hayır!

Онлайн допитвания и социалните мрежи показват, че турското общество няма желание за истинска война. Най-дискутираната тема в Twitter стана турският израз #savaşahayir, означаващ "не на войната". Опозицията в парламента побърза да обвини партията на Ердоган, че с приемането на такъв документ може да разпали световен конфликт. "Няма вътрешен натиск Ердоган да е по-агресивен към Сирия, точно обратното е. Последното изследване на обществените нагласи на German Marshall Fund показаха, че мнозинството турци са против война в Сирия", казва Юнлюхисарджикли. Според него дори има натиск правителството на Ердоган да се държи по-спокойно и да избягва разпалването на конфликт. "Единственият фактор, който може да промени това, е глупостта. Ако има повече инциденти като последния, турското обществено мнение може да се промени."

От сирийска страна също не изглежда да има желание, а и видим мотив да се търсят проблеми със силния съсед. "Дамаск много добре познава мощта на турската армия и просто се опитва да напипа къде са червените линии на Анкара. Не мисля, че Сирия се опитва да въвлече Турция в конфликт", казва пред "Капитал" Джан Ирик, анализатор от базирания в Истанбул Global Political Trends Center. Според него това е рикошет на т.нар. "война чрез посредници", от едната страна на която е лагерът на Сирия, Иран, Русия и Китай, от другата - Турция и Западът.

Зам.-директорът на Global Political Trends Center Силвия Тириаки също не вижда желание за ескалиране на напрежението. "Важното е, че Дамаск се извини официално. Това успокои ситуацията и доказва, че обстрелът в Акчакале е бил по погрешка. Същевременно Ердоган не иска война и официалната позиция на правителството е, че Турция няма да започне интервенция в Сирия сама", казва Тириаки пред "Капитал".

Година след началото на кризата в Сирия обаче пасивността на турските съюзници вече има негативен ефект. Според Озгюр Юнлюхисарджикли в Турция расте разочарованието от усещането, че е изоставена да се справя с всички последствия. Мнението му се потвърждава от Джан Ирик. "В турските политически кръгове се засилва усещането, че Анкара е сама в своя лагер. Нейните съюзници само заклеймяват Сирия и декларират, че подкрепят Турция. Но това, което иска Анкара, е над Сирия да се установи зона, забранена за полети", казва Ирик. 

Това няма да се случи - не и преди изборите в САЩ, а вероятно и след тях, категорични са анализаторите. На среднощното заседание на НАТО, свикано от Турция по член 4 от Северноатлантическия договор за консултация при нарушаване на териториален суверенитет, останалите 27 страни изразиха единодушно политическа подкрепа. Това е удовлетворило Анкара, твърдят дипломатически източници, но тя не е пожелала, а и няма да получи нещо повече засега. "Турция иска да има безопасна зона в Сирия, но за да направи това, ще й се наложи да се изправи срещу сирийската армия. Въпросът е иска ли наистина това? Желанието на Ердоган е сирийският режим да се разпадне, но една зона няма да направи това", казва Озгюр Екши. "Турция се стреми да избегне или поне да забави колкото е възможно изпращането на армията. В Анкара си дават сметка, че ако веднъж влязат там, ще се наложи да останат дълго", смята и анализаторът Одед Еран от INSS в Тел Авив.

Да блъфираш на инат

Проблемът на Турция е, че Сирия създава много повече противоречия вътре в страната от една бомба в пограничен град. Живеещите в турската провинция Хатай (част от Сирия до 1939 г.) алауити подкрепят режима в Дамаск и не са доволни от присъствието на десетки хиляди сирийски бежанци, които наричат вредители. Алауитите, които са подразделение на шиитския ислям, наброяват около половин милион души, което е под 1% от населението на Турция. По-различна е ситуацията с алевитите (на български известни и като алиани – бел. ред.), които също са разклонение на шиизма, но в комбинация с мистични суфитски вярвания. Според различни оценки те са между 15 и 25% от населението и обвиненията срещу по-малобройните алауити се пренасят срещу тях. "Има процес на поляризация. Към милионите алевити започва да се сочи с пръст като към пета колона", казва Димитър Бечев.

И, разбира се, остава кюрдският въпрос. В Североизточна Сирия режимът на президента Башар Асад е изтеглил войските си в замяна на относителното спокойствие на местното преобладаващо кюрдско население. Доминиращата групировка там е кюрдската партия Демократически съюз, която разполага с оръжия и подкрепя въоръжената борба на ПКК срещу Турция. Не случайно след изтеглянето на сирийската армия нападенията на ПКК на турска територия зачестяват. "Близо 1/3 от бойците в ПКК са сирийци и в Сирия има дълга история на подкрепа за ПКК. Сирийските служби не са си прекъснали връзките с ПКК, това е лост на режима в Дамаск да удари Турция", коментира Бечев. И допълва: "Военни средства не решават проблема – това е урокт от Северен Ирак, ударите не доведоха до нищо позитивно."

Така колкото по-усърдно Турция се опитва да забрави епизода в Акчакале, толкова по-вбесяваща ще е следващата случайна ескалация, която ще прелее през границите й. С механизмите, които турската армия вече има на свое разположение, може да се окаже, че режимът на Башар Асад несъзнателно ще нанесе повече вреди на себе си и на региона, отколкото е възнамерявал.