Войната, която никой не иска
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната, която никой не иска

Ударът в Акчакале няма да доведе до война, но даде нови механизми за действие на турската армия

Войната, която никой не иска

Турция отговори умерено на минометния обстрел от Сирия, но търпението й все повече се изчерпва

Красимир Янков
10870 прочитания

Ударът в Акчакале няма да доведе до война, но даде нови механизми за действие на турската армия

© Reuters


Падащите снаряди не са нищо ново в турския граничен град Акчакале. От другата страна на границата, на няколкостотин метра разстояние, сирийската армия обстрелва редовно бунтовниците и понякога снарядите прехвърлят границата. В сряда, 3 октомври, един от тях пада върху къща, убива петима турски граждани и ранява още осем.

Отговорът не закъсня. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, някогашен приятел и отскорошен враг на сирийския режим, нямаше как да не реагира. И турските военни нанесоха артилерийски удари по позициите на армията в Сирия, като обстрелът продължи цяла нощ и до обяд на следващия ден. 

На пръв поглед това изглежда смразяващо. Турция е член на НАТО, а в Сирия цари кървав хаос, дори и без да се брои последната провокация. Но по всичко изглежда, че засега война няма да има. Сирийският режим няма никаква изгода да предизвиква силния си съсед. Първите международни реакции изразиха политическа подкрепа за Анкара, без обаче да призовават за отговор. Светът не е готов за външна военна намеса в Сирия, а по всичко личи, че турското общество също не иска война.

Няколко шамара

Властите в Турция "не може да останат безучастни" с оглед на нападението върху тяхна територия и смъртта на турски граждани, казва пред "Капитал" директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика Димитър Бечев. "Ако (Ердоган) не реагира, той няма да изглежда добре", допълва Бечев.

В предишния инцидент през август, когато турски изтребител бе свален от сирийската противовъздушна отбрана, Ердоган заплаши Дамаск с гнева на Турция и позволи на въоръжените сили да отговарят на всяка заплаха от сирийска територия. Сега този механизъм просто бе принудително вкаран в действие. "Те бяха много бавни във взимането на решения и не отговориха. Бяха критикувани във вътрешен план. Затова този път трябваше да има отговор, за да се преодолее този психологически натиск", казва пред Reuters анализаторът Нихат Али Озджан от института TEPAV в Анкара. 

"Турция не е във война. Това е вътрешно шоу за показване на сила. Сирия се извини, нарече петте турски жертви мъченици, опитва се да потули нещата. Не иска те да ескалират", коментира за "Капитал" турският журналист Озгюр Екши от в. "Хюриет". Обстрелът по сирийските позиции, при който по информация на сирийската опозиция са загинали няколко войници, е бил приет добре в турското общество. Не така стоят нещата обаче с гласуваната на 4 октомври резолюция на парламента, с която управляващата Партия на справедливостта и развитието разреши на правителството на Ердоган да изпраща войски в чужбина, ако бъде застрашена националната сигурност на Турция.

"Това е нова фаза в сирийската криза, защото до вчера гражданската война при съседите беше външен въпрос за Турция, макар и силно да я засягаше. Но от вчера вече е и вътрешен въпрос. Тази ситуация тества докрай търпението на Турция и я докара до ръба на войната. Ако от този момент нататък има нови провокации от Сирия, може да се стигне до по-сериозен конфликт", казва пред "Капитал" Озгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото в Анкара на German Marshall Fund.

Savasa Hayır!

Онлайн допитвания и социалните мрежи показват, че турското общество няма желание за истинска война. Най-дискутираната тема в Twitter стана турският израз #savaşahayir, означаващ "не на войната". Опозицията в парламента побърза да обвини партията на Ердоган, че с приемането на такъв документ може да разпали световен конфликт. "Няма вътрешен натиск Ердоган да е по-агресивен към Сирия, точно обратното е. Последното изследване на обществените нагласи на German Marshall Fund показаха, че мнозинството турци са против война в Сирия", казва Юнлюхисарджикли. Според него дори има натиск правителството на Ердоган да се държи по-спокойно и да избягва разпалването на конфликт. "Единственият фактор, който може да промени това, е глупостта. Ако има повече инциденти като последния, турското обществено мнение може да се промени."

От сирийска страна също не изглежда да има желание, а и видим мотив да се търсят проблеми със силния съсед. "Дамаск много добре познава мощта на турската армия и просто се опитва да напипа къде са червените линии на Анкара. Не мисля, че Сирия се опитва да въвлече Турция в конфликт", казва пред "Капитал" Джан Ирик, анализатор от базирания в Истанбул Global Political Trends Center. Според него това е рикошет на т.нар. "война чрез посредници", от едната страна на която е лагерът на Сирия, Иран, Русия и Китай, от другата - Турция и Западът.

Зам.-директорът на Global Political Trends Center Силвия Тириаки също не вижда желание за ескалиране на напрежението. "Важното е, че Дамаск се извини официално. Това успокои ситуацията и доказва, че обстрелът в Акчакале е бил по погрешка. Същевременно Ердоган не иска война и официалната позиция на правителството е, че Турция няма да започне интервенция в Сирия сама", казва Тириаки пред "Капитал".

Година след началото на кризата в Сирия обаче пасивността на турските съюзници вече има негативен ефект. Според Озгюр Юнлюхисарджикли в Турция расте разочарованието от усещането, че е изоставена да се справя с всички последствия. Мнението му се потвърждава от Джан Ирик. "В турските политически кръгове се засилва усещането, че Анкара е сама в своя лагер. Нейните съюзници само заклеймяват Сирия и декларират, че подкрепят Турция. Но това, което иска Анкара, е над Сирия да се установи зона, забранена за полети", казва Ирик. 

Това няма да се случи - не и преди изборите в САЩ, а вероятно и след тях, категорични са анализаторите. На среднощното заседание на НАТО, свикано от Турция по член 4 от Северноатлантическия договор за консултация при нарушаване на териториален суверенитет, останалите 27 страни изразиха единодушно политическа подкрепа. Това е удовлетворило Анкара, твърдят дипломатически източници, но тя не е пожелала, а и няма да получи нещо повече засега. "Турция иска да има безопасна зона в Сирия, но за да направи това, ще й се наложи да се изправи срещу сирийската армия. Въпросът е иска ли наистина това? Желанието на Ердоган е сирийският режим да се разпадне, но една зона няма да направи това", казва Озгюр Екши. "Турция се стреми да избегне или поне да забави колкото е възможно изпращането на армията. В Анкара си дават сметка, че ако веднъж влязат там, ще се наложи да останат дълго", смята и анализаторът Одед Еран от INSS в Тел Авив.

Да блъфираш на инат

Проблемът на Турция е, че Сирия създава много повече противоречия вътре в страната от една бомба в пограничен град. Живеещите в турската провинция Хатай (част от Сирия до 1939 г.) алауити подкрепят режима в Дамаск и не са доволни от присъствието на десетки хиляди сирийски бежанци, които наричат вредители. Алауитите, които са подразделение на шиитския ислям, наброяват около половин милион души, което е под 1% от населението на Турция. По-различна е ситуацията с алевитите (на български известни и като алиани – бел. ред.), които също са разклонение на шиизма, но в комбинация с мистични суфитски вярвания. Според различни оценки те са между 15 и 25% от населението и обвиненията срещу по-малобройните алауити се пренасят срещу тях. "Има процес на поляризация. Към милионите алевити започва да се сочи с пръст като към пета колона", казва Димитър Бечев.

И, разбира се, остава кюрдският въпрос. В Североизточна Сирия режимът на президента Башар Асад е изтеглил войските си в замяна на относителното спокойствие на местното преобладаващо кюрдско население. Доминиращата групировка там е кюрдската партия Демократически съюз, която разполага с оръжия и подкрепя въоръжената борба на ПКК срещу Турция. Не случайно след изтеглянето на сирийската армия нападенията на ПКК на турска територия зачестяват. "Близо 1/3 от бойците в ПКК са сирийци и в Сирия има дълга история на подкрепа за ПКК. Сирийските служби не са си прекъснали връзките с ПКК, това е лост на режима в Дамаск да удари Турция", коментира Бечев. И допълва: "Военни средства не решават проблема – това е урокт от Северен Ирак, ударите не доведоха до нищо позитивно."

Така колкото по-усърдно Турция се опитва да забрави епизода в Акчакале, толкова по-вбесяваща ще е следващата случайна ескалация, която ще прелее през границите й. С механизмите, които турската армия вече има на свое разположение, може да се окаже, че режимът на Башар Асад несъзнателно ще нанесе повече вреди на себе си и на региона, отколкото е възнамерявал.

Падащите снаряди не са нищо ново в турския граничен град Акчакале. От другата страна на границата, на няколкостотин метра разстояние, сирийската армия обстрелва редовно бунтовниците и понякога снарядите прехвърлят границата. В сряда, 3 октомври, един от тях пада върху къща, убива петима турски граждани и ранява още осем.

Отговорът не закъсня. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, някогашен приятел и отскорошен враг на сирийския режим, нямаше как да не реагира. И турските военни нанесоха артилерийски удари по позициите на армията в Сирия, като обстрелът продължи цяла нощ и до обяд на следващия ден. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    otnesenr avatar :-|
    slq84014722

    От тук нататък вероятно ще се гледа под лупа всеки, който "подпомага" мира в Сирия.

  • 2
    pesheff avatar :-?
    Пешката

    Ако от този момент нататък има нови провокации от Сирия
    ----
    Кога решиха че е било провокация!? Какви са доказателствата? Търсят си извинение за да навлязат в северна сирия където се оформя нов автономен Кюрдистан, след този в Ирак. Веригата се затваря за Ермалък. Ще има за съседи по южната граница кюрдите!

  • 4
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    Турция можеше да свали Асад когато си поиска. Те не искат да се месят и чакат естественото развитие на нещата. Лошото е че Асад ще избие доста народ преди да го свалят. Ако се намеси някой пак ще има обвинения че се месят в близкия изток. Иначе сирийската "армия" е играчка за турската. Реакцията на Турция е логична.

  • 5
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    непонятна е тогава позицията на САЩ и Запада, които толкова искаха по-скоро Башар да си отиде от власт. Нямаше по-удобен повод от този инцидент, за да се предприеме една ограничена, но решителна трансгранична операция, която да доведе до прелом във вътрешната криза в Сирия и да се спре с проливането на невинна кръв, следствие управлението на един деспотичен режим.

  • 6
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    До коментар [#3] от "волтер":

    Нещо ги е страх, приплакват за НАТО - да ги защити от страшната Сирия. Изпапкаха доста саудитски пари, а насреща нищо. Трябва да дават отчет, че сигурно шейховете се гневят.

  • 7
    ronin_samuray avatar :-P
    Ронин

    До коментар [#3] от "волтер":
    [quote#3:"волтер"]Войната която никой не иска - аре сега. Ако Турция не окупира Сирия то кой ще свали Асад? Предполагам ще има още няколко обстрела "в грубо нарушение на международното право" и накрая доблестните турски войски с решителна намеса ще пресекат "престъпленията" на сирийския режим да "избива" мирното турско население.[/quote]
    Ще ги пресекат"престъпленията"на сирийския режим...,ама друг път!:)...Нали веднага турските войски ще срещнат по пътя си първо-сирийски кюрди,после-Хизбулаци,след това иранци,а на финала и руснаци!:)...Турция за какво мислиш,че търси подкрепа от НАТО?...:)

  • 8
    ronin_samuray avatar :-P
    Ронин

    До коментар [#4] от "dragozow":
    [quote#4:"dragozow"]Турция можеше да свали Асад когато си поиска.[/quote]Е не е баш когато си поиска,а когато му дойде времето!:)...
    [quote#4:"dragozow"]Иначе сирийската "армия" е играчка за турската.[/quote]Така е прав си,ама то не е само сирийската правителствена армия!:)...
    Ами сирийските кюрди-паризани?Ами терористите от Хизбула?Ами иранските части?Ами на финала и руските части?Що не ги взимаш предвид?За какво си мислиш,че Турция търси подкрепа от НАТО?:)...

  • 9
    ronin_samuray avatar :-P
    Ронин

    До коментар [#5] от "plamenhristov5":
    [quote#5:"plamenhristov5"]непонятна е тогава позицията на САЩ и Запада, които толкова искаха по-скоро Башар да си отиде от власт[/quote]
    Непонятна е само за теб тяхната позиция!Те може да искат много неща,ама няма!:)...
    [quote#5:"plamenhristov5"]Нямаше по-удобен повод от този инцидент, за да се предприеме една ограничена, но решителна трансгранична операция, [/quote]
    Браво на теб!Добре,че не си НАТО-вски стратег!:)...Значи ти искаш Турция и НАТО-вците да нападнат Сирия!...И да се нахендрят накуп на кюрдските партизани,на терористите Хизбулаци,на иранските военни части и на финала за капак и на руските военни части!?:)...Ха-ха-ха!:)..Твоите НАТО-вци чак толкова яки не са!Те могат да бомбардират само отявлени камилари,тарамбуки и други пустиняци...и то при изричното условие,че Русия и Китай няма да се месят!:)...За Сирия обаче НАТО-вците не са се разбрали,нито с Русия,нито с Китай и затова си стоят на задника!:)...

  • 10
    waterfall avatar :-|
    waterfall

    Може би опозицията в Сирия провокира. Те имат нужда от това.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK