С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 9 окт 2012, 20:05, 4075 прочитания

Литва гласува в неделя на референдум за ядрената енергетика

Проектът край Висанигас може изобщо да не тръгне

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Избирателите на страната, която е най-силно зависимата в Европейския съюз от внос на енергия, са призовани да участват в неделя на референдум за това дали да се строи нова ядрена централа. След като закри строената в съветско време и по модела на Чернобил АЕЦ в Игналина, Литва купува от една-единствена страна - Русия, над 60% от тока и повече от 80% от енергийните ресурси, от които се нуждае. Според международните стандарти една държава не може да смята, че е в безопасност, ако внася над 15% от електричеството си, твърди литовски доклад с аргументи в полза на строителството на АЕЦ край Висанигас.

Накрая решава парламентът


През юли парламентът във Вилнюс реши литовците да се произнесат по въпроса, макар и всенародното допитване да е с консултативен характер. За да се спестят разходи и в опит да се повиши избирателната активност, това ще стане едновременно с парламентарните избори. За да е валиден референдумът, трябва да са участвали 50% плюс един от имащите право на глас около 2.6 млн. души. На бюлетината е изписан не въпрос, а заявлението "Подкрепям строителството на нова ядрена централа в Литва", и гласуващите трябва да го одобрят или отхвърлят. Допитването струва малко под 600 хиляди евро.

Сегашното дясноцентристко правителство на Андриус Кубилиус силно подкрепя проекта, същата е позицията на парламента. Но прогнозите са управляващите да изгубят вота в неделя и това вероятно ще се отрази и на резултата от референдума, нуждаещ се от окончателна санкция от парламента. Трудовата партия - една от водещите сред трите опозиционни партии (прогноза за 20% от гласовете на парламентарния вот), също подкрепя бъдещата централа, но против нея са социалдемократите (25%) и "Ред и справедливост" (14%).

Условна подкрепа от съседите



Проектът при Висанигас се подкрепя и от съседните Естония и Латвия (за окончателен ангажимент те искат да изчакат да мине допитването и яснота за цената на произвежданата енергия), а Полша още не е определила окончателно дали се интересува. Стратегическият партньор и инвеститор е японската корпорация "Хитачи", разходите за 1350 MW реактор се определят на около 5 млрд. евро, а строителството може да започне през 2015 г. и да продължи близо 10 години. Според рамковото споразумение Литва ще контролира 38% от централата, Латвия - 22%, а Естония - 20-22%.
Неяснота е обвила и бъдещето на проекта за терминал за втечнен газ, срещу който отново се обявяват социалдемократите, а от "Ред и справедливост" поставят условие той да се строи заедно със съседните държави.

Руският фактор

Литва има сериозни проблеми с Москва по енергийните въпроси и се нуждае повече от газ за отопление и индустрията, отколкото от ток. Руснаците провалиха първия опит да се строи наследник на АЕЦ "Игналина", а след като Вилнюс започна да прилага правилата на ЕС в газовия сектор, Русия вдигна цената на газа до 490 долара за 1000 куб.м. "Газпром" контролира формално 20% от местната газопреносна мрежа, но влиянието му е много по-голямо и може да не пропусне гориво от LNG терминала.

Според Гинтарас Адзгаулскас от литовския комитет на Световния енергиен съвет страната потребява 10 TWh електричество, но над 21 TWh топлоенергия, от която почти половината се губи по износената мрежа и съветските жилищни блокове.

В Сърбия мислят за собствена АЕЦ

Възможно ли е Сърбия да се сдобие с ядрена централа? Може би, но няма да е скоро. Председателят на Сръбската академия на науките Никола Хайдин призова през 2015 г. страната да даде ясен отговор дали ще сложи край на въведения след аварията в Чернобил (1986 г.) мораториум по този въпрос. В анализ на белградския в. "Политика" се казва, че не е задължително това да стане на сръбска територия - възможно е Сърбия да се включи в ядрен  проект в съседство. Изданието припомня, че предишното правителство вече разговаря с "Росатом" за евентуално сръбско участие в проекта в АЕЦ "Белене", но не се стигна до нищо реално. Сега страната залага на централи на въглища и особено разчита на включването си в газовата мрежа "Южен поток". Но според Небойша Нешкович, директор на Изследователския институт за ядрена физика във Винча, сръбска АЕЦ не е изключена, но преди това трябва до 2019 г. да се построи местно депо за отработеното гориво. Разходите за него и за извеждането от експлоатация на изследователския реактор в института ще струват общо над 200 млн. евро, които държавата засега не може да задели. "Затова предложихме това да се възложи на западна компания, която ще приеме това като предварителна стъпка към строеж на първата ядрена електроцентрала в Сърбия. Вече сме разговаряли по този въпрос с френската Gaz de France Suez", казва Нешкович. Той смята, че евентуално строителство на АЕЦ ще отнеме поне 15 години. Поддръжници на ядрената енергетика вече са изчислили, че централа като словенската край Кръшко ще струва около 2 млрд. долара и ще произвежда 500 куб. м ниско и средно радиоактивни отпадъци годишно. Анализаторът Драгомир Анджелкович смята, че решението трябва да се остави за след 2020 г., а може би и за след 2030 г.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ким Чен Ун ще обсъди ядрения проблем на Корейския полустров с Путин 1 Ким Чен Ун ще обсъди ядрения проблем на Корейския полустров с Путин

На срещата в Русия севернокорейският лидер ще търси подкрепа след блокажа на разговорите с Тръмп

24 апр 2019, 552 прочитания

Пьотр Бураш: Полша може да е приятната изненада в евроизборите Пьотр Бураш: Полша може да е приятната изненада в евроизборите

Директорът на офиса във Варшава на ECFR пред "Капитал"

24 апр 2019, 547 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Учителката фрау Меркел

Ако гръцкият премиер Андонис Самарас иска да спечели облога за растежа на страната, ще трябва да преобрази икономиката

Как да победим системата

Съветите на "Капитал" как потребителите сами да влияят на алгоритмите в интернет

Алън Мертнер: Алгоритъмът постоянно се променя

Директорът рекламно инженерство във Facebook пред "Капитал"

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа