Другата Америка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Другата Америка

Три от десетте най-добри градове за живеене в света през 2012 г. според сп. Economist са в Канада. В САЩ няма нито един

Другата Америка

Как Канада се превърна в по-динамична и просперираща нация от съседите си на юг

Ваня Ефтимова
11559 прочитания

Три от десетте най-добри градове за живеене в света през 2012 г. според сп. Economist са в Канада. В САЩ няма нито един

© Надежда Чипева


Това е и история за два ферибота. Те свързват разположения на границата между САЩ и Канада остров Улф с бреговете на съседните държави. Кръстен на британския генерал Джеймс Улф, това е най-големият остров от архипелага в началото на пътя на реката Сейнт Лорънс от езерото Онтарио към Атлантическия океан. От страната на щата Ню Йорк очуканият ферибот е видял и по-добри времена, едва побира шест коли, движи се само по време на туристическия сезон и струва солените 15 долара за автомобил за по-малко от десет минути превоз. Канадският от другата страна е четири пъти по-голям, пътува целогодишно, от рано сутрин до късна вечер и е абсолютно безплатен.    

Дори най-патриотично настроените американци няма как да не се впечатлят от този контраст. Наистина канадският ферибот свързва китното село на острова с един от процъфтяващите градове в държавата – старата колониална столица Кингстън, сега приютяваща голяма военна база, военната академия и най-старото висше учебно заведение в страната Queen’s University, докато от страната на щата Ню Йорк няма голямо населено място. Но също така е очевидно, че благодарение на изградената инфраструктура някогашното откъснато селище на острова сега се пълни с биокафенета и нови обитатели, които в голямата си част са млади професионалисти с деца. А от страната на САЩ въпреки старата си слава туристическият регион на Хилядата острова изглежда застинал между богатите декадентски вили от началото на XX век и изтърканите спортни барове от 90-те години.

Подобни сравнения като този с фериботите на езерото Онтарио напоследък изобилстват както в местната, така и в международната преса, когато стане дума за двете съседни държави. Общият тон в тях е на изненада как Канада, доскоро смятаната за безинтересния и муден партньор от север, днес изглежда като по-динамичната, по-добре организираща приоритетите си и по-просперираща нация в Северна Америка. Статистиката показва същите пристрастия – от това лято за първи път в историята според данните на компанията за маркетингови проучвания Environics Analytics средното канадско домакинство се оказа доста по-богато от щатското с нетна стойност на притежаваните активи от 363 202 долара срещу само 319 970 долара. Същевременно не само че три от десетте най-добрите градове за живеене в света според годишния анализ за 2012 г. на сп. Economist се намират в Канада – Ванкувър, Торонто и Калгари, но и нито един от другата страна на границата не влезе в списъка.

Докато либералните американци традиционно обичат да говорят за евентуалната си емиграция на север, новото сега е и че консерваторите се включиха в хвалебствения хор. От две години насам Канада например е номер шест в индекса на икономическата свобода на Heritage Foundation, което накара ръководещия екипа на изследването Антъни Б. Ким да я нарече най-свободната нация в Северна Америка.

Наскоро стана ясно също така, че новият мост на стойност 2.3 млрд. долара, свързващ градовете Детройт и Уиндзор (провинция Онтарио), ще бъде изцяло платен от канадското правителство, защото партньорският щат Мичиган не можа да преодолее политическата си блокада (в замяна канадците ще събират всичките такси). При това Отава взе решението без кой знае колко големи дебати или финансови притеснения около значителната сума.

Новината засили усещането, че докато от едната страна на границата хората просперират, от другата не само не могат да излязат от дълбоката рецесия, но и допълнително утежняват проблемите с безсмислени политически войни.

Суровини, центризъм и кленови листа

Няма съмнение, че голяма част от положителните оценки за развитието на Канада идват като реакция на идеологическата блокада и финансовите изпълнения на Вашингтон, които тревожат света. Постоянно растящите цени на горивата и суровините на международните пазари също препълват федералната и провинциалните каси и това значително притъпява остротата на политическите дебати в Отава. Канада, която е шестият производител на петрол в света и третият на природен газ, се радваше на завидните 2.8% икономически ръст през 2010 и 2011 г., докато при много от другите индустриални нации той едва надминаваше единия процент. "Икономиката на Канада е много по-силна и това прави нещата значително по-лесни за правителството на премиера Стивън Харпър", накратко обобщава пред "Капитал" Чарлз Доран, ръководител на Центъра за изследване на Канада към Университета "Джонс Хопкинс".  

В същото време обаче малцина вярват, че страната е избегнала опасно приближилата границата й Голяма рецесия само с чист късмет. В последните години все по-често се говори и че култивираният центризъм и политическият прагматизъм са в основата на днешната стабилност на Канада. Все качества, които, изглежда, изчезват неприятно бързо при съседите в САЩ.

Дори няколко часа обиколка из долната камара на канадския парламент са достатъчни да разкрият колко по-конструктивен е тонът в Отава. Дебатите в Камарата на общините са отворени за заинтересувани граждани или просто любопитни туристи. Всеки ден в продължение на половин час народните представители задават актуални въпроси на министрите в кабинета и това се смята за най-политически заредения акт в Отава.

В началото на октомври по време на препитването на консервативния кабинет опозицията не пестеше острите въпроси и язвителните коментари. Едновременно с това обаче поне няколко пъти от левите и десните банки се чу, че не бива да бъде допуснато поляризиране на управленски решения като при съседите на юг. Представителката на Северна Манитоба заяви, че никой политик в Канада не би си позволил изказвания като записаната тайно реплика на републиканския кандидат за президент Мит Ромни за 47-те процента американци, очакващи подаяния от държавата. Думите й, че "нашият канадски начин на работа е този на сътрудничеството и взаимната помощ" получи силни овации и от седящите на балконите посетители. Като цяло дебатът между опозиция и управляващи звучеше по-скоро като словесно съревнование кой е по-по-най-умерен и кооперативен.

Както обяснява политологът от Университета на Отава Андре Льокур, това не е само външно впечатление - желанието за намиране на балансиран подход е типично за държавата. "Канадската политика традиционно е по-центристка и прагматична и правителствата успяват да са гъвкави към непосредствените необходимости", казва той пред "Капитал".

Всъщност Отава невинаги е била смятана за средище на трезвия правителствен подход – честата поява на нови партии и още по-бързото им изчезване в небитието в комбинация със сепаратистките тенденции караше доскоро наблюдателите от другата страна на границата да клатят глава в знак на недоумение. Същевременно, както коментира пред "Капитал" проф. Хауърд Коуди, преподаващ канадска и сравнителна политология в Университета на щата Мейн, двупарийната система на Вашингтон принуждаваше републиканци и демократи да намират компромис помежду си и така гарантираше стабилно управление. Сега обаче заради поляризацията САЩ се оказаха в политическа задънена улица. 

Канадска борба с дефицита

Отрезвяването в Отава дойде след голямата криза с бюджетния дефицит през 90-те години, когато първо рейтинговата аганция Standard & Poor’s (през 1992 г.) и после и Moody’s (1994 г.) свалиха оценките си заради високото ниво на задлъжняване и постоянните проблеми със сепаратисткото движение във френскоговорящата провинция Квебек, блокирали кабинета. В. Wall Street Journal нарече Канада "почетен член на клуба на държавите от третия свят" и "бананова република". Заради нетния федерален дефицит, възлизащ на рекордните 72% от БВП, малцина сметнаха тези определения за преувеличени. 

"Страната имаше късмет тогава да избере много ефикасен лидерски екип във финансовата сфера", обяснява проф. Чарлз Доран. Подходът на ръководилия спасителната акция финансов министър (и впоследствие премиер) Пол Мартин бе типично центристки. Противно на всякакви идеологически постулати либералният кабинет предприе драстични бюджетни съкращения, връщайки държавните разходи до нивата от 1951 г. В същото време Мартин запази силната регулация на финансовия сектор и не позволи сливането на традиционните с инвестиционните банки. Това обяснява и защо за разлика от останалия свят и най-вече САЩ Канада не се оказа в кредитна криза.

Опитът от тежкото десетилетие сега продължава да диктува политиката в Отава. Както обяснява проф. Льокур, страхът от завръщането на високия дефицит кара както провинциалните, така и федералнaта администрация да не се притесняват от смели решения. "Правителството успява сега да убеди хората, че понякога е нужно финансирането на социални програми да бъде свито, а понякога трябва да се вдигнат и данъците. Докато например в САЩ повишаването на бюджетните проходи е политически блокирано и в същото време не е останало нищо за орязване, защото отбраната и пенсионното и здравно осигуряване за възрастни са "свещени крави", коментира канадският политолог.

Все пак въпреки сегашната стабилност ситуацията на север е далеч от идеална. Повишаването на цените на имотите в големите градове тревожи доста наблюдатели (в Торонто за миналата година те са скочили с 8.3%). Хауърд Коуди от Университета на щата Мейн обаче коментира, че заради засиления надзор дори да се стигне до неизбежно спадане на имотния балон, това далеч няма да е от порядъка на случилото се в САЩ през 2006 г. По-тревожна според сп. Economist е прекалената предпазливост на местния бизнес да инвестира. Макар и обяснима заради глобалната рецесия, тя спъва икономическия растеж. 

Както лаконично коментира Андре Льокур, "Икономиката на САЩ е в пъти по-голяма от тази на Канада. Ако американската се възстанови, това ще е още по-добре за нас". Може би затова канадците ще трябва да стискат палци колкото се може по-бързо и от другата страна на езерото на Онтарио да тръгне модерен ферибот.    

Това е и история за два ферибота. Те свързват разположения на границата между САЩ и Канада остров Улф с бреговете на съседните държави. Кръстен на британския генерал Джеймс Улф, това е най-големият остров от архипелага в началото на пътя на реката Сейнт Лорънс от езерото Онтарио към Атлантическия океан. От страната на щата Ню Йорк очуканият ферибот е видял и по-добри времена, едва побира шест коли, движи се само по време на туристическия сезон и струва солените 15 долара за автомобил за по-малко от десет минути превоз. Канадският от другата страна е четири пъти по-голям, пътува целогодишно, от рано сутрин до късна вечер и е абсолютно безплатен.    

Дори най-патриотично настроените американци няма как да не се впечатлят от този контраст. Наистина канадският ферибот свързва китното село на острова с един от процъфтяващите градове в държавата – старата колониална столица Кингстън, сега приютяваща голяма военна база, военната академия и най-старото висше учебно заведение в страната Queen’s University, докато от страната на щата Ню Йорк няма голямо населено място. Но също така е очевидно, че благодарение на изградената инфраструктура някогашното откъснато селище на острова сега се пълни с биокафенета и нови обитатели, които в голямата си част са млади професионалисти с деца. А от страната на САЩ въпреки старата си слава туристическият регион на Хилядата острова изглежда застинал между богатите декадентски вили от началото на XX век и изтърканите спортни барове от 90-те години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    lonely_ninja avatar :-|
    Georgi Velev

    Великата Америка презираща Канада, бирата и социализма на канадците скоро ще си търси работа оттатък границата. СРАМ И ПАДЕНИЕ.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    musashii avatar :-|
    musashii

    Ами нормално е да са по-добре от САЩ.Десет пъти по-малка като население държава,с големи природни богатства.Същевременно не отделя толкова средства за отбрана като САЩ.

  • 3
    pesheff avatar :-|
    Пешката

    До коментар [#2] от "kermit":

    вярно. нямат империя за поддържане в цял свят, а могат спокойно да си кротат на гърба на големия брат.

  • 4
    lonely_ninja avatar :-|
    Georgi Velev

    Освен това... държава, която не желае да налага своя начин на живот на останалите, може да си позволи по малък бюджет за отбрана, щото не се е изпокарала с половината свят, няма 180 различни служби за вътрешно следене, които да хрантути и не е събрала емигрантската измет на света и следователно, хората могат да си спят на отворена врата. Разбира се не се командва от евреи, мормони и прочие.....

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    rumen525252 avatar :-|
    rumen5252

    До коментар [#3] от "Пешката":

    С Европа беше същото: минимални военни разходи и социална държава. А днес: приклЮчиха със социалната държава и ги чака война, в която ще бъдат бити като коте о дирек ако не се намеси УСА.

  • 6
    rumen525252 avatar :-|
    rumen5252

    НАТО се безпокои от понижените бюджети за отбрана на своите членове
    12 октомври 2012 | 10:56 | Агенция "Фокус"
    Начало / Свят
    Брюксел. НАТО започва да се безпокои от намаляването на бюджетите за отбрана в 28-те си страни-членки, както и от увеличаващата се разлика между военните разходи на САЩ и останалите държави от алианса, предаде белгийската медия РТБФ.
    Във вторник, в рамките на срещата на НАТО, генералният секретар Андерс фог Расмусен заяви, че алиансът има нужда от сили и структури, които да осигурят защитата на териториите и населението на страните-членки. „За да може НАТО да ни защитава, нейните членове трябва да продължат да инвестират в отбраната, няма друго решение”, заяви Фог Расмусен.
    Според данните на НАТО от 2008 година насам военните бюджети на съюзниците са се понижили с общо 50 милиарда долара, като 26-те европейски страни са намалили разходите си за отбраната с 22 милиарда долара.

  • 7
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    [quote#1:"lonely_ninja"]Великата Америка презираща Канада, бирата и социализма на канадците [/quote]

    Какъв социализъм на канадците сънуваш? В главите на някои чаени откачалки в щатите такъв може и да съществува, но реално погледнато, в сравнение дори с най-либерализираните страни в Европа, като Великобритания и Ирландия Канада е истински неолиберален рай с много малка държавна намеса и необятни възможности и лична отговорност. Преди да се водите по лозунги четете за какво става дума...

  • 8
    realist avatar :-|
    Realist

    В общи линии това е така като сравниш северната част на САЩ с южната част на Канада. Но да бъдем честни и сравним южната част на САЩ с южната част на Канада сравнението изобщо не е в полза на Канада. Канадци масово купуват имоти в Аризона и Лас Вегас.

  • 9
    ivo21 avatar :-P
    Иво

    Канада е истински рай в сравнение със САЩ! Ще дойде момент, когато освен китайци и индийци в Канада ще искат да имигрират и янки! ;)

  • 10
    lonely_ninja avatar :-|
    Georgi Velev

    [quote#9:"Иво"]Ще дойде момент, когато освен китайци и индийци в Канада ще искат да имигрират и янки! ;)[/quote]

    не си наясно с нещата - този момент ОТДАВНА е дошъл.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.