Тънки ядрени линии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тънки ядрени линии

Избухването на иранската бомба се отлага

Тънки ядрени линии

Напрежението между Израел и Иран, което беше достигнало експлозивни нива, осезаемо намаля. Засега

8469 прочитания

Избухването на иранската бомба се отлага

© reuters


"Всеки път когато се заговори за Иран, чувам барабаните на войната." Това сподели пред "Капитал" преди няколко седмици Анди Уитроу, белокос мъж на шейсетина години с яркосини живи очи и загладено лице, седнал пред порция хотдог и пържени картофи в семпло заведение в центъра на Шарлът, Северна Каролина. Точно в този град малко преди това президентът Барак Обама бе издигнат официално от Демократическата партия за кандидат в надпреварата за Белия дом. "Наистина ли ще има война срещу Иран", понижава глас Уитроу, пенсиониран пилот на американската авиокомпания American Airlines.

И ако съвсем доскоро мнозина се притесняваха, че съвсем не е изключено отговорът на този въпрос да е "може би да", вече е по-скоро "може би, но не сега". Напрежението между Израел и Иран, което в последните месеци бе достигнало експлозивни нива и застрашаваше да хвърли сянка върху иначе доминираната от икономиката предизборна кампания в САЩ, вече е осезаемо намаляло. Причината е, че и Иран, и Израел си имат вътрешни въпроси за решаване и поне за момента агресивната реторика е в затишие. В Техеран режимът е изправен пред валутна криза и неприятните ефекти от международните санкции върху икономиката. А в Тел Авив премиерът Бенямин Нетаняху обяви предсрочни избори и подготовката за тях поне за малко ще го откъсне от войнствените настроения.

Това внася леко успокоение и в американската предизборна кампания. Защото решението дали да атакува Иран и как да реагира, ако Израел удари едностранно ядрените съоръжения на персийската държава, все още може да се окаже едно от най-сериозните за следващия президент на САЩ. Но поне най-вероятно няма да му се наложи да го вземе още в първите си седмици в Белия дом.

Приятел мой, враг мой

Месеци наред Бенямин Нетаняху не пропускаше повод да намекне, че страната му може във всеки момент да атакува иранските ядрени съоръжения. Появиха се спекулации, че не е изключено Израел да изпрати бойни самолети над Иран още преди президентските избори в САЩ през ноември и така да постави очевидно нежелаещия да се включи в още една война Барак Обама под натиск да се намеси. Според друга от циркулиращите версии Вашингтон сам ще нанесе удар веднага след вота.

Ескалиращото дипломатическо обсъждане "за" и "против" подобни действия достигна кулминация в края на септември, когато от трибуната на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Нетаняху размаха скица на бомба и начерта дебела червена линия върху нея. Ефектният и нестандартен подход на израелския премиер трябваше да онагледи пред света необходимостта от ясна граница за Техеран, който продължава да разработва противоречивата си ядрена програма въпреки нарастващата международна изолация, четирите кръга от санкции на ООН и редица двустранни такива, включително върху износа на петрол.

Евентуални военни действия срещу Иран "биха означавали ни повече, ни по-малко една продължителна въздушна атака, съпътствана от наземна окупация, които биха накарали Афганистан и Ирак да изглеждат като пикник в задния двор", предупреждава пред "Капитал" Дарил Кимбъл, директор на Arms Control Association, вашингтонски институт за анализи по въпросите на ядреното неразпространение. Още по-директен беше бившият шеф на "Мосад" Меир Даган, който публично нарече израелската атака на ирански ядрени съоръжения "най-глупавата идея, която някога съм чувал".

Агресивната риторика на израелския премиер не само му донесе критики от военните кръгове и опонентите му вътре в страната, но и обтегна отношенията с най-важния съюзник - САЩ. Умишлено или не, Нетаняху се намеси в американската предизборна треска и даде на своя стар приятел, кандидатът за президент на републиканците Мит Ромни, поводи да атакува Обама за недостатъчно твърдата му линия към Иран и "хвърлянето под автобуса" на Израел.

Въпреки необичайно острите и публични различия между Нетаняху и Обама показната акция на израелския премиер в ООН всъщност не доведе до допълнително ескалиране, а до затихване на напрежението. Основното разминаване между Вашингтон и Тел Авив се състои в това, че докато израелците се фокусират върху "способността" на Иран да направи ядрено оръжие (което зависи от запасите на режима от обогатен до 20% уран), американците слагат акцента върху финалното, по същество политическо решение на режима в Техеран наистина да се сдобие с реален атомен арсенал. Американската разузнавателна общност е сред онези, които смятат, че Иран е на няколко години разстояние от изработването на ядрена бомба, не само от техническа гледна точка. "В САЩ не са напълно убедени във волята на Техеран да се сдобие с подобно оръжие", казва пред "Капитал" проф. Меир Литвак, директор на Центъра за ирански изследвания към университета в Тел Авив. Същевременно военни кръгове в самия Израел подчертават, че евентуална атака на ирански съоръжения не би унищожила напълно ядрената програма на страната. Тя само би я забавила, като в същото време отключи мащабен регионален конфликт с активно участие на ирански протежета като "Хизбула".

Според изказването на Нетаняху пред ООН Иран ще има достатъчно обогатен уран за една ядрена бомба и така ще пресече червената линия, отвъд която военният удар ще стане неизбежен, през лятото на 2013 г. С това израелският премиер сигнализира, че евентуална атака тази година - преди или скоро след изборите в САЩ - вече не е в дневния ред, и на практика направи тактическо отстъпление. От друга страна, както отбелязва Дейвид Роткопф в сп. Foreign Policy, в последните седмици задкулисната дипломация очевидно работи и САЩ и Израел са сближили позициите си.

Със свикването на предсрочни избори през януари догодина, които има всички шансове да спечели, израелският премиер ще може да консолидира властта си преди изтичането на поставения от него краен срок на иранските ядрени амбиции. Същевременно с получаването на нов мандат Нетаняху ще е в по-добра позиция да устои на натиска от Вашингтон, в случай че Обама бъде преизбран. Ако пък спечели Ромни, топлите му отношения с Нетаняху ще дадат импулс на израелския премиер точно преди вота.

Риали и реалии

Всичко това се случва в момент, когато санкциите срещу Иран започват да дават резултати. Гневът от срива на иранския риал, който от началото на годината се е обезценил с над 80% спрямо американския долар (като в началото на октомври спадът беше с по 25% на ден), доведе до сблъсъци между демонстранти и техеранската полиция и арести на търговци на валута в столицата. И макар президентът Махмуд Ахмадинеджад да се опитва да хвърли вината за проблемите върху вътрешните и външните врагове на режима му, недоволството в страната от лошото му икономическо управление все повече расте. "Икономическите санкции може и да не са достатъчно ефективни, за да отклонят страната от придобиването на ядрено оръжие, но със сигурност се доказа, че те влияят на вътрешната сцена в Иран", казва пред "Капитал" Гилед Шер от Institute for National Security Studies в Тел Авив. И действително кризата, изглежда, подкопава позициите на президента. В Техеран е публична тайна, че Ахмадинеджад отдавна не се ползва с доверието на върховния лидер аятолах Али Хаменей и икономическият хаос може да му струва поста.

"Ахмединеджад има два основни проблема. Първо, в момента той е изолиран от останалите фракции в режима. И второ - уличните протести. Системата се стреми да насочи общественото недоволство срещу него, така че то да не се обърне срещу нея като цяло", казва проф. Литвак. Според анализатора поне за момента режимът в Техеран изглежда способен да овладее ситуацията. Но предвид намалелите валутни резерви, за които се смята, че в резултат на санкциите и неконтролираното харчене са намалели наполовина в последната година до около 50 млрд. долара, нещата може да се променят при неблагоприятно развитие при цените на петрола и храните на международните пазари.

"Санкциите наистина вредят на иранците, но още не са ги убедили да спрат ядрените си усилия. Ако режимът почувства, че оцеляването му е застрашено от санкциите или че военната опция е реална, може и да промени ядрената си политика", смята директорът на Центъра за ирански изследвания в Тел Авив. Същевременно евентуални военни действия сега биха попречили на преговорите между Иран и т.нар. E 3 + 3 (Великобритания, Германия и Франция + САЩ, Русия и Китай), които стартираха отново тази година. "Досега тези преговори не са донесли никакъв резултат с едно-единствено изключение – за пръв път от много дълго време преговарящите страни си разменят конкретни предложения", казва Дарил Кимбъл. Тези предложения са твърде разнопосочни, но показват желание за разрешаване на противоречията. Кимбъл смята една израелска военна атака в близко бъдеще за не много вероятна. Това би събудило симпатии за режима в Техеран и би го извадило от международната изолация, в която е изпаднал в момента, подчертава директорът на Arms Control Association. "На фона на досега известната дейност на Техеран по обогатяването на уран все още има време за преговори", казва за "Капитал" бившият заместник-директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Оли Хайнонен, който дълги години ръководеше инспекциите й в Иран.

Удар срещу Иран е последната възможност, заяви наскоро Дан Халуц, бивш главнокомандващ на Генщаба на израелската армия, на конференция по темата във вашингтонския институт за политически анализи Brookings. Границата за военна атака не е времева, а ще бъде постигната едва когато всички останали средства – като санкции и дипломация, бъдат окончателно изчерпани, смята Халуц. Неговото лично усещане въз основа на знанието как функционира системата в Израел е, че изненадващи военни атаки няма да има. "Но само един Господ знае", заключи израелският генерал.

По темата работи и Марин Душев

"Всеки път когато се заговори за Иран, чувам барабаните на войната." Това сподели пред "Капитал" преди няколко седмици Анди Уитроу, белокос мъж на шейсетина години с яркосини живи очи и загладено лице, седнал пред порция хотдог и пържени картофи в семпло заведение в центъра на Шарлът, Северна Каролина. Точно в този град малко преди това президентът Барак Обама бе издигнат официално от Демократическата партия за кандидат в надпреварата за Белия дом. "Наистина ли ще има война срещу Иран", понижава глас Уитроу, пенсиониран пилот на американската авиокомпания American Airlines.

И ако съвсем доскоро мнозина се притесняваха, че съвсем не е изключено отговорът на този въпрос да е "може би да", вече е по-скоро "може би, но не сега". Напрежението между Израел и Иран, което в последните месеци бе достигнало експлозивни нива и застрашаваше да хвърли сянка върху иначе доминираната от икономиката предизборна кампания в САЩ, вече е осезаемо намаляло. Причината е, че и Иран, и Израел си имат вътрешни въпроси за решаване и поне за момента агресивната реторика е в затишие. В Техеран режимът е изправен пред валутна криза и неприятните ефекти от международните санкции върху икономиката. А в Тел Авив премиерът Бенямин Нетаняху обяви предсрочни избори и подготовката за тях поне за малко ще го откъсне от войнствените настроения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Скромното ми мнение е, че тази война няма да се води с конвенционални оръжия.

    Просто ако Израел надуши, че бомбата е готова, ще пратят нинджи да я взривят в собствения й силоз. Или ако са по-изтънчени, ще я хакнат, и ще я взривят дистанционно. Примери за хакерски атаки в последните години - бол. Включително и такива, насочени срещу иранската ядрена програма.

    В този случай Израел ще остане с чисти ръце, а Иран, за да не се излага, ще каже, че е било инцидент.

  • 2
    b.manchev avatar :-|
    b.manchev

    Временното затишие не означава, че войната е избегната, а че се търси още по-изгоден момент за това.

    Така или иначе, и двете страни не престават с взаимните провокации и рано или късно дипломацията ще се провали, при това пред очите на световните сили.

    Същото се случи и в Сирия, и няма спиране, докато една от страните не бъде унищожена напълно. И войната, в крайна сметка е вид дипломация - но радикална!

  • 3
    epoc avatar :-|
    epoc

    До коментар [#2] от "b.manchev":

    Не, просто на никой не му е изгодно да я води в момента.

  • 4
    akuto avatar :-|
    akuto

    До коментар [#1] от "Chievo":

    Дай Боже!

  • 5
    bateVal avatar :-|
    bateVal

    До коментар [#1] от "Chievo":

    Не си спомням точно, но мисля, че беше през 1981 Израел бомбардира и унищожи ядрен реактор в Багдад. Така, че този подход няма да е нов за тях. Друг е въпросът доколко Израел има право да се държи като "джандарина" на Близкия изток.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    От самото начало дървенето на ционетата си беше една глупост, перчене и дрънкане на оръжия.... извън контекста на реалните проблеми на Близкия и Среден изток....

  • 7
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Мутренска история!

  • 8
    bajtan avatar :-|
    dark'star

    [quote#1:"Chievo"]Скромното ми мнение е, че тази война няма да се води с конвенционални оръжия.
    [/quote]Така ще започне ... и ще завърши с ново доста съкратено издание на Атласа по география :-( Надлъгването е коя велика сила ще влезе първа във войната и ще изгори, а другите ще намажат филийката ... Най-важното = кои точно страници от Атласа ще трябва да изхвърлим ...
    Третата световна вече започна = войната на дроните ...

  • 9
    bajtan avatar :-|
    dark'star

    [quote#5:"elysim"]Не си спомням точно, но мисля, че беше през 1981 Израел бомбардира и унищожи ядрен реактор в Багдад. Така, че този подход няма да е нов за тях. [/quote]Израел не се ли кротне все един път ще сбърка ... А Израел не е Русия, САЩ или Германия и не може да си позволи загубена война и да търси реванш след 30 години. За Израел няма следващ път, а вече я няма и армията на Моше Даян ... Сегашните изнежени и охранени евреи не са същите.

  • 10
    blackfrogg avatar :-?
    blackfrogg

    Вече близо 20 години Израел на приливи и отливи алармира за тази ядрена програма и главното последствие винаги е върху цената на петрола. Много театрално, ама много наистина, а печалбите не са никак театрални...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.