Сто дни реализъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сто дни реализъм

Въпреки всичко Мохамед Морси няма алтернатива

Сто дни реализъм

Новата власт в Египет трябва да се справя с разочарованието, разделението и вътрешните си проблеми

4020 прочитания

Въпреки всичко Мохамед Морси няма алтернатива

© Reuters


Както всяка година, на 6 октомври, египтяните насядаха пред телевизорите да гледат традиционната президентска реч по случай годишнината от войната с Израел през 1973. Вместо 15-те минути, които Хосни Мубарак обикновено отделяше за възхвала на египетските войски, този път новият държавен глава Мохамед Морси говори цели 2 часа по теми като недостига на гориво и хляб, задръстванията по улиците на Кайро и кризата със сметта в страната. Египтяните за пръв път чуха президентът да се отчита пред тях, и то на разговорен арабски, а не на формалния книжовен език, който използваха предишните управници.

Въпреки популисткия стил речта на Морси разбуни духовете и стана повод за дебат за управлението му и ефективността на правителството, което той назначи в началото на август. Мнозина от неислямистката опозиция (либерали, социалисти и насъристи) смятат, че президентът се е провалил, тъй като не е изпълнил предизборните си обещания; други твърдят, че се справя много по-добре от Мубарак. Със сигурност Морси засега не успява в едно - да постигне консенсус в египетското общество. Повече от година и половина след революцията, египтяните са силно разделени между различни политически фракции и недоволни от начина, по който върви преходът. А движението "Мюсюлманско братство", към което принадлежи президентът, трябва да се справя не само с разочарованието и сложната политическа и икономическа ситуация в Египет, но и със своите собствени вътрешни проблеми. Това е фонът, на който управлението на Мохамед Морси навърши своите първи сто дни.

Разединената революция

"Най-хубавото в речта на Морси беше, че той използваше точни проценти, за да обясни на народа какво е свършил досега. За пръв път президентът се отчита пред нас за състоянието на страната", казва пред "Капитал" 23-годишният Омар Шаркауи. Той е член на Партията на свободата и справедливостта (ПСС), която "Мюсюлманското братство" основа след революцията. Шаркауи разказва, че е минал през няколко партии с нерелигиозни или по-либерални програми, преди да се спре на ПСС.

Шаркауи идва от либерално семейство, живял е в САЩ и има американски паспорт. Той е представител на голямата група младежи, които са привлечени от консервативната политическа идеология на "Мюсюлманското братство", но не искат да влизат в строгия му строй, който изисква безрезервна лоялност. ПСС е шанс за тях да работят за каузата на ислямистите, без да са ограничени от строгите им правила. "ПСС са организирани, имат ентусиазъм и ясен план как да подобрим състоянието на страната. Те имат стройна визия за исляма и за прилагането му", казва Шаркауи.

Маруа Баракат не е съгласна с него. "Членове на ПСС и други привърженици казват, че Морси се справя много добре и просто трябва да му се даде повече време, за да приложи "Ел Нахда" ("Възраждане" - изборната програма на ПСС – бел. ред.). Въпросът не е колко време му е необходимо, а какъв е планът. Той взе вече някакви мерки, но в каква посока", пита 28-годишната Баракат. Тя е архитект по професия, определя се като религиозно консервативна и много от нейните роднини са мюсюлмански братя или техни поддръжници. Самата тя не е член или привърженик на политическа партия, но рязко критикува новия президент. "В момента Морси взима само временни мерки, като кампанията за боклука. И цял Египет да измие със сапун, това не ме интересува, защото не е устойчива промяна. Законите за местната власт трябва да се променят, за да е чиста страната. Полицията става все по-брутална, дори повече, колкото беше по времето на Мубарак; реформирането на вътрешното министерство не може да се отлага", настоява Баракат.

Шаркауи и Баракат са приятели и се познават от няколко години. И двамата са били на площад "Тахрир" по време на революцията, която свали Мубарак. И двамата искат промяна и просперитет в Египет, но не са съгласни един с друг как да бъде постигнато това. Различията между тях са микрокосмос на разделенията в цялото общество. Напрежението между отделни фракции нарасна миналата седмица до такава степен, че на "Тахрир", който само преди година и половина обедини всички опозиционни сили в името на ново бъдеще за страната, избухнаха сблъсъци между протестиращи срещу президента и негови поддръжници от "Мюсюлманското братство". Ранени бяха няколко десетки души, като опозицията обвини братята за станалото, а те от своя страна отрекоха техни членове да са били на площада.

Президент на всички египтяни?

Един от лозунгите на кампанията на Мохамед Морси беше "Президент на всички египтяни." Според политолога Хишам Салем това обещание не е изпълнено. "Морси не успя да се представи като политически неутрална фигура. Досега той не е направил нито един жест към представители на неислямистки формации и общото мнение е, че "Мюсюлманското братство" не иска да споделя властта с останалите политически сили в Египет", казва Салем пред "Капитал".

Според Маруа държавният глава не обръща внимание на голяма част от египтяните. "Защо Морси не говори на нас? Той говори на поддръжниците си и на опозицията, но забравя за нас – мнозинството, които нито го мразим, нито го обичаме, а просто искаме добър президент", отбелязва тя.

Не всички мислят така. "Мубарак ни остави една доста недоразвита политическа система. На този фон "Мюсюлманското братство" се справя нелошо. Те са много добри в използването на религията и различни пиар стратегии, за да се харесат на бедните необразовани хора", казва пред "Капитал" Махер Хамуд, главен редактор на египетския всекидневник "Дейли нюз." Според него в сравнение с други политически групи, фрагментирани и неспособни да комуникират с обикновения египтянин, братството има много добра позиция в политическото пространство.

Хамуд обяснява, че благодарение на обширната си мрежа от членове и поддръжници "Мюсюлманското братство" има възможност да се справи със сериозните проблеми на преходния период. Например дръзкият ход на Морси да пенсионира двамата водещи генерали във Военния съвет Мохамед Тантауи и Сами Анан, които практически управляваха страната след свалянето на Мубарак, нямаше да бъде възможен, ако президентът нямаше подкрепата на голяма организация като Братството, която бързо да може да мобилизира населението за протести.

Според критиците на управляващите обаче те досега не са изпълнили желанията от "Тахрир". "Изглежда, че януарската революция не е докоснала президентството, нито вътрешното министерство или военния апарат. Фактът, че Морси демонстрира голям интерес към заем от МВФ и либерални икономически реформи и отказва да съдейства за независими синдикати, показва, че той няма политическата воля да изпълни искането на революционерите за по-справедлив обществен договор", твърди Салем.

Братя на власт

След дългите десетилетия в опозиция и в нелегалност братството най-после е на власт. Но напускането на влиятелни фигури и млади членове, несъгласни с консервативните и противоречащи на революционните нагласи решения, провокира спекулации за наближаващ разпад. "Досега те успяват да задържат организацията единна, както преди. Но стабилността им е временна, защото всеки път, когато има избори, ще възникват разгорещени вътрешни дебати по различни спорни точки. Например братството ще започне да се дели на класов принцип по икономическите въпроси", прогнозира пред "Капитал" Ашраф ел Шериф, професор по политология и специалист по ислямистките течения. "Ако "Мюсюлманското братство" не се разпадне, то поне ще промени структурата си на огромна организация, контролирана от малък брой хора. Бъдещето на ислямистите върви към плурализъм, демокрация, децентрализация и различни политически дейности", допълва той.

Когато през юни 2011 г. Братството основа ППС, новата партия беше представена като напълно отделна организация, която взима решения без намеса от изпълнителното бюро. Мнозина обаче са скептични и смятат партията за напълно подчинена на ръководството на мюсюлманските братя. Ел Шериф твърди, че тя има само административна автономия и е изцяло финансирана от бизнесмени, членуващи в братството. Според него постоянната политическа мобилизация на организацията предизвиква недоволство в редиците й. "Много хора се оплакват сега, че политизирането на братството отнема от социалната му дейност. Братята в момента не извършват религиозна и благотворителна дейност, както би трябвало", допълва професорът по политология.

В същото време успехът на ППС на парламентарните и президентските избори привлече цял куп нови привърженици, чиято лоялност е под въпрос . Това притеснява Шаркауи. "Партията бързо се разширява. Лошото е, че много от новите членове не се интересуват от основните цели на партията. Те влизат в ППС, защото са жадни за власт", казва той.

Така "Мюсюлманското братство" трябва да се справя не само с наследството на Мубарак, но и с вътрешното напрежение между движението и партията. Но това едва ли ще е фатално предвид факта, че опозицията продължава да е разединена и слаба. "Все пак ние сме единствената партия, която може да устои на натиск от всички страни. На следващите избори ще вземем пак 40%, ако не и повече", сигурен е Шаркауи. И вероятно е прав.

Както всяка година, на 6 октомври, египтяните насядаха пред телевизорите да гледат традиционната президентска реч по случай годишнината от войната с Израел през 1973. Вместо 15-те минути, които Хосни Мубарак обикновено отделяше за възхвала на египетските войски, този път новият държавен глава Мохамед Морси говори цели 2 часа по теми като недостига на гориво и хляб, задръстванията по улиците на Кайро и кризата със сметта в страната. Египтяните за пръв път чуха президентът да се отчита пред тях, и то на разговорен арабски, а не на формалния книжовен език, който използваха предишните управници.

Въпреки популисткия стил речта на Морси разбуни духовете и стана повод за дебат за управлението му и ефективността на правителството, което той назначи в началото на август. Мнозина от неислямистката опозиция (либерали, социалисти и насъристи) смятат, че президентът се е провалил, тъй като не е изпълнил предизборните си обещания; други твърдят, че се справя много по-добре от Мубарак. Със сигурност Морси засега не успява в едно - да постигне консенсус в египетското общество. Повече от година и половина след революцията, египтяните са силно разделени между различни политически фракции и недоволни от начина, по който върви преходът. А движението "Мюсюлманско братство", към което принадлежи президентът, трябва да се справя не само с разочарованието и сложната политическа и икономическа ситуация в Египет, но и със своите собствени вътрешни проблеми. Това е фонът, на който управлението на Мохамед Морси навърши своите първи сто дни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Новата власт не може да донесе нищо добро за Египет, защото на първо място поставя идеологията.

  • 2
    veronikavoss avatar :-|
    veronikavoss

    Прекрасна статия! Но бих изкала да знам дали икономическите виждания на Морси съвпадат напълно с тези на ПСС, по-специално относно МВФ и независимостта на синдикатите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK