Сто дни реализъм

Както всяка година, на 6 октомври, египтяните насядаха пред телевизорите да гледат традиционната президентска реч по случай годишнината от войната с Израел през 1973. Вместо 15-те минути, които Хосни Мубарак обикновено отделяше за възхвала на египетските войски, този път новият държавен глава Мохамед Морси говори цели 2 часа по теми като недостига на гориво и хляб, задръстванията по улиците на Кайро и кризата със сметта в страната. Египтяните за пръв път чуха президентът да се отчита пред тях, и то на разговорен арабски, а не на формалния книжовен език, който използваха предишните управници.

Въпреки популисткия стил речта на Морси разбуни духовете и стана повод за дебат за управлението му и ефективността на правителството, което той назначи в началото на август. Мнозина от неислямистката опозиция (либерали, социалисти и насъристи) смятат, че президентът се е провалил, тъй като не е изпълнил предизборните си обещания; други твърдят, че се справя много по-добре от Мубарак. Със сигурност Морси засега не успява в едно - да постигне консенсус в египетското общество. Повече от година и половина след революцията, египтяните са силно разделени между различни политически фракции и недоволни от начина, по който върви преходът. А движението "Мюсюлманско братство", към което принадлежи президентът, трябва да се справя не само с разочарованието и сложната политическа и икономическа ситуация в Египет, но и със своите собствени вътрешни проблеми. Това е фонът, на който управлението на Мохамед Морси навърши своите първи сто дни.