Да разлаем кандидатите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да разлаем кандидатите

Ромни и Обама този път сблъскаха идеи

Да разлаем кандидатите

Какво разкри вторият дебат между Ромни и Обама за Белия дом за дългосрочните тенденции в американската политика

Ваня Ефтимова
6806 прочитания

Ромни и Обама този път сблъскаха идеи

© reuters


Кандидатпрезидентските дебати в Америка никога не са били просто и единствено съревнование в излагането на аргументи и програми. И словесният дуел между Барак Обама и Мит Ромни през изминалата седмица ясно показа, че това, което става извън залата, е също толкова важно, колкото случващото се в нея. Дебатът не бе още приключил, когато екипът на Обама нахлу масирано и ентусиазирано в пресцентъра, готов да отговаря на журналистическите въпроси и да подкрепи впечатлението, че президентът е спечелил. Мнозинството репортери забравиха да гледат екраните и се впуснаха да взимат интервюта. Затова и информацията за последните петнайсетина минути от събитието липсваше във всички медии.

Иначе недостижимите шефове на демократическата кампания като Дейвид Акселрод, Робърт Гибс и Деби Уосърман-Шулц изведнъж се оказаха любезни и търпеливи, готови да си говорят дори с репортери от държави, които не могат да намерят на картата, като Норвегия, Дания и България. Републиканският лагер, който до този момент явно вярваше, че техният кандидат печели дебата, бе неприятно изненадан от трика. Докато десните се мобилизират за отговор, битката за първата вълна от заглавия и оценки бе безвъзвратно загубена.     

Хитрата стратегия на демократите не бе просто плод на тънки политически сметки. Зад нея прозираше и известно чувство на несигурност накъде ще поеме публичният наратив. В крайна сметка в първите минути след предишния пряк сблъсък с Ромни в Денвър Обама явно смяташе, че се е представил достойно и без гафове. Само за да бъде бомбардиран след това с критики и спад в рейтингите. Динамичната медийна реалност, в която блогове, туитове и статуси във Facebook пречупват случилото се през стотици хиляди ъгли, вече не прощава грешки, неотговорени въпроси и неизползвани възможности.

Усещането за качествено нов начин за правене на политика прозираше преди и след дебата в университета "Хофстра" в Лонг Айлънд във въпросите, обсъжданията и тактиките на двата предизборни лагера. Експерти, журналисти и обикновени граждани питаха в дискусионни панели и интервюта дали ехото в традиционните и социалните медии след първия дебат в Денвър не преувеличи пропуските на Обама и предизвика по този начин предизборна криза, накарала президентският екип сериозно да се страхува за шансовете за преизбиране. И ако това е така, какво казват за американската политика тези толкова крайни и бързи промени в настроенията.

Ехото на нечутите

"Един дебат никога не приключва, когато свършва излъчването му", казва Даяна Карлин, доскорошен дългогодишен съветник Комисията по президентските дебати и настоящ професор в Университета на Сейнт Луис. Макар тази максима да е важела още от първия показан по телевизията пряк сблъсък, сега тя е по-вярна от всякога и ехото не може да бъде пренебрегнато.

Някои като шефа на предизборния екип на Роналд Рейгън Ед Роулинс и неуспелия демократически кандидат-президент Хауърд Дийн го отдават на извечното желание на медиите да продават бързообортната и винаги печеливша политическа драма. В залите на "Хофстра" думи като тиражи и гледаемост обаче звучаха малко странно в ушите на аудитория, която в същия момент преглеждаше Twitter и онлайн блогове на таблети и смартфони.

Други експерти като Даяна Карлин вярват, че сме свидетели как социалните мрежи и новите медии променят фундаментално политическия процес. Тя обяснява пред "Капитал", че във всеки дебат си взаимодействат три сили – посланията, които кандидатите искат да изпратят, амбициите на водещия и важните неща за публиката. "Това, което знаем от проучванията още от първия дебат през 1960 г. насам, е, че интересите на широката аудитория винаги са получавали най-малко внимание", обяснява проф. Карлин. "Но в последните години наблюдаваме как водещите на словесните двубои все повече четат мненията в социалните мрежи и се влияят от това какво мислят избирателите. Затова пропастта между журналистическите цели и обществения интерес е на път да се затвори."

С други думи, дебатите започват да отразяват истинските обществени настроения и теми на деня. И така най-после се доближават до първоначалния си замисъл да бъдат пряк и ясен източник на информация за идеите на кандидат-президентите. В тази нова атмосфера старите трикове за избягване на тежките въпроси и опитите за замъгляване на предизборната визия все по-трудно минават. Нещо, в което Барак Обама и екипът му се убедиха болезнено след първия дебат, пълен с неясни идеи и пропуснати шансове за истински диспут със съперника Мит Ромни. Затова и директният и подплатен с аргументи подход на президента тази седмица в "Хофстра" съответно се радваше на значително повече одобрение от страна на избирателите.

Тази качествена промяна превръща предизборните дебати в много по-динамична арена за обмяна на идеи и удари и те вече престават да бъдат изгубил смисъла си, но повтарян на всеки четири години ритуал. "Мисля, че хората, които реагираха негативно след представянето на Обама в Денвър, не го направиха главно на базата на бързи или повърхностни впечатления", коментира и професорът по политология в "Хофстра" Лорънс Леви. И допълва, че днес вече има интернет и всеки може да провери дали кандидатите казват истината. Така по време на дебатите всъщност се избистря визията на избирателите по много сложни политически въпроси и личните им предпочитания.

В този смисъл PR офанзивата на екипа на Обама след дебата в "Хофстра" не подмени усещането за доста по-добро представяне на президента. Тя просто използва умело наличните канали, за да засили още повече публичното ехо от него. Това обаче не променя ситуацията, в която хората търсят повече яснота и конкретност, за да решат кой ще ги управлява в следващите четири години.

Същевременно шегите и закачките, залели интернет заради репликата на Ромни за "папките, пълни с жени", които като губернатор в Масачузетс са били на бюрото му за назначаване, отразиха два от проблемите в кампанията му. От едната страна е нежеланието да говори за принадлежността си към мормонската църква (някои от най-консервативните групи в нея подготвят каталози от момичета във възраст за женене). А от другата - политическият проблем на републиканците с жените избиратели.

За повишения интерес към идеите и програмите на кандидатите има и още една причина. И точно в съпътстващите дебата събития в "Хофстра" изкристализира глобалният й характер. Следващият президент на САЩ не просто ще управлява най-голямата икономика по време на забавено възстановяване и много горещи точки по света. Той ще бъде натоварен и със задачата да проектира бъдещето на

 

Америка за десетилетия напред

Само дни след президентските избори на страната й предстои следващата драма с високи залози. В първите дни на 2013 г. Америка е заплашена отново от икономически шок, когато едновременно ще изтекат данъчните облекчения от времето на Джордж У. Буш и автоматично ще започнат масови съкращения на бюджетните разходи в размер на 1.5 трлн. долара. За да бъде избегнат подобен сценарий, Конгресът трябва да намери компромис за кардиналния проблем с държавния дълг от 16 трлн. долара. Само че и републиканци, и демократи продължават да стоят на дъното на политическите си окопи и малцина виждат реален шанс за сделка.  

Наблюдателите по-скоро очакват в най-добрия случай частично споразумение за временно отлагане на бюджетните съкращения и нов краен срок за голяма сделка някъде в първите месеци на 2013 г. (това е и желанието на републиканците, при положение че Ромни спечели). Но из коридорите на "Хофстра" голяма част от експертите коментираха, че може би ще се стигне до сценарий, подобен на драмата с тавана на дълга. Няма да има нито малка, нито голяма сделка до края на годината и шокът от вдигнатите данъци и орязаните разходи ще настъпи, поне за кратко, докато гневните гласоподаватели не принудят политиците във Вашингтон най-накрая да си стиснат ръцете.

Който и от сценариите да се развие, е ясно, че следващият президент на САЩ ще ръководи проектирането и програмирането на американските приоритети далеч отвъд мандата си. Защото заложените параметри за редуциране на дълга ще диктуват дългосрочното развитие на страната. Същевременно начинът за постигане на това споразумение ще бъде и матрицата за решаването на следващите по-малки, но също толкова наболели проблеми като имиграционната реформа. От тази гледна точка е обяснимо и защо все повече американци реагират гневно и крайно, когато политиците се крият зад кухи фрази.

Затова и събития като това в "Хофстра" са много повече от словесен двубой, предаван на живо по телевизията. Мнозинството от над 3500 акредитирани журналисти може и да бе дошло основно да види дали Обама най-после ще започне да размахва яростно юмруци, или трагично ще изгуби шанса си за втори мандат. Десетки малки, големи и още по-големи организации обаче бяха разпънали палатки насред кампуса и за да се опитат и да повлияят на по-големия дебат за бъдещето на Америка.

Двамата автори на надпартийния план за редуциране на бюджетния дефицит Ърски Боулс и Алън Симпсън например въпреки преклонната си възраст неочаквано откриха в себе си таланта да говорят на сцената интересно и дори забавно за иначе толкова безнадеждна тема. Младите нелегални имигранти, борещи се за правото да станат официално американски граждани, бяха царете на импровизацията със самоделна трибуна, местена и поставяна по средата на всяко по-голямо струпване на журналисти. Група ортодоксални равини държаха да заявят, че се противопоставят на агресивния тон и политика на Израел. Най-комичният и едновременно показателен момент настъпи, когато тв кореспондент им обеща да ги отрази, ако успеят да съберат идеите си ясно в трийсет секунди. "Няма проблем", заяви равин с брада, дълги къдрици и балтон с кройка в стил  XIX век. След като завърши точно на 27-ата секунда, той покани останалите репортери да проверят блога и Facebook профила му. А повечето журналисти и случайни наблюдатели вероятно си пожелаха наум един ден и политиците да бъдат толкова конкретни и подготвени.  

Кандидатпрезидентските дебати в Америка никога не са били просто и единствено съревнование в излагането на аргументи и програми. И словесният дуел между Барак Обама и Мит Ромни през изминалата седмица ясно показа, че това, което става извън залата, е също толкова важно, колкото случващото се в нея. Дебатът не бе още приключил, когато екипът на Обама нахлу масирано и ентусиазирано в пресцентъра, готов да отговаря на журналистическите въпроси и да подкрепи впечатлението, че президентът е спечелил. Мнозинството репортери забравиха да гледат екраните и се впуснаха да взимат интервюта. Затова и информацията за последните петнайсетина минути от събитието липсваше във всички медии.

Иначе недостижимите шефове на демократическата кампания като Дейвид Акселрод, Робърт Гибс и Деби Уосърман-Шулц изведнъж се оказаха любезни и търпеливи, готови да си говорят дори с репортери от държави, които не могат да намерят на картата, като Норвегия, Дания и България. Републиканският лагер, който до този момент явно вярваше, че техният кандидат печели дебата, бе неприятно изненадан от трика. Докато десните се мобилизират за отговор, битката за първата вълна от заглавия и оценки бе безвъзвратно загубена.     


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Току що говорих с племенницата си в Солт Лейк Сити,за да ми каже че и тя и нейният американски приятел нямат грам доверие на своя съгражданин Мит Ромни.

  • 2
    geysh_pozitanski avatar :-|
    geysh_pozitanski

    До коментар [#1] от "vjacho":

    Току що говорих с племенницата си в Хомолулу,за да ми каже че и тя и нейният американски приятел нямат грам доверие на своя съгражданин Хюсеин, защото не бил раждан там!

  • 3
    flakes avatar :-|
    P.

    До коментар [#2] от "geysh_pozitanski":

    Е, що за коментар ?
    vjacho - просто изказва мнение. Освен това Обама Е роден в Америка. Никой не може да промени този факт.

  • 4
    geysh_pozitanski avatar :-|
    geysh_pozitanski

    До коментар [#3] от "P.":

    Доказтелства досега не са представени!
    С изключение на "нотариялно" заверен препис от акта за раждане и то непълен препис
    Нотариусът, заерил го, пък е член на комитетта на предизборната му кампания и преди и днешната!
    Що ли?
    А междувпрочем - за
    с ъ м н е н и е
    в американския произход на Хюсеин на Хаваите се лежи по 10 години в затвор!
    Т.е
    в с е к и
    дръзнал да поиска репис от акта за раждане изразява съмнение и подлежи на затвор!

  • 5
    info111 avatar :-|
    info111


    До коментар [#4] от "geysh_pozitanski":

    Не мога да разбера каква необходимост имат такива като теб да лъжат толкова нагло и безогледно! И то в ерата на Интернет, когато всеки може да провери фактите веднага.

    "А междувпрочем - за
    с ъ м н е н и е
    в американския произход на Хюсеин на Хаваите се лежи по 10 години в затвор!
    Т.е
    в с е к и
    дръзнал да поиска репис от акта за раждане изразява съмнение и подлежи на затвор!"

    Ти телевизия не гледа ли, някой вестник не попрегледа ли през последните 3-4 години. Ами не видя ли онази перука Доналд Тръмп колко пъти говори глупости за прословутия акт за раждане. И много други - основно по Fox News...Говори си, ама не знам дали и сам си си повярвал...

  • 6
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    Всички знаят, че управляващите САЩ не са родени там. Те са рептилиани, Илюминати, шансони, масони или нещо подобно :)

    Защо обръщате внимание на изкукалите конспиралници? :)

  • 7
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    [quote#2:"geysh_pozitanski"]Току що говорих с племенницата си в Хомолулу[/quote]
    Споделих какво ми казва един мениджър в Министерството на правосъдието от Солт Лейк сити,чиято дипломна работа е свързана с поправки в законите на Щата Юта,които касаят защита на малолетните престъпници от качествени адвокати срещу заплащане от щатския бюджет,поправки,които ще бъдат приети идущата година.Аз си я наричам мойта племенница,защото е дъщеря на сестра ми преди всичко.За да внесе този законопроект е работила със стотици адвокати и родители и настойници на деца с криминално поведение.Не е само седяла пред телевизора да гледа предизборни дебати.
    Да е жива и здрава и вашата племенница!

  • 8
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#7] от "vjacho":

    Аз също нямам никакво доверие в Мит Ромни и Райън по простата причина, че те многократно и откровено лъжат. Примери бол.
    И само за протокола - не съм във възторг и от Обама също - но това е по причини, съвсем различни от тези, за които го критикуват от т.н. "дясно". Същевременно разбирам, че не може без компромиси понякога, стига да не са принципни. С две думи - за мен той е определено "по-малката злина". Онези са заклети маниаци и откачалки и това става ясно всеки път, когато им се зададе съвсем конкретен въпрос и се анализира отговора внимателно. Всеки път!
    Има още един много важен момент, според мен. В момента САЩ и светът се намират в жестока криза, невиждана от повечето поколения (с изключение на преживялите Голямата Депресия), която между другото тръгна точно от Америка (големите банки) и след това се разпространи в глобалната финансова система, в икономиката, а сега поразява всички яспекти на общестено-икономическия и политически живот. Особено неприятно е нейното проявление в ... съдебната система на САЩ.
    Нито републиканците (което е разбираемо - точно при тяхното управление се зароди кризата) нито демократите са склонни да адресират подобаващо този проблем. За Обама и щабът му е ясно - те трябва да отчитат успехи в кандидат-президенстската компания, а и като управление трябва да с пазят от условия и факти, които може да доведат до паника. Но истината е, че ОСНОВНИТЕ КОНКРЕТНИ ВИНОВНИЦИ ЗА МНОГОТО НАРУШЕНИЯ, ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И "НЕДОВИЖДАНИЯ" ОСТАНАХА НЕСАНКЦИОНИРАНИ, А ТОЧНО ТЕ СА И СРЕД НАЙ-ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИТЕ ОТ КРИЗАТА, докато всички останали носят и още дълго ще носят бремето й.
    Ето това е един от въпросите, според мен, по които Обама търпи много сериозна критика, колкото и да е деликатна темата за правителството.

    (И нека да се разберем - само защото аз и семейството ми, или ти и семейството ти сте добре, или по-добре, съвсем не означава, че ситуацията е розова, защото малцина правят тази грешка, или просто искат да се самоизтъкнат и самопохвалят,)

  • 9
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    [quote#8:"info111"]Аз също нямам никакво доверие в Мит Ромни и Райън по простата причина, че те многократно и откровено лъжат. Примери бол.[/quote]
    Да,добър коментар.Явно темата Ви интересува и сте си направили труда да се запознаете добре със ситуацията.Очаквам "по-малкото зло" да спечели изборите,въпреки че нямам фаворит.

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#9] от "vjacho":

    Аз мога да Ви кажа моето дълбоко убеждение - ако Ромни и републиканците спечелят президентските избори и получат пълен контрол над Конгреса и Сената, тогава целият свят ще разбере какво точно означава Голяма Депресия - но не на думи, а в действителност. И тук съвсем не става дума за плашене, а за реалност. Освен ако републиканците не решат да предприемат някои правилни практически стъпки, противно на това, което прокламират...Което няма да им е за първи път - имам предвид едно да говорят и съвсем друго да правят. А светът може и в нова война да се види. Нали видни републиканци отдавна тръбят, че "войната е отлично средство за набавяне на нови работни места". Само дето и през ум не им минава те или децата им да заенат подобни "работни места". ( А Ромни в дебатите лицемерно и многократно изтъкна колко много бил загрижен за откриването на нови работни места - почти да му повярва човек, ако не знае, че точно той и фирмите му бяха сред първите, които аутсорсваха в Китай и други предимно азиатски страни американски работни места, както правилно напомни Обама е последния дебат). Ромни и Натаняху са близки и се познават от доста години - затова и еврейският премиер си позволи да се намесва нечувано в ... американските президенстски избори, с което предизвика гневните критики дори на някои от своите хора. вкл. от израелския парламент. Само дето и през ум не им минава те или децата им да заенат подобни "работни места".
    Ако Обама спечели отново, нещата няма "да цъфнат и вържат", но ше има бавно, дълго и мъчително стабилизиране на някакви сравнително ниски нива. И докато елитът и хората от "upper middle class" (към които спадаме и аз със семейството ми по отношение на доходите) имаме достатъчно "буфери" да се посрещнат евентуални допълнителни разходи (да речем под формата на по-високи данъци, което е нормално според мен), то при хора и семейства на и под границата на бедността (а броят им сериозно нарсстна заради кризата на Буш и републиканците) става дума "да режат от живо месо". Тук не става дума за "ляво" и "дясно", за "консерватори" и "либерали",...а за КАТЕГОРИЧНИ ФАКТИ, които са отлично известни на всички. Друг е въпросът, че едните не искат да ги видят и непрекъснато се опитват да прехвърлят вината от "болната на здравата глава" и да наричат черното бяло...
    Много още конкретни примери и факти могат да се дадат за двуличието и лицемерието на т.н. републиканци и "твърдото им ядро", както и за безумията им. Даже се изкушавам да дам един пример, който е съвсем нов и актуален - от днешната преса, но щр го оставя за по-нататък.
    Най-лошото е, че те агресивно и настоятелно се опитват да се намесват и ограничават живота ми, и наистина си вярват, че имат подобно право, а същевременно се представят за горещи поборници за ... свободата и липсата на ограничения на човека и бизнесите. От това по голямо лицемери - здраве!
    Най-обичам мързеливият да ме учи на работа, глупакът да ми дава акъл и простакът да ми говори за морал!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK