Този път може би е различно

Краят на половинвековния конфликт между Колумбия и бунтовниците от ФАРК изглежда близо

Колумбийският президент Хосе Мануел Гомес може би ще успее да сложи край на половинвековния конфликт
Колумбийският президент Хосе Мануел Гомес може би ще успее да сложи край на половинвековния конфликт    ©  Reutres
Колумбийският президент Хосе Мануел Гомес може би ще успее да сложи край на половинвековния конфликт
Колумбийският президент Хосе Мануел Гомес може би ще успее да сложи край на половинвековния конфликт    ©  Reutres

Наркобарони. Наркокартели. Кокаин. Колумбия рядко попада в полезрението на българските и европейски медии, но самото й споменаване неминуемо събужда асоциации с наркотици. А когато се говори за тях, се говори и за ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) - някогашната марксистка бунтовническа организация, която днес по-скоро напомня престъпна група. След края на Студената война и финансирането от СССР, ФАРК разчитат основно на средствата от търговията с наркотици и от края на 90-те са най-големият играч на този пазар в страната, като се оценява, че постъпленията им достигат 200 - 300 млн. долара годишно.

Така започналите през миналата седмица в хотел край Осло официални преговори между Колумбия и ФАРК за разоръжаване на бунтовниците са добра новина не само за южноамериканската страна, но и за света като цяло.

Този, който донесе мира

Вече 50 години всеки колумбийски държавен глава се е стремял да разреши проблемът с ФАРК. Някои са опитвали със сила, други с преговори, трети и с двете. Настоящия президент Хуан Мануел Сантос изглежда е първият, който има реален шанс да прекрати конфликта.

"Само преди три години нито колумбийското правителство нито ФАРК смятаха, че преговори ще бъдат в техен интерес," казва пред "Капитал" Анхел Рабаса от американският изследователски център RAND Corporation. Днес обаче нещата са различни. Колумбийската армия успя да нанесе сериозни поражения на бунтовниците – убити бяха 6 от седемте членове на секретариата на организацията, сред които и нейния ръководител Алфонсо Кано, общия брой на бойците е намалял наполовина и бяха принудени да се оттеглят в периферни региони. Днес бунтовниците са притиснати в ъгъла, което даде основание на Сантос публично да обяви, че се надява да остане в историята като "президентът, постигнал мира".

"Правителството в Богота добре си дава сметка, че нито една бунтовническа организация в света, с изключение може би на Тамилските тигри, не е била напълно победена само с военни средства. И преговорите винаги са били част от плана на Сантос," казва пред "Капитал" Химена Бланко от LatinNews. "Същевременно обаче горчивият опит от преди десет години, когато ФАРК се възползваха от временното примирие, за да се прегрупират и да започнат нова офанзива, ясно показва, че преди да бъдат поканени на масата за преговори, бунтовниците трябва да бъдат притиснати много силно."

Комунисти наркотрафиканти

ФАРК се появяват в средата на 60-те като организация за защита на бедните и малоимотни селяни в края на т. нар. "La Violencia" (Насилието), когато Колумбия фактически се намира в гражданска война, от която именно бедните селски прослойки страдат най-много. По-късно организацията се превръща във въоръжено крило на Колумбийската комунистическа партия и обявява, че се бори за сваляне на правителството и установяване на комунистическа държава. По същество обаче исканията им са обвързани с по-прагматични цели като оземляването и овластяването на селяните.

Те не са били нито единствената, нито първата подобна организация и дълго време не са особено забележими. Но през 80-те, възползвайки се от бума в търсенето на кокаин в САЩ, те налагат данък върху производството и търговията с наркотици в контролираните от тях райони, а по-късно започват и да се занимават и с контрабанда. Благодарение на свежото финансиране ФАРК прераства в най-голямата и силна от всички останали марксистки организации в страната. Това им позволява да продължат борбата си и след края на Студената война и в края на 90-те броят на бойците им достига 18 000 души и контролират до 40% от територията на страната. Но зависимостта им от парите от кокаина, които сформират над две трети от бюджета им, кара колумбийци да ги възприемат все повече като голяма криминална структура, отколкото като революционно движение.

"ФАРК не е просто наркокартел. На някои по-ниски нива в организацията действително изглежда, че печалбата от наркотиците се е превърнала в основна мотивация. За ръководството, както и за голяма част от бойците обаче политическите цели все още са първостепенни," казва Рабаса.

Реално ако не беше така, те нямаше и да има за какво да преговарят с правителството. Бунтовниците добре осъзнават, че участието им в търговията с наркотици уронва престижа им както във вътрешен план, така и в международен (според САЩ и ЕС ФАРК е терористична организация). В същото време през последните години стана ясно, че с военни действия няма да могат да вземат властта – нещо, което преди десет години по думите на Бланко съвсем не е изглеждало толкова невероятно. От друга страна в Колумбия все още има хора, макар и малко, които ги подкрепят и в този смисъл те имат известен шанс да влязат в парламента или дори да спечелят избори в отделни общини. Затова за тях преговорите са може би последният шанс да продължат да преследват политическите си цели и са готови на повече компромиси отколкото преди.

"Започването на преговорите е огромна крачка напред" смята Бланко. "Тя обаче е само първата. Следващата ще е самото подписване на споразумение за разоръжаване. А третата ще е прилагането му и най-вече реинтеграцията на бившите бойци в обществото." Към момента се смята, че става дума за около 9 000 души, част от които ще трябва да излежат определено време в затвора. Проблемът е, че през целия си живот те са се занимавали основно със стрелба и рафиниране на кокаин – как точно биха могли да се впишат обратно в цивилното общество е сериозен въпрос. И ако се съди по историческия опит на страната, голяма част от тези бивши бойци ще се завърнат обратно към бизнеса с наркотици в рамките на няколко месеца.

Всъщност изваждането на ФАРК от пазара на кокаин само по себе си реално няма да спре или дори да повлияе сериозно на картината в международен мащаб – просто на тяхно място ще се появят други. Сложният възел на производството и трафика на наркотици в Колумбия включва широк спектър многостранни и взаимообвързани фактори - огромен брой бедни земеделци, готови на всичко за да изхранят семействата си, слаба централна власт, всеобхватна корупция и не на последно място огромен и разрастващ се пазар за продукцията.

И все пак, както казва Химена Бланко, "разформироването на ФАРК би дало възможност на Колумбия да се концентрира върху други належащи въпроси, като например как да се извадят тези няколкостотин хиляди семейства, занимаващи се с отглеждане на кока, от крайната бедност и да им се даде алтернатива." В този смисъл преговорите със сигурност са крачка в правилната посока.