С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
26 26 окт 2012, 17:07, 11152 прочитания

Часът на сепаратистите

Кризата разпали апетитите за независимост в Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика



Годината е 2014, мястото е Каталуня - най-новата държава в Европа. Нейният президент Артур Мас се среща с първия министър на Шотландия Алекс Салмънд, който току-що е получил "да" на референдума за отделяне от Великобритания. И е дошъл да проучи опита на домакина си, за да превърне Шотландия в следващата най-нова държава в Европа.

Този сюжет доскоро би звучал като пълна фантастика. Сега вече не се иска чак толкова богато въображение, за да звучи достоверно. Дълговата кризата събуди призрака на сепаратизма и той започна да броди из Европа. И макар засега да е трудно да се каже дали в скоро време по картата на Стария континент ще изникнат повече знамена и край масата за преговори в ЕС ще трябва да се добавят нови столове, националистите са тук и трябва да бъдат вземани на сериозно. Все едно дали намеренията им за отцепване са искрени, или разиграват сепаратистката кауза само за да получат колкото се може повече пари и правомощия от централните правителства.


От Каталуня до Шотландия и от Белгия до Италия апетитите за независимост нарастват. По някаква странна ирония точно когато ЕС върви към още по-дълбок съюз и прехвърляне на повече национален суверенитет към Брюксел, центробежните сили в отделните държави се засилват. И вътрешните разделения повтарят разломите, които кризата отвори в Европа по линиите север - юг, богати - бедни, кредитори - получатели. Точно както германците недоволстват, че трябва да плащат дълговете на гърците, така и каталунците не са щастливи да издържат не толкова успешните си сънародници. Солидарността вече е дефицитна стока не само между държавите, но и между регионите и идва часът на това, което германското сп. Spiegel определи като "новия егоизъм".

По-добре ни е сами

Ето няколко събития от последните седмици. В средата на октомври фламандските националисти пометоха опонентите си на местните избори в Белгия и втвърдиха говоренето за отделяне. По същото време Шотландия сключи историческо споразумение с британското правителство за провеждането на референдум за независимост, който може да сложи края на един тристагодишен съюз. Неотдавна в Каталуня се проведе огромен митинг за независимост, в който участваха близо 1.5 млн. души. Страната на баските също създава главоболия на централното правителство в Мадрид, тъй като по-миналата неделя изборите там спечели Баската националистическа партия, следвана плътно от коалицията на крайните леви сепаратисти "Билду". А в началото на октомври активисти на новосформирано националистическо движение във Венеция преплуваха с гондоли Канале гранде, за да връчат на местното правителство "декларация за независимост".



Така регионални амбиции и конфликти, тлеещи от векове, се разгарят с нова сила заради затегнатите финанси. "Не можем да кажем, че сегашната сепаратистка вълна е предизвикана единствено от дълговата криза. В почти всички случаи има историческа база за подобни претенции и те постепенно нарастват в последните десетилетия. Но кризата със сигурност е ключов елемент", казва пред "Капитал" д-р Джеймс Кер-Линдзи от London School of Economics (LSE). На богатите Каталуня и Фландрия, които вече имат относителна автономия, все повече им омръзва да теглят на свой гръб по-бедни региони като Андалусия и Валония. Шотландия, въпреки че ежегодно получава помощи от Лондон, също смята, че ще се справя по-добре сама, ако разполага със своя дял от приходите от резервите от нефт и газ в Северно море.

"И при каталунците, и при баските, и при фламандците, и при шотландците винаги е имало такива сепаратистки настроения. Те не са нещо ново, но ЕС избра да ги пренебрегва", твърди пред "Капитал" директорът на Центъра за международни отношения в Барселона (CIDOB) Жорди Вакер. По думите му в случая с баските осезателното присъствие на терористичния елемент е "олекотило" цялата им кауза и за останалия свят е било лесно да я отхвърли. А при фламандците е имало и ксенофобски популизъм и затова също е било удобно да не им се обръща внимание. "Но всъщност беше голяма грешка да се игнорира този порив за независимост, тъй като той е много силен", обобщава директорът на CIDOB.

Между сепаратистките движения в различните европейски страни има колкото прилики, толкова и разлики. Но всички те са обединени от желанието за по-добро бъдеще. И докато политиците не могат да предложат алтернатива на хората, вероятно мнозина ще започнат да гледат на независимостта като на изход от сегашната ситуация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Санкциите на Тръмп срещу Иран осигуриха 1 млрд. долара нови приходи на руските петролни компании Санкциите на Тръмп срещу Иран осигуриха 1 млрд. долара нови приходи на руските петролни компании

Мерките на САЩ са довели до по-голямо търсене на руски петрол от ноември досега

18 авг 2019, 1013 прочитания

Дигиталната икономика трансформира глобализацията Дигиталната икономика трансформира глобализацията

"Новият контейнер" за превоз са данните, които преминават без мита

17 авг 2019, 1524 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда