Часът на сепаратистите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Часът на сепаратистите

Лидерът на Баската националистическа партия Иниго Уркулу - един от многото с амбиции за независимост

Часът на сепаратистите

Кризата разпали апетитите за независимост в Европа

Марина Станева, Светломира Гюрова
11459 прочитания

Лидерът на Баската националистическа партия Иниго Уркулу - един от многото с амбиции за независимост

© Reuters


Годината е 2014, мястото е Каталуня - най-новата държава в Европа. Нейният президент Артур Мас се среща с първия министър на Шотландия Алекс Салмънд, който току-що е получил "да" на референдума за отделяне от Великобритания. И е дошъл да проучи опита на домакина си, за да превърне Шотландия в следващата най-нова държава в Европа.

Този сюжет доскоро би звучал като пълна фантастика. Сега вече не се иска чак толкова богато въображение, за да звучи достоверно. Дълговата кризата събуди призрака на сепаратизма и той започна да броди из Европа. И макар засега да е трудно да се каже дали в скоро време по картата на Стария континент ще изникнат повече знамена и край масата за преговори в ЕС ще трябва да се добавят нови столове, националистите са тук и трябва да бъдат вземани на сериозно. Все едно дали намеренията им за отцепване са искрени, или разиграват сепаратистката кауза само за да получат колкото се може повече пари и правомощия от централните правителства.

От Каталуня до Шотландия и от Белгия до Италия апетитите за независимост нарастват. По някаква странна ирония точно когато ЕС върви към още по-дълбок съюз и прехвърляне на повече национален суверенитет към Брюксел, центробежните сили в отделните държави се засилват. И вътрешните разделения повтарят разломите, които кризата отвори в Европа по линиите север - юг, богати - бедни, кредитори - получатели. Точно както германците недоволстват, че трябва да плащат дълговете на гърците, така и каталунците не са щастливи да издържат не толкова успешните си сънародници. Солидарността вече е дефицитна стока не само между държавите, но и между регионите и идва часът на това, което германското сп. Spiegel определи като "новия егоизъм".

По-добре ни е сами

Ето няколко събития от последните седмици. В средата на октомври фламандските националисти пометоха опонентите си на местните избори в Белгия и втвърдиха говоренето за отделяне. По същото време Шотландия сключи историческо споразумение с британското правителство за провеждането на референдум за независимост, който може да сложи края на един тристагодишен съюз. Неотдавна в Каталуня се проведе огромен митинг за независимост, в който участваха близо 1.5 млн. души. Страната на баските също създава главоболия на централното правителство в Мадрид, тъй като по-миналата неделя изборите там спечели Баската националистическа партия, следвана плътно от коалицията на крайните леви сепаратисти "Билду". А в началото на октомври активисти на новосформирано националистическо движение във Венеция преплуваха с гондоли Канале гранде, за да връчат на местното правителство "декларация за независимост".

Така регионални амбиции и конфликти, тлеещи от векове, се разгарят с нова сила заради затегнатите финанси. "Не можем да кажем, че сегашната сепаратистка вълна е предизвикана единствено от дълговата криза. В почти всички случаи има историческа база за подобни претенции и те постепенно нарастват в последните десетилетия. Но кризата със сигурност е ключов елемент", казва пред "Капитал" д-р Джеймс Кер-Линдзи от London School of Economics (LSE). На богатите Каталуня и Фландрия, които вече имат относителна автономия, все повече им омръзва да теглят на свой гръб по-бедни региони като Андалусия и Валония. Шотландия, въпреки че ежегодно получава помощи от Лондон, също смята, че ще се справя по-добре сама, ако разполага със своя дял от приходите от резервите от нефт и газ в Северно море.

"И при каталунците, и при баските, и при фламандците, и при шотландците винаги е имало такива сепаратистки настроения. Те не са нещо ново, но ЕС избра да ги пренебрегва", твърди пред "Капитал" директорът на Центъра за международни отношения в Барселона (CIDOB) Жорди Вакер. По думите му в случая с баските осезателното присъствие на терористичния елемент е "олекотило" цялата им кауза и за останалия свят е било лесно да я отхвърли. А при фламандците е имало и ксенофобски популизъм и затова също е било удобно да не им се обръща внимание. "Но всъщност беше голяма грешка да се игнорира този порив за независимост, тъй като той е много силен", обобщава директорът на CIDOB.

Между сепаратистките движения в различните европейски страни има колкото прилики, толкова и разлики. Но всички те са обединени от желанието за по-добро бъдеще. И докато политиците не могат да предложат алтернатива на хората, вероятно мнозина ще започнат да гледат на независимостта като на изход от сегашната ситуация.

Богати, но разорени

Каталуня, регионът с най-голяма икономика в Испания, но и най-задлъжнелият, е в парадоксалната ситуация да иска помощ в размер на 5 млрд. евро от централното правителство, докато същевременно засилва натиска да се отдели. Провинцията със столица Барселона всяка година дава около 10% от своя БВП за подпомагане на останалите по-бедни региони и това е един от основните поводи за недоволството, а според местните жители - и за затъването в дългове.

Лидерът на местното правителство Артур Мас свика предсрочни избори в Каталуня на 25 ноември, като според анализаторите те ще бъдат своеобразен референдум за исканията му за по-голяма автономност. Това е в съзвучие с обществените настроения. Според скорошно изследване между 43 и 51% от каталунците искат отделяне от Испания. И макар референдумите по въпроса да са забранени от конституцията, темата става все по-актуална. Проф. Пол Престън, специалист по Испания от London School of Economics, прогнозира пред "Капитал", че отцепване няма да има, но проблемът трябва да се реши с асиметричен федерализъм, като Каталуня, баските и може би Галисия и Валенсия получат по-висока степен на автономия, отколкото другите региони.

"В Каталуня има значителна подкрепа за независимостта. И все пак там сепаратизмът се използва и като начин да се получи повече фискална автономия от Мадрид. Каталунците искат същата фискална свобода като Страната на баските и Навара", твърди пред "Капитал" проф. Андрес Родригес-Посе, икономист от LSE.

И наистина баските се радват на повече права в събирането на данъците и харченето на приходите. Но, изглежда, искат още. И след като националисти и сепаратисти получиха мнозинство в регионалния парламент, отцепническите настроения вероятно ще се засилват.

Ето ви флота, дайте ни петрола

Междувременно Шотландия също направи голяма крачка към независимостта, след като британският премиер Дейвид Камерън и шотландският първи министър Алекс Салмънд подписаха споразумение за провеждането на референдум за отделяне през 2014 г. "Корените на шотландския национализъм са дълбоки. Шотландците са пределно ясни, че искат единствено независимост и това няма нищо общо с твърденията, че с референдума изнудват централното правителство за повече пари", твърди пред "Капитал" Джо Мъркинс, експерт по Шотландия и европейско и конституционно право от LSE.

Шотландия вече има много от привилегиите на независима държава като собствено знаме, правна система, спортни отбори, както и специфична национална идентичност. И все пак между 30 и 40% от населението подкрепят идеята за отцепване. Основните притеснения са какво ще се случи с шотландския дълг, с икономиката и дали новата държава ще стане автоматично член на ЕС.

Един от най-спорните въпроси ще бъде този за правата над залежите от нефт и газ в контролираната от Великобритания част на Северно море, които са около 20 млрд. барела. Правителството в Лондон е обезпокоено и за своя флот от ядрени подводници в Шотландия, тъй като Салмънд твърди, че след независимостта в новата държава няма да има ядрени оръжия. А преместването на флота би било скъпо и би отнело време.

Конфедерация вместо независимост

Подобно на Салмънд харизматичният лидер на белгийския Нов фламандски алианс Барт де Вевер успя да трансформира някогашните непопулярни националисти във влиятелна политическа сила. Де Вевер спечели кметския пост във втория по големина град в страната Антверпен, а неговата партия, която иска да раздели нидерландски говорещата Фландрия от френскоезичната Валония, постигна впечатляваща победа на местните избори.

За разлика от колегите си националисти от съседните държави Де Вевер е по-предпазлив по отношение на отцепването на Фландрия. Според него Белгия трябва да се дезинтегрира постепенно и независимостта "не е на дневен ред в момента". Но призовава премиера Елио ди Рупо да започне преговори за ревизиране на конституцията с цел създаването на по-хлабава конфедерация.

Разделението в Белгия е колкото лингвистично, толкова и икономическо. Във Валония безработицата е двойно повече от тази във Фландрия, където все повече фламандци имат чувството, че субсидират левите политики на юга. "Резултатите показаха, че Нов фламандски алианс е най-силната партия във Фландрия. В програмата й фигурира разделението на Белгия и затова според мнозина изводите са очевидни. Но трябва да се разбере, че Нов фламандски алианс не отиде на изборите, отигравайки темата за независимостта, и не настоява за незабавно отцепване на Фландрия", обяснява пред "Капитал" Карл Девос от департамента по политически науки на университета в Гент. Вместо това националистическата партия предлага повече правомощия на регионално ниво и отслабване на властта на федерално равнище. "Наистина те говорят за независимост, но казват, че това трябва да стане с времето, като може да отнеме години и дори десетилетия. Ако настояваха това да стане в момента, щяха да изгубят гласове, защото мнозинството фламандци не подкрепят разделението. Може би това ще стане някой ден, но в близко бъдеще не може да се очаква", смята Девос.

Вън или вътре

"Ако ме попитате дали дълговата криза и възходът на сепаратизма могат да доведат до преначертаване на картата на Европа, отговорът е "да". Ако ме попитате дали сегашната ситуация може да доведе до един по-силен ЕС, отговорът също е "да", твърди д-р Кер-Линдзи от LSE. Действително донякъде парадоксално ЕС, от една страна, е катализатор за сепаратистките тенденции, а, от друга, може да се превърне в основна спирачка за тях. В опита си да запазят целостта на държавите си правителствата използват членството в съюза като основен коз. Испанският премиер Мариано Рахой предупреди, че всеки регион, който поиска независимост, ще бъде изхвърлен от ЕС и трудно ще намери обратния път, тъй като приемът на нови страни изисква единодушно съгласие. И е трудно някой да си представи как Мадрид примерно би дал зелена светлина не само за Каталуня, но и за Шотландия или Фландрия.

"Лидерът на Шотландия сега твърди, че, ако стане независима, новата държава автоматично ще получи членство и ще може да запази паунда. Но това не е вярно. Шотландия ще трябва да кандидатства за място в ЕС и ще бъде задължена да въведе еврото. А този процес може да отнеме години", твърди Джо Мъркинс от LSE.

Брюксел засега се опитва да запази неутралитет и официалната линия е, че ще даде мнение единствено ако бъде попитан директно от някоя от страните и само ако става въпрос за специфична ситуация. "Европейската комисия няма да вземе позиция, докато няма конкретен сценарий. На този ранен етап е невъзможно да имаме отношение", коментира пред "Капитал" говорителят на институцията Марк Грей. Нищо, че президентът на ЕК Жозе Мануел Барозу вече обяви пред британската Би Би Си, че новосъздадените държави трябва да започнат преговори за приемане в ЕС по каналния ред. Което може да се охлади ентусиазма на много сепаратисти.

Според д-р Кер-Линдзи Европа няма особен избор. "Докато пътят към независимост е демократичен и мирен, би било в пълен разрез с ценностите на ЕС да пречи на легитимно изразените желания на хората да формират свои собствени държави." А и това не противоречи на идеята за европейска интеграция. Дори напротив - показва, че малки държави могат да се чувстват достатъчно комфортно да съществуват в рамките на обединена Европа, смята експертът от LSE.

Съществува обаче един ъгъл на Стария континент, където апетитите за независимост могат да бъдат опасни. "На Балканите все още има риск от насилие, ако сепаратистките движения се засилят. И ще бъде много трудно да се каже примерно на сърбите в Босна и в Северно Косово или на албанците в Македония, че те нямат право на самоопределяне, но шотландците и каталунците имат", казва д-р Кер-Линдзи.


26 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-?
    Мария

    Така е, полезен ход на този етап няма никоя от потърпевшите страни, а и никой не мисли за компромиси. Тонът за това е зададен от Еврокомисията с политиката на щрауса - след Барозу, и потоп!

  • 2
    stanislavr avatar :-P
    stanislavr

    Великобритания е име на остров и Шотландия може да се отдели от него само след природен катаклизъм. Референдумът ще е за отделяне от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

  • 3
    yerdna avatar :-|
    Crux

    Чехите и словаците се разделиха мирно и тихо, защо да не може Шотландия да се отдели от Обединеното Кралство, а Каталуния - от Испания? Само за Белгия ми е леко неясно, доколкото знам, фламандците искат да се присъединят към Холандия, а френскоговорящата част явно
    ще се присъедини към Франция и така Белгия ще престане да съществува като самостоятелна държава.

  • 4
    bajtan avatar :-|
    dark'star

    След епохата на централизираните империи с "Европа на регионите" се върви към сбирщина от маркграфства. Парите като намаляват, апетитите на политиците не намаляват, а центъра като смукне всичко за другите няма - там е проблема! За това София е 2 милиона, а цели региони се гърчат в мизерия без никакъв поминък и е въпрос на време някой да извика, че иска независимо Доброджанско деспотство, независимо Видинско царство или Източно Румелийско княжество за да цуца пари директно от Брюксел, без да минава през София.

  • 5
    daskal1 avatar :-P
    daskal1

    Добре че Швейцария не е в ЕС

  • 6
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    [quote#4:"bay Tan"]а центъра като смукне всичко за другите няма - там е проблема! За това София е 2 милиона, а цели региони се гърчат в мизерия без никакъв поминък и е въпрос на време някой да извика, че иска независимо Доброджанско деспотство, независимо Видинско царство или Източно Румелийско княжество[/quote]

    Паралелите ти куцат от всякъде... Ако се беше информирал или просто беше прочел внимателно статията, щеше да разбереш че сепаратизмът не се заражда в бедни провинциални региони, които били обезкървявани от богатите центрове, а точно обратното. Във всички случаи богатите региони възстават срещу това, че с тяхната работа, икономика и ресурси субсидират и носят на гърба си бедните региони, които се излежават върху тази трансферна система и не правят нищо за да могат да се издържат сами. И заради това на богатите региони им се налага да се лишават от инвестиции и придобивки които всъщност са си изработили.
    Та надявам се се сещаш какъв би бил паралелът с България. След като в София се създава близо половината БВП на страната и от там съответно идва една значителна част от данъците, ми се струва че би било редно близо половината държавни разходи и инвестиции да отиват пак там в София. Но това не е така. Подобно е положението по крайбрежната ни ивица, и те могат да поискат независимост защото от там идва основната част от българската икономика извън София и така и те субсидират българските еквиваленти на Андалусия, Сицилия или Валония - тези за които ти говориш...

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    По принцип сте прав, Каталуня (Каталония) е финансов център на Испания и създава около 9% от националия доход, подобно беше положението на Хърватия и Словения в бившата Югославия. Има и спекулативни положения, като със Шотладия която потенциално бу мигла да използва нефтените ресурси в случай че се договори с останалата част от Обединеното Кралство за изплащане на оборудването и направените инвестиции и покриване на бюджетния дефицит до постигане на профицит. Кризата винаги изостря усещанията и дава почва за нелогични решения базирани на национализъм, и други -изми.

  • 8
    tafricanski avatar :-P
    Теодор

    До коментар [#2] от "stanislavr":

    Великобритания е и име на държава. Една от двете съставни в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. ;)

    А я да помислим за малко сепаратизъмче в България. С тая София дето прибира всичките парички и после раздава милостиня... И после стопанският живот бил "концентриран" в "столицата"... ей така, съвсем случайно. Ние не сме виновни, нищо че всичката власт в държавата е в София. О уел, поне метро си построихме с пари по Дунавската стратегия.

  • 9
    bgmw avatar :-|
    БМЗ

    Ако Европа стане конфедерация, няма да има такива високоумни дебати и главочесания.
    Аман от социализъм и солидарност.

  • 10
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    този път заплахата от разпад на ЕС е реална


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK