Незаменима нация, заменим президент
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Незаменима нация, заменим президент

Незаменима нация, заменим президент

Или защо външната политика на САЩ няма да се промени особено, независимо дали спечели Обама или Ромни

Ваня Ефтимова
5011 прочитания

© reuters


За американците е известно, че не се интересуват особено какво мисли светът, когато избират бъдещия обитател на Белия дом. Но светът живо се интересува какво мислят да правят кандидат-президентите, когато влязат там. Особено когато те са по-скоро странна двойка, както е сега. Единият разочарова много надежди за бърза и кардинална промяна във Вашингтон. А честите смени в предизборните позиции на другия пораждат куп въпроси накъде евентуално ще поведе огромната американска военна, политическа и икономическа машина. Краткият списък от предизвикателства, изискващи активното внимание на САЩ, включва глобалната рецесия, напрежението в Близкия изток, смяната на властта и в Пекин и растящото напрежение около ядрените намерения на Техеран.

Фаловете, изхвърлянията и добре премерените трикове, изобилстващи в тази предизборна кампания, допълнително засилиха глобалния интерес. Коментарът на републиканеца Мит Ромни в началото на октомври например, че не иска Америка да поема по пътя на фискално безотговорни нации като Испания, породи страх в Мадрид от загубата на доверие на международните пазари. После дойде гневът, защото правителството на Мариано Рахой всъщност се бори съвсем сериозно с бюджетния дефицит (за разлика от Вашингтон). Същевременно всеки, бил на предизборни събития в САЩ, няма как да не бъде впечатлен от забележително големия брой китайски журналисти. Те, изглежда, са командировани да отразят заплахите на бившия губернатор на Масачузетс, че още в първия си ден като президент ще обяви Пекин за манипулатор на валута. Дори в българските форуми редовно се сблъскват мнения дали Обама или Ромни има по-твърда ръка, особено когато стане дума за Владимир Путин и Русия.

И така, докато конвенционалната предизборна тактика на остър тон и бомбастични изказвания  изведнъж бе обърната на 180 градуса в последния кандидатпрезидентския дебат, в който републиканецът повече се съгласяваше с действащия президент, отколкото да го атакува. Неназован член на десния екип дори формулира пред сайта Politico новата стратегия с думите "като Обама, само че още повече и по-добре". От една страна, това беше опит за намаляване на несигурността около кандидатурата на Ромни, чиито външнополитически гафове замалко да дерайлират кампанията му. От друга, бе негласно признание, че досегашният подход на Белия дом е по-скоро центристки.    

За много външнополитически експерти по начало разминаванията в предизборните програми на Обама и Ромни бяха изкуствено раздути. "Кандидатпрезидентските кампании са прословути с това, че обикновено преувеличават разликите между кандидатите повече от реалното", обяснява пред "Капитал" Стюарт Патрик от Council on Foreign Relations. Според него и мнозина други известни анализатори програмите на Мит Ромни и Барак Обама всъщност са

Доста близки

Най-общо и двамата кандидати вярват, че САЩ трябва да продължат да бъдат незаменимата нация за стабилизиране и демократизиране на света, като в същото време се балансира желаното с постижимото. Демократът, както и републиканецът пренасочват вниманието към Азия, докато планират изтегляне от Афганистан до края на 2014 г. и засилената употреба на безпилотните самолети (т.нар. дрони), в борбата срещу международния тероризъм. Много експерти дори твърдят, че Ромни и Обама имат сроден прагматичен и директен темперамент, що се отнася до външната политика.

Доскоро за предизборния екип на републиканеца подобни сравнения бяха крайно нежелани най-вече защото за голяма част от консервативния електорат определението "умереният Мит" далеч не беше комплимент. От залитанията на кандидата към радикалното дясно дойдоха и най-големите гафове и грешки в кампанията му. Като например изказванията, че Русия е геополитически враг номер едно, че културата на палестинците пречи на просперитета им, серията от реверанси към израелския премиер Бенямин Нетаняху и обещанията за открито конфронтационен курс спрямо Китай. Крайностите не запалиха особено ентусиазма на твърдите консерватори за кандидатурата на Ромни, но дадоха възможност на щаба на Обама да го обрисува като външнополитически авантюрист.

Това, което промени баланса в кампанията, бе убийството миналия месец на посланик Кристофър Стивънс заедно с още трима американци в Бенгази. Атентатът не само изпрати външната политика в самия център на предизборния дебат, но и породи ред въпроси около действията на сегашната администрация. И то толкова взривоопасни, че дори засенчиха поредната серия от тактически грешки на Ромни по случая. По принцип външната политика изглеждаше като сигурен плюс за президента Обама в предизборната кампания. Към големия успех с ликвидирането на Осама бин Ладен екипът на демократа не престава да изтъква и изтеглянето от Ирак, налагането на най-тежките до момента санкции върху Иран, създаването зад кулисите на действаща коалиция, поела и довела до успешен край интервенцията в Либия (т.нар. лидерство изотзад).

Атентатът в Бенгази по думите на коментатора на сп. Foreign Policy Дейвид Роткопф изведнъж подкопа аргумента на президента, че той извежда компетентно и безопасно Америка от конфронтациите в Близкия изток. Въпросът, излязъл сега на преден план според Роткопф, е "дали Обама е автор на доктрина, много по-ефективна от всичко, измислено от предишната републиканска администрация, или виждаме сигнали, че подходът му може да отприщи пожари в региона". Повечето от американските избиратели, изглежда, още търсят отговора, но кампанията на Ромни се опитва да спечели разочарованите.

Макар и по-трезвият тон във външнополитическата сфера да диктува подхода сега,

Последиците от поляризираната кампания

ще отекват още дълго. Особено честите смени на позициите на републиканеца създават несигурност, а обграждането му както с неоконсервативни ястреби като Джон Болтън, така и с признати експерти като Рич Уилямсън също не дава много яснота за посоката при победа през ноември. Мнозинството наблюдатели като Стюарт Патрик от Council on Foreign Relations дори не се наемат да прогнозират как точно ще изглежда външната политика на Ромни с аргумента, че в момента явно се води война за душата му. 

Крайните изказвания в предизборната битка също заплашват да направят евентуалната му администрация заложник. Някогашният демократически кандидат-президент Хауърд Дийн например не престава да предлага облог от 10 хил. долара, че първото нещо, от което като президент републиканецът ще се откаже публично, е обещанието да обяви Китай за манипулатор на валута. Ромни де факто няма полезен ход в случая – той или ще загуби авторитета си, или ще рискува търговска война с икономическата суперсила. Същото важи и за предизборното обещание военният бюджет да се вдигне до 4% от БВП - нещо, което явно противоречи на политическата програма на Ромни за драстично редуциране на държавния дълг.

Ако пък Обама спечели втори мандат, той също ще трябва да се бори с множество трудности, загатнати от предизборната битка. Така например, прогнозира Стюарт Патрик, ако през ноември републиканците получат контрол върху двете камари на Конгреса, идеите на "Чаеното парти" за драстично намаляване на международната помощ и ограничаване на партньорството с ООН значително ще свият външнополитическите инициативи на администрацията. В подобни условия повторението на формулата за изграждане на широки коалиции за интервенции като тази в Либия също няма да е лесно.

По-големият проблем е, че досега администрацията на Обама в общи линии продължаваше по-умерената политика от втория мандат на Джордж У. Буш. Но призмата на глобалната война срещу тероризма изглежда все по-неадекватна. Сложните процеси в Близкия изток след Арабската пролет, насилието в Сирия и агресивността на Иран изискват нов подход. Същото важи и за възхода на Азия още повече.    

Добрата новина за евентуалната втора администрация на Обама е, че тя със сигурност ще има един проблем по-малко от тази на Ромни. При победа на демократите отношенията с Китай ще са видимо по-ведри. Всичко останало едва ли ще е много по-различно.

Автор: Антония Тилева

За американците е известно, че не се интересуват особено какво мисли светът, когато избират бъдещия обитател на Белия дом. Но светът живо се интересува какво мислят да правят кандидат-президентите, когато влязат там. Особено когато те са по-скоро странна двойка, както е сега. Единият разочарова много надежди за бърза и кардинална промяна във Вашингтон. А честите смени в предизборните позиции на другия пораждат куп въпроси накъде евентуално ще поведе огромната американска военна, политическа и икономическа машина. Краткият списък от предизвикателства, изискващи активното внимание на САЩ, включва глобалната рецесия, напрежението в Близкия изток, смяната на властта и в Пекин и растящото напрежение около ядрените намерения на Техеран.

Фаловете, изхвърлянията и добре премерените трикове, изобилстващи в тази предизборна кампания, допълнително засилиха глобалния интерес. Коментарът на републиканеца Мит Ромни в началото на октомври например, че не иска Америка да поема по пътя на фискално безотговорни нации като Испания, породи страх в Мадрид от загубата на доверие на международните пазари. После дойде гневът, защото правителството на Мариано Рахой всъщност се бори съвсем сериозно с бюджетния дефицит (за разлика от Вашингтон). Същевременно всеки, бил на предизборни събития в САЩ, няма как да не бъде впечатлен от забележително големия брой китайски журналисти. Те, изглежда, са командировани да отразят заплахите на бившия губернатор на Масачузетс, че още в първия си ден като президент ще обяви Пекин за манипулатор на валута. Дори в българските форуми редовно се сблъскват мнения дали Обама или Ромни има по-твърда ръка, особено когато стане дума за Владимир Путин и Русия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    Аз откога разправям, че във външната политика нищо няма да се промени. Феновете на Обама повтарят как ОБАМА изтеглил войските от Ирак, а забравят да кажат, че планът за изтяглене е от времето на Буш.

  • 2
    bartoli avatar :-|
    Karla BAN Hanneman XIII

    До коментар [#1] от "normandy":

    Аз искам само да се възроди икономиката , а това няма да стане ако Барак Хюсеин остане в белия дом. А външната политика на Америка е горе-долу постоянна при всички президенти.

  • 3
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    [quote#1:"normandy"]Феновете на Обама повтарят как ОБАМА изтеглил войските от Ирак, [/quote]

    Не съм фен на никой,ноето е изтеглено от едно място,може да бъде вкарано на друго.Нетаняху е фен на Ромни.Защо ли?След като нищо няма да се промени.

  • 4
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    [quote#3:"vjacho"]Не съм фен на никой,ноето е изтеглено от едно място,може да бъде вкарано на друго.Нетаняху е фен на Ромни.Защо ли?[/quote]

    Това на кой е фен е без значение, защото ако си мислиш, че Обама няма да помогне на Израел при нужда жестоко се лъжеш, естествено ще се скрие, но ще нареди на воените да пукат. Обама как нареди да се използва армията срещу Кадаф, защото съветниците му казаха, че трябва да помогне на Сарко в първите дни докато неутрализират радарите.

  • 5
    geoimg avatar :-P
    Geoimg

    [quote#1:"normandy"] ...планът за изтяглене е от времето на Буш. [/quote]
    Планът за изтегляне е част от плана за нахлуване - знаят, че няма да има постоянно гражданство(зелена карта)! Въпросът е, кой колко е предвиждал временно пребиваване?

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Реално погледнато, външната политика на правителството на Обама е определено агресивна. Резултатите, някои от който са крайно нежелани, са налице. Осама е мъртъв, но "туитер-революцията" в Северна Африка и Близкия изток реално разшири фронта на действие на ислямистките партии и превърна идеите на АЛ Каида от изолирао явление в национални политики. Обама заяви че не излючва възможността за военни действия срещу Иран при изчерпване на останалите методи на въздействие. Налице е и словоблудието на двамата по отношенията с Китай - никой няма да заплаши реално страната купуваща държавните облигации на САЩ. Предизборна словесна вакханалия.

  • 7
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    До коментар [#2] от "Karla Hanneman":

    Точно ако Обама остане президент ще се възроди икономиката. Вече видяхме колко зле за икономиката е Ромни когато беше губернатор на Масачусетз. :)

  • 8
    tarator9 avatar :-|
    tarator9

    За икономическите пишман-експерти, една статия с графики за предвижданото възстановяване на САЩ и УК, сравнено с реалното възстановяване досега. Накратко, САЩ се възстановява по-бързо от очакваното, докато УК е доста по-зле. Политиката на Ромни е доста близка до тази на Камерън, но дори и по-ограничаваща разходите.

    Разбира се, фактите няма да променят вЕрванията на консервативните фундита :)

    http://www.voxeu.org/article/fact-checking-financial-recessions-us-uk-update


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK