Изборите по крилата фраза на Бил Клинтън са решение за бъдещето. Когато настане време наистина да пуснат вота си, гласоподавателите се водят по-малко от негативните си чувства за близкото минало и по-скоро решават за това, което им предстои. Обяснението, послужило толкова добре на бившия президент, постигнал неочаквани политически победи след лични падения, сега се оказа вярно и за Барак Обама. Макар че безработицата е около 8%, възстановяването на икономиката остава слабо и разочарованието от първия мандат е осезаемо, мнозинството американци решиха, че демократът по-добре разбира накъде иска да поеме страната.
Реакциите на републиканските лидери само засилиха това впечатление. Събрани в Бостън около щаба на кандидат-президента им Мит Ромни, много от тях си признаха след първия шок, че не толкова Обама е спечелил, колкото те са загубили. Разговаряйки с "Капитал" с условието да не бъдат цитирани имена, консерваторите споменаваха пропуснати възможности, комуникационни слабости и най-вече неспособността на посланията им да достигат до милиони избиратели.
От политическата програма, през лозунгите до самата технология на предизборната битка републиканците често игнорираха динамичните процеси, през които преминава Америка. Ръстът на малцинствата, увеличаващото се неравенство и променящата се роля на Америка в света разтърсват страната. Обама успя да усети и използва по-добре това и така да спечели втория си мандат.
Махмурлукът на консерваторите
Ако трябва да бъде обобщена кампанията на Мит Ромни, щаб-квартирата му в Бостън би била добра отправна точка. Освен че силно контрастира с околните красиво реставрирани сгради на историческия квартал "Норт енд", сивият правоъгълник от бетон и стъкло напомня по-скоро на корпоративната централа на средно голяма фирма, отколкото на жив политически офис. Камерите по ъглите, охраната, липсата на какъвто и да било надпис на фасадата и специалните панели, препречващи погледа отвън към случващото се вътре, допълнително създаваха впечатление за изолираност.
В модерната предизборна кампания политическите офиси обаче имат по-широка функция от практичността – те физически представят кандидата пред света. Затова не комфортът на екипа, а непосредственият контакт и символичното достигане до важни групи избиратели е водещият принцип. Някой циник би могъл да заключи, че централата на Ромни бе в "Норт енд", защото проспериращите бели гласоподаватели, мнозинство в квартала, са най-близо до сърцето на републиканеца. Но както повечето грешки в кампанията му, и тази вероятно се дължеше по-малко на тънки сметки и повече на игнорирани политически реалности.
В Бостън в изборната нощ мнозинството наблюдатели спореха доколко загубата бе резултат на слабостите на Ромни или дали силният завой на дясно на самата Републиканска партия под натиска на Чаеното парти не направи победата му невъзможна. Консенсусът в крайна сметка бе, че макар по време на вътрешнопартийните избори някогашният умерен губернатор на Масачузетс да беше принуден да прегърне твърде крайни позиции, подчертано маркетинговият му подход към политиката допълнително влоши нещата.
Проблемите с етническите малцинства и особено с най-бързо растящото от тях - латинонаселението, както и с жените, хомосексуалните и младите, са добре познати на републиканските стратези. Това, което ги шокира в изборната нощ, бе колко бързо и масирано дойде ударът. Мнозинството консерватори, с които "Капитал" разговаря в дните непосредствено преди вота, още вярваха, че липсата на подкрепа в тези групи избиратели ще е проблем в някой от следващите избори, може би през 2016 г. или 2020 г. Но когато във вторник вечерта в Бостън започнаха да идват резултатите и градусът на настроението стигна точката на замръзване, грандиозното политическо недоглеждане както от страна на партията, така от щаба на Ромни стана очебийно.
Най-катастрофални са данните за непопулярността на републиканците сред латино малцинството. Докато Джордж У. Буш през 2004 г. спечели 44% от техния вот, а четири години по-късно Джон Маккейн получи само 31%, сега Ромни взе едва 27%. Теориите, че заради ръста на латино населението през 2016 г. дори Тексас от твърдо републикански може да се превърне в колебаещ се щат, след вторник вечер сигурно не изглеждат толкова пресилени. А без неговите 38 гласа в избирателната колегия никой консерватор няма дори минимален шанс да влезе в Белия дом. Тази перспектива трябва да е станала плашещо реална, за да накара дори медийния магнат Рупърт Мърдок да пусне сутринта след вота съобщение в Twitter, че на Америка й трябва имиграционна реформа и амнистия за пришълците без легален статут.
За множество консервативни стратези, вярващи, че те са партията на ценностите, кампанията на Ромни остави неприятното усещане за
Политически цинизъм в особено голяма доза
Фактът, че самият кандидат в действителност е по-скоро центрист и прагматик, допълнително засили противоречието. "Ситуацията стигна дотам, че социолозите казват на партийните шефове какво искат да чуят хората и те от своя страна градят кампаниите около тези точки", казва емоционално пред "Капитал" ветеран от много предизборни щабове. Показателно за безпрецедентното ниво на днешната политическа пресметливост е, че говорещият всъщност е един участниците в т.нар. Консервативната революция през 1994 г. "Безумно е да се хвърлят идеи в предизборната битка, без да е ясно как въобще ще се превърнат в управленски решения. Това вече дори не е политически цинизъм, това е политическа глупост. Представете си, че Ромни беше избран за президент. Аз ви гарантирам, че заради огромните проблеми на страната и нуждата от по-центристки решения Чаеното парти щеше да е на бунт срещу него още на следващите междинни избори", казва той.
Желанието да се избягват тежките истини в момент, когато все повече американци се чувстват несигурни за бъдещето на страната, направи посланията на Ромни особено неадекватни. Още по-лошото е, че те често звучаха и извън контекста на времето. Замислен с цел да активизира недоволните от политиката на Обама, лозунгът Let’s Take America Back (нещо като "Нека върнем Америка" или "Нека си върнем Америка" на български) създаде усещането за вглеждане в идеализираното минало. Големи групи от избирателите като жените и малцинствата обаче си спомнят този период от историята на САЩ с не толкова добри чувства. Вместо да се включат сериозно в дебата за растящата пропаст между бедни и богати американци, републиканците атакуваха дори споменаването на проблема с обвинения за класова борба и желание да се строи отново социализмът. А нежеланието на кампанията да конфронтира директно постоянно заклеймяващите абортите крайни консерватори въобще няма нужда да се споменава. Както обобщи сайтът Politico, републиканците често водеха политическа кампания от ХХ век през 21 век.
След червения картон на избирателите сега на републиканците им предстои бавният и болезнен процес на преосмисляне. И нежеланието на острите критици да бъдат цитирани с имената си (дори в чуждестранна медия) едва ли е добър знак. Много други републиканци си тръгваха от залата в Бостън с чувството на гняв и недоумение. Независимо от това в следващите дни дебатът за грешките и пътят напред неизбежно ще набира сила. Защото консервативната партия не може дълго да избягва своята среща с бъдещето на Америка.
Изборите по крилата фраза на Бил Клинтън са решение за бъдещето. Когато настане време наистина да пуснат вота си, гласоподавателите се водят по-малко от негативните си чувства за близкото минало и по-скоро решават за това, което им предстои. Обяснението, послужило толкова добре на бившия президент, постигнал неочаквани политически победи след лични падения, сега се оказа вярно и за Барак Обама. Макар че безработицата е около 8%, възстановяването на икономиката остава слабо и разочарованието от първия мандат е осезаемо, мнозинството американци решиха, че демократът по-добре разбира накъде иска да поеме страната.
45 коментара
Оказа, се че победителят от изборите в САЩ вече се определя от класата на паразитите.
Все още не мога да повярвам, че дори и Ромни и помощниците му са били шокирани от загубата. Вярно че споменаха, че нямало да позволят на проверяващите фактите да влияят на кампанията, но не очаквах, че ще игнорират и самите факти :)
Планове кой каква длъжност ще заеме в новата администрация, сайт за новоизбрания президент. Да се чуди човек да се смее ли или да плаче.
А представяте ли си, ако тези напълно неадекватни хора бяха избрани???
Всъщност разпределението на народния вот е 48 % за Ромни на 50,5 % за Обанги от подадените гласове. При 57.5 % активност това означава, че по-малко от 29 % от имащите право на глас са избрали Обама за президент.
До коментар [#3] от "helleborn_2":
Хехехе, ама го избрахме, нали? :) А консервите гледаха като препарирани :)
До коментар [#4] от "|":
[quote#4:"|"]Хехехе, ама го избрахме, нали?[/quote]
Да и ви видяхме кои го избрахте-100 % от черните, 100 % от хомосексуалистите; 100 % от паразитите, на които той плаща, за да си седят в къщи и да не правят нищо, 77 % от латиносите. Те тия го избрахте. Сигурен съм, че си горд от избора си.
До коментар [#5] от "helleborn_2":
Които и да сме го избрали, Обама е следващия президент. А консервите ще гледате като препикано мушкато. :)
Прочети статията на Дейвид Брукс в NYT, може да осъзнаеш какви глупости дрънкаш. И не, Брукс не е поддръжник на Обама. Консерватор е и поддържаше Ромни.
http://www.nytimes.com/2012/11/09/opinion/brooks-t
Ай наздраве, така и така светът свършва след един месец.
http://media.comicvine.com/uploads/13/131744/26930
До коментар [#5] от "helleborn_2":
И понеже знам, че ще се изгубиш в текста, да ти цитирам няколко важни параграфа:
The Pew Research Center does excellent research on Asian-American and Hispanic values. Two findings jump out. First, people in these groups have an awesome commitment to work. By most measures, members of these groups value industriousness more than whites.
Second, they are also tremendously appreciative of government. In survey after survey, they embrace the idea that some government programs can incite hard work, not undermine it; enhance opportunity, not crush it.
Moreover, when they look at the things that undermine the work ethic and threaten their chances to succeed, it’s often not government. It’s a modern economy in which you can work more productively, but your wages still don’t rise. It’s a bloated financial sector that just sent the world into turmoil. It’s a university system that is indispensable but unaffordable. It’s chaotic neighborhoods that can’t be cured by withdrawing government programs.
For these people, the Republican equation is irrelevant. When they hear Romney talk abstractly about Big Government vs. Small Government, they think: He doesn’t get me or people like me.
Ако имаш проблеми с английския, свиркай. Ще помагам :)
63% от американците, които не са завършили гимназия, са гласували за Обама.
Той много добре е разбрал, че единственият начин да спечелиш изборите е да раздаваш пари на ключови групи избиратели - автомобилната индустрия, да увеличиш администрацията (хора, които са зависими от държавната софра ) и да увеличиш броя на хората на държавна хранилка, разчитащи на всички видове помощи от държавата. Е, за това трябва да изхарчиш пари, които нямаш, но няма проблем- ще плащат следващите поколения...
Обама беше преизбран от обществените групи, които разчитат на преразпределението на благата за своето благополучие.
Да, те са в голямата си част черни, латиноси, с ниско образование и с ниски доходи и са хора, които в голямата си част не плащат данъци, но какво да се прави- Америка гради развития социализъм.
До консервата:
http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/6308
Поздрави, 19 век отдавна вече мина.
Сигурен съм, че не можеш и без това да ми обясниш защо някой трябва да избере Ромни, без да споменеш Обама. Смятай колко смислена позиция защитаваш.