Същевременно е ясно, че благодарение на драконовската диета гръцката икономика се е сринала отвъд най-лошите сценарии. А заедно с нея са потънали и последните надежди страната да се закрепи без ново облекчаване на дълга. Тази тема обаче е политически експлозивна, особено на фона на наближаващите парламентарни избори в Германия през есента на следващата година. Така макар за момента в еврозоната да няма настроения Гърция да бъде изгонена, липсва и желание да й се помогне да остане.

Гласуване, гняв и бойкот

"Сега гласуваме дали ще запазим присъствието си в еврозоната. Не бива да си играем с бъдещето си в Европа. ... Тези мерки ще сложат край на драхмофобията." Силните думи на премиера Андонис Самарас не успяха да мобилизират изцяло депутатите от трите управляващи партии и пакетът бе приет само със 153 гласа (при общо 300 места в парламента).

Възлизащият на над 500 страници законопроект не беше подкрепен не само от малкия коалиционен партньор Демократична левица, но и от шестима души от социалистите от ПАСОК и един от "Нова демокрация" на Самарас. Още на сутринта след среднощното заседание седмината отцепници бяха изключени от партийните редици, но това не успокои притесненията за разпадащото се мнозинство на правителството.

Ситуацията с ПАСОК е особено тревожна и има съвсем реален риск лидерът й Евангелос Венизелос да загуби поста си. Ако социалистите се разцепят и кабинетът на Самарас увисне без парламентарна подкрепа, спекулациите за излизане на Гърция от еврозоната може отново да станат актуални.

Агония без край

Всъщност разнобой има не само в гръцкото правителство, но и сред кредиторите му, които спорят дали е нужно ново отписване на дълг, за да има спасителният план на страната някакъв шанс за успех. А също и как да бъде покрита финансовата дупка, ако Атина получи удължаване на срока на програмата, защото две години повече означават и повече пари (допълнителни 30 млрд. евро според МВФ).

При цялата несигурност около бъдещето на Гърция в еврозоната и противоречивите политически сигнали математиката е проста и безмилостна. Както стана ясно от представения бюджет за догодина, очакванията са тогава гръцкият дълг да достигне 189% от БВП, а през 2014 г. да се качи до 192%. Това далеч надхвърля и най-мрачните сценарии на МВФ при сключването на последното споразумение през март за пик от 171% от БВП. И означава, че Гърция ще има нужда от истинско икономическо чудо, за да плати задълженията си. Тъй като такова не се очертава след пет години рецесия и шеста на хоризонта, единствената опция е ново облекчение на дълга и въпросът не е дали, а кога и как да се случи.

Точно това предлага МВФ, но идеята трудно се приема в европейските столици. Когато в началото на годината бе направен план за отписване на гръцки дълг за 100 млрд. евро, потърпевши бяха частни инвеститори. Този път загубите ще трябва да бъдат преглътнати от публичните кредитори. Няма как да е другояче, след като в момента над две трети от гръцките облигации се държат от т.нар. официални кредитори (страните от ЕС, ЕЦБ и МВФ).

Предвид състоянието на гръцката икономика тези вземания трудно ще бъдат събрани. И вината за това е в провалената "спасителна" програма, която с прекомерния си акцент върху бюджетните съкращения вместо върху структурните реформи задуши всякакви надежди за растеж. И както отбелязва в зам. главният редактор на английското издание на в. Kathimerini и автор на блога Inside Greece Ник Малкуцис, едва ли има и един-единствен гръцки депутат или европейски представител, който да вярва, че изгласуваният нов пакет мерки за икономии ще допринесе по някакъв начин за възстановяването на Гърция. "Като керван камили, криволичещи в пустинята с очакването, че водачът им ще ги закара до вода, няколко поредни правителства в Атина вкарваха в парламента съгласувани с Тройката законопроекти с обещанието, че те съдържат ключа към спасението. Всеки път те бяха одобрявани, всеки път разделяха депутатите и обществото, всеки път икономическите условия се влошаваха и нивото на толерантност на гърците падаше. Надеждите на кервана за откриване на оазис се превърнаха в прах", пише Малкуцис в редакционен коментар.

Дори европейските лидери да осъзнават неуспеха си в Гърция, ще им е доста трудно да го признаят пред избирателите си и да им представят сметката. Германският финансов министър Волфганг Шойбле вече заяви, че не е сигурно дали на срещата на Екофин на 12 ноември ще има решение за отпускане на така очаквания транш за Гърция. И ако това може да се обясни като психологически натиск гръцките депутати да не се отпускат, преди да са приели и бюджета, то съпротивата на Берлин към удължаване на спасителната програма до 2016 г. и към всяко споменаване на възможността правителствата в еврозоната да преглътнат загуби по държаните от тях гръцки облигации рискува да удължи гръцката агония. "Европейските лидери са хванати в капана на полуистини и тактики за отлагане. Начинът, по който се третира истината в европейската кризи, граничи с безотговорността. За да се изправи Гърция на крака, трябва да бъде отписан още дълг. Време е Шойбле и останалите лидери да го признаят", призова тези дни в. Sueddeutsche Zeitung. Но за момента изглежда, че по-скоро ще продължат с отлагането.