Един вот въздух
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един вот въздух

Гръцкият финансов министър Янис Стурнарас (вляво) и премиерът Андонис Самарас спечелиха една малка битка. Голямата предстои

Един вот въздух

Гърция отново избегна на косъм апокалипсиса. Но без ново облекчаване на дълга агонията ще продължава

Светломира Гюрова
5010 прочитания

Гръцкият финансов министър Янис Стурнарас (вляво) и премиерът Андонис Самарас спечелиха една малка битка. Голямата предстои

© reuters


Кратката и опростена версия на историята звучи така - в поредна драматична среднощна сесия парламентът в Атина одобри поредния пакет мерки за икономии. И това би трябвало да отвори пътя за отпускане на поредния транш финансиране от ЕС, МВФ и ЕЦБ, който за пореден път да спаси страната от фалит още в следващите дни (и по-точно до 15 ноември, както предупреждава премиерът Андонис Самарас).

Но в случая с Гърция нищо не е просто и краят на мъките е още далече. Да, правителството успя да прокара реформи, които ще спестят допълнителни 13.5 млрд. евро за две години (виж карето). И ако при следващото важно гласуване в неделя депутатите приемат и предложения бюджет за догодина, Гърция най-вероятно ще получи глътка въздух с дълго отлаганите и животоспасяващи 31.5 млрд. евро. А също така ще е в позиция да преговаря с тройката кредитори за облекчаване на условията по меморандума под формата на две допълнителни години за постигане на заложените бюджетни цели.

С това добрите новини свършват. Спечелената отсрочка дойде на фона на най-масовите и бурни протести в Атина от месеци насам и с цената на вътрешно разцепление в редиците на управляващата коалиция. Пропукването й още при първия по-сериозен тест не вещае светло бъдеще.

Същевременно е ясно, че благодарение на драконовската диета гръцката икономика се е сринала отвъд най-лошите сценарии. А заедно с нея са потънали и последните надежди страната да се закрепи без ново облекчаване на дълга. Тази тема обаче е политически експлозивна, особено на фона на наближаващите парламентарни избори в Германия през есента на следващата година. Така макар за момента в еврозоната да няма настроения Гърция да бъде изгонена, липсва и желание да й се помогне да остане.

Гласуване, гняв и бойкот

"Сега гласуваме дали ще запазим присъствието си в еврозоната. Не бива да си играем с бъдещето си в Европа. ... Тези мерки ще сложат край на драхмофобията." Силните думи на премиера Андонис Самарас не успяха да мобилизират изцяло депутатите от трите управляващи партии и пакетът бе приет само със 153 гласа (при общо 300 места в парламента).

Възлизащият на над 500 страници законопроект не беше подкрепен не само от малкия коалиционен партньор Демократична левица, но и от шестима души от социалистите от ПАСОК и един от "Нова демокрация" на Самарас. Още на сутринта след среднощното заседание седмината отцепници бяха изключени от партийните редици, но това не успокои притесненията за разпадащото се мнозинство на правителството.

Ситуацията с ПАСОК е особено тревожна и има съвсем реален риск лидерът й Евангелос Венизелос да загуби поста си. Ако социалистите се разцепят и кабинетът на Самарас увисне без парламентарна подкрепа, спекулациите за излизане на Гърция от еврозоната може отново да станат актуални.

Агония без край

Всъщност разнобой има не само в гръцкото правителство, но и сред кредиторите му, които спорят дали е нужно ново отписване на дълг, за да има спасителният план на страната някакъв шанс за успех. А също и как да бъде покрита финансовата дупка, ако Атина получи удължаване на срока на програмата, защото две години повече означават и повече пари (допълнителни 30 млрд. евро според МВФ).

При цялата несигурност около бъдещето на Гърция в еврозоната и противоречивите политически сигнали математиката е проста и безмилостна. Както стана ясно от представения бюджет за догодина, очакванията са тогава гръцкият дълг да достигне 189% от БВП, а през 2014 г. да се качи до 192%. Това далеч надхвърля и най-мрачните сценарии на МВФ при сключването на последното споразумение през март за пик от 171% от БВП. И означава, че Гърция ще има нужда от истинско икономическо чудо, за да плати задълженията си. Тъй като такова не се очертава след пет години рецесия и шеста на хоризонта, единствената опция е ново облекчение на дълга и въпросът не е дали, а кога и как да се случи.

Точно това предлага МВФ, но идеята трудно се приема в европейските столици. Когато в началото на годината бе направен план за отписване на гръцки дълг за 100 млрд. евро, потърпевши бяха частни инвеститори. Този път загубите ще трябва да бъдат преглътнати от публичните кредитори. Няма как да е другояче, след като в момента над две трети от гръцките облигации се държат от т.нар. официални кредитори (страните от ЕС, ЕЦБ и МВФ).

Предвид състоянието на гръцката икономика тези вземания трудно ще бъдат събрани. И вината за това е в провалената "спасителна" програма, която с прекомерния си акцент върху бюджетните съкращения вместо върху структурните реформи задуши всякакви надежди за растеж. И както отбелязва в зам. главният редактор на английското издание на в. Kathimerini и автор на блога Inside Greece Ник Малкуцис, едва ли има и един-единствен гръцки депутат или европейски представител, който да вярва, че изгласуваният нов пакет мерки за икономии ще допринесе по някакъв начин за възстановяването на Гърция. "Като керван камили, криволичещи в пустинята с очакването, че водачът им ще ги закара до вода, няколко поредни правителства в Атина вкарваха в парламента съгласувани с Тройката законопроекти с обещанието, че те съдържат ключа към спасението. Всеки път те бяха одобрявани, всеки път разделяха депутатите и обществото, всеки път икономическите условия се влошаваха и нивото на толерантност на гърците падаше. Надеждите на кервана за откриване на оазис се превърнаха в прах", пише Малкуцис в редакционен коментар.

Дори европейските лидери да осъзнават неуспеха си в Гърция, ще им е доста трудно да го признаят пред избирателите си и да им представят сметката. Германският финансов министър Волфганг Шойбле вече заяви, че не е сигурно дали на срещата на Екофин на 12 ноември ще има решение за отпускане на така очаквания транш за Гърция. И ако това може да се обясни като психологически натиск гръцките депутати да не се отпускат, преди да са приели и бюджета, то съпротивата на Берлин към удължаване на спасителната програма до 2016 г. и към всяко споменаване на възможността правителствата в еврозоната да преглътнат загуби по държаните от тях гръцки облигации рискува да удължи гръцката агония. "Европейските лидери са хванати в капана на полуистини и тактики за отлагане. Начинът, по който се третира истината в европейската кризи, граничи с безотговорността. За да се изправи Гърция на крака, трябва да бъде отписан още дълг. Време е Шойбле и останалите лидери да го признаят", призова тези дни в. Sueddeutsche Zeitung. Но за момента изглежда, че по-скоро ще продължат с отлагането.

Икономии и още икономии

Основните мерки в законопроекта, гласуван от парламента:

- вдигане на пенсионната възраст от 65 на 67 години; премахване на две от 14-те пенсии, давани годишно, и намаляване с между 5% и 15% на пенсиите, надхвърлящи 1000 евро месечно

- орязване на заплатите в публичния сектор, най-вече за полицаите, военните, пожарникарите, професорите, магистратите, лекарите; намаляване на минималната заплата

- понижаване с 35% на обезщетенията при загуба на работата; съкращаване на срока за предизвестие за уволнение от 6 на 4 месеца

- отваряне на досега затворени за конкуренция сектори като таксиметрови услуги, транспорт и др.

- вдигане на акцизите на бензина и цигарите и нови мерки за ограничаване на неплащането на данъци

Кратката и опростена версия на историята звучи така - в поредна драматична среднощна сесия парламентът в Атина одобри поредния пакет мерки за икономии. И това би трябвало да отвори пътя за отпускане на поредния транш финансиране от ЕС, МВФ и ЕЦБ, който за пореден път да спаси страната от фалит още в следващите дни (и по-точно до 15 ноември, както предупреждава премиерът Андонис Самарас).

Но в случая с Гърция нищо не е просто и краят на мъките е още далече. Да, правителството успя да прокара реформи, които ще спестят допълнителни 13.5 млрд. евро за две години (виж карето). И ако при следващото важно гласуване в неделя депутатите приемат и предложения бюджет за догодина, Гърция най-вероятно ще получи глътка въздух с дълго отлаганите и животоспасяващи 31.5 млрд. евро. А също така ще е в позиция да преговаря с тройката кредитори за облекчаване на условията по меморандума под формата на две допълнителни години за постигане на заложените бюджетни цели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    звучи почти апокалиптично

  • 2
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Преди две години Гърция обяви 230 млрд. евро дълг и Европа се скова от ужас. Сега вместо да намалява, дългът стана 360 млрд. евро от непрекъснатото наливане на пари. И край няма да има.

  • 3
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Ясно е че Гърция не може да бъде спасена независимо колко още дълг ще бъде отписан. Просто необходимата индустриална база която би могла да генерира растеж и поеме освободените публични служители липсва. Не е ясно защо Европейските правителства се бавят да признаят този факт. Като че ли е те вече не знаят какво да правят с малакитата и как да излязат от ситуацията сухи.

  • 4
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    икономии, опростяване на дългове, реформи и пр. и дълга вместо да намалява, той расте все повече. Гърците да бяха обявили фалит още в началото щеше да е най-добре за тях, ама пусто му кой да ги остави да фалират като на карта е заложено цялото евро, а от там и целия ЕС. . .

  • 5
    bestbuy avatar :-P
    За да останат ХОРА в България.

    Никакви промени , дългът расте, гърците мърморят....

    Чист комунизъм... 23 години стигат!

  • 6
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    [quote#3:"tsyrvulan"]Просто необходимата индустриална база която би могла да генерира растеж и поеме освободените публични служители липсва.[/quote]

    Не е вярно, църволане. Има ги и още как. Там е работата, че никой от гръцките бюрократи не иска да загуби държавната работа за 2000+ евро и да работи за 800-1000 евро при частниците. Ако гръцките политици имаха смелостта да се освободят от стотиците хиляди (а може би и милиони) на държавна хранилка, Гърция отдавна щеше вместо дефицити да генерира излишъци и щеше да си изплати дългове... византийска му работа.

  • 7
    shristov avatar :-|
    shristov

    До коментар [#6] от "vasil_jordanov":

    В статията си е казано: няма структурни реформи.

    С други думи, вместо да намалим броя на гърлата на държавната софра като с това подтикнем освободените да потърсят нова, производителна работа в частната икономика, спомагайки по този начин за увеличаване на бюджета, ние просто държим всички гладни, надявайки се да останат пари за погасяване на дълговете. "Забравяйки" при това, че спестените разходи водят и до по-ниски приходи за частната икономика, т.е. бюджетът става още по-малък, което ни кара следващата година да намалим още повече парите за чиновниците, водещо до още по-слаба икономика и по-нисък бюджет следващата година и т.н. и т.н.

    И за какво е всичко това? За да не измислим нова, по-добре работеща система за управление на държавните дела и за да не съкратим известен брой хора? Които дори не пращаме на заколение, а просто - в частния сектор...

    А може би просто нямаме капацитет да правим нещата ефективно? Или нямаме топки? Защото не ми се вярва да не разбираме толкова прости неща... а и на големите приказки за пословичния гръцки мързел и наглост просто не ми се вярва.

    Та, въпросът е - защо? И докога така... без промени няма да се мине, очевидно е, щом нещата все още вървят надолу.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.