От всички сюжетни линии, свързани с аферата "Петреъс", следните три със сигурност са най-далеч от истината.
Първо, представата, че директорът на Централното разузнавателно управление е жертва на пуританските нрави в Америка.
Второ, представата, че каквито и да са деликатните правни аспекти, разследване, включващо любовница, получавала имейли от директора на ЦРУ, не става де факто разследване срещу директора.
Трето, представата, че един директор на ЦРУ може да има лична електронна поща, която да засяга само него и да няма нищо общо с работата му, пише в. Wall Street Journal.
Всяка извънбрачна връзки е човешка трагедия. Това е вярно, дори когато в нея са замесени работник в завод и кръшкаща секретарка, а не двама видни, високо издигнали се възпитаници на военната академия "Уест пойнт". Разликата е, че във втория случай болката и обидата, която изпитват невинните брачни партньори и деца, са още по-чудовищни, защото личното им унижение е изложено на показ на първите страници на вестниците и по телевизиите.
По същество обаче обществените измерения на скандала, свалил Дейвид Петреъс, имат само периферна връзка със секса. Една връзка, която е била наистина лична, може да бъде потулена бързо и без много шум. Сега, когато за тази връзка говорят медиите по целия свят, като се започне от обявяването на оставката на самия Петреъс, е въпрос на чест да се дадат отговори на неудобни въпроси, засягащи общественото доверие.
Тези въпроси започват с основното:
Кога е започнала тази връзка?
Първоначалните съобщения предполагат, че тя е започнала в Афганистан, където биографката Пола Бродуел е прекарала доста време с генерала. Сега неговите приятели казват на репортерите, че връзката започнала, след като той е постъпил в ЦРУ през септември 2011 г.
Да се надяваме, че това е вярно. Трябва да се надяваме, че е така, защото ако връзката му е започнала, докато той е бил още в сухопътните въоръжени сили, това е престъпление съгласно кодекса за поведение на военните. Трябва да се надяваме, че е така и защото, ако връзката е започнала, преди той да поеме ръководството на ЦРУ, може да бъде поставена под въпрос истинността на неговите твърдения при подготовката му за избор от Сената.
Попитайте бившия член на правителството на Клинтън Хенри Сиснерос или номинирания от Буш за министър на вътрешната сигурност Бърнард Керик какви са последиците от представяне на невярна информация при проверките преди утвърждаването им на постовете. Може да са пагубни. На обществено ниво колкото по-искрен е генералът за връзката си, толкова по-голямо доверие ще внушава, когато говори за Бенгази.
Електронната поща
Същото важи за имейлите. При това положение изглежда странно, че човек на неговия пост би пращал толкова "лични" имейли, колкото се съобщава, като се има предвид, че всяка чуждестранна разузнавателна служба на планетата би искала да научи съдържанието на тези имейли. Освен това Бродуел очевидно е имала класифицирани документи в своя компютър.
ФБР казва, че е доволно, че тези документи не били дошли от Петреъс. Но те все пак са дошли от някого и би било добре да се разбере от кого. Би трябвало да знаем повече за това доколко достъпна е тази информация, особено ако е пътувала по света по електронната поща. Като оставим настрана въпросите за сексуалната близост, би трябвало да знаем също така дали привилегированият достъп, който е дал Петреъс на своята биографка, й е позволил да получи (или е насърчил хора от обкръжението му да й дадат) информация, с която тя не би трябвало да разполага.
Преди всичко връзката на Петреъс повдига въпроси за това какво е казвал генералът пред Конгреса и обществеността за бъркотията в Бенгази, при която бяха убити четирима американци. Знаем, че Петреъс може да бъде прям, когато поиска. Видяхме това при недвусмисленото заявление на ЦРУ, отричащо някой в управлението да е нареждал на когото и да било да не се притичва на помощ на нападнатите в Бенгази.
За съжаление, не е толкова ясно участието на ЦРУ в представеното от Белия дом описание на събитията: че нападението срещу консулството е било дело на развилняла се тълпа, разгневена от видеоклип, охулващ пророка Мохамед. Съобщения в медиите след нападението предполагат, че Петреъс е подкрепил версията на Белия дом, когато е запознал Конгреса със ситуацията.
Отношението към секса
Накрая идва "нереалистичното" отношение на Америка към секса. Дейвид Гъргън се оплака от този възглед в предаването "На среща с нацията" в неделя. "Мисля, че трябва да разбираме, че, както се казва, и най-добрите хора са все пак хора - хора в най-добрия си вид", заяви той.
Зависи какво се има предвид под "реалистично" отношение към секса и човешката природа. Гражданите, които приемат пост във властта, който им дава достъп до деликатна информация, включително аз, когато кандидатствах за работа в Белия дом през 2005 г., биват разпитвани доста упорито за брака и изневярата.
Въпросите са свързани не толкова с моралната преценка, колкото с практическото признание, че сексуалната близост е повече от физически акт - тя води до емоционално обвързване, което може да тласне дори най-благоразумните от нас към безразсъдни и безотговорни постъпки.
Всичко това е свързано с въпроса на седмицата: въз основа на всичко, което знаем сега за нападението срещу консулството в Бенгази, трябва да установим дали личните неприятности на Петреъс са оказали влияние върху казаното от него пред Конгреса. Накратко, Америка има нужда да знае какво е било и какво е искреното мнение на Петреъс за Либия.
От всички сюжетни линии, свързани с аферата "Петреъс", следните три със сигурност са най-далеч от истината.
Първо, представата, че директорът на Централното разузнавателно управление е жертва на пуританските нрави в Америка.
14 коментара
Скандал като скандал. Само ,че с последствия. Генерал си подава оставката. Разследват го за лъжа. Търсят опасности за националната сигурност, търсят се отговорните. Това кой с кого е спал е най-маловажното нещо ( освен за жената на генерала, за която е най-важното).
При нас...откъслечни фрази "Ало Ваньо", "Цецо ...6 апартамента", " Първанов стреля по архар...не е бил доносник на ДС". Камък в блатото. Скандали без последствия. Как ми се иска да има поне един скандал с последствия. Пък били те и символични.
Най вероятно няма да доживеем у нас скандал(а да не говорим , че сексскандал въобще не може да се разрази), който да има последици. Географските ширини и особено дължини са такива че, подобно нещо няма как да се случи.
Комунизмът подкопава морала,а посткомунизмът направо го прави за смях.Справка:църквата,дори църквата.
А Марковска у нас още не си е подала оставката и държи и двата поста - насочила се е към единия и за всеки случай държи и другия. Петреъс да дойде да обмени опит.
какъвто и пост да заемаш все пак си оставаме човеци.
и нищо човешко не ни е чуждо.остава само резила.
това е....
Тук имаше няколко опита да се провокират секс скандали - най-често по оста "министър-сътрудничка"
По статията - за пореден път лъсва лицемерието на т.н. англосаксонско общество. Вярно е,. че секс аферите на шефове на силови структури са опасни за националната сигурност. Но още по-вярно е, че ефективните силови структури решават тези въпроси инкогнито, с минимален шум, и замесените най-често се оттеглят по "лични причини".
Ако от целия скандал става ясно нещо, то е че за някои постове в американската администрация не се предвижда такова нещо като "лично пространство". Пълен абсурд. Като индулгенция ген. Петреас спокойно може да ползва актуална снимка на жена си
(без да коментираме, доколко бракът е спомогнал за кариерното му израстване).
:-)
според мен е странно, когато бивши министри (говоря за Паси и настоящата му жена Гергана) се женят. Излиза, че са се събрали докато са били женени и двамата! и Паси е бил шеф на Гергана. Той беше външен министър, а тя министър по европейските въпроси, което беше към Външно министерство по това време....
Какво се оказва, че двама министри (шеф и подчинен) за сметка на данъците ни са си правили кефа 2 години, като са изневерявали на половинките си, от които имат деца!?! Най-веселото в цялата схема е, че по всички телевизии им направиха ПР акции, колко били готини и как се събрали и тн, а никой не ги попита как са търчали между хотелските стаи по време на официални делегации и командировки...
Ето затова няма да имаме подобни скандали в България...
Изпитвам ужасно съмнение, че на този генерал му се налага да подаде оставка единствено заради това, че е пощипвал аналистката си по ду*ето...
Едва ли някога ще разберем истината, но най-вероятно, събитията в Бенгази не са били такива, каквито Белия дом се опитва да внуши на обществото и да предположим, генерала има свое, различно от това, мнение...
В същност, за какво точно спорите? За това ли, че и в САЩ и у нас се практикува една и съща практика! И тя е, да се прикрива грандиозен скандал, с по-приемлив такъв за обществото, най-често имотен или сексуален.
Грандиозния скандал в случая е, зависимостта на ЦРУ от правителството, което е заплаха за американската демокрация и глобална сигурност.