L'Affaire Petraeus

Извън пикантните детайли скандалът с директора на ЦРУ повдига важни въпроси за кибер сигурността

Те споделят пароли и измислени имена, уреждат тайни срещи и прилагат трикове, известни като предпочитаните от "Ал Каида". Трупали опит повече от десетилетие в контраразузнавателни операции, двамата смятат, че са неуловими. Докато изведнъж системата на кибернаблюдение, която Дейвид Петреъс като директор на ЦРУ принципно също управлява и двамата с Пола Бродуел вярват, че са надхитрили, не се обърна срещу тях. И в рамките на няколко дни не само смаза кариерите и репутацията им, но заплашва да разруши и тези на периферните играчи, най-известният от които (засега) е главнокомандващият коалиционните сили в Афганистан ген. Джон Алън.

Въпросът как хората по върховете на американското разузнаване се оплетоха в мрежата на националната сигурност е може би най-интересният и важният в това, което медиите в САЩ вече наричат L'Affaire Petraeus. Шеговитото заиграване с френския език е заради изобилните пикантни детайли, благодарение на които привидно пуританският Вашингтон изведнъж съперничи на перфидния Париж. Но може би и подсказва, че аферата с директора на ЦРУ надхвърля личните грешки на въвлечените и се превръща в знаково събитие. Както например аферата "Драйфус" стана символ на систематичния антисемитизъм или тази с педофила убиец Марк Дютру на опасността от безучастието и пасивното зло. Сега L'Affaire Petraeus поставя директно въпроса за личното пространство, националната сигурност и границите между тях.

Фатални брюнетки с имейли

 

Името, което Пола Бродуел избира за биографията на ген. Дейвид Петреъс, сякаш казва всичко - All In: The Education of General David Petraeus. Макар че буквалното значение на All In (на български "всичко вътре") предизвика буря от шеги във и извън Америка, по-точният превод би бил "Да заложиш всичко" - като дръзкия ход в покера, когато играеш ва банк. Американското общество, поне привидно, все още държи на запазването на морала по високите етажи на властта, а медиите са готови да разкъсат всеки прегрешил. Подобно на опиянен от успехите си картоиграч, Петреъс, добил широка популярност като архитект на омиротворяването на Ирак през 2006-2007, ръководител на международната операция по стабилизиране на Афганистан и от септември 2011 г. директор на ЦРУ, рискува всичко заради една афера. И загуби грандиозно. 

Атрактивната 40-годишна брюнетка и генералът се сближават, докато тя го интервюира за биографията в Афганистан през 2010-2011 г. (връзката им според близки на Петреъс обаче започва едва във Вашингтон и приключва преди четири месеца). Достъпът на Бродуел е улеснен и от факта, че тя близо десетилетие е служила като разузнавач в армията на САЩ, подкрепяла е мисии на специалните части и вече като подполковник от запаса все още има и разрешително за работа с класифицирана информация.

За да запазят отношенията си в тайна, двамата любовници избират метод, познат от разследванията на терористичната организация "Ал Каида". Те не си изпращат съобщения по традиционните пътища, а запазват посланията в папката "Чернови" в имейл, чиято парола споделят. Колкото и ефикасен да изглежда трикът за избягване на мониторинга на онлайн трафика (на който Петреъс като шеф на ЦРУ е постоянно подложен), той е добре познат. Още преди години например се използваше широко и в България за размяна на пиратски MP3-ки.

Затова експерти, с които "Капитал" разговаря, като професор Джен Голдбек от Центъра за киберсигурност на Университета на Мериленд, се учудват на пренебрежението към слабостите в онлайн комуникацията от двама души, често работили със секретна информация. "Имейлите все пак би трябвало да са технология, с която да сме се научили да боравим по-добре, защото я употребяваме вече дълго. Хората обаче явно забравят, че има разлика между имейлите и писмата. Първите се архивират и могат да бъдат разпространени много бързо. На теория всички знаем това, но когато хората са влюбени или са слуги на чувствата си, те искат да комуникират. Тогава използват всеки канал и не се спират за миг, за да помислят за последствията", обяснява проф. Голдбек.

Всъщност всичко щеше да остане в тайна, ако, водена от ревност, Пола Бродуел не решава през пролетта да изпрати серия от гневни анонимни имейли до другата привлекателна брюнетка в скандала. 37-годишната Джил Кели е популярна светска личност в град Тампа, щата Флорида, където се намират военното командване на САЩ за централния регион, обхващащо Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия (Петреъс го ръководеше през 2008 - 2010 г.). Кели се оплаква от имейлите на агента на Федералното бюро за разследване Фредерик Хъмфрис, който като мнозина други е омаян от чара й.

Така настъпва и моментът, който повдига ред остри въпроси - как така на базата на имейли, които според виделите ги независимо от язвителния тон дори не са смятани за заплашителни, ФБР започва разследване. И точно то в рамките на дни разкрива не само автора им Пола Бродуел, но и нейната връзка с един от най-силните хора в света.

Лични драми, глобални проблеми

 

Колкото повече детайли изплуват в аферата, толкова по-неудобни стават за обществеността истините за достъпа до личните данни в САЩ. След разкритието на автора на гневните имейли агентите на ФБР започват да четат останалата онлайн комуникация на Пола Бродуел. Самият факт, че това е възможно без съдебна заповед, се дължи на безнадеждно остарелия Закон за защита на личните данни в електронната комуникация (ECPA) от 1986 г. Писан, когато възможностите за архивиране са били много ограничени, той предвижда по-стари от шест месеца съобщения да се смятат за "изоставени" и достъпът до тях не изисква заповед за обиск. Затова колко малко обществен дебат е имало за личните данни говори и фактът, че в хода на скандала тази точка от закона истински изненада мнозинството американци.

След разкриването на самоличността на Петреъс разследването за възможно киберпрестъпление се превръща в такова за националната сигурност. То нараства лавинообразно и не изглежда, че ще има край. Нищо че след първия оглед през октомври агентите на ФБР решават, че няма опасно изтичане на класифицирана информация и дори намерените в последствие секретни документи на компютъра на Бродуел са по-скоро с историческо значение. (Засега разследването срещу нея е само за неправилно съхранение на класифицирана информация.)

Усещането за система, излязла извън контрол, се засилва още повече, когато недоволният от хода на разследването агент Хъмфрис се опитва да му повлияе политически, като се обръща към републикански конгресмени (тази публичност според близки на Петреъс всъщност го кара да си подаде оставката). Междувременно като в някой роман на абсурда самият агент е падал в жертва на онлайн небрежността заради своя снимка без риза, пратена на Джил Кели. След като скандалът гръмна публично, Кели също се оказа в мрежата на киберследенето, когато ФБР откри на компютъра й имейли, дело на наследика на Петреъс в Афганистан – генерал Джон Алън. Въпреки че Алън отрича съмненията за афера с дамата, засега номинацията му за главнокомандващ НАТО е замразена.         

В този порой от разбити кариери и репутации откриването на обществения дебат за размитите граници на онлайн наблюдението след 11 септември 2011 г. е единствената положителна новина. Досега рядко някой обръщаше внимание на апокалиптичните прогнози на активистите за защита на личните данни за тотално наблюдение в стил "1984". Както обаче обобщи Марк Ротенбърг от Electronic Privacy Information Center пред в. NYTimes, чувството сега е, че "щом шефът на ЦРУ бе хванат, значи всички сме на мушката". И Конгресът, изглежда, се вслуша и в призива на изпълнителния директор на Американския съюз за гражданските свободи (ACLU) Антъни Д.Ромеро за разследване не на Петреъс, Алън и Бродуел, а на ФБР. През седмицата директорът на бюрото Робърт Мълър бе извикан да даде обяснения.

Така може би истинската причина, наложила оставката на Дейвид Петреъс, не е изневярата, нито разследването или пък публичния скандал. Тя е, че дори директорът на ЦРУ не разбра докрай и се оплете във всеобхватността и коварността на системата за кибернаблюдение.