Страх и празни джобове в Брюксел
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страх и празни джобове в Брюксел

"Приятелите на кохезията", сред които е и България, се усмихваха тази седмица в Брюксел. Другата настроението ще е по-минорно.

Страх и празни джобове в Брюксел

Един странен спор между Еврокомисията и страните от ЕС ще забави средства за България и вещае тежки преговори за бъдещия бюджет

Огнян Георгиев
5917 прочитания

"Приятелите на кохезията", сред които е и България, се усмихваха тази седмица в Брюксел. Другата настроението ще е по-минорно.

© reuters


Отивате да пазарувате в магазина. Плащате с кредитна карта и се подписвате на бележката. Месец по-късно обаче, когато банката ви съобщава, че ще задължи сметката ви, вие изведнъж отказвате да одобрите разхода и казвате, че точно сега нямате пари и бихте искали да спестявате.

Ситуацията в Брюксел в момента следва горе-долу същия абсурден сценарий, като в ролята на клиента са държавите-членки, а в ролята на банката - Европейската комисия. През седмицата пропадна вторият опит на комисията да убеди страните да изпълнят ангажимента си към общия бюджет за 2012 г. и да внесат допълнителни 9 млрд. евро, с които да бъдат покрити вече направени разходи от самите тях по европейски програми. Тъй като всяка страна изпълнява различни проекти и ги сертифицира по различно време, сумите, които имат да получават обратно, варират от почти 2 млрд. за Италия до 400 млн. евро за България. Сред другите програми, които страдат от забавянето на парите, са студентският обмен по "Еразъм" и почти 700 млн. евро извънредна помощ за Италия заради последиците от разрушителните земетресения през май.

Евродепутатът Ивайло Калфин, който е член на бюджетната комисия на Европейския парламент, има

Просто и ясно обяснение за абсурда

"Представете си, че Еврокомисията има да плати 100 евро тази година. Тъй като историческият опит сочи, че се подават по-малко проекти от общата сума, тя в началото на годината дава прогноза за 90 евро към страните членки, а реалните плащания към края са около 85 евро. Тази година обаче плащанията са 95 евро, следователно Комисията трябва да поиска още 5 евро от страните членки."

И тук идва интересната част: според Калфин държавите членки не залагат в бюджетите си пълната сума, която са задължени да отпуснат за тази година, а прогнозната сума от ЕК. Само че в края на година, пълна с бюджетни съкращения, малко финансови министри са склонни да отпуснат още пари на Брюксел дори ако са задължени да го направят.

По време на продължилия осем часа първи дебат по въпроса миналия петък холандският финансов министър Йерун Диселблум дори е попитал каква е ползата от бюджетна рамка, ако тя не се спазва стриктно. Зад тази леко лицемерна позиция са се наредили Великобритания, Швеция, Австрия, Германия и още няколко нетни платци. Това е довело до изтеглянето от разговорите на евродепутатите, водени от французина Ален Ламасур (чиято е метафората за кредитната карта). Този вторник, на втория дебат, групата от ЕП дори не се е появила в знак на протест, че страните не искат първо да затворят дупката за тази година и така не се е стигнало до дебат и за бюджета за 2013 г. "Това е технически, не политически проблем, който обаче стана такъв, защото се влачи вече три години. Или няма добра комуникация, или някой не е искрен", заяви Ламасур след провала на преговорите.

За България няма опасност

да не получи парите, които иска обратно, успокоява министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Страната трябва да доплати около 16 млн. евро, а е подала искане за 400.2 млн. евро към края на октомври и е побързала да прати още едно за около 100 млн. през ноември. Това са над половината от парите, които държавата иска да й бъдат възстановени тази година, тъй като ги е раздала по спечелени европроекти. Средствата, които сме поискали към октомври, ще бъдат възстановени бързо, до края на годината, обещава Дончев. За останалите обаче бюджетът ще почака до началото на следващата година.

София ще трябва да се въоръжи с търпение, докато Комисията има нови средства, за да се разплати с нас. На опашката са и онези, които са подали фактури за повече пари. Италия например има да взима 1.8 млрд., Испания - около 1.5 млрд, а Германия - 900 млн. Парите за земетресението и за "Еразъм" може да бъдат договорени отделно, заради силната негативна реакция, която предизвиква забавянето им. Десетки европейски знаменитости, сред които режисьорът Педро Алмодовар, философът Мишел Сер и певицата Аксел Ред пуснаха отворено писмо до лидерите на ЕС да се постараят да намерят 90-те млн. евро, необходими, за да не спре програмата за обмен, а лично италианският премиер Марио Монти нарече отлагането на помощта за пострадалите региони "напълно неприемлива и в разрез с принципа на солидарността". 

Но това вероятно ще е максималният компромис, който ще бъде постигнат. Докато улиците на европейските страни горяха тази седмица в протести срещу бюджетните съкращения, ЕК трудно ще накара страни като Великобритания или Холандия да отпуснат милиардите евро, които дължат, в замяна на много по-малки суми, които имат да получават.

Техническо решение засега ще бъде намерено. Миналата година Еврокомисията е прехвърлила около 5 млрд. задължения към тазгодишния бюджет и ще прехвърли деветте милиарда към бюджета за 2013 г. Това обаче, предупреждава Калфин, означава, че до същата ситуация ще се стигне и догодина - при това доста по-бързо. Източници, запознати с проблема в Комисията, признаха, че той ще се задълбочава, защото става дума за "живи пари, които страните трябва да използват за реинвестиране". Тъй като 2013 г. е последната в настоящия програмен период, спорът ще бъде още по-тежък и вероятно ще съвпадне с края на преговорите по следващия бюджетен период. Това е

Рецепта за бедствие

Преди преговорите за забавените плащания, кипърският министър по европейските въпроси Андреас Мавроянис (чиято страна председателства ЕС в момента) заяви, че те ще са показателни за дебата за следващия седемгодишен евробюджет. "Ако успеем, ще поставим добра основа. Ако не - ще отровим атмосферата", прогнозира откровено Мавроянис. Ако приемем, че атмосферата официално е отровена, остава да се види колко точно. На 22 и 23 ноември лидерите на ЕС ще се срещнат за преговорите по финансовата рамка за 2014-2020 г. И очакванията са, че това ще е един от най-тежките форуми в близката история на ЕС.

България се надява да получи увеличение на парите, тъй като това е първият път, когато страната ще е на масата при бюджетните разговори. Тази надежда сега изглежда все по-крехка, признават неофициално хора, запознати с дебатите. Ако първоначалната цел на София беше 17 млрд. лева без националното съфинансиране и директните плащания за фермерите, новият преговорен пакет, предложен тази седмица от Кипър, свежда очакваната сума доста близо до настоящата - 13 млрд. Както показа последният провал, страните, които плащат основната част от бюджета, имат все по-малко желание да финансират закъсалите страни от периферията, а покрай тях страда и кохезионната политика. Само един пример за главоблъсканиците - Гърция от следващия седемгодишен период трябва да стане нетен донор на бюджета, след като пет поредни беше бенефициент. Това очевидно няма да се случи. 

Всъщност Гърция и България са заедно в т.нар. група на "Приятелите на кохезията", състояща се предимно от закъсали държави и нови страни членки. На последната й среща през седмицата премиерът Бойко Борисов разпалено е говорил за нуждата от нови жп линии, които да свързват "Африка и Азия с Европа". Но подобни речи трудно ще отпуснат джобовете на онези, които трябва да платят за тези линии - планираният за това фонд Connecting Europe е сред основните места, откъдето ще се съкращават пари. И седмица преди ключовия сблъсък на малки и големи, богати и бедни, закъсали и дисциплинирани, тъжният въпрос е: ако те не могат да се съгласят да платят 9 млрд. евро, които дължат, как ще се разберат за 1 трлн. евро, които тепърва да разпределят? 

Отивате да пазарувате в магазина. Плащате с кредитна карта и се подписвате на бележката. Месец по-късно обаче, когато банката ви съобщава, че ще задължи сметката ви, вие изведнъж отказвате да одобрите разхода и казвате, че точно сега нямате пари и бихте искали да спестявате.

Ситуацията в Брюксел в момента следва горе-долу същия абсурден сценарий, като в ролята на клиента са държавите-членки, а в ролята на банката - Европейската комисия. През седмицата пропадна вторият опит на комисията да убеди страните да изпълнят ангажимента си към общия бюджет за 2012 г. и да внесат допълнителни 9 млрд. евро, с които да бъдат покрити вече направени разходи от самите тях по европейски програми. Тъй като всяка страна изпълнява различни проекти и ги сертифицира по различно време, сумите, които имат да получават обратно, варират от почти 2 млрд. за Италия до 400 млн. евро за България. Сред другите програми, които страдат от забавянето на парите, са студентският обмен по "Еразъм" и почти 700 млн. евро извънредна помощ за Италия заради последиците от разрушителните земетресения през май.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ruark avatar :-|
    ruark

    така защо се надигат нетните платци:
    1. гръцкият проблем. направи се на гърция рамкова помощ от 130 млрд. пакет. всеки 3 месеца гърция дърпа по 30 млрд. ... оказва се че и той ще свърши и после втори пакет и най накрая може би фалит.
    2 за спасяването на банките в испания и др. се изискват средства...
    3. австрия е нетен плащач и като такъв когато плаща стрикно към брюксел и точно 2, 5 или 2,8 млрд. на година има една клауса от отстъпка коята и се полага от 200 или 300 милиона. брюксел казва забравете пари няма. после на всички нето плащачи искат да им се отрежат аграрните субсидии. обаче има региони в австрия германия където за да се задържи автентичното село и селско стопанство с био продукти се изискват средства за да може качеството на продукта да се запази и дребният селянин да оцелее на базата на концерните които печелят от оборот и повече и по евтина продукция.
    заначи накратко австрия плаща тези пари според правилата, за да получи обратно една част от тях под формата на аграрни субсидии и друга голяма част отива в источния блок. и от там австрииски немски и френски концерни получават поръчки от високотехнологичният сектор, фирми внасящи различни стоки и частни лица купуващи коли, стоки за бита и др. тоест те получават пазари което и за двете страни нето плащачки и получатели е ок.
    но сега средства трябва да отиват за спасяване на банки и държави които имат задължения по целия свят и икономиките им се свиват. пример испания, гърция, португалия, ирландия, италия....
    така че държавите нетоплащачки си плащат по нататък, но договорените субсидии и отстъпки трябва да се спазват.
    и са прави.
    и една такава държава като германия, австрия, холандия, франция ще плаща, плаща и като види както е случая с гърция че няма управия и субсидиите се режат и техните икономики закъсват, ще спрат да плащат и ще пренасочат част от средствата към техните икономики. защото мил си ми мил си ми ама аз съм си по мил......... и са прави

  • 2
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    Според една теория, ЕС е създаден за да прикрива силата на Германия и слабостта на Франция. Европейските институции са разсипници на пари, нормално е във времена на криза, всички да посвият разходите, особено тези, които не произвеждат добавена стойност.

    ЕК обаче поиска увеличение на бюджета!!! Бюрократите просто трябва да си припомнят, че са марионетки на Берлин, Париж и Лондон, ще трябва да се задоволят с това, което им се дава. Нещо повече, неефективната обща аграрна политика ще трябва да се посвие.

  • 3
    rumen525252 avatar :-P
    rumen5252

    Този смешен ЕС няма ли да се разпадне? Превърна се в селски цирк.

  • 4
    ruark avatar :-|
    ruark

    [quote#3:"rumen5252"]Този смешен ЕС няма ли да се разпадне? Превърна се в селски цирк[/quote]

    Превърна се заради такива държави като НРБ то, гърци и други периферии. преди си беше спокойно и мирно.

  • 5
    ruark avatar :-|
    ruark

    на този господин ван ромпой. сега върви от среща на среща и се изживява ката някакъв президент.. европа не трябва да е америка. откъде накъде....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK