Доктрината "Азия"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Доктрината "Азия"

В Мианма Обама се срещна с дългогодишния борец за демокрация и Нобелов лауреат Аун Сан Су Чи

Доктрината "Азия"

Или защо въпреки завоя към Далечния изток Обама не може да обърне гръб на Близкия

Марин Душев
7247 прочитания

В Мианма Обама се срещна с дългогодишния борец за демокрация и Нобелов лауреат Аун Сан Су Чи

© Reuters


Символиката беше огромна. Броени дни след като бе преизбран, и само часове след излъчването на новите лидери в Пекин американският президентът Барак Обама се отправи на посещение в Югоизточна Азия. Тайланд, Мианма и Камбоджа – все държави, които не присъстват особено активно на световната сцена, но спокойно могат да бъдат описани като заден двор на Китай. Обама избра именно тях за първата си международна обиколка след спечелването на втори мандат.

Посланието бе ясно – след десетилетие на войни в Ирак и Афаганистан, САЩ се обръщат към Далечния изток. Внимателно планираната дипломатическа инициатива, която трябваше да е знак за ангажираността на Вашингтон в Азиатско-тихоокеанския регион, обаче бе засенчена от отново разгорещилия се конфликт между Израел и Палестина. И държавният секретар Хилари Клинтън бе принудена по спешност да напусне американската делегация и да се заеме с умиротворяването на Газа.

Това бе нагледен пример, че дори и да иска, Вашингтон не може толкова лесно и бързо да обърне гръб на Близкия изток. Въпреки отдавна прокламирания от Обама завой към Азия и желанието му да бъде "тихоокеанският президент", фокусиран в региона, където се водят битките на бъдещето, конфликтите от миналото ще продължават да го занимават.

За демокрацията и за интересите

Само преди пет години Холивуд "изпрати" в Мианма (или Бирма, както е по-известна на Запад) универсалния боец Рамбо, за да въздаде в четвъртата част на едноименния филм справедливост срещу самозабравилите се местни военни. Сега там отиде Обама и говори за свобода и демокрация.

Страната, удостоена за пръв път с визита на действащ американски президент, бе основният акцент на азиатската обиколка. От идването на власт на президента Тейн Сейн през миналата година Мианма започна преход към демокрация и пазарна икономика с впечатляващо темпо – партията на дългогодишния опозиционен лидер и носител на нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи влезе в парламента, хиляди политически затворници бяха освободени, гарантирана бе свобода на медиите, появиха се десетки нови вестници, приети бяха закони за регулиране на чуждестранните инвестиции и създаване на стабилна банкова система.

"Моментът за посещението на Обама бе добре подбран, защото реформите в страната все още съвсем не са необратими", казва пред "Капитал" Меда Шатурведи от Института за изследване на мира и конфликтите в Ню Делхи. "От една страна,  той показа, че следи развитието на ситуацията лично, от друга, отправи ясно послание, че който тръгне по пътя на демокрацията, ще получи подкрепа."

Всъщност защо военната хунта, управлявала с твърда ръка страната през последния половин век, изведнъж отстъпи назад и предаде властта на цивилно правителство, остава загадка – теориите се простират от астрологическо предсказание до страх да не станат жертва на нещо като Арабската пролет. "За Мианма, а и за военните в частност, бе опасно да не започне процес на демократизация, смята Шатурведи. Заради международните санкции срещу режима развитието на икономиката бе силно ограничено и страната бе принудена да разчита само на Китай. Когато всички яйца са в една кошница, това само по себе си представлява риск. Затова Бирма трябваше да диверсифицира външните си партньори и да се открие към света. Единственият път бе чрез отваряне на режима и демократизация. Така започналите реформи могат да се разчетат и като реакция към собственото усещане за несигурност."

Все още никой не знае докъде ще стигне импулсът за реформи в Мианма и дали всички послания на Обама ще й помогнат някога да се превърне в действаща демокрация. Но е ясно, че една богата на ресурси страна със стратегическо местоположение се отвори за света и предпочете да се сближи със САЩ пред това да остане придатък на Китай, което е успех за Вашингтон. И историческото посещение на американския президент е свързано не само с идеология, но и с търговия и с откъсването на Мианма от влиянието на Пекин.

"Външната политика на Обама може да се опише като прагматична. При него липсва онова типично за времената на Студената война радикално разделяне на света на черно и бяло, приятели и врагове, което се завърна по времето на Джордж У. Буш и в предизборната кампания на Мит Ромни", казва пред "Капитал" Антъни Дворкин от Европейския съвет за външна политика. Така след идването му на власт политиката на САЩ започна да се съобразява основно с интересите на страната и съществуващите реалности и стана значително по-гъвкава в сравнение с тази на предшественика му. А днес, когато пред Обама вече не стои въпросът за преизбиране, тази тенденция вероятно само ще се задълбочава.

Професор Джеймс Хсуинг, политолог от Нюйоркския университет, е сред тези, които виждат американската политика към Азия като по-скоро продължение на класическия геополитически реализъм. "Както всички други представители на правителство на САЩ, Обама пропагандира демокрация, човешки права и т.н. От друга страна, той се стреми да изолира Китай и създаде около него коалиция от американски съюзници. Той предлага хуманитарна и икономическа помощ, за да направи съседите на Пекин съюзници", обяснява политологът пред "Капитал".

Регионът на бъдещето

Значението на Азиатско-тихоокеанския регион трудно би могло да бъде преувеличено - в него са концентрирани 40% от населението на света, близо една четвърт от глобалния БВП (и то с тенденция за растеж), двата най-големи пазара. Освен това държавите в региона харчат все повече и повече за оръжие. "Каквото се случва тук, засяга и все повече ще засяга целия свят", обобщава Шатурведи. Така че едва ли някой се е изненадал, когато съветникът по националната сигурност на Обама Том Донилон заяви в навечерието на тихоокеанската му обиколка, че "успехът на Америка в XXI век е свързано с успеха на Азия." И то не само в икономически, но и в дипломатически и военен смисъл.

"Всъщност изявлението на Обама, че в бъдеще 60% от амерканския вонноморски флот ще бъде дислоциран в Тихия океан, станало известно като завой към Азия, само по себе си не е някаква завършена стратегия, а по-скоро артикулиране на един отдавна започнал процес. През последните 20 години военното присъствие на САЩ в региона бавно и постепенно се увеличава", казва за "Капитал" Йън Лесър от German Marshall Fund. "Реално погледнато, след края на Студената война, нито в Европа нито в Близкия изток съществуват екзистенциални заплахи за САЩ или за техните близки съюзници. В същото време важността на Азия както в икономически, така и в политически план нараства, а и има редица нерешени проблеми - като се започне от териториалните спорове в Южнокитайско море и се стигне до бъдещето на Северна Корея."

Американските самолетоносачи и американските инвеститори доста приличат на яйцето и кокошката - трудно е да се разбере кое е първо, но пък със сигурност са свързани. Това се отнася с пълна сила и за американската политика в Азия. "Макар на пръв поглед да изглежда, че в Югоизточна Азия има някаква вълна на страх от китайския възход и затова страните търсят сближаване със САЩ, това всъщност съвсем не описва цялата ситуация, смята Шатурведи. Докато Филипините и Виетнам действително са притеснени от нарастващата мощ на Китай, то Индия се интересува основно от сътрудничеството в областта на високите технологии, а Мианма - от чуждестранни инвестиции. Всичко е свързано с националните интереси на отделните страни, а тук икономическото сътрудничество заема много важно място." 

Проф. Джеймс Хусинг обяснява, че за да се разбере позицията на различните държави в момента, е нужно да се погледне например ситуацията в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). "Страните в нея не искат да бъдат принудени да избират между САЩ и Китай. Затова Обама трябва да действа много внимателно и да съдаде впечатлениетo, че не иска да изолира Китай и единствената му цел е да помогне за икономическото развитие на тези страни, т.е. да използва завоалиран ход. Това де факто е изграждане на коалиция дори ако не наречено така", казва професорът от Нюйоркския университет. Така ако САЩ са в някаква форма партьор в свободната търговия на държавите от АСЕАН, ще могат да разчита на помощта им. Особено в случай на спор като този за Южнокитайско море. Азиатските страни от своя страна също ще могат да разчитат на подкрепата на САЩ при спор с Китай. "Подобен е моделът, който администрацията на Обама се опитва да построи в последните години. Такова развитие естествено ще накара Китай да увеличи разходите си за отбрана, особено що се отнася до флота. Същевременно Пекин ще работи още по-близко в Русия и ще се опита да отдалечи Япония и Индия от САЩ. Тази стратегия е добър политически ход за САЩ, но не съм сигурен, че е напълно положителен за самия регион", отбелязва Хусинг.

Ами останалите?

"САЩ са глобална сила и имат интереси практически навсякъде. И когато се говори за обръщането на Изток, става дума за приоритети", казва Антъни Дворкин от ЕСВП. Което съвсем не означава загърбване на останалия свят, включително припламващия Близък изток и вглъбената в собствената си криза Европа (вижте допълнителния текст).

Все пак конфликтът в Газа показа, че Вашингтон променя методите си. "САЩ се забавиха доста и първоначално се обърнаха към страните от региона – Египет, Турция и Катар, но в крайна сметка трябваше да се намесят пряко. Хилъри Клинтън пристигна, а без нея примирието вероятно нямаше да бъде възможно", казва пред "Капитал" Одед Еран от Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив. "Всъщност в Газа видяхме същия модел на поведение като в Либия или Сирия. САЩ се стремят да не се ангажират пряко, разчитат на дипломацията, международния натиск и посредничеството на регионални сили. Но в крайна сметка са готови да се намесят, когато това е наложително."

Основната причина за отдръпването от Близкия изток за сметка на Далечния е умората и разочарованието от войните в Ирак и Афганистан. Но вероятно помага и скорошната прогноза на Международната агенция по енергията, че след две десетилетия САЩ ще бъдат почти напълно енергйино независими и самодостатъчни, като дори ще се превърнат в нетен износител на нефт и газ. Тогава 90% от близкоизточния петрол ще отива към Азия, като основният клиент ще е Китай. И както отбелязва вашингтонския кореспондент на Financial Times Джеф Дайър, завоят към Азия не откъсва Америка от Близкия изток, а просто я връща там по различен път.

По темата работи и Ваня Ефтимова, Ню Йорк

Как да порасне Старият континент

Ако европейците избираха американския президент, Обама щеше да спечели със смазващо мнозинство. С тази констатация започва последният доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), посветен на трансатлантическите отношения, озаглавен "Време да пораснем: Какво означава за Европа презибирането на Обама".

Парадоксално, но именно заради отворения светоглед и прагматизма на Обама, които заплениха европейците, Старият континент до голяма степен губи привилегированото си място, с което беше свикнал. И сега в очите на Вашингтон се оказва приравнен към други региони на света, като например Далечния изток. В доклада на ЕСВП поведението на американския президент спрямо Европа е описано така: "Сътрудничеството е по-скоро тактическо, отколкото стратегическо - Обама работи с европейците, когато те могат да са полезни, вместо да се опитва да изработи общ подход с тях."

"Мнозина в Европа имат усещането, че САЩ са ги изоставили", казва Йън Лесър от German Marshall Fund. "От американска гледна точка обаче нещата не изглеждат така. Европа остава най-големият им икономически партньор. И за разлика от Китай, който се възприема по-скоро като заплаха, тя се разглежда като партньор в глобален стратегически план. От перспективата на Вашингтон отношенията с Европа са стабилни и предвими", обяснява Лесър. Показателно е сътрудничеството между Европа и Вашингтон по въпроси като иранската ядрена програма или конфликта в Сирия.

А и вината не е само в САЩ. "От началото на кризата в еврозоната Старият континент има значително по-слабо влияние в международен план. На практика Европа до голяма степен се отказва от активна външна политика", казва Антъни Дворкин от ЕСВП. И отбелязва, че в крайна сметка кризата с еврото е изцяло вътрешна за ЕС. Макар тя да тревожи Вашингтон, няма как да бъде разрешена от Обама.

Всъщност до голяма степен усещането за изоставеност се корени не толкова в по-слабото дипломатическо внимание, колкото в намаляването на американското военно присъствие на Стария континент. Както отбелязва бившият германски външен министър Йошка Фишер, "Европа трябва да порасне и да развие способности да пази своите собствени интереси, защото приближава денят, когато другите няма да имат желание да го правят вместо нас".

Символиката беше огромна. Броени дни след като бе преизбран, и само часове след излъчването на новите лидери в Пекин американският президентът Барак Обама се отправи на посещение в Югоизточна Азия. Тайланд, Мианма и Камбоджа – все държави, които не присъстват особено активно на световната сцена, но спокойно могат да бъдат описани като заден двор на Китай. Обама избра именно тях за първата си международна обиколка след спечелването на втори мандат.

Посланието бе ясно – след десетилетие на войни в Ирак и Афаганистан, САЩ се обръщат към Далечния изток. Внимателно планираната дипломатическа инициатива, която трябваше да е знак за ангажираността на Вашингтон в Азиатско-тихоокеанския регион, обаче бе засенчена от отново разгорещилия се конфликт между Израел и Палестина. И държавният секретар Хилари Клинтън бе принудена по спешност да напусне американската делегация и да се заеме с умиротворяването на Газа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    ambrozia86 avatar :-P
    ambrozia86

    Името на държавата е Мианмар, а не Мианма! САЩ е империалистическа страна. Усеща заплахата от комунистеския Китай и се стреми към налагане на т.нар "демокрация" в развиващите се страни! Нужни са й нови ниско платени работници и пазари в лицето на Бирма, Камбоджа и Тайланд. След като "изсмука" благата от Латинска Америка, сега се преориентира на Изток.

  • 2
    rumen525252 avatar :-P
    rumen5252


    До коментар [#1] от "ambrozia86":

    Амброзията,
    Аз понеже живея в Латинска Америка, мога да ти кажа: средно хората тук живеят много по-добре от българите. Проспал си последните 20 - 30 години.

  • 3
    ambrozia86 avatar :-|
    ambrozia86

    До коментар [#2] от "rumen5252":

    Именно, че Латинска Америка отдавна вече не е бедния Юг, затова погледът се насочва към Азия. Ще продължава да се увеличава разликата между много богати и много бедни страни.

  • 4
    rurik avatar :-|
    THE CONCEPTUAL PENIS AS A SOCIAL CONSTRUCT

    Обама е пълен лаик в международните отношения - два изгубени мандата за световната суперсила.

  • 5
    rumen525252 avatar :-P
    rumen5252

    До коментар [#3] от "ambrozia86":

    Тъй като те чета, ти хал хабер си нямаш нито от Лат. Америка, нито от Азия, нито от УСА. Освен в България, в коя друга страна си живял повече от 6 месеца? Главната ти информация май е от "Работническо дело", изданието на БКП.

  • 6
    ambrozia86 avatar :-|
    ambrozia86

    До коментар [#5] от "rumen5252":
    Руменчо, живяла съм в САЩ, Холандия, Дания и сега в Германия. Ти ако четеш само това, което пише в медиите и го приемаш за чиста монета, то там ти е грешката. "Работническо дело" никога не съм чела. Поинтересувай се малко от история на международните отношения и тогава спори. Прочети "Края на Западната цивилизация" или "Сблъсъкът на цивилизациите и новият световен ред" на Хънтингтън. Приятен ден! :)

  • 7
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#6] от "ambrozia86":

    След като си чела толкова много, би трябвало да си прозряла, че интересите, които защитават политиците на високо ниво дори не са толкова национални, колкото корпоративни, нали така?

    Не ме разбирай криво, но е ясно, че всяка голяма страна има имперски интереси: Китай, Русия, САЩ... Дори по-малките се борят за влияние на местно равнище - Германия, Турция, страните износители на петрол (Бразилия, Колумбия, Иран, Саудитска Арабия).

  • 8
    pravdivija avatar :-|
    pravdivija

    До коментар [#5] от "rumen5252":всичко е относително.Но в Латинска Америка са по-простовати,безгрижни хората.И там богатите са малка прослойка,за бедните е много зле,има невероятна престъпност,много повече от България.Добре е че се вдигнаха цените на суровините на межд.пазари.

  • 9
    ambrozia86 avatar :-|
    ambrozia86

    До коментар [#7] от "КЛЮЧАРЪ":

    Напълно съм съгласна с мнението ти! Интересите на корпорациите диктуват националният интерес. Наблюдава се засилен корпоративен меркантилизъм в последните 20 години. САЩ е добър пример за това.

  • 10
    ivo21 avatar :-?
    Иво

    Правилно Обама и САЩ са се ориентирали към Източна Азия! ЕС трябва да направи същото...!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Краят на черния Златен век

Краят на черния Златен век

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK