Политиците от Сен Тропе
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политиците от Сен Тропе

Франсоа Фийон няма намерение да се примири с резултатите от изборите ...

Политиците от Сен Тропе

Френската десница се разцепи след Никола Саркози, а това обещава изпитания за Франция и за Европа

Марин Душев
4418 прочитания

Франсоа Фийон няма намерение да се примири с резултатите от изборите ...

© REUTERS


Силен лидер на управляваща партия, който губи неочаквано и съкрушително избори, след които обявява, че е "унижен" и "няма да чуете вече за мен". Двама наследници, които не могат да се разберат кой да ръководи партията, в резултат на което я разцепват. Легитимността на избора е оспорена, победители и загубили си разменят тежки обвинения пред която медия се намира наоколо, гледат се на кръв и се наричат едни други "мафия". Звучи като СДС в началото на миналото десетилетие (и още няколко пъти след това - вижте повече на стр. 14-15), но не е. Десницата във Франция днес прилича на тази в България след 2001 г., макар и предимно по форма, не по съдържание. На пръв поглед последиците за френската политика не изглеждат чак толкова фатални. Но уроците от България учат, че подобни събития може да имат по-дългосрочни ефекти от очакваното.

Дясно, бясно и опасно

След като Никола Саркози загуби президентските избори през май и се оттегли от председателския пост на своя Съюз за народно движение (СНД), партията, която доскоро бе на власт, трябваше да избере нов лидер. Този лидер трябваше да й даде глътка свеж въздух след две поредни поражения - на президентския и парламентарния вот. Вместо това вътрешните избори за наследник на Саркози се превърнаха в абсолютно фиаско.

Двамата основни кандидати бяха доскорошният премиер от времето на Саркози Франсоа Фийон и бившият финансов министър и настоящ генерален секретар на партията Жан-Франсоа Копе. Следвайки (неуспешната) кандидатпрезидентска стратегия на ментора си Саркози, Копе заложи на "Манифест за десница без комплекси" - име, под което се крие твърда реторика срещу имигрантите и най-вече срещу исляма. Фийон заложи на класическата голистка консервативна традиция на умереност. "Фийон и Копе имат много различни разбирания както за това накъде да се развива партията, така и какво всъщност означава да си политически лидер. Но това не са просто идеологически противоречия, те са отражение на личностните им качества, обяснява за "Капитал" Мартин Мишло от German Marshall Fund. Двамата са пълни противоположности - докато Фийон е умерен, сдържан и способен на компромиси, Копе е по-скоро импулсивен и твърдоглав."

С такива две ясни алтернативи, надеждата бе, че един от тях ще получи също така ясен мандат да води партията. Дори и данните от социологическите проучвания показваха, че бившият премиер има значително по-висока подкрепа сред избирателите на партията (23% срещу едва 9%). Трябваха само няколко дни, за да се разбие тази илюзия на парчета.

Първо се оказа, че членовете на СНД са разделени почти поравно, които изостри напрежението и повиши недоверието между двата лагера. Така на изборите на 18 ноември, след необичайно дълго забавяне на резултатите, се стигна до комичната ситуация и двамата претенденти да се самообявят за победители. Последвалите 24 часа видяха такава ожесточена размяна на взаимни обвинения, че когато официалните данни показаха победа на Копе с едва 98 гласа от общо 175 хиляди подадени бюлетини, привържениците на Фийон се вдигнаха на бунт.

Последваха обвинения към Копе за фалшифициране на изборите и присвояване на 200 хил. евро от партийната каса за финансиране на предизборната му кампания. Лагерът на Фийон влезе в такива детайли, че дори пресметна гласовете от три отвъдморски департамента – Нова Каледония, Майот и Уали-е-Футуна, в които не било извършено преброяване и които щели да донесат победата на Фийон с... 26 гласа. Обвинявайки Копе, че е окупирал органите на партията, привържениците на Фийон се обърнаха към прокуратурата и така в офисите на СНД в понеделник влезе съдия-изпълнител, който да вземе документацията на избирателната комисия. Хората на Копе отказаха да я предадат.

Така се стигна до този вторник, 27 ноември, на който депутатите на Фийон от двете камари на парламента обявиха, че създават своя собствена фракция, която няма да се съобразява с решенията на нелегитимното ръководство на Копе и че тя ще се разпусне само след провеждането на повторни избори за председател. Шест месеца след падането на Саркози от власт, неговата СНД е на път да спре да съществува.

Стари сметки, нови проблеми

"Фийон и Копе трябва да се мразят наистина много, за да изберат този самоубийствен път, който подкопава както тях самите, така и партията им", написа в блога си харвардският професор Артър Голдхамър. Вероятно става дума за амбиция, която е прераснала в неприязън сред двамата лейтенанти на Саркози. Това не е първият път, когато френска партия е сменяла името или се е цепила - десницата е преживявала този процес на обновяване на няколко пъти. Нарушенията също не са нещо ново. "По време на вътрешнопартийни избори те винаги са съпътствали историята на СНД, както и на практически всички партии във Франция. И в този смисъл не са нито нещо ново, нито нещо шокиращо" заявява за "Капитал" Томас Клау от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика. Фактът, че има случаи на несъответствие между брой бюлетини и брой подписи от секции, доминирани или от едните, или от другите, показва, че не може да се твърди, че само едната страна е извършвала измами.

По-голямата драма на дясното е, че ако единият от двамата разполагаше с отчетливо мнозинство, вероятно никой нямаше да обръща внимание на изборните нарушения. Разцеплението на СНД е всъщност невъзможност на хората в нея да решат дали искат да се движат нанякъде заедно. "Основният проблем на партията не е дали лидер ще бъде единият или другият, а че тя е толкова разделена, че който и от двамата да застане начело, тя няма да може да функционира нормално", обяснява Мишло.

Тази битка е още отпреди загубата на изборите. Тогава Саркози предпочете да заложи на антиимигрантска реторика с цел на втория тур да привлече крайнодесния електорат на Националния фронт на Марин льо Пен. В основата на тази стратегия седеше именно крилото около Копе. Центристите около Фийон не бяха съгласни с идеята, но в името на успеха на партията, "запушиха носовете" и замълчаха. След провала между двете крила започнаха взаимни обвинения. В навечерието на изборите, заместник-редакторът на консервативния в. Le Figaro описа ситуацията така: "Десницата е в много трудна позиция заради фактора Льо Пен. Това е капан, който е почти невъзможно да се избегне. С тях може или да се направи сделка, или не, но и в двата случая ще последва наказание." Наказанието, изглежда, вече се случва.

Внимание! Турбуленция!

От една страна, историята се повтаря. Френската десница многократно е преживявала периоди на обединение, последвани от разцепление и после отново обединение. Във вида си на СНД съществува едва от 2002 г., когато тогавашният президент Жак Ширак обединява по-малки десни партии и ги качва на власт. Затова разпадът на този съюз сега, когато изпадна от управлението, не изглежда толкова странен, а и Фийон, Копе (а защо не и самият Саркози - виж допълнителния текст), имат две години до следващите избори, в които да се прегрупират.

Но Европа днес не е Европа от 2002 г., нито онази от 90-те, а политическата сцена във Франция крие доста подводни скали. Основният печеливш от случващото се в СНД е Марин льо Пен и нейният националистически проект, както смятат и голяма част от французите според социологическо прочуване на CSA Institute. В последните седмици от НФ съобщиха, че имат рекордно "петорно" увеличение на хората, подаващи молби за членство. Според самата Льо Пен молбите достигат 600 на ден. Това обрича на постепенна радикализация дясното във Франция, като е възможно битките между остатъците от СНД и НФ да се превърнат в дебат за националната идентичност и икономическото бъдеще на страната, която сп. Economist нарече ключова за бъдещето на еврото и ЕС. Подсилването на гласа на крайнодесните ще подсили със сигурност и онези в другия край на сцената - крайнолевите, чийто кандидат Жан Люк Меленшон също се представи добре, с около 12% на президентските избори (Льо Пен имаше 18%). И двата края не харесват еврото, европроектът и имигрантите. Това пък ще освободи ръцете на Франсоа Оланд и неговите социалисти, които така или иначе не държат особено много да правят реформи (а предпочитат явно национализации, с каквото тази седмица министърът на индустрията заплаши Арселор Митал). Без тях обаче Франция може да се окаже следващата закъсала страна от еврозоната. Може да изглежда забавно, но случващото се на френската политическа сцена не вещае добро нито за Франция, нито за Европа.

Ще се върне ли Саркози

Бившият президент е единственият, който може да преодолее разделението в СНД. Ако в момента двата лагера са съгласни за нещо, то е, че администрацията на Саркози е била успешна както във вътрешен план и в управлението на икономиката, така и във външен при отстояването на интересите на страната в Европа. Вероятно затова и разтревожени от развитията членове се обърнаха към него да посредничи за разрешаване на кризата. "Саркози бе по-скоро въвлечен в търсенето на решение, без да е имал желание за това. Това личи дори от предложението му да се проведе вътрешнопартиен референдум с въпрос дали да се проведат нови избори", обяснява Мартин Мишло. Референдумът се провали, защото Фийон искаше Копе да се откаже от поста преди това, а той отказа.

Въпреки че изчезна внезапно от радарите, това не значи, че бившият президент няма идеи за бъдещето. "Въпреки че след загубата на президентските избори Саркози обяви, че се отказва от политиката, на практика всички в страната са убедени, че на следващите избори за държавен глава през 2017 г. той отново ще се кандидатира. Саркози обаче добре знае, че за да има успех, е нужно известно време да поседи извън политиката и да си организира грандиозно завръщане в навечерието на самите избори. Ако се завърне сега, след 5 години в опозиция вече ще изглежда стар и изхабен", обяснява Томас Клау.

Когато дойде време за завръщането на Саркози обаче, е много вероятно да се окаже, че по-полезният ход би бил създаването на нов политически субект. Ето защо запазването на СНД може и да не е от първостепенно значение за него.

Силен лидер на управляваща партия, който губи неочаквано и съкрушително избори, след които обявява, че е "унижен" и "няма да чуете вече за мен". Двама наследници, които не могат да се разберат кой да ръководи партията, в резултат на което я разцепват. Легитимността на избора е оспорена, победители и загубили си разменят тежки обвинения пред която медия се намира наоколо, гледат се на кръв и се наричат едни други "мафия". Звучи като СДС в началото на миналото десетилетие (и още няколко пъти след това - вижте повече на стр. 14-15), но не е. Десницата във Франция днес прилича на тази в България след 2001 г., макар и предимно по форма, не по съдържание. На пръв поглед последиците за френската политика не изглеждат чак толкова фатални. Но уроците от България учат, че подобни събития може да имат по-дългосрочни ефекти от очакваното.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    linderoth avatar :-|
    linderoth

    РАНО ИЛИ КЪСНО МОСАД щЕ НАМЕРИ МЯСТО НА СЛУГАТА СИ САРКО НЯКЪДЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ ИЛИ В РЪКОВОДСТВОТО НА ЕВРОПА!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.