Полет над фискалната пропаст
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полет над фискалната пропаст

Полет над фискалната пропаст

Пет алтернативни теории за финансовата криза, грозяща Америка в началото на 2013 г.

Ваня Ефтимова
8451 прочитания

© Shutterstock


Армагедон, пропаст, постепенно спускане надолу, завой и пък само малко по-голяма дупка по пътя. С толкова различни определения колко дълбоко ще е пропадането в т.нар. фискална пропаст (fiscal cliff), когато след двайсетина дни едновременно настъпят вдигане на данъците и драстични бюджетни съкращения, едва ли никой трябва да се учудва, че републиканци и демократи дори не са седнали истински на масата за преговори. Но течащата словесна битка е донякъде разбираема, тъй като случващото се в момента в Америка няма прецедент.

Въпреки че най-често използваното в медиите название фискална пропаст създава асоциации за самоубийствен скок в бездната, метафората за изчезването на над 600 млрд. долара само в първите дни на 2013 г. всъщност би трябвало да бъде за руска рулетка. Те са патронът, който бе зареден в пистолета от самия Конгрес през лятото на 2011 г. като начин да се самопринуди да приеме споразумение за справяне с рекордния бюджетен дефицит. Меко казано, странната формула бе едно от условията за постигане на компромис в предишните инфарктни преговори за вдигане на тавана на държавните задължения на САЩ. 

В подобна опъваща нервите ситуация прогнозите, спекулациите и тънките сметки очаквано се множат с невероятна бързина. Решихме да ви представим най-обсъжданите сценарии в Америка. Макар някои от теориите какво ще се случи с т.нар. fiscal cliff  да изглеждат малко пресилени или по-скоро неприложими в момента, самото им присъствие в общественото пространство показва колко сложен е проблемът. И колко тежко ще е постигането на споразумение. 

1. Не скок в пропаст, а само препъване. Особено експертите и политиците отляво вярват, че няма място за паника, защото автоматичните бюджетни съкращения не означават, че на 1 януари 2013 г. федералната администрация изведнъж ще бъде принудена да затвори врати. И до голяма степен са прави – държавното финансиране ще намалее драстично, но постепенно. Пентагонът например, където съкращенията ще са най-големи, още от есента е отложил по-маловажните проекти, за да има в случай на нужда средства за по-дълго.

Независимият, но често гласуващ с демократите сенатор Бърни Сандърс обясни на всеослушание през миналата седмица, че всъщност става дума за недоразумение. "Случаят не е като при дебата за вдигането на тавана на бюджетните задължения, където, ако не си платиш сметките на определена дата, последствията са много сериозни. Истината е, че можем да продължим преговорите и през следващата година и ако постигнем споразумение в първите седмици или пък месец-два, много хора може и да не усетят разликата", спокойно обяви той преди дни.

Това, което привържениците на идеята, че няма място за паника, не взимат под внимание, е реакцията на международните пазари към новината за поредното финансово изпълнение на Вашингтон. По време на дебата за вдигането на тавана на бюджетния дефицит миналото лято също се знаеше, че САЩ няма начин изведнъж да изпаднат в неплатежоспособност и в крайна сметка ще си покрият дълговете. Въпреки това политическите боричкания сринаха доверието в страната и заедно с него и борсите по света. Опасенията са, че сегашният още по-голям политически провал ще доведе до повтаряне на рецесията.

Някои експерти като икономиста Скот Уиншип от престижния вашингтонски тинк-танк Brookings Institute смятат също така, че може да се стигне до допълнително понижаване на кредитния рейтинг на САЩ. "На това отгоре не е ясно как ще реагират потребителите и бизнесът. Има начин например данъчната администрация да забави взимането на повишените данъци, така че, ако бързо има сделка, те няма да се усетят. Но работодателите ще се чувстват несигурни", обяснява той пред "Капитал". Ако обаче компромисът се забави, Уиншип е категоричен, че всички американци ще го усетят директно върху месечната си заплата.    

2. Преминаване през фискaлното чистилище. Една част от наблюдателите вярват, че страната е толкова поляризирана, че само катастрофално събитие ще наложи споразумение. Дори ред участници в самите преговори сякаш искат да видят началото финансовия Армагадон, за да бъдат притиснати противниците им до стената.

Най-шумните членове на първата група например са съиздателят на влиятелното либерално списание The American Prospect Робърт Кътнър, експертът на Brookings Institute Робърт Дж. Гейл и дори комикът Джон Стюарт. За другите предвестници на фискалното чистилище като финансовия министър на САЩ Тимъти Гайнър не е ясно дали просто не блъфират. Засега той твърдо заявява, че ако републиканците не се съгласят да вдигнат данъците на хората с годишни доходи над 250 хил. долара., администрацията на президента Барак Обама няма да отстъпи.

Логиката на желанието за минаване през чистилището или поне кратък престой в преддверието му е, че в такъв случай едната от двете страни бързо ще отстъпи. Левите вярват, че този път това ще са републиканците, защото те имат да губят повече. Освен че вдигането на данъците за всички противоречи на консервативната идеология, твърдият им електорат няма да преглътне и огромните съкращения в бюджета на Пентагона.

3. Днешните договорености утре ще бъдат забравени. Кой може да гарантира, че постигнатата през 2012 г. сделка ще остане в сила до 2020 г.? Кой може да задължи следващия президент или Конгрес да се придържат стриктно към параметри, в изработването на които те не са участвали? Или пък, не дай си боже, голям международен конфликт да наложи рязко вдигане на държавните разходи?

Такива са аргументите на онези наблюдатели, които твърдят, че цялата криза около фискалната пропаст е безсмислена. Както коментира икономическият редактор на Slate.com Матю Иглесиас, международните пазари и кредитори искат сигнали тук и сега, че се работи по държавния дълг. А не да се самоналагат заплахи за скок в бездната, за да се постигнат споразумения, обещаващи големи спестявания в следващото десетилетие. При това без гаранции за изпълнение. 

Според ред експерти пък концентрирането около сумите вместо върху посоката, в която да поеме страната, кара дебатът да взема все по-абсурдни форми, а изпълнението на договореностите да изглежда несигурно. "Истинският проблем е размерът на федералното правителство в дългосрочен план. Ако искаме да запазим програмите му в сегашната им форма, цената им ще става все по-висока в следващите двайсет и пет години. Въпросът е дали искаме САЩ да изглеждат повече като Европа – високи данъци и повече държавни разходи, или да продължим с ниски данъци и ограничена администрация", коментира икономистът Скот Уиншип.   

4. Игра за време. Все по-силни стават и гласовете на онези, които вярват, че може би сега трябва да бъдат приети ограничен брой мерки, за да се избегне най-лошото, но преговорите за широко мащабни реформи да продължат. Този вариант започва да печели значителна подкрепа сред републиканците, останали без много полезни ходове в момента.

Едно от предложенията например е консерваторите в Конгреса да се съгласят на временно запазване на по-ниските данъчни ставки на средната класа. Това ще парира аргумента на президента Барак Обама, че републиканците са взели нацията за заложник в името на запазването на ниското облагане на богатите. Ако пък преговорите за справяне с бюджетния дефицит продължат до лятото, консерваторите изведнъж може да се окажат с по-силната ръка в политическия покер. Тогава ще дойде време за поредното вдигане на тавана на държавните задължения. Със заплахата отново публичната администрация да бъде затворена, Обама може да се окаже готов на повече отстъпки.

Отлагането на преговорите извън рамките на 2013 г. обаче е нежелателно, посочва икономистът Скот Уиншип. Пред 2014 г. предстои междинен вот за Конгреса и в предизборната атмосфера едва ли някой ще има по-голяма воля за сделка. После пък идва т.нар. lame duck session, когато наближаващата битка за следващия обитател на Белия дом парализира действията на настоящия. "Макар да смятам, че не трябва да се бърза, непостигането на широко мащабна сделка през 2013 г. би било трагично изпускане на възможност", категоричен е Скот Уиншип.    

5. Или пък съвсем друго решение. Има и такива, които вярват, че концентрирането върху данъците върху доходите в комплект със съкращаване на бюджетните разходи е много ограничен поглед към фискалните проблеми на Америка. Така например в сп. New Yorker известната американска журналистка Елизабет Колбърт предложи да се обърне сериозно внимание на доклада, дело на анализаторската служба към Конгреса, за въвеждане на данък върху съдържанието на емисиите въглероден диоксид в горивата.

Според публикувания през септември документ, освен че ще има положителен ефект върху околната среда, облагането на съдържанието на горивата ще помогне и за справянето с бюджетния дефицит, при това значително. Така например скромен данък от 20 долара на тон емисии щеше да донесе 88 млрд. долара приходи през 2012 г., a през 2020 г. те биха достигнали до 144 млрд. долара. В комбинация с изтичането на данъчните облекчения от времето на Джордж У. Буш това може да намали дефицита наполовина до 2020 г., заключава изследването. 

Неочаквано идеята за облагането на емисиите въглероден диоксид печели привърженици както отляво като носителя на Нобеловата награда за икономика Пол Кругман, така и отдясно като бившия съветник на Джордж У.Буш и Мит Ромни и професор по икономика в "Харвард" Грег Манкю. Изненадата е, че самият президент Обама отхвърля идеята. Може би защото противно на обвиненията на републиканците наистина е готов да договори заедно с вдигането на данъците за богатите и широко мащабна реформа на социалните програми.

А в тези дни, пълни с несигурност и задкулисни игри, това може би е добра новина.

Армагедон, пропаст, постепенно спускане надолу, завой и пък само малко по-голяма дупка по пътя. С толкова различни определения колко дълбоко ще е пропадането в т.нар. фискална пропаст (fiscal cliff), когато след двайсетина дни едновременно настъпят вдигане на данъците и драстични бюджетни съкращения, едва ли никой трябва да се учудва, че републиканци и демократи дори не са седнали истински на масата за преговори. Но течащата словесна битка е донякъде разбираема, тъй като случващото се в момента в Америка няма прецедент.

Въпреки че най-често използваното в медиите название фискална пропаст създава асоциации за самоубийствен скок в бездната, метафората за изчезването на над 600 млрд. долара само в първите дни на 2013 г. всъщност би трябвало да бъде за руска рулетка. Те са патронът, който бе зареден в пистолета от самия Конгрес през лятото на 2011 г. като начин да се самопринуди да приеме споразумение за справяне с рекордния бюджетен дефицит. Меко казано, странната формула бе едно от условията за постигане на компромис в предишните инфарктни преговори за вдигане на тавана на държавните задължения на САЩ. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    Какъв е тоя професор в Харвард Грег Манкиф?!
    Хайде, Ваня Ефтимова, бегом да си погледнете източника! А че сте невежа е ясно, щом не знаете корифей като Грег Манкю (Greg Mankiw)
    Срамота е хора без елементарна иконономическа култура да пишат статии по икономика. Пфу, сбърках, вие не пишете, а превеждате и си слагате името като автор ;-)

  • 2
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    Аз затова не гледам новини и политико-икономически предавания по телевизията в САЩ. Общественият дебат тук е абсолютно неадекватен, действащ тотално срещу интересите на средния американец.

    Статията дава пет алтернативни теории за финансовата криза, грозяща Америка, но всичките изхождат от това, че федералният дефицит е нещо лошо, товарещо с дъл, който внуци и пра внуци ще трябва да връщат. Американците не разбират как собствената им монетарна система, базирана на фиатен долар при плаващ валутен курс работи в действителност и мислят, че без заеми от Китай са загубени. Смях в залата.

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/12/2.html

    Обама смята, че федералното правителство е свършило парите!

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/12/1.html





  • 3
    veny_g avatar :-P
    Вени Г.

    Хубаво, че си оправихте сбърканото име на Грег Манкю. Едно "благодаря" можехте да кажете ;-)

  • 4
    veny_g avatar :-P
    Вени Г.

    Пък и сте прочели явно Уикипедията, щом сте пояснили, че е бил икономически съветник на Буш и Ромни. Продължавайте да четете повечко, но не се ограничавайте с Уикипедия:-)

  • 5
    hirschfeld avatar :-P
    hirschfeld

    Евалла Вени - в друга тема писах, че нивото тук е за "Земеделско знаме" на Петър Танчев. Гърците едва ли ще придобият нещо съществено :)

  • 6
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    След като си оправихте гафа с Грег Манкю, ми беше интересно дали ще разгледате внимателно всичко преведено от английски. Уви, не се справихте. Става дума за "пропадането в т.нар. фискална пропаст (fiscal cliff)". Би трябвало да се преведе като "изправянето пред фискална стена", а не като "пропадане във фискална пропаст":

    In geography and geology, a cliff is a significant vertical, or near vertical, rock exposure.

    A steep rock face, esp. at the edge of the sea: "a path along the top of rugged cliffs"; "the cliff face".

    По-ясно ще ви стане, като видите словосъчетанието, в което го употребява например CNN:
    "White House inaction wasted time with the automatic tax hikes and spending cuts of the fiscal cliff looming"

    loom
    - задавам се, изправям се, издигам се, възправям се с увеличени/застрашителни размери

  • 7
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.
  • 8
    mbde avatar :-|
    MBDE

    До коментар [#6] от "Вени Г.":

    Преводите на Капитал често са потресаващо неадекватни, но колкото до fiscal cliff виe търсите под вола теле. Идеята е че се намираш на скалата (високо ниво на харчене) и си изправен пред пропаст (внезапно намаляване на харченето). От Уики: This sharp decrease in the deficit in such a short period of time is known as the fiscal cliff. Проблемът в случая е самия термин защото просто не отговаря на реалността, евентуалните съкращения биха се въвели в рамката на десетилетие, не в рамката на една година. Така че по-скоро става дума за хълм. Но идеята е да се раздуе истерията по медиите и да се насади в съзнанието на хората идеята че трябва нещо да се направи, че това нещо е Bowles-Simpson плана да се намали дефицита с $4 трилиона чрез орязвания и допълнителни приходи в съотношение 2:1. Та отговора на "загрижените" за дефицита и фискалната пропаст е да увеличат многократно същите мерки които щели да срутят икономиката. Всичко е просто театро за пред простолюдието, за да го убедят че няма други избор освен да му се резне сошъл секюрити и медикеър. А дошъл секюрити не допринася и цент към дефицита, а медикеър бе нарочно раздут от Буш Младши и реформите които биха го оправили не са на масата. Факта е че това представление е пълен фарс целящ да осигури привилегированата позиция на корпорациите и първия процент за сметка на средната класа.

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#8] от "mbde":

    Напълно съм съгласен!

    (Вени, карай го по-кротко. Тук поне визират проблема. Не съм голям почитател на българските медии, но къде другаде го разискват и дискутират изобщо? Ти си умно и любознателно момиче, бъди малко по-великодушна към по-младите:) )

  • 10
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    [quote#8:"mbde"]Идеята е че се намираш на скалата (високо ниво на харчене) и си изправен пред пропаст (внезапно намаляване на харченето)[/quote]

    До коментар [#8] от "mbde":

    Благодаря за анализа :-). Но бих си позволила да не се съглася за fiscal cliff. Идеята е, че управлението ще се блокира (все едно ще се изправи пред стена) тъй като януари ще бъде достигнат таванът на разрешения държавен дълг и ако няма споразумение да се увеличи дългът, няма да има какво да прави освен да реже наред. Обама иска да му дадат право еднолично да увеличава дълга, на което републиканците резонно възразяват, че това не може да става без разрешение на Конгреса и ще се съгласят да се увеличи, ако той направи огромни съкращения в сошъл секюрити, медикеър и медикед. С което пък той не се съгласява и ги плаши, че ако не се увеличи дългът, ще започне да реже военните разходи, от което пък те настръхват. Съвършено си прав, че в цялата история има елемент на театър - но има и елемент на оная американска тийнейджърска игра chicken - две коли тръгват с висока скорост по магистралата една срещу друга и на който не му издържат нервите и отбие, губи.
    Накрая ще стигнат до някакъв компромис - увеличаване на дълга срещу съкращения, но доста по-малко от 4 трилиона и то за доста дълъг период. Т.е., пак ще заметат проблема под килима.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK