С оголени нерви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С оголени нерви

Shutterstock

С оголени нерви

Повечето анализатори са оптимисти, че догодина световната икономика ще има ръст. Но той е по-анемичен, неравномерен и несигурен, отколкото ни се иска

Николай Стоянов
12090 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Прогнозите са рискован, но търсен бизнес. Особено по време на криза и най-вече в края на годината.

Решихме и ние да се включим и на следващите страници да ви разкажем как ще се развива световната икономика през идващата 2013 г. Най-лесното решение би било да съберем прогнозите на няколко международни институции и глобални банки, да сметнем средното и да ви кажем - очаквайте растежа да е горе-долу толкова. Но ползата от това упражнение е съмнителна. А ако трябва да се спрем на едно число, което да ви опише ситуацията, то е 0. Към толкова клони вероятността нашата изкомпилирана метапрогноза (или която и да е друга) да се сбъдне.

Затова, вместо да заковем числото за растежа, ще се опитаме да ви начертаем картината през зависимости, вероятности и рискове (добре де, за любителите на числата все пак ще ги сложим някъде). Те не са толкова категорични и е трудно да се каже кога и доколко ще се реализират, но пък може да ви подготвят повече за неприятни изненади, отколкото просто един процент. И така…

Като цяло с дружни усилия, включващи доста проби и грешки, правителствата и централните банки от началото на кризата досега успяха да оперират системата от най-зловещо надвисналите рискове – първо банките, а впоследствие и цели държави бяха рекапитализирани и залети с достатъчно ликвидност, която да ги поддържа платежоспособни неопределено дълго време. В такава контролирана среда опасността от големи катаклизми сериозно е намаляла и системните бомби (като фискалната пропаст в САЩ или пък поредния транш за някоя периферна европейска икономика) могат по-лесно да бъдат обезвредени. Всичко това подкрепя оптимизма на повечето анализатори за ръст на глобалната икономика догодина.

Той  вероятно ще бъде много по-анемичен и доста по-неравномерен, отколкото ни се иска. Причината е, че тези инжекции адреналин спасиха финансовата система от пълен инфаркт, но почти не повлияха на трупаните с годините болести. Почти всяка по-важна икономика продължава да тъне в собствените си системни проблеми (виж текста и графиката) и когато сегашното лекарство започне да отпуска действието си, заразата може отново да плъзне практически отвсякъде. Изчистването на глобалната икономика от свръхзадлъжнялост, лоши активи и дисбаланси едва е започнало и ще продължи да ограничава растежа не само през 2013 г., а и през следващите години. Дори по случайност да не бъде докоснат някой от оголените нерви.

Твърде много дълг

 

Настоящата криза премина през доста географско-терминологични превъплъщения, докато стигне от американска ипотечна до световна икономическа. В основата й обаче е дългът. Според публикуван през ноември анализ на Citi сред 17 развити икономики дългът на нефинансовия сектор е набъбнал от 12.3 трлн. долара (или 168% от БВП) през 1980 г. на 128.5 трлн. долара (315% от БВП) през 2011 г. Това е много над исторически средните нива в мирно време, като нарастването е почти повсеместно по страни и сектори. До съвсем скоро то беше движено от домакинствата и бизнеса, като в последните години те бяха заместени от публичния сектор, след като правителствата бяха изправени едновременно пред спад в приходите и нужда да предприемат мащабни програми за спасяване на банки и стимулиране на икономиката.

Дали ще наречете цялото това масово задлъжняване кредитен суперцикъл или просто балон, няма значение. Важното е, че с идването на неговия край моделът става неустойчив и дългът трябва да намалее (т.нар. deleverage), за да може пазарните механизми отново да се задействат и да генерират растеж.

Има много причини за тази зависимост, но ако трябва да се опише най-просто, трупането на много дългове представлява пренасяне на бъдещото потребление и инвестиции в момента. Така в последните три десетилетия с увеличаването на дълга всъщност е изконсумиран много от потенциалния растеж сега – направените тогава инвестиции се изплащат (или са никому непотребни лоши активи) сега, купените тогава жилища с ипотека се изплащат (или се прибират от банките) сега. Затова, докато системата не се прочисти от несъбираемите си дългове, тя няма как да рестартира нов цикъл.

Това обаче почти не се случва – никой не иска да поеме загубите и затова едни и същи просто се препакетират от една в друга форма. Държавите поемат дълговете на фалиращи банки, а после на свой ред банките реструктурират дълговете на фалиращи държави. Всъщност да се каже, че светът е натрупал много дълг, е доста условно – нетният дълг на планетата е 0, защото в затворена система срещу всеки долар, взет назаем, стои някой, който го е дал. Затова и големият проблем при цялото това прехвърляне е кой да поеме загубите. В един идеален учебникарски капиталистически свят това би трябвало да са само преките участници – инвеститори и кредитори. Но при съвременната плетеница от твърде-големи-за-да-фалират компании и банки, можещи да предизвикат верижни реакции, по-често това директно или индиректно е данъкоплатецът.

На теория измъкване от капана на дълга може да се постигне както с повече спестяване, така и с повече растеж. Според Джерард Минак от Morgan Stanley обаче трудно би могло да се купи достатъчно време, за да се постигне такова плавно изплащане на дълга. "Затова изглежда вероятно намаляването на задлъжнялостта на нефинансовия сектор да изисква още от това, което досега бе използвано за целта: фалити (явно не предпочитаната опция), отписвания, капиталови инжекции и продажба на активи", пише Минак в бележка до инвеститорите.

Естествено исторически е имало и периоди с много по-голяма задлъжнялост (обикновено след големи войни като Втората световна), когато големи икономики са успявали да изплуват и да намалят дълга си. Това далеч не означава, че същите тактитки могат да се приложат и сега, като според главния икономист на Citigroup Вилем Буитър за това има поне четири причини. Първо, сега дългът на развитите икономики далеч не е ограничен до правителствата, а често в опасната зона са и дълговете на банките, фирмите и домакинствата. Второ, следвоенните години имат плюса на изключително благоприятна демография, включване на все по-голям процент жени в работната сила, масова урбанизация и либеразлизация на търговията. Трето, използваните от държавите методи на финансова репресия, с които могат да извият ръцете на бизнеса в своя полза, са били много по-толерирани и общоприети и не са срещали такъв пазарен и лобистки отпор. И четвърто, възприятието и поносимостта към споделяне на фискалната тежест са били много по-благоприятни.

Всичко това показва, че вече повечето правителства са достигнали тавана на дълг, който могат да поемат, за да стимулират икономиките си, без да застрашат собствената си финансова стабилност. Затова и принудителното оттегляне на държавите все повече ще тежи на растежа през 2013 г. А ако всички сектори едновременно опитват да се оздравят, като намаляват задлъжнялостта си, това ще се преведе в натиск върху цените на активите, потреблението, инвестициите и въобще всичко, което може да раздвижи икономиката.

Твърде много политика

 

Последните години нагледно доказаха, че пазарите не са безгрешни. Те са склонни да реагират асиметрично на непълната информация, с която разполагат, и да надуват балони. Това, в което обаче пазарният механизъм е истински добър, е коригирането на грешките, когато ги осъзнае. За съжаление това не става по най-безболезнения начин и често противоречи с разбиранията ни за социална справедливост.

Именно тук се намесва политиката, която напоследък прави всяка прогноза по-непредсказуема от всякога. Но това е най-малкият проблем. С решенията си какво и кога да спасят правителствата се превърнаха в централни пазарни играчи без никаква стратегия за изход от тази си роля. При разбираемото им нежелание да отчетат загуби с използваните пари на данъкоплатците това заплашва да проточи процеса на изчистване на дълга от системата с десетилетия. А тяхната намеса поне досега отнемаше голяма част от стимула на бизнеси и домакинства да намаляват дълговете си.

Освен това държавната свръхнамеса има и още един страничен ефект - пренася всяко политическо сътресение съвсем директно в икономиката. Досега тази връзка очевидно съществуваше и беше ясно, че финансовото здраве на държави с банкови сектори, превишаващи в пъти размера на икономиките им, няма как да не е обвързано с това на банките. Сега с директния политически ангажимент да не се остави никоя по-голяма банка да потъне тази връзка е институционализирана. И това най-ярко се вижда в многоликата Европа, където всяка фундаментална реформа минава през сложни 27-странни преговори. А след намесата на ЕЦБ през тази година, която поуспокои пазарите, ентусиазмът за промени в посока на по-работещ паричен съюз се охлади чувствително. През 2013 вече се очертават ключови избори за Италия и Германия, които може напълно да променят баланса на силите и отново да вкарат несигурност. А опасността от идването на власт на екстремни и популистки правителства неизбежно ще съпътства излизането от дълговата каша на много места по света.

Твърде много недоволни

 
Другият голям риск пред икономическия растеж през 2013 г. е особено видим и той може да се измери с броя на протестиращите в Атина, Лисабон, Мадрид… Оттук нататък все повече политическите решения ще стават заложник и на площадната демокрация.

За различните държави това има различни измерения. В страните с бюджетни проблеми ще става все по трудно да се провеждат нови фискални съкращения, които да изведат публичните им финанси на някакъв по-устойчив път. Досега наложеният модел на тотално затягане на коланите превърна над половината от младежите в страни като Испания и Гърция в дългосрочно безработни. А това рискува да прерасне в цяло изгубено поколение.

В страните с по-стабилни финанси пък ще става все по-трудно политически да се прокарват мерки, които социализират проблемите и трансферират пари или риск от проблемни банки или държави.

Теоретично в сега действащата система на хартиени пари централните банки могат да се справят с всеки дългов проблем без значение от размера. Чрез все по-противоречиви мерки те могат да купуват неограничено количество дълг – държавен или частен, като цената е единствено загуба на репутация и доверие в независимостта на централните банки. Това обаче вече генерира публично недоволство (печатането на пари е своеобразен инфлационен данък) и не е ясно дали в някакъв ключов момент най-силният инструмент няма да се окаже чисто политически непригоден.

Твърде много балони

В опита си да изгладят и контролират процеса на deleverage политиците и централните банкери неминуемо пораждат и странични ефекти. Всички данни сочат, че малка част от излетите върху банките милиарди са стигнали до реалния бизнес под формата на кредити. Вместо това те се насочват във всевъзможни инвестиции и така поддържат съществуващи балони или създават чисто нови. Кои точно ли? Ами изберете си…

Една част отива в правителствени книжа, което поддържа ниска доходността им, а с нея и илюзията, че нивата от дълг над 100% не са толкова тревожни. Част отива във всевъзможни борсови стоки. А част вероятно се ползва и да подкрепя цените на всевъзможни активи, които иначе биха пратили инвестициите в тях дълбоко под водата. Например вероятно за много страни продължаващата вече години висока безработица в комбинация с намаляващите държавни разходи ще започне да срива ипотечния пазар.

Възможно ли е някой от тези балони да започне да гърми през следващите месеци и да ни развали хубаво планираната година? Засега нещата изглеждат доволно под контрол, но и в началото на 2008 г. едва ли много хора бяха готови да се подпишат, че в края на годината две от петте най-големи инвестиционни банки ще са изчезнали. Просто има твърде много неизвестни.

И понеже обещахме, все пак ще има прогнози за растежа на световната икономика:  МВФ очаква 3.6%, Goldman Sachs - 3.3%, UBS – 3%, Citigroup - 2.6%... или средно някъде около 3%.

По темата работиха и Светломира Гюрова и Огнян Георгиев

Прогнозите са рискован, но търсен бизнес. Особено по време на криза и най-вече в края на годината.

Решихме и ние да се включим и на следващите страници да ви разкажем как ще се развива световната икономика през идващата 2013 г. Най-лесното решение би било да съберем прогнозите на няколко международни институции и глобални банки, да сметнем средното и да ви кажем - очаквайте растежа да е горе-долу толкова. Но ползата от това упражнение е съмнителна. А ако трябва да се спрем на едно число, което да ви опише ситуацията, то е 0. Към толкова клони вероятността нашата изкомпилирана метапрогноза (или която и да е друга) да се сбъдне.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

64 коментара
  • 1
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    "Досега наложеният модел на тотално затягане на коланите превърна над половината от младежите в страни като Испания и Гърция в дългосрочно безработни. А това рискува да прерасне в цяло изгубено поколение."

    Затягането на коланите е неизбежно, колкото и да се отлага.
    Всъщност майките и бащите на тези младежи трябва да намерят смелост да признаят, че те самите изконсумираха и ипотекираха бъдещето на децата си. Те не само точиха системата дълги години, но и изкривиха системата на образование и трудовия пазар.

    Сега младият човек не е адекватно образован, няма от кого да бъде ориентиран и няма възможност да се бори за работни места. Честито на мама и тати, които ще си имат говорещ домашен любимец доживот!

  • 2
    bgmw avatar :-P
    БМЗ

    А, ама света нямаше ли да свършва? :D

  • 3
    lrh17356948 avatar :-|
    Quo Vadis

    Добра статия .

  • 4
    izabell avatar :-|
    izabell

    Някои се опитаха да оправдаят финансовата криза с така нар.закръгляне на числата.Единично погледнато + или- стотинка не е проблем и закръглена също,но в милиарди пъти?Може да се замислим.

  • 5
    hodounski avatar :-|
    hodounski

    Следвоенното поколение"Бейби бум" изяде бъдещето на децата си!

  • 6
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    При нас затягането на коланите,без реформи в нито един сектор,доведе до финансова стабилност,с която финансист № 1 се гордее.Основната тежест падна върху населението,което в следващия бюджет трябва да внесе близо 80 % от приходите като косвени данъци.
    Тази сутрин приятел сподели,че освен всички харчлъци по свързването на бензиностанциите с НАП,са ги удостоили и с една нова услуга:Създали са комисия,която да обикаля бензиностанциите и да прави проверка на нивомерите,срещу скромната сума 1500 лева,която се фактурира на момента,независимо че за поддръжката им имаш сключен договор със сервизна фирма.
    Нашите борят кризата,като борят нас.

  • 7
    m17 avatar :-P
    m17

    До коментар [#1] от "КЛЮЧАРЪ":

    +++++++++++++++++++
    Само едно мога да допълня - ВСИЧКИ млади хора придобоха измамното чувство че са специални избрани за някакви велики дела. А не за здраво бачкане, както техните родители, пра-родители и така до първия човек.
    И ако някога това е били чувството на младата аристокрацията т.е на 5% от хората, сега 95% се чувстват родени за богат живот без усилия.
    Е няма как това да продължи вечно, просто няма толкова ресурси на тази планета.

  • m17

    До коментар [#6] от "vjacho":

    Айде посмалете - в българия брутните данъци са най-ниските в европа, държавата преразпределя под 40% от БВП. Във франция, Германия е над 60%, представете си какви са данъците.
    А за вашия приятел с бензиностанцията много се радвам че най-накрая данъчните му стъпиха на врата - 20 години е лъгал с оборота ( и аз имам приятели с бензиностанции !!!). Защо чак сега се въведоха връзката с данъчните, нивомери и сие ?!?. Във Сърбия тия неща ги направиха преди 10 години!!!

  • 9
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    [quote#8:"m17"]Айде посмалете[/quote]

    Посмалявам веднага: 71.2 % са косвените данъци в новия бюджет.В страните за които говорите са между 30 и 40 %.

    Към Сърбия може да добавите и Албания,за други напреднали държави нямам информация.

  • 10
    hm avatar :-|
    хм

    До коментар [#8] от "m17":

    Той под всички икономически новини защитава "честния" частник.
    Просто не му е изгодно да си спомни, как допреди 8г "касов бон" беше обидна дума за бай Ганьо-търгашина.

    Статията е много добра, изключително широко обхваща зависимостите между процесите в икономиката и очертава точно, ясно и разбираемо проблемите. Особено добре е упоменат проблемът с намесата на държавата в икономиката и как политическите трусове се превръщат в икономически. Също така много ясно е показано, че тези политически вмешателства изкривяват пазара и сметката накрая идва при нас, данъкоплатците.

    Ще ми бъде много интересно, ако поне веднъж месечно попадам на статии и анализи с икономическа насоченост от авторите.

    Поздравления.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK