В окото на войната

Конфликтът в Сирия става все по-заплетен въпреки международните опити за намеса

...но този край все още е много далеч
...но този край все още е много далеч    ©  Георги Кожухаров
...но този край все още е много далеч
...но този край все още е много далеч    ©  Георги Кожухаров

"Непрекъснато се чуват взривове и няма никакви правила", разказва фотографът на "Дневник" Георги Кожухаров, който отиде на фронтовата линия в най-големия сирийски град Алепо и успя да се върне. Снимките му оттам са умалена картина на случващото се в Сирия – рушащи се градове, довчерашни студенти и чиновници, грабнали оръжието, тотален колапс на държавната система и безброй лични човешки трагедии. Така изглежда страната, намираща се вече 20 месеца в бруталната месомелачка на една гражданска война, която все още изглежда далеч от приключила въпреки международните опити за намеса.

След изборите в САЩ през ноември под егидата на държавния секретар Хилари Клинтън в катарската столица Доха бе изкована възможно най-всеобхватната и популярна Сирийска национална коалиция (СНК). Проблемът, както и с останалите преди нея, е, че на заседателните маси в лъскави хотели из арабския свят и Европа не седят полевите командири от Алепо, които всеки ден взимат решения на живот и смърт. Така политическото решение на проблема остава недостижима химера, толкова невъзможна, колкото изглежда и доброволното отказване на президента Башар ал Асад от властта.

"Сирийската армия все повече и повече се превръща в алауитска въоръжена групировка", казва пред "Капитал" Джошуа Ландис, професор от Университета в Оклахома, САЩ. По думите му 2.5 милиона алауити в Сирия, сред които и семейството на Асад, смятат, че ако бунтовниците победят, те ще бъдат унищожени. И това ги кара още по-ревностно да се противопоставят на революционното движение. Опитите да бъдат убедени, че бъдеща Сирия ще е демократична и в нея ще има място за всички, засега имат много по-малко тежест от кадрите на отрязани глави на алауитски генерали в Хомс или клането на над 120 души в алауитското селище Акраб от изминалата седмица.

Алепо или нищо

"Караш, в един момент навлизаш в зона, която е цялата разбита и пълна с барикади. Навсякъде всичко е изпочупено. Появяват се в нищото столове, върху които има бунтовници, които пушат или пият чай. Оръжията им са подредени до тях. През цялото време в далечината се чуват гърмежи и бомби. И колкото повече се приближаваш, толкова по-добре ги чуваш", разказва Кожухаров. Той успява да проникне без проблеми през турската граница при малкото градче Килис, превърнало се в сборен пункт на журналистите от цял свят, искащи да отразят битката за Алепо.

Вече на сирийска територия Георги е посрещнат от Юсеф, който работи като фиксър – човек,  готов срещу сума пари да ти превежда и да те води, където пожелаеш, за да отразяваш събитието. 25-годишният мъж се представя като завършил студент, който иска да се ожени. Изборът в Алепо тези дни е голям – съотношението мъже към жени рязко се променя в полза на последните.

"На втория ден, когато отидохме в квартала "Амрие", където имаше битка, беше страшно. Там се озовахме на един площад, където се биеха, стреляха, крещяха. По едно време бунтовниците станаха супернервни и започваха да се плашат. Трябваше да тичаме и да се крием по входовете, защото вероятно бяха изгубили позиции. Може би ни бяха обградили. Наложи се да избягаме от площада, защото започнаха да го бомбардират. Наистина, пада нещо на 20 метра от теб и се усеща вятър и ударната вълна", описва Кожухаров най-опасния момент от преживяването си. Малко след това той е принуден да бяга под снайперистки огън, разтяга мускул на крака си и бива издърпан от един от бунтовниците.

Фиксерът Юсеф обяснява, че в града има части, които са контролирани от Свободната сирийска армия, а други - от силите на Асад. Същото се случва в страната – почти целият сирийски север е под контрола на бунтовниците и кюрдите (които обаче не се разбират помежду си), но югозападната част с големите градове и много население остава под контрола на режима. Моделът се репликира и в Дамаск – правителственият център е изпъстрен с пропускателни пунктове на властта, но бедните, крайни квартали са безвъзвратно загубени от Асад.

Безвъзвратно загубена за Асад е и международната общност. На 13 декември в Маракеш над 130 държави признаха за легитимен представител на Сирия СНК, която вече назначи посланици в Лондон и Париж, и се надява да стане основен проводник на средства за бунтовниците във вътрешността на страната. САЩ все още не въоръжават бунтовниците, но тяхната позиция не притеснява Саудитска Арабия и Катар, които снабдяват с оръжия удобните им групи. За някои това е без значение. "На цивилните не им дреме кой ще спечели войната, искат само да има мир, казва Кожухаров. Желанието им е, когато си стоят в хола, да не се притесняват, че някоя бомба може да падне в стаята."