С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 14 дек 2012, 15:17, 3922 прочитания

Петте най-опасни точки на планетата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Великобритания
Рецесията с двойно дъно е един от най-големите икономически кошмари, който може да ви сполети. Във Великобритания обаче са с ниво нагоре (или по-скоро надолу) и вече си говорят за рецесия с тройно дъно. Това започна, откакто в началото на декември финансовият министър Джордж Озбърн отново ревизира надолу прогнозите и обяви, че икономиката ще се свие с 0.1% през тази година, преди да нарасне с патетичните 1.2% догодина, а анализаторите го обвиниха, че е твърде голям оптимист. 
Макар британските консерватори да обичат да злорадстват заради случващото се в еврозоната, в момента нямат много аргументи да размахват поучително пръст. Тяхната икономика е една от най-лошо представящите се сред големите и богати страни от Г-7 (само в Италия БВП е паднал още повече в сравнение с нивото преди кризата). И в момента кара "най-слабото си пострецесионно възстановяване в своята следвоенна история", както констатира наскоро в. Guardian. 
Основната причина за мрака са публичните финанси - когато дойде на власт през 2010 г., правителството на премиера Дейвид Камерън завари бюджетен дефицит от 11.3% и бързо нарастващ държавен дълг. Оттогава мантрата е "икономии и само икономии", като въпреки това дефицитът догодина се очаква да е по-висок от планирания и никак не е изключено Великобритания да се раздели с първокласния си ААА кредитен рейтинг. Но страната все още има доверието на пазарите. А икономиката й, макар и бавно изплуваща от дупката, разполага с една завидно силна страна - създаването на работни места. Последните данни показват, че заетостта във Великобритания е на рекордно високо ниво, откакто се води статистика от 1971 г. - 29.6 млн. души. Сред сходните като размер и състояние държави само Канада има по-голям дял пълнолетни, които работят. Така надеждите са, че солидното създаване на работни места може да е двигателят, който да задвижи отново икономиката. Същевременно големите данъчни повишения, които са част от правителствената програма за намаляване на дефицита, бяха изтеглени за 2011 г. и не се очаква нова доза, която да задуши възстановяването. Така, ако няма големи глобални сътресения като ново разпалване на тлеещата криза в еврозоната или политически безумства, които да тласнат САЩ в зейналата фискална пропаст - Великобритания има добър шанс да избегне рецесията с тройно дъно и дори да изкара една нелоша 2013 г.

Еврозона

Лесно е да се отчаеш от еврозоната. Вече повече от три години лидерите й не успяват да овладеят кризата, не пропускат шанс да стреснат пазарите и да дадат основания на прогнозите, че Старият континент е заплашен от дълга стагнация от японски тип. 
БВП на еврозоната ще нарасне с под 0.5% през 2013 г. Германия и Франция (коронована наскоро от сп. Economist за новия "болен човек на Европа") едва ще помръднат нагоре. Гърция ще е в рецесия за шеста поредна година, икономиките на Испания и Португалия ще се свият за четвърти път през последните пет години. Така страданието ще продължава да се трупа, както и гневът срещу политическите лидери, видим по улиците на Атина, Мадрид, Лисабон.
За Европа няма останали добри варианти. След като безброй възможности да се овладее проблемът бяха пропилени, сега лидерите са изправени пред неприятния избор между разпад на еврозоната, който рискува да хвърли региона в депресия, и по-дълбок съюз, който ще задължи страните от ядрото като Германия да плащат за проблемите на периферията. Най-вероятно политиците ще предпочетат още да се колебаят, особено с оглед на приближаващите парламентарни избори в Германия през септември. Въпреки че Европейската централна банка се намесва, за да сваля прекомерните лихви по държавните облигации, помагайки на правителствата да си купят малко време, без поправяне на фундаменталните дефекти еврозоната няма как да очаква светло бъдеще. И въпреки че дългът й продължава да е по-нисък от този на САЩ или на Япония, тя ще продължава да бъде под лупата на финансовите пазари, докато лидерите й не намерят убедителен начин да подплатят валутния съюз с политически такъв.

Китай
Има ли или няма имотен балон в Китай? Колкото и да търсите отговор на този въпрос, ще попаднете на хиляди разнопосочни мнения, някои от които ви казват, че той вече е започнал да се пука, а други ще ви обяснят, че Китай има достатъчно буфери, които да омекотят каквото и да било разтърсване. Това са само част от многоликите проблеми на втората вече икономика в света. Китай зае полагащото му се място на двигател на световната икономика и като такъв всяко негово задавяне предизвиква трепети по близки и далечни паралели. Четенето на китайска статистика, която е всеизвестно недостоверна, се превърна в занимание по гадание за мнозина икономисти. Ако някой ви каже, че може да предскаже близкото бъдеще на китайското развитие, не му вярвайте.
Но ето какво знаем със сигурност. Китай има нова власт - за пръв път от десетилетие. Тя ще бъде по-различна от досегашната най-малкото защото ще трябва да се справя с ръст, който вече не изглежда космически. Икономиката се забави значително тази година, като стигна до около 7.4% ръст и според прогнозите няма да е много по-бърза в следващите години. Това не пречи на най-мощната производствена машина в света да продължава да бълва - индустриалното производство е нараснало с 9.2% на годишна база през септември. Евентуално забавяне там обаче може да доведе спад на цените на почти всички суровини и да нанесе сериозен удар на Германия, която разчита на ненаситния глад за инвестиционни стоки за китайската икономика. От юни насам правителството намали два пъти лихвения процент и одобри инфраструктурни проекти на стойност над 150 млрд. долара. Но свръхкапацитетът, който Китай трупа и в производството, и в други активи (като например огромните призрачни градове, полупразни бързи влакове и дялове в американски компании и банки), може да му изиграе лоша шега. Задълженията на провинциите в Китай още през 2010 г. бяха 1.7 трлн. долара - една четвърт от БВП. Този товар досега със сигурност е нараснал още повече.
Ето защо основното желание на новите управници ще бъде да стимулират вътрешното потребление. Това е следващият естествен етап в икономическото развитие и ако нищо не го пречупи, то обещава да бъде полезно гориво за новия световен двигател.
Най-големите проблеми обаче остават социалният и съседският. Корупцията и несметните богатства по върховете на китайския елит вече не са слухове: историята с пропадането на могъщия политик Бо Силай и неговата съпруга, обвинена в убийство, както и историите за милиардите на семейството на досегашния премиер Вън Цзябао, отвориха широка врата в китайския обществен дебат. Тя няма да бъде лесно затворена. Вратата, която води към (незабравени) конфликти със съседите, също се открехва все по-широко - скандалите за островите в Южнокитайско море са първият предвестник на трусовете, които новата сила на Китай ще носи на Азия и света. Зад тези две врати дебнат дракони, които вещаят промени в Поднебесната империя и около нея..
 
САЩ
Ако има икономика, която напълно се изплъзва от гравитацията на пазарното недоверие, това са САЩ. Страната засега няма никакъв ясен план как да се справи с хроничния си комплект от бюджетни и търговски дефицити, които водят дълга й към все по-спираловидно към напълно неустойчиви нива. Въпреки това успява да се финансира все по-евтино, като доходността по десетгодишните книжа в края на 2012 г. е рекордно ниска - под 1.7%. И това не беше прекъснато нито когато през миналата година S&P лиши най-голямата икономика в света от перфектния и ААА рейтинг, нито с все по-малко вероятното намиране на политическо решение за фискалната пропаст (заложеното автоматичното вдигане на данъци и намаляване на разходи от началото на 2013 г., което може да запрати страната в повторна рецесия).
За уникалния статут на САЩ си има причина и тя се корени в два ключови монопола. Засега доларът продължава да е глобална резервна валута без ясно очертан конкурент. Освен това САЩ предлагат и единствения достатъчно голям и ликвиден капиталов пазар, който да поеме световните спестявания. Всичко това прави изключително трудно за държавите с постоянни излишъци като Китай и петролните износители да заобиколят САЩ. В най-добрия случай те опитват да намалят новите си вложения в американската икономика, като пренасочат по-голям дял от новите си инвестиции в други дестинации.
В интерес на истината обаче алтернативите не са розови. Единственият доскорошен претендент за изместване на долара от монополната му позиция – еврото, в момента е в спешното отделение. А и европейският дългов пазар е разпокъсан на германски, френски, италиански и т.н. книжа, което го прави много по-плитък и труден за инвестиране. А другата суперсила в лицето на Китай все още не иска, не е готова, а и няма нужда от толкова дълг, че да поеме курса към превръщане в глобален финансов център.
Така, въпреки че доверието на пазарите в САЩ постепенно се подкопава, ролята на убежище за световните пари се запазва и дори в известна степен се засилва. Какво и кога може да промени това е трудно да се прогнозира, но опасността това да стане ударно при някакво събитие (фалит на голям град или щат, ново намаляване на рейтинга или др.) не е за пренебрегване.


Япония
Когато са отворили своя FT на 3 декември, вероятно доста инвеститори са пребледнели за кратко. Там изпълнителният директор на Bank of Tokyo-Mitsubishi Нобоюки Хирано признава, че експозицията на институцията от 485 млрд. долара към японски държавен дълг е най-големият риск, но той е безсилен пред него. И макар информацията да не е нова, споменаването от човека, управляващ най-голямата банка в страната, на думите Япония и фалит в едно изречение сигурно е изправило много хора на нокти.
По отношение на дълга Япония е особен случай – със своите 230% от БВП тя е абсолютен рекордьор и право Гърция да изглежда почти консервативна. Същевременно обаче тя не само че не предизвиква паника на пазарите, но през последната година се финансира и на рекордно ниски нива от около 0.75% за десетгодишен дълг. Причината за този комфорт е именно защото близо 90% от дълга се държат от местни институции.
Тъй като Япония е една от страните с много висока норма на спестяване, местните финансови институции се радват на постоянен приток на средства, с които те финансират правителството. А то на свой ред опитва да стимулира икономиката и да я извади от вече продължаващата над две десетилетия стагнация (която между другото е резултат именно от това, че Япония отказа да отпише лошите дългове на собствените си банки и предпочете да ги остави да израснат проблемите си). Вероятно отчасти има държавен натиск, но вероятно и до голяма степен е безизходица – експозицията на японските банки към правителството вече е 900% от капитала им от първи ред, което означава, че и при едно сравнително малко понижаване на цената на книжата техният капитал може напълно да се стопи.
Това очевидно обаче не може да продължи вечно. Със сигурност рано или късно идва момент, в който и местните инвеститори ще се усъмнят в способността на правителството да поддържа устойчиви финанси, след като всяка година се акумулират нови 5-6% дълг за покриване на дефицитите. Какво точно може да задейства страховете? Малко по-продължителен дефицит по текущата сметка, намаляване на рейтинг, негативно развитие в отношенията с основния търговски партньор Китай (откъдето идват практически всички суровини за японската електроника) или нещо друго. Силен сигнал, че това може да се случи скоро, е демографията – до 2010 г. населението на Япония растеше и достигна 128 млн. души, но оттогава то се свива и бързо застарява. Прогнозите на здравното министерство са до 2050 то да намалее до 97 млн., а делът на възрастните да нарасне от сегашните 23% на близо 40%. Това освен натиска върху данъчната и пенсионната система ще означава и намаляване на притока и дори тегления на спестявания, които да финансират правителството.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предстоящата енергийна трансформация на Европа Предстоящата енергийна трансформация на Европа

ЕС иска да прекрати употребата на въглища до 2050 г., но това ще изисква значителна помощ от европейските банки, които все още финансират 26% от всички въглищни централи в света

26 фев 2020, 206 прочитания

След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия 3 След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия

Това е най-важното партньорство за XXI век, заяви домакинът - премиерът Нарендра Моди

25 фев 2020, 1365 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Здравей и сбогом

В поредното действие на италианската политическа опера Монти си тръгва, но не съвсем, а Берлускони се завръща, но не съвсем

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10