Хапче за $1 милион
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хапче за $1 милион

Лекарства "сираци" се прилагат за лечението на заболявания, засягащи много малък брой хора

Хапче за $1 милион

Лекарствата за редки болести – възможност за фармацевтичния бизнес и изпитание за здравните каси

7829 прочитания

Лекарства "сираци" се прилагат за лечението на заболявания, засягащи много малък брой хора

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


"Много компании се насочват към този сектор, защото виждат печалба от високите цени на тези лекарства", Карл Клакстън, професор по икономика на здравеопазването в Университета на Йорк

Първото лекарство за коригиране на дефектни гени в западния свят обещава да промени живота на пациентите с изключително рядко срещано заболяване, което задръства кръвта им с мастни натрупвания. Единствената пречка пред това е цената.

Генната терапия за Дефицит на липопротеин липаза (LPLD) – вродено заболяване, повишаващо риска от потенциално смъртоносно възпаление на панкреаса, най-вероятно ще струва над 1 милион долара за пациент, когато бъде пуснато за продажба в Европа това лято, разказва агенция Reuters.

Нова привлекателна ниша

Много редките болести в последно време привличат безпрецедентно вниманието на компаниите, разработващи лекарства. Над една четвърт от 39-те нови медикамента, одобрени в САЩ през изминалата година, са предназначени за подобни заболявания. Те се наричат "лекарства сираци", тъй като се прилагат за лечението на заболявания, засягащи много малък брой хора (според дефиницията на ЕС – по-малко от 0.05% от населението на съюза).

Досега в повечето случаи правителствата и здравните компании приемаха изключително високите цени на подобни препарати, достигащи до стотици хиляди долара за бройка. Тъй като едва шепа пациенти се нуждаят от тях, общата им тежест върху бюджетите за здравеопазване беше сравнително ниска.

С времето учените откриват все повече за редките болести (които са около 6000-7000 на брой) и съответно се появяват все повече лекарства за тях.

Здравни системи в криза

През последните години обаче - и особено в контекста на свитите си бюджети - здравните системи изпитват затруднения в балансирането на острите нужди на малцинството с редки заболявания и по-широките интереси на останалата част от обществото. Затова особено в притиснатата от кризата Европа съответните институции премислят все по-внимателно, преди да поемат ангажимент за нови скъпи препарати.

От тази седмица английската здравна каса поема разходите за нов медикамент, необходим на около 270 пациенти с рядка форма на дихателно заболяване, наречена кистозна фиброза. По-рано обаче стана ясно, че споразумението е било сключено едва след като производителят Vertex Pharmaceuticals се е съгласил да намали официалната цена от 297 000 долара за годишна доза. Размерът на отстъпката не е известен.

В Холандия миналата година избухна спор дали здравната система трябва да продължи да финансира скъпите ензим-заместващи терапии за пациентите с болест на Фабри и болест на Помпе.

В случая с генните терапии екстремно високите цени са почти неизбежни, тъй като една-единствена доза може да действа цял живот, т.е. производителят има само една възможност да си възвърне инвестицията. Засега на Запад е одобрено едно такова лекарство – на холандската компания uniQure. Препарати от този тип вече разработват още няколко фармацевтични гиганта – френската Sanofi чрез филиала си Genzyme, британските GlaxoSmithKline (GSK) и Shire и малки специализирани биотехнологични лаборатории като американската Bluebird Bio.

Смяна на печелившия за индустрията модел

И от двете страни на Атлантика "лекарствата сираци" промениха идеята за това как се прави печеливш фармацевтичен продукт. Традиционно компаниите производители разчитаха на масовите хапчета. Изтичането на патентите, позволяващо на конкурентите им да правят евтини копия, обаче подкопава печалбите на гигантите в този сектор. За разлика от тях редките болести предлагат високи цени и далеч по-малка конкуренция.

Американската биотехнологична фирма Alexion Pharmaceuticals е идеален пример за ефективността на новия модел. Въпреки че предлага само едно лекарство, нужно едва на няколко хиляди пациенти в света с редки заболявания на кръвта, прогнозите за 2012 г. са за продажби на стойност 1.5 милиарда долара. Дозите за един пациент струват 440 000 долара на година.

Според анализ на Reuters пазарът на "лекарствата сираци" се оценява на над 50 милиарда долара в края на 2011 г., като това прави 6% от всички продажби на фармацевтични продукти в света. Пазарът на препаратите за редки болести се разширява по-бързо от този на традиционните – с 25.8% срещу 20.1% за периода 2001 - 2010 г.

Миналото десетилетие е било най-продуктивното в историята на развитието на редките медикаменти. Този подем е подпомогнат от американския Закон за лекарствата сираци от 1983 г. и от подобни закони, въведени по-късно в Европа, Япония, Австралия и Сингапур и осигуряващи допълнителна пазарна ексклузивност за техните производители. И докато тази политика стимулира иновациите, някои инвеститори вече започват да се тревожат за финансирането.

"Абсолютен произвол в цените"

"Въпросът е дали стратегията на "лекарствата сираци" няма да стане жертва на собствения си успех", пита се Дейвид Пинигер, инвестиционен мениджър в International Biotechnology Trust, собственик на акции в Alexion и Biomarin Pharmaceutical.

Все повече експерти смятат, че бурното развитие изисква и преразглеждане на настоящите цени на фармацевтичните продукти, както и на регулаторните механизми в сектора. Тим Кокс, професор по медицина в Университета в Кеймбридж, определя настоящото ценообразуване като "абсолютно произволно". Той и негови съмишленици предлагат различен модел, при който медикаментите да се предлагат на пазара по-рано, с ограничено разпространение и на разумна цена, след което с натрупването на повече данни за техния ефект тази цена да се модифицира съгласно очакваните ползи за здравето на пациентите. | Капитал Daily

Най-продаваните лекарства за много редки болести
Източник: Reuters
"Много компании се насочват към този сектор, защото виждат печалба от високите цени на тези лекарства", Карл Клакстън, професор по икономика на здравеопазването в Университета на Йорк

Първото лекарство за коригиране на дефектни гени в западния свят обещава да промени живота на пациентите с изключително рядко срещано заболяване, което задръства кръвта им с мастни натрупвания. Единствената пречка пред това е цената.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya

    Пазарна икономика, имаш възможност и ти трябва, намираш начин= купуваш.
    Нямаш стимул да купиш, не намираш начин= не купуваш.
    Нали това искахме, май все още го искаме, може би?

  • 2
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#1] от "beriya":
    Я да задам въпроса ти по друг начин: При плановата икономика, колко такива "бутикови" лекарства имаше? А ако имаше такива, кой щеше да плати яките суми около производството им — ами пак същите, дето ги плащат сега. Трябва да има стимул, за да има напредък. Първите ще намажат филията, а после ще дойдат конкурентите (защото нишата е печеливша), и цените ще си дойдат на място — няма лошо.

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    В крайна сметка цената включително и на лекарствата се определя от търсенето и предлагането и ако има търсене ще има на кого да продадат даже хапче за един милион долара.

  • 4
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    ВЪПРОСЪТ ИМА И МОРАЛНА СТРАНА НО В ТОЗИ БИЗНЕС МОРАЛ ОТДАВНА НЯМА !!!
    ИРОНИЯТА Е , ЧЕ И ТЕ НЕ ЖИВЕЯТ ПО 100+ ГОДИНИ !!!

  • 5
    subsonic avatar :-|
    subsonic

    До коментар [#3] от "Нефертити":

    А ако няма търсене - го създаваш, после пордаваш хапчета за по 1 милион долара.

  • 6
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#2] от "gost22":

    При плановата икономика, тази „яка" цена е много по- ниска, просто липсва тоя с шкембето който плаща на учените, плаща на... и си слаха Х 100 на инвестицията.


    До коментар [#4] от "КМЕТ В СЯНКА":
    Спекулирането с морала е нож с две остриета, нужно е да има контрол, но е също толкова нужно да има и свобода на действие.

  • 7
    gost22 avatar :-P
    gost22

    [quote#6:"beriya"]При плановата икономика, тази „яка" цена е много по- ниска, просто липсва тоя с шкембето който плаща на учените, плаща на... и си слаха Х 100 на инвестицията. [/quote]
    И къде тогава са евтините бутикови лекарства от оставащите планови икономики, които "да съборят цените х100" на алчните "шкембелии"? Защо пак тези с "шкембетата" водят парада, и си разиграват коня?

  • 8
    jubal avatar :-P
    jubal harshaw

    До коментар [#2] от "gost22":

    На теория е така, на практика -- зависи.

    В момента истински печелившият модел е малко по-различен. Работи се в три направления едновременно, като R&D на нови лекарства или методи далече не е най-важното.

    В общи линии, първата линия е да се обработват пациентите с масови (поне в развития изток) реклами за това как има хиляди незнайни болести, за които има нов чудодеен лек.

    Втората линия е лекарите да се купят (с разни мурафети, според системата в дадена държава) да предписват рекламираното ново лечение.

    Третата линия е, естествено, новото и чудодейно лечение да се вкара в клиничната пътека, за да се покрива от данъци.

    И пей сърце.

  • 9
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#8] от "jubal harshaw":

    Първите два варианта минават, защото става дума за парите на пациентите, ама в последния вариант има намесени противоположни интереси на застрахователи и други едри, частни организации, които ще бъдат ощетени от скъпите хапчета — въпрос на време е държавата да прехвърли и тази отговорност на другите. Та има шанс за сравнително бързо балансиране. Отделно, че всеки ще иска хапка от новата баница, а доста едри играчи имат и необходимия ресурс... Ей ги нашите мобилни оператори: като беше един си продаваше "боздуганите" и "започнатата минута" на космически цени, а сега всичките подаряват телефончета и хиляди минути за едни 10 лева на месец. Същата логика е и при хапчетата, само дето е въпрос на технология и противоположни интереси, а не на разширяващ се пазар.

  • 10
    ugi avatar :-|
    ugi

    Това са изродявания на пазара, които просто ще отминат с времето, просто защото здравните системи ще спрат да плачат. Всички здравни системи имат лимит на това, което се поема като разход на година (този лимит се определя различно за държавите, но винаги има) и така е справедливо. Защото, ако имаш ограничен ресурс (а той винаги е ограничен), за да дадеш на някой много, на друг трябва да дадеш малко или нищо. И по-този начин се стига до разни правила за справедливост и пределна полезност - да дадеш на един човек 440000 за една година, за да живее или същите пари да ги дадеш на 2000 хипертоници, за да си взимат лекарствата и също да живеят. От положението на държавата единичния човек никога не печели.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK