Хапче за $1 милион

Пазарна икономика, имаш възможност и ти трябва, намираш начин= купуваш.
Нямаш стимул да купиш, не намираш начин= не купуваш.
Нали това искахме, май все още го искаме, може би?

До коментар [#1] от "beriya":
Я да задам въпроса ти по друг начин: При плановата икономика, колко такива "бутикови" лекарства имаше? А ако имаше такива, кой щеше да плати яките суми около производството им — ами пак същите, дето ги плащат сега. Трябва да има стимул, за да има напредък. Първите ще намажат филията, а после ще дойдат конкурентите (защото нишата е печеливша), и цените ще си дойдат на място — няма лошо.

В крайна сметка цената включително и на лекарствата се определя от търсенето и предлагането и ако има търсене ще има на кого да продадат даже хапче за един милион долара.

ВЪПРОСЪТ ИМА И МОРАЛНА СТРАНА НО В ТОЗИ БИЗНЕС МОРАЛ ОТДАВНА НЯМА !!!
ИРОНИЯТА Е , ЧЕ И ТЕ НЕ ЖИВЕЯТ ПО 100+ ГОДИНИ !!!

До коментар [#3] от "Нефертити":

А ако няма търсене - го създаваш, после пордаваш хапчета за по 1 милион долара.

До коментар [#2] от "gost22":

При плановата икономика, тази „яка" цена е много по- ниска, просто липсва тоя с шкембето който плаща на учените, плаща на... и си слаха Х 100 на инвестицията.


До коментар [#4] от "КМЕТ В СЯНКА":
Спекулирането с морала е нож с две остриета, нужно е да има контрол, но е също толкова нужно да има и свобода на действие.

[quote#6:"beriya"]При плановата икономика, тази „яка" цена е много по- ниска, просто липсва тоя с шкембето който плаща на учените, плаща на... и си слаха Х 100 на инвестицията. [/quote]
И къде тогава са евтините бутикови лекарства от оставащите планови икономики, които "да съборят цените х100" на алчните "шкембелии"? Защо пак тези с "шкембетата" водят парада, и си разиграват коня?

До коментар [#2] от "gost22":

На теория е така, на практика -- зависи.

В момента истински печелившият модел е малко по-различен. Работи се в три направления едновременно, като R&D на нови лекарства или методи далече не е най-важното.

В общи линии, първата линия е да се обработват пациентите с масови (поне в развития изток) реклами за това как има хиляди незнайни болести, за които има нов чудодеен лек.

Втората линия е лекарите да се купят (с разни мурафети, според системата в дадена държава) да предписват рекламираното ново лечение.

Третата линия е, естествено, новото и чудодейно лечение да се вкара в клиничната пътека, за да се покрива от данъци.

И пей сърце.

До коментар [#8] от "jubal harshaw":

Първите два варианта минават, защото става дума за парите на пациентите, ама в последния вариант има намесени противоположни интереси на застрахователи и други едри, частни организации, които ще бъдат ощетени от скъпите хапчета — въпрос на време е държавата да прехвърли и тази отговорност на другите. Та има шанс за сравнително бързо балансиране. Отделно, че всеки ще иска хапка от новата баница, а доста едри играчи имат и необходимия ресурс... Ей ги нашите мобилни оператори: като беше един си продаваше "боздуганите" и "започнатата минута" на космически цени, а сега всичките подаряват телефончета и хиляди минути за едни 10 лева на месец. Същата логика е и при хапчетата, само дето е въпрос на технология и противоположни интереси, а не на разширяващ се пазар.

Това са изродявания на пазара, които просто ще отминат с времето, просто защото здравните системи ще спрат да плачат. Всички здравни системи имат лимит на това, което се поема като разход на година (този лимит се определя различно за държавите, но винаги има) и така е справедливо. Защото, ако имаш ограничен ресурс (а той винаги е ограничен), за да дадеш на някой много, на друг трябва да дадеш малко или нищо. И по-този начин се стига до разни правила за справедливост и пределна полезност - да дадеш на един човек 440000 за една година, за да живее или същите пари да ги дадеш на 2000 хипертоници, за да си взимат лекарствата и също да живеят. От положението на държавата единичния човек никога не печели.