С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
17 11 яну 2013, 17:18, 10189 прочитания

Моля, не ни безпокойте

Докато Лондон преосмисля отношенията си с ЕС, българи и румънци са удобна цел за британските еврофоби и популисти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако слушате Найджъл Фараж, ще си помислите, че стотици хиляди българи и румънци са застанали на нисък старт и само чакат да настъпи първата минута на 1 януари 2014 г., за да нахлуят във Великобритания и да източат социалната й система. Само преди дни лидерът на евроскептичната Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) заяви, че би било "безотговорно и погрешно" Великобритания да отвори границите си за граждани на България и Румъния в края на годината. Нищо, че ако не го направи, ще наруши европейските правила, под които се е подписала. Те дават право на страните от ЕС да ограничат достъпа до трудовия си пазар за българи и румънци до края на 2013 г. След това обаче всички бариери трябва да паднат.

Лесно е Фараж да бъде снизходително пренебрегнат като ексцентричен шут, който от години шокира и развеселява колегите си в Европейския парламент с радикалните си еврофобски изказвания. Британският премиер Дейвид Камерън преди време определи партията му като шайка "смахнати, умопобъркани и прикрити расисти". Но сега точно тези хора поставят дилема пред консерваторите на Камерън, подкопават електоралната им база и изострят още повече и без това


Шумния анти-ЕС дебат

във Великобритания.

Последните проучвания показват, че рейтингът на UKIP вече надхвърля изглеждащите невероятни доскоро за нея 15%. Това прави партията трета политическа сила в страната след торите на Камерън и опозиционните лейбъристи, но преди участващите в управляващата коалиция либерали на вицепремиера Ник Клег. Според социолозите възходът на Фараж идва основно за сметка на консерваторите. Което само засилва решимостта сред по-радикалните тори да притиснат още по-силно Камерън за твърда линия към Брюксел и свикване на референдум за оставане или за излизане на Великобритания от ЕС.



Популисткият заряд на темата за България и Румъния не само дава козове в ръцете на Фараж, но изкушава и управляващите в Лондон. Сигнал за това са две наглед несвързани скорошни събития. Едното е разрастващият се и все по-публичен скандал с дискриминационното отношение към български и румънски студенти във Великобритания (виж другия текст по-долу). А второто е интервюто на Камерън от 6 януари, в което той потвърди, че Лондон иска ограничения в правото на свободно движение в ЕС, за да не могат толкова лесно хора от други държави да се заселват във Великобритания и да се възползват от социалната й система. България и Румъния не бяха изрично споменати, както и в останалите официални изказвания по темата досега. Но дори и без поименно посочване е очевидно, че двете държави са цел за популистки атаки.

Една от причините за нарастващия евроскептицизъм във Великобритания са

Имигрантските потоци

след разширяването през 2004 г. Тогава правителството на Тони Блеър прогнозираше, че пришълците от Източна Европа ще са десетки хиляди, но те се оказаха стотици хиляди. "Имиграцията, особено от Полша, допринесе за антиевропейските настроения, основно защото често е много концентрирана на определени места, където предизвиква напрежение, а не защото общият ефект от нея е толкова голям", казва пред "Капитал" проф. Йън Бег, анализатор от Европейския институт към London School of Economics.

Сега правителството на Камерън няма прогноза колко българи и румънци ще се отправят към Великобритания след 1 януари 2014 г. Но хора като Фараж рисуват апокалиптични картини как милиони хора от двете страни ще залеят Острова.

"В момента английската преса представя България в много негативна светлина. Големият мит там е, че източноевропейците изцеждат социалните им помощи. Без да си работил във Великобритания обаче, няма как да получаваш обезщетения за безработица. Трябва да имаш и право да пребиваваш там, а такова не можеш да получиш без право на работа. Тоест няма как да използваш социалните им фондове, ако преди това не си допринесъл за тях. Просто има нужда от изкупителна жертва", казва пред "Капитал" Галина Костадинова, юрист в обществената консултационна услуга "Вашата Европа – съвети".

Всъщност Великобритания още не е казала категорично дали иска да продължи да бъде в ЕС и при какви условия. Това ще стане в дългоочакваната и вече няколко пъти отлагана програмна реч на Камерън, която той ще произнесе до края на месеца. Но имиграцията със сигурност ще е една от темите, по която Лондон ще иска предоговаряне на отношенията си с Брюксел.

"Не мисля, че правителството има ясна стратегия какво да прави по отношение на ЕС, и Камерън сам се вкара в капан, като повиши очакванията какво може да обещае в предстоящата си реч. Не е реалистично да се очаква, че останалите страни ще се съгласят на някакви значими промени в европейското законодателство специално за Великобритания. Ако има такива, те ще са козметични", смята проф. Бег. Според анализатора от London School of Economics Лондон едва ли ще блокира едностранно българските и румънските работници. Но предвид все по-силните еврофобски гласове в Лондон и съвсем реалната възможност за скъсване с Брюксел не е изключено някой ден табелата "моля, не ни безпокойте", докато мислим какво да правим с Европа, да бъде заменена от "влизането забранено".

Колко е трудно да бъдеш студент

Лина е втора година студент във Великобритания. Иска да започне почасова работа, за да се издържа. Като студент има право да работи 20 часа на седмица през учебната година и свободно през ваканциите. Преди близо година е изпратила паспорта си в британската Агенция по граничен контрол, откъдето трябва да й издадат документ, че е редовен студент и може да започне работа. Такъв й е нужен и за задължителния стаж към следването. Удостоверението е изискване само за българските и румънските студенти и по закон трябва да се издаде веднага. Документът на Лина обаче все още го няма. Агенцията е премахнала бързата процедура по издаване, а студентката не може да се свърже с никой от служителите там.

Лина е измислена за нуждите на този текст, но в подобно положение се намират над 10 хил. български студенти, които учат в британски университети. Както и румънските им колеги. От миналата година Агенцията по граничен контрол е започнала, необяснимо защо, да бави с месеци (според вътрешен правилник забавянето може да е до шест месеца), дори година, издаването на удостоверенията им за работа. Бюрократичните пречи затрудняват както финансовото положение, така и редовното следване на студентите.

"Настоящата процедура не отговаря на британското и европейското законодателство и е дискриминационна", категорични са студентите в отвореното си писмо към българските институции. Една от тях - Анна Димитрова, която инициира дебата по медиите и създаде Facebook група по проблема, обясни за "Капитал", че според нея пречките са не административни, а политически и българските институции трябва да обърнат внимание. Анна си обяснява промяната в работата на агенцията с изнесени миналата година факти, че звеното е пропуснало да проконтролира 33 хил. граждани на страни извън ЕС, които са влезли във Великобритания със студентска виза, но всъщност никога не са се регистрирали във висшето си учебно заведение.

"Големият проблем е, че нашите студенти имат по-малко права от гледна точка на достъпа на правото на труд от тези, които са извън ЕС", коментира Галина Костадинова, юрист в обществената консултационна услуга "Вашата Европа – съвети". Тя обяснява, че това е сериозно нарушение на европейското право, защото никоя страна не може да третира неравнопоставено европейски граждани. Според Костадинова в тази ситуация има три начина за действие. Студентът да подаде жалба в съда, което би било трудно за човек без доходи в страната с най-скъпо съдебно производство. Има вариант Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу Великобритания, но това на този етап изглежда по-скоро малко вероятно. Третият шанс е българската държава да защити по юридически и дипломатически път интересите на студентите.

Такива действия е предприела вече Румъния. От румънското посолство в София заявиха за "Капитал", че държавният секретар по европейските въпроси на Министерството на външните работи е повдигнало темата още на 8 октомври 2012 г. в среща с английския посланик. Румънското посолство в Лондон също е инициирало разговори по проблема, а няколко румънски министерства са сигнализирали ЕК.

София също вече е поставяла многократно въпроса на всякакви политически нива, включително на най-високото. Дипломатически източници потвърдиха пред "Капитал", че премиерът Бойко Борисов е говорил още миналата година с Дейвид Камерън, но отговорът от Лондон е бил, че проблемът е изцяло административен, тъй като липсва капацитет заради бюджетните съкращения и намаляването на броя на служителите. Сега България обмисля да сигнализира Европейската комисия и да действа през Брюксел. От британското посолство в София съобщиха за "Капитал", че Агенцията по граничен контрол "е наела допълнителен персонал, който да обработи заявките от България и Румъния. Така обработването на заявки за разрешителни за работа във Великобритания на студенти от България и Румъния вече отговаря на оповестените стандарти". Но според български дипломати за момента не се забелязва подобрение.

Според Анна Димитрова проблемът може да бъде разрешен само чрез целенасочен политически диалог на държавно ниво. Ако не, студентите са готови да протестират в Лондон или да се включат в колективен иск чрез Европейския съд срещу Великобритания.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Въглеродното мито на ЕС е риск за отношенията с търговските партньори на блока Въглеродното мито на ЕС е риск за отношенията с търговските партньори на блока

Брюксел иска допълнително облагане на вноса от страни, които нямат климатично законодателство

16 окт 2019, 309 прочитания

МВФ очаква най-нисък глобален растеж от 10 години МВФ очаква най-нисък глобален растеж от 10 години

Търговската война се отразява трайно на ръста на БВП

16 окт 2019, 479 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
София е на ход

Ако България обвини "Хизбула" за атентата в Бургас, ЕС най-вероятно ще вкара организацията в черен списък. Това ще я нарани сериозно, но не фатално

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов