Обратното броене на втория мандат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обратното броене на втория мандат

Обама 2.0 трябва да се надпреварва с времето

Обратното броене на втория мандат

Защо следващите четири години на Обама обещават да са още по-трудни от първите

Ваня Ефтимова
5790 прочитания

Обама 2.0 трябва да се надпреварва с времето

© reuters


Ако се вярва на историята, повече практика и опит не правят по-добър президент. На пръв поглед вторите четири години в Белия дом би трябвало да са по-лесни и успешни, защото вече го няма натискът за преизбиране. В действителност обаче в съвременната история на САЩ значимите успехи във вторите  президентски мандати са рядкост за разлика от големите скандали. Краткият списък включва неподготвеността на администрацията на Джордж У. Буш да се справи с последствията от урагана "Катрина", разкриването на аферата на Бил Клинтън с Моника Люински, оплитането на Роналд Рейгън с "Иран-Контри" и оставката на Ричард Никсън заради "Уотъргейт".

Така че когато Барак Обама официално се закълне повторно на 21 януари, над новите му четири години в Белия дом ще тегнат тежките сенки на свръхувереността, политическите залитания и изтичащото време. Всъщност като запален любител на историята 44-ият президент на САЩ очевидно е наясно с т.нар. проклятие на втория мандат (т. е. скандалите, родени от прекомерни личностни или политически амбиции). От Белия дом тези дни изтече информация, че Обама е имал вечеря с водещите американски политически изследователи, за да с чуе съвети как да избяга от грешките на предшествениците си.

В същото време сигналите от поляризирания Вашингтон едва ли дават повод за оптимизъм, че вторият мандат може да мине по-леко, но по-ползотворно. Въпреки полупобедата на Обама в първите дни на 2013 г. в битката с републиканците около т.нар. фискална пропаст (комбинацията от автоматични бюджетни съкращения и вдигане на данъците), намирането на истински компромис тепърва предстои. Постигнатото споразумение за повишаване на данъците на американците с годишни доходи над 400 хил. долара (и  запазване на нивата от времето на Джорж У. Буш за всички останали) дори обещава да направи следващия кръг преговори още по-тежък. Заради болезнената отстъпка консерваторите сега втвърдяват позициите си и ще търсят реванш при обсъждането на вдигането на тавана на държавните задължения през февруари и финалното споразумение за намаляване на бюджетния дефицит през март.

Затова въпросът е дали на администрацията на Обама въобще ще й останат сили и - по-важното - възможности да прокара останалите си приоритети през втория мандат. 

Да бъдеш Бенджамин Бътън

Заради парадоксалното съотношение между представа и реалност може би най-доброто сравнение за втория президентски мандат би било това със сюжета на филма "Странният случай с Бенджамин Бътън". В него главният герой изживява живота си наобратно и затова вместо с годините да събира опит, всъщност губи контрола над живота си. По същия начин от момента, в който положат отново президентската клетва, за обитателите на Белия дом започва неумолимото обратно броене за загубата на власт и възможности. Вместо да бъде освободен да предприеме големи инициативи, преизбраният  президент всъщност е пленник на изтичащото време. В най-благоприятния случай той има около шестнайсет месеца, преди да настъпи т.нар. lame duck session, когато междинните избори за Конгреса и започването на надпреварата за наследника му ще блокират политическия процес във Вашингтон.   

За Обама ожесточените битки около тавана на държавния дълг и бюджетния дефицит съкращават още повече този и без това къс срок. Преговорите за тях, освен че в най-добрия случай ще се проточат поне до средата март, ще определят тона и темпото на работа във Вашингтон за следващия кръг от реформи.  Малко са оптимистите, които вярват в разведряването на атмосферата между републиканци и демократи в близкото бъдеще.

Експерти като проф. Стивън Уейн от университета "Джорджтаун" дори са на мнение, че президентът предвидливо е отчел неблагоприятните условия в политическата си програма за втория мандат. "Обама беше много внимателен да не обещава твърде много в предизборната си кампания. Освен това в Америка сега няма пари и подкрепа за рязка и широкомащабна политическа промяна", обяснява пред "Капитал" политологът.

Част от наблюдателите като шеф-кореспондента на в. US Today Сюзън Пейдж вярват, че дори стегнатият първоначален списък от два основни вътрешни приоритета – имиграционната реформа и новата енергийна политика, без да се брои силно оспорваното предложение тази седмица за затегнат контрол над огнестрелните оръжия, е твърде дълъг за втори мандат. Тя дава за пример Рейгън, съсредоточил се след преизбирането му само над данъчната реформа и затова успял. За разлика от Джордж У. Буш, опитал се първо да прокара промени в социалното осигуряване, а после и в имиграционното законодателство, и провалил се и в двете.  

Досегашният по-скоро дистанциран стил на работа на Обама също кара експертите да се съмняват дали приоритетите могат да бъдат изпълнени в ограничената рамка на втория мандат. "Той обича широкомащабните и комплексни политики, но не и процеса на прокарването им. Той не е политик, хвърлящ се да направи всичко възможно хората да се включат в инициативата и да приемат компромис",  коментира проф. Уейн. Предложените тази седмица забрана на бойните оръжия, повсеместната им регистрация при закупуване и проверка на бекграунда също се вписват донякъде в този неблагоприятен сценарий. Но дори мерките да не минат през Конгреса (най-вероятният сценарий), те вече на практика промениха тона и динамиката в дебата за контрола над оръжията.  

Време за глобално лидерство

 

За американските президенти е обичайно да обръщат повече внимание на световните дела през втория си мандат. Обяснението е лесно – освен че вече го няма предизборният натиск да се занимават предимно с вътрешни проблеми, обитателите на Белия дом още таят надеждата да влязат в историята като миротворци (особено когато имиджът им заплашва да бъде опетнен завинаги от голям скандал). Докато бушуваше аферата "Уотъргейт", Никсън посети Москва. За Рейгън преговорите с Михаил Горбачов за споразумение за ограничаване на ядрените оръжия вероятно са били желана възможност да избяга от разследването "Иран-Контри". Разтърсен от скандала "Люински", Бил Клинтън се опита да спаси репутацията си с постигането на мир на Балканите и между Израел и палестинците.

По всяка вероятност президентът Обама ще посвети повече внимание сега на външната политика. Особено след като изтеглянето на американските военни сили от Афганистан през 2014 г. освободи време и енергия в дипломатическия и военен корпус. Голяма част от ресурсите вече се пренасочват към Азия, определена от Обама още през първия му мандат като център на стратегическите интереси на САЩ през XXI век. Макар и в по-малка степен, администрацията по всяка вероятност ще остане ангажирана с Близкия изток и Северна Африка, особено докато се търси формула за стабилност след Арабската пролет.

Въпреки това никой не очаква резки и неочаквани движения в дипломатическата линия на САЩ. "Изборът на сенатор Джон Кери за държавен секретар и на бившия сенатор Чък Хейгъл за министър на отбраната в новия кабинет е доста показателен, че политиката от първия мандат ще продължи. Посоката си остава на ограничени международни интервенции, особено що се отнася до военните такива. Обама е реалист за ресурсите, които САЩ притежават в момента, и затова ще продължи да води активна политика, която обаче е с ограничено участие и цели", обяснява пред "Капитал" Емилиано Алесандри от вашингтонския офис на German Marshall Fund.

Като принадлежащи към поколението, било се във Виетнам, Кери и Хейгъл твърдо вярвaт, че военната намеса трябва да е последното решение, и то при ясна стратегия. Разбиране, което явно се вписва в подхода на Обама за т.нар. лидерство изотзад за създаване на действащи коалиции с ограничени цели, демонстрирано първо в Либия и следвано сега в помощта за френската операция в Мали (а може би приложено в близко бъдеще и в Сирия). Особено на Хейгъл, който ще е първият сержант в историята, заставащ начело на Пентагона (чинът, с който се уволнява през 1968 г.), се възлагат надежди да проведе отдавна необходимите реформи в американските военни сили, които да ги вкарат в XXI век.

Заради непремерените му изказвания за агресивните действия на "еврейското лоби" и желанието за диалог с Иран и "Хамас" номинирането на Хейгъл за военен министър породи съмнения за изостряне на отношенията между Израел и САЩ (влиятелният Национален еврейски демократически съвет обаче се обяви в негова подкрепа). Каквото и да мислят за кандидатурата в Тел Авив, засега премиерът Бенямин Нетаняху се въздържа от коментар, може би още гузен заради отявлената си подкрепа за съперника на Обама в изборите - Мит Ромни. "Всъщност ще видим раздвижване в близкоизточния процес, но не заради назначаването на Хейгъл или Кери, а защото става все по-ясно, че той е особено важен в новите реалности след Арабската пролет", обяснява Емилиано Алесандри от German Marshall Fund.

Другото възможно раздвижване в американската външна политика вероятно ще дойде по посока на  Европейския съюз. Макар че в първия си мандат Обама рядко имаше време за прескача от другата страна на Атлантическия океан, сега старата идея за създаване на зона за свободна търговия с Европа вече набира сериозна инерция. "Имаме причини да сме по-оптимистични, защото и двете икономически сили имат нужда от бърз растеж. А зоната за свободна търговия е мярка, която не повишава бюджетния дефицит и не струва пари на данъкоплатците", коментира Емилиано Алесандри. Според Камарата на американския бизнес в Германия подобно споразумение ще доведе до около 1.5% икономически растеж и за двете страни. Така Брюксел и Берлин могат да очакват да станат редовни спирки за Обама и екипа му в следващите четири години.

В известен смисъл "Проклятието на втория мандат", въпреки че е символ на прекалената увереност и амбициозност в Белия дом, има и положителна страна. Точно защото времето неумолимо изтича между пръстите им, президентите са принудени да се откажат от идеологията и да се съсредоточат само върху стъпки, обещаващи успех. Някои от тях, парадоксално, днес са смятани за най-големите им постижения - преговорите на консервативния Рейгън с Горбачов и разширяването на борбата на Буш-син със СПИН в Африка са показателни примери. Така и Обама може би няма да има време да постигне дори половината от набелязаните точки. Няколко стъпки в правилната посока по сложните теми за балансирането на бюджета, имиграцията и международните отношения обаче обещават да оставят повече следа в историята от големи, но неизпълнени инициативи. 

Ако се вярва на историята, повече практика и опит не правят по-добър президент. На пръв поглед вторите четири години в Белия дом би трябвало да са по-лесни и успешни, защото вече го няма натискът за преизбиране. В действителност обаче в съвременната история на САЩ значимите успехи във вторите  президентски мандати са рядкост за разлика от големите скандали. Краткият списък включва неподготвеността на администрацията на Джордж У. Буш да се справи с последствията от урагана "Катрина", разкриването на аферата на Бил Клинтън с Моника Люински, оплитането на Роналд Рейгън с "Иран-Контри" и оставката на Ричард Никсън заради "Уотъргейт".

Така че когато Барак Обама официално се закълне повторно на 21 януари, над новите му четири години в Белия дом ще тегнат тежките сенки на свръхувереността, политическите залитания и изтичащото време. Всъщност като запален любител на историята 44-ият президент на САЩ очевидно е наясно с т.нар. проклятие на втория мандат (т. е. скандалите, родени от прекомерни личностни или политически амбиции). От Белия дом тези дни изтече информация, че Обама е имал вечеря с водещите американски политически изследователи, за да с чуе съвети как да избяга от грешките на предшествениците си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    linderoth avatar :-|
    linderoth

    Гола вода е това момченце-кукла на конци на Джордж Сорос

  • 2
    mollosso avatar :-|
    mollosso

    Той е Никой! Каквото му кажа евреите, т.е. банкерите да прави, това го прави.Момче за всичко.Видяхме капитализмът докъде доведе хората вече 2 пъти - Голямата депресия и сега...ще става още по-зле....

  • 3
    geoimg avatar :-?
    Geoimg

    Грешно е да се смята, че последен мандат, като освобождава от отговорност пред избирателите е по - лесен!
    Тогава изключително се засилва отговорноста пред новата среда - банкстерите, а те са безпощадни и не приемат отговор "НЕ"!?

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "В действителност обаче в съвременната история на САЩ значимите успехи във вторите президентски мандати са рядкост за разлика от големите скандали."
    - Оставете скандалните елементи настрана и докажете защо президенството на Бил Клинтън е било неуспешно. Икономически това беше едно от най-добрите съвременни управления. Дори скандалът с Моника Лоуински направи Клинтън по-близък на Европа от когото и да е било от президентите на САЩ. А това че президентството на САЩ стана с осемгодишен мандат вероятно е продукт на човешката психика на инертността, иначе как си обяснявате преизбирането на Буш (независимо от скандала във Флорида).
    Обама, както всеки президент, е принуден да стане центрист за да може да работи,изборните управления се характеризират като еволюционен процес за разлика от революциите.

  • 5
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Обонго се появи на американската политическа сцена благодарение на 2 фактора:
    1.- Финансовия интернационал - всички застрахователни компании в САЩ са собственост на банки и инвестиционни фондове , чрез които се осъществяват всички т.н. медицински застраховки. Обонго изпълнява поставени още от 1992 г. задачи , заради чието изпълнение расте оттогава така стремително външният дълг на страната за сметка на американския данакоплатец.
    2. - Благодарение на огромната имигрантска маса
    от хора сдобили се наскоро с американски гражандство , както и от социалано зависими пазитиращи вечно също на гърба на американския данакоплатец.

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Това добре, но как ще обясните че при бяло мнозинство ( афро-американците са 13, испано говорещите - 13.2, азиато-американците около 5 процента, или общо 31-32процента етнични групи и малко под 70 процента бели) Обама спечели за втори път. Републиканската партия явно има нужда от генерална концептуална промяна на стратегията за да привлече нарастващия брой независими бели.

  • 7
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    До коментар [#6] от "daskal1":
    Гласуващите за демократите , като Обонго в Америка , гласуват не защото не са бели , а защото са социално зависими , необразовани и нежелаещи да скъсат с паразитния начин на съществуване.
    Те винаги са представлявали идеален електорат за леви популисти , като Обонго например. Симбиозата между тях и демократите е станала вече желязна .

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    николай 1: За ваше сведение бедните бели американци ненавиждат да бъдат сравнявани с черните такива ползващи се от социалната система. Те са патриотични до шовинизъм и в никакъв случай не подкрепят Обама, дори с вреда за семейството си- не ползват полагащите се им права. Не пренасяйте български модели на етнично слабите върху бедните бели в САЩ, в голяма грешка сте и явно не познавате средата.

  • 9
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Цитат: "...той има около шестнайсет месеца, преди да настъпи т.нар. lame duck session, когато междинните избори за Конгреса и започването на надпреварата за наследника му ще блокират политическия процес във Вашингтон."

    Г-жо Ефтимова, "lame duck session" въобще не е това, което си мислите. Не е пауза между изборите, а е истинска сесия на Конгреса, която се свиква за решаване на спешен въпрос, във времето след избора на нов Конгрес (ноември), но преди датата на встъпване (януари). Така че в най-добрия случай, lame duck session може да има между 4.11.2014 и 3.11.2015, тоест най-рано след 21 месеца. И то само ако се наложи. Тя е изключение, а не правило. Последната такава сесия беше през 2008.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK