С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
21 25 яну 2013, 17:25, 9851 прочитания

Играта на Камерън

Британският премиер хазартно заложи бъдещето на страната си в ЕС на карта с надпис "референдум"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Нашата съдба е в Европа, като част от общността." Вероятно мнозина британски евроскептици, за които Маргарет Тачър е икона, биха се изненадали, че това е цитат от прочутата й реч в Брюж през 1988 г., дефинираща отношенията между Обединеното кралство и обединена Европа. Може би защото противниците на Брюксел в Лондон често (предпочитат да) забравят, че Желязната лейди успяваше великолепно да балансира тропането с чантичката си по масата и своето "Не, не, не" с прагматична защита на британското място в ЕС.

На 23 януари премиерът Дейвид Камерън също произнесе своята голяма реч за Европа. И хазартно заложи бъдещето на Великобритания в Европа на карта с надпис "референдум". В зависимост от това как се развие играта в следващите пет години вариантите са най-общо два. Единият е Камерън да се превърне в лидера, разрешил поне за поколение напред постоянно изникващия въпрос за отношенията между Лондон и Брюксел. Другият е да остане в историята като премиера, изкарал страната си от ЕС.


Обичаме се, не се обичаме

Британците винаги са били неохотни европейци. И за противоречивото им желание да поддържат известна дистанция към случващото се от другата страна на Ламанша, като същевременно запазват влияние върху европейските дела, си има има културни, географски и исторически причини. Същевременно принадлежността им към англосаксонския светоглед, островното им положение и имперското им минало будят подозрения на континента дали хората от Албиона са подходящо попълнение в европейския клуб (справка - Шарл дьо Гол, който два пъти налага вето на присъединяването на Великобритания).

Но сега взаимното търпение и от двете страни е достигнало критична точка. С неудържимо нарастващия евроскептицизъм на Острова и с екзистенциалната криза в ЕС, свалила рязко толерантността към претенциите на Лондон, моментът за преосмисляне на отношенията рано или късно щеше да дойде. И хазартният ход на Камерън е колкото причина, толкова и следствие от всичко това.



Референдум в резерв

Отлаганата в продължение на цели шест месеца реч, определянето на датата и мястото на която на моменти граничеше с фарс, беше деликатен политически баланс, който трябваше да задоволи собствената му партия, европейските лидери, бизнеса, международните пазари и САЩ. При тази почти невъзможна изходна позиция Камерън се справи никак не зле. Или поне, както написа Тимъти Гартън Аш във в. Guardian: "Можеше да бъде и много по-лошо."

Всъщност не е нужно човек да бъде питаещ дълбоко подозрение към Брюксел британски консерватор, за да хареса очертаната от Камерън представа за Европа. Той поиска един ЕС, който е базиран на принципите на конкурентоспособността, гъвкавостта, демократичната отчетност и честността. Ако успее да предоговори отношенията си с него, Великобритания ще иска да бъде част от този съюз и нейният премиер ще се бори с "цялата си душа и сърце" това да се случи. Новата сделка, която Камерън ще сключи с Европа, ще бъде подложена на референдум, ако неговата консервативна партия спечели следващите парламентарни избори. Тогава най-късно до края на 2017 г. британците ще имат възможност да гласуват дали при новите условия желаят да останат или да излязат от ЕС.

Перспективата за категоричен референдум в стил "вътре или вън" докара радикалните тори до екстаз. Но и донесе критики към премиера, че се е оставил да бъде притиснат в ъгъла и се е предал пред крайните гласове в собствената си партия. "Това беше зле прикрит опит на Камерън да умиротвори евроскептичното крило на консерваторите и да отблъсне заплахата от набиращата скорост еврофобска и ксенофобска Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP)", казва пред "Капитал" Петрос Фасулас, председател на European Movement UK, неправителствена организация, която подкрепя реформиране на ЕС и задълбочаване на европейската интеграция.

Според последните социологически прочувания доскоро маргиналната UKIP е вече трета политическа сила в страната, като възходът й идва основно за сметка на консерваторите и застрашава да ги лиши от мнозинство в следващия парламент. "Вместо да артикулира визия за ЕС, Камерън всъщност се опитваше да спаси поста си - както като премиер, така и като лидер на партията си", смята Фасулас.

Дори и това да е била основната цел и страхът на премиера да е бил водещият му мотив, има сериозни аргументи защо референдумът може да се окаже не толкова лоша идея. Партията на Камерън е разкъсвана от тежък разкол по европейския въпрос и перспективата за разрешаването му чрез допитване може да я излекува от обсесията й с ЕС и да освободи ресурс и енергия за по-важни и належащи теми. Същевременно кризата с еврото съвсем охлади чувствата на британците към ЕС, а поемането към по-дълбок политически съюз в еврозоната ги притеснява. Предвид настроенията на Острова и промените в ЕС референдумът изглежда наложителен и по думите на самия Камерън "избягването му ще направи излизането на Великобритания по-вероятно".

Друг е въпросът дали допитването трябва да бъде предшествано от опит за изнудване в стил "предоговаряме или ние си тръгваме". По сполучливото сравнение на бившия премиер Тони Блеър ситуацията напомня на сцената от комедията на Мел Брукс "Пламтящи седла", в която шерифът насочва пистолет към собствената си глава и казва: "Ако не направите каквото искам, ще си пръсна мозъка."

Спорно е и дали сега е най-подходящият момент за подобна инициатива. От една страна, дори и през 2017 г. трансформациите в ЕС може да не са приключили, бъдещето му да продължава да е с все така смътни очертания и Лондон още да няма яснота в какъв точно съюз решава да остане или да си тръгне. От друга страна, го има усещането, че в този критичен за Европа момент Великобритания само усложнява нещата и опитът за дистанциране е в най-добрия случай досадно разсейване от по-важни неща, а в най-лошия - подло забиване на нож в гърба.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Въглеродното мито на ЕС е риск за отношенията с търговските партньори на блока Въглеродното мито на ЕС е риск за отношенията с търговските партньори на блока

Брюксел иска допълнително облагане на вноса от страни, които нямат климатично законодателство

16 окт 2019, 329 прочитания

МВФ очаква най-нисък глобален растеж от 10 години МВФ очаква най-нисък глобален растеж от 10 години

Търговската война се отразява трайно на ръста на БВП

16 окт 2019, 502 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Засега цигари, после и друго

Ирак още е несигурно място. Това ще е проблем за идването на българския бизнес

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм