С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 25 яну 2013, 17:25, 9908 прочитания

Играта на Камерън

Британският премиер хазартно заложи бъдещето на страната си в ЕС на карта с надпис "референдум"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Нашата съдба е в Европа, като част от общността." Вероятно мнозина британски евроскептици, за които Маргарет Тачър е икона, биха се изненадали, че това е цитат от прочутата й реч в Брюж през 1988 г., дефинираща отношенията между Обединеното кралство и обединена Европа. Може би защото противниците на Брюксел в Лондон често (предпочитат да) забравят, че Желязната лейди успяваше великолепно да балансира тропането с чантичката си по масата и своето "Не, не, не" с прагматична защита на британското място в ЕС.

На 23 януари премиерът Дейвид Камерън също произнесе своята голяма реч за Европа. И хазартно заложи бъдещето на Великобритания в Европа на карта с надпис "референдум". В зависимост от това как се развие играта в следващите пет години вариантите са най-общо два. Единият е Камерън да се превърне в лидера, разрешил поне за поколение напред постоянно изникващия въпрос за отношенията между Лондон и Брюксел. Другият е да остане в историята като премиера, изкарал страната си от ЕС.


Обичаме се, не се обичаме

Британците винаги са били неохотни европейци. И за противоречивото им желание да поддържат известна дистанция към случващото се от другата страна на Ламанша, като същевременно запазват влияние върху европейските дела, си има има културни, географски и исторически причини. Същевременно принадлежността им към англосаксонския светоглед, островното им положение и имперското им минало будят подозрения на континента дали хората от Албиона са подходящо попълнение в европейския клуб (справка - Шарл дьо Гол, който два пъти налага вето на присъединяването на Великобритания).

Но сега взаимното търпение и от двете страни е достигнало критична точка. С неудържимо нарастващия евроскептицизъм на Острова и с екзистенциалната криза в ЕС, свалила рязко толерантността към претенциите на Лондон, моментът за преосмисляне на отношенията рано или късно щеше да дойде. И хазартният ход на Камерън е колкото причина, толкова и следствие от всичко това.



Референдум в резерв

Отлаганата в продължение на цели шест месеца реч, определянето на датата и мястото на която на моменти граничеше с фарс, беше деликатен политически баланс, който трябваше да задоволи собствената му партия, европейските лидери, бизнеса, международните пазари и САЩ. При тази почти невъзможна изходна позиция Камерън се справи никак не зле. Или поне, както написа Тимъти Гартън Аш във в. Guardian: "Можеше да бъде и много по-лошо."

Всъщност не е нужно човек да бъде питаещ дълбоко подозрение към Брюксел британски консерватор, за да хареса очертаната от Камерън представа за Европа. Той поиска един ЕС, който е базиран на принципите на конкурентоспособността, гъвкавостта, демократичната отчетност и честността. Ако успее да предоговори отношенията си с него, Великобритания ще иска да бъде част от този съюз и нейният премиер ще се бори с "цялата си душа и сърце" това да се случи. Новата сделка, която Камерън ще сключи с Европа, ще бъде подложена на референдум, ако неговата консервативна партия спечели следващите парламентарни избори. Тогава най-късно до края на 2017 г. британците ще имат възможност да гласуват дали при новите условия желаят да останат или да излязат от ЕС.

Перспективата за категоричен референдум в стил "вътре или вън" докара радикалните тори до екстаз. Но и донесе критики към премиера, че се е оставил да бъде притиснат в ъгъла и се е предал пред крайните гласове в собствената си партия. "Това беше зле прикрит опит на Камерън да умиротвори евроскептичното крило на консерваторите и да отблъсне заплахата от набиращата скорост еврофобска и ксенофобска Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP)", казва пред "Капитал" Петрос Фасулас, председател на European Movement UK, неправителствена организация, която подкрепя реформиране на ЕС и задълбочаване на европейската интеграция.

Според последните социологически прочувания доскоро маргиналната UKIP е вече трета политическа сила в страната, като възходът й идва основно за сметка на консерваторите и застрашава да ги лиши от мнозинство в следващия парламент. "Вместо да артикулира визия за ЕС, Камерън всъщност се опитваше да спаси поста си - както като премиер, така и като лидер на партията си", смята Фасулас.

Дори и това да е била основната цел и страхът на премиера да е бил водещият му мотив, има сериозни аргументи защо референдумът може да се окаже не толкова лоша идея. Партията на Камерън е разкъсвана от тежък разкол по европейския въпрос и перспективата за разрешаването му чрез допитване може да я излекува от обсесията й с ЕС и да освободи ресурс и енергия за по-важни и належащи теми. Същевременно кризата с еврото съвсем охлади чувствата на британците към ЕС, а поемането към по-дълбок политически съюз в еврозоната ги притеснява. Предвид настроенията на Острова и промените в ЕС референдумът изглежда наложителен и по думите на самия Камерън "избягването му ще направи излизането на Великобритания по-вероятно".

Друг е въпросът дали допитването трябва да бъде предшествано от опит за изнудване в стил "предоговаряме или ние си тръгваме". По сполучливото сравнение на бившия премиер Тони Блеър ситуацията напомня на сцената от комедията на Мел Брукс "Пламтящи седла", в която шерифът насочва пистолет към собствената си глава и казва: "Ако не направите каквото искам, ще си пръсна мозъка."

Спорно е и дали сега е най-подходящият момент за подобна инициатива. От една страна, дори и през 2017 г. трансформациите в ЕС може да не са приключили, бъдещето му да продължава да е с все така смътни очертания и Лондон още да няма яснота в какъв точно съюз решава да остане или да си тръгне. От друга страна, го има усещането, че в този критичен за Европа момент Великобритания само усложнява нещата и опитът за дистанциране е в най-добрия случай досадно разсейване от по-важни неща, а в най-лошия - подло забиване на нож в гърба.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо Гледайте как SpaceX взривява "пътническа" ракета на живо

Първите частни астронавти проведоха "суха тренировка" преди аварийния тест на капсулата Crew Dragon тази събота

17 яну 2020, 428 прочитания

Либийската авантюра на Ердоган 2 Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

17 яну 2020, 1078 прочитания

24 часа 7 дни

17 яну 2020, 2599 прочитания

17 яну 2020, 1699 прочитания

17 яну 2020, 1623 прочитания

17 яну 2020, 1464 прочитания

17 яну 2020, 1463 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Засега цигари, после и друго

Ирак още е несигурно място. Това ще е проблем за идването на българския бизнес

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10