А la Uruguaya*

Жалко, че в Уругвай живеят едва 3.4 млн. души, защото иначе много повече хора биха могли да се чувстват свободни. В първото по рода си световно изследване на човешката свобода, което Fraser Institute и Liberales Institut направиха наскоро, между 123 държави Уругвай се нарежда на второ място по лична свобода, веднага след Холандия. И ако за Ниската земя лидерската позиция е разбираема, то за държавата от Южна Америка подобно постижение е изненадващо. Но само на пръв поглед. 

Личната свобода на уругвайците получава оценка 9.4 от максимум 10. "Репортери без граници" поставят държавата на първо място в Южна Америка - далеч пред съседите й - и на 24-то място в света по свобода на словото. Уругвай е първенец в региона по почти всички показатели – сигурност и безопасност, свобода на движение и на изразяване и обществена среда. Това е и единствената държава от континента, която влиза в групата на напълно демократичните страни според Economist Intelligence Unit (EIU).

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Причините за тези високи резултати са донякъде тривиални и се обясняват с комбинацията от добро управление, устойчивост на развитието и лични права. Необикновеното в случая е как една държава от Латинска Америка - регион, където има предимно крехки и несъвършени демокрации (според индекса на EIU), успешно прилага един различен модел. За България, където някои политици обичат да се оправдават с региона и неговите недостатъци, това е полезен урок.

Най-безопасната държава в Южна Америка

е призът, който най-добре описва успеха на Уругвай. Дори Чили, която попада в челната десетка по икономическа свобода в класациите на Heritage Foundation и на Fraser Institute, не може да се похвали с такава висока оценка за сигурност и безопасност. Уругвай получава оценка по безопасност 9.2, докато Чили е оценена с 6.1, Перу и Аржентина – 7.5, а Бразилия – 7.2.



Въпреки това завидно постижение за регион, където престъпността е сериозен проблем, лявоцентристкото правителство в Уругвай вече предприема допълнителни и доста необичайни мерки за намаляване на насилието, предимно свързано с трафика на наркотици. Миналата година то внесе в Конгреса проектозакон, който би легализирал производството и продажбата на марихуана, но с държавна регулация. Използването на канабис вече е легално в Уругвай, а мотивите за въвеждането на мярката са, че негативните последствия от насилието, свързано с черния пазар на наркотици, са много по-вредни от марихуаната. "Ние имаме напредничави традиции", коментира през есента министърът на вътрешните работи на Уругвай Едуардо Бономи, цитиран от вестник The Guardian. Той обясни, че забраната върху продажбата на алкохол, проституцията и хазарта в Уругвай са отпаднали още в началото на ХХ век. Век по-късно, подходът на държавата към марихуаната е също толкова прагматичен. Ако предложеният проектозакон бъде приет, той ще установи един от най-либералните режими по отношение на марихуаната в целия свят. Холандия, изглежда, не е съсед само по един показател.

Но това не е всичко - през миналата година Уругвай стана втората държава след комунистическа Куба в силно католическата Латинска Америка, която легализира абортите до третата седмица от бременността. А също и първата, легализирала гей браковете. След като си спечели прозвището

"Швейцария на Южна Америка"

и се съревновава с Холандия, страната сега има нови планове, които да я направят местната Дания - до 2015 г. да стане световен лидер в производството на електроенергия от вятър, като 90% от енергията да идва от този източник.

Има ли нещо, което да обяснява този необичаен модел? Д-р Франсиско Паница, преподавател по латиноамериканска политика в London School of Economics, открива причините за добрите резултати на страната в историята и политическото развитие на Уругвай. "Още от началото на ХХ век страната е имала много силни институции и социална мрежа. През 40-те и 50-те години на миналия век Уругвай е една от малкото демократични държави в Латинска Америка", обяснява д-р Паница пред "Капитал".

Първият демократичен избор, който уругвайците правят, е още през далечната 1917 г., когато те дават своя глас на референдум за промяна в конституцията. Така се създава Национален съвет на администрацията, който е опит да се ограничи апетитът на различни политици за налагане на диктатура. За сравнение - в България първият референдум е проведен 5 години по-късно - през 1922 г., и е за това дали политиците от времето на двете национални катастрофи да бъдат вкарани в затвора.

Не е изненадващо, че век по-късно корупцията не е проблем от дневния ред на уругвайците. В годишния доклад за 2011 г. за човешките права на Държавния департамент на САЩ се казва, че правителството в Монтевидео прилага ефективно законите в случаи на корупция. "В Уругвай има много силен институционален надзор, партиите се контролират една друга. В Аржентина контролът и властта са монополизирани. Парагвай пък има много слаба демократична традиция", обяснява д-р Паница.

Въпреки че е в сянката на икономическия първенец Чили, Уругвай вече се е утвърдил и като регионален финансов център, смята анализаторът от London School of Economics. За това помага и фактът, че съседите му често бягат на обратно. Например Аржентина, където по време на икономическата криза през 2001 г. правителството на практика замрази банковите сметки и наложи доларовите депозити да бъдат обърнати в обезценената национална валута - песо. Така заради липсата на доверие във финансовата система в съседни държави Уругвай е успяла да се превърне в нещо, което българските политици отдавна бленуват - остров на банкова стабилност. Инфлацията от девет години насам е едноцифрена, а според прогнозите на МВФ икономиката ще порасне с 4% тази година, което е над средното за региона.

"Ако направи голяма крачка към либерализиране на икономиката си, Уругвай има потенциал да се превърне в латиноамериканския Хонконг", отбелязва годишният доклад на Fraser Institute за икономическата свобода по света за 2012 г. Слабостите на южноамериканската страна според експертите на канадския институт са в неразвития капиталов пазар и държавната намеса при кредитирането.

Колкото и да прилича на

Сбъдната българска мечта за държава

(включително с факта, че е печелила две световни титли по футбол), Уругвай има някои любопитни сходства с реалната България. Начело на страната е бивш комунист (както доскоро беше и в България). Въпреки че са доста по-щастливи от българите, уругвайците според изследването на ООН са по-нещастни от почти всички други на континента си. Също така през последните години повече хора напускат страната, отколкото се заселват в нея. И все пак, ако се съди по многобройните блогове на живеещи в страната чужденци и роящите се въпроси във форумите за уругвайско гражданство, много хора от целия свят решават да се пенсионират именно там.

Например последният пост във Facebook страницата на Uruguay Expat Life – блог, поддържан от двама американци, които живеят в Уругвай от средата на 2012 г., гласи: "Да, ние все още имаме възможност за инициатива, за стартиране на малък бизнес. Тук има образована работна сила, отлична грамотност, модерна инфраструктура и тристълбова здравна система." А също и повече свобода.

*По уругвайски