Безработицата в ЕС е спряла да расте в края на 2012 г.

През последния месец на миналата година безработицата в Европейския съюз и еврозоната е спряла устойчивия си ръст. Въпреки че остава на рекордно високи нива заедно с неочаквания спад на инфлацията, подобреното представяне на производствения сектор и повишеното бизнес доверие през последните месеци, дават надежди, че регионът излиза от най-тежкия период на кризата.

Според последните данни на европейската статистическа служба Евростат през декември безработицата в съюза и еврозоната е останала непроменена спрямо предишния месец на нива съответно 10.7 и 11.7%. Анализаторите очакваха безработицата във валутния съюз да продължи да расте и да достигне 11.9%. Евростат изчислява, че без работа в съюза са около 25.926 млн. души, от които 18.715 млн. в еврозоната. В сравнение с декември 2011 г. безработните са се увеличили с 1.763 млн. в ЕС и с 1.796 млн. във валутния съюз.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Липса на лоша новина

"Рецесията в Южна Европа отслабва, безработицата не се влоши, както се очакваше, но все пак остава на рекордни нива. Това може да се нарече подобрение, но ако гледаме на нещата от много ниска база. Възможно е да видим възстановяване в региона през първото полугодие благодарение на Германия, която като най-голяма икономика има гравитационен ефект върху региона", коментира пред Reuters Ян Рандолф, анализатор в IHS Global Insight. "Все още очакваме безработицата да надмине 12% през тази година", отбелязва от своя страна Мартин ван Виет от ING.

Сред страните членки безработицата продължава да е най-ниска в Австрия (4.3%), Германия и Люксембург (по 5.3%), както и в Холандия (5.8%). Безработните остават най-много в Гърция и Испания – съответно 26.8 и 26.1 на сто. Според данните на Евростат безработицата в България е спаднала с 0.1% през декември спрямо предишния месец, но остава на ниво над средното за региона – 12.3% (виж карето). Сериозен проблем остава младежката безработица, която достига 23.4% в ЕС и 24% в еврозоната, като в Гърция и Испания всеки втори младеж под 25 години е без работа.



Спад на инфлацията

По-обнадеждаващи новини за икономистите донесе инфлацията в еврозоната, която изненадващо спадна до двегодишно дъно през януари, което отваря вратата за нови понижения на лихвите от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Инфлацията в 17-те държави, използващи еврото, е спаднала до 2% на годишна база спрямо 2.2% през декември. Това е най-ниското ниво от ноември 2010 г. и значително под пика от 3%, достигнат през септември 2011 г. Така повишаването на потребителските цени се доближава до заложената от ЕЦБ цел да е близо, но под 2%.

"Инфлацията на практика не съществува и особено предвид спада й в Германия това ще доведе до активизиране на дебата за облекчаване на паричната политика на ЕЦБ", коментира Томас Костерг, икономист в Standard Chartered, който прогнозира ново понижаване на основната лихва през второто тримесечие. Като цяло през изминалата година основен двигател за инфлацията в региона бяха цените на петрола и повишаването на данъците, но като се изключат тези фактори, потребителските стоки са поскъпнали с около 1%, което отразява слабостта на икономиката. На съвещанието си през януари ЕЦБ запази лихвата от 0.75%, а следващото обсъждане на паричната политика е на 7 февруари. Повечето анализатори очакват централната банка да остане в изчаквателна позиция през първото тримесечие.

Съюз на две скорости

Задачата на ЕЦБ също така се усложнява от растящото разделение между богатите северни държави, които дават сигнали за излизане от дълговата криза, и южните държави като Испания и Италия, които не успяват да се измъкнат от рецесията. "Разделението между периферията и центъра остава основен въпрос за еврозоната", отбелязва Евелин Херман, икономист в BNP Paribas, която също обръща внимание на растящата разлика между германската и френската икономика.

В края на миналата седмица беше отчетено забавяне на спада на производствения сектор в еврозоната през януари, което заедно с трите поредни месеца на повишаване на бизнес доверието също вдъхна надежди за възстановяване на региона. Измерваният от Markit индекс на мениджърските поръчки (PMI) в производствения сектор се е повишил до 47.9 пункта от 46.1 през декември. Въпреки подобрението показателят не е минавал над линията от 50 пункта, която разделя свиването от растежа от август 2011 г.

В Германия показателят се е повишил от 46 на 49.8 пункта. Според главния икономист на Markit Крис Уилямсън данните показват, че еврозоната ще се върне към растеж в средата на 2013 г. "Подобрението е водено от Германия, която отчита най-големия ръст на производството сред страните членки, но повишеният износ подпомага възстановяването на сектора и в други държави като Испания и Италия", отбелязва той.
 

Евростат отчита лек спад на безработицата в България Безработицата през декември в България е 12.3% при 12.4% през ноември, показват сезонно изгладените данни на Евростат. Това е половин процентен пункт над отчетената през декември 2011 г. Младежката безработица в България пред декември е била 27.5%. Делът на хората под 25 години, които търсят заетост, не се е изменил спрямо същия месец на 2011 г. Първите данни за безработицата за декември бяха на Агенцията по заетостта, която отчете 11.4% - повишение с една десета от процентния пункт. Стойностите на показателя, измерени от двата различни източника, се разминават и дори се движат в различни посоки, защото данните на Евростат се получават от Националния статистически институт (НСИ), който я измерва на база анкети сред работодателите. Агенцията по заетостта пък признава за безработни само регистрираните в бюрата по труда.  И двете статистики обаче не отчитат като безработни хората, които са се отказали да си търсят работа, и така показателят сериозно се занижава. Според последните данни на националната статистика обезкуражените през третото тримесечие на 2012 г. са били 212 хил. души.  Затова повечето анализатори следят заетостта като показател за това какво се случва на пазара на труда, а той е единственият макроиндикатор, който все още не е показал положително развитие. Съживяване на пазара на труда се очаква в най-добрия случай към края на тази година.