Спасителният пакет за Кипър зависи от Берлин и Москва

През последните месеци облаците на кризата в еврозоната изглежда все повече се разсейват – бизнес доверието се подобрява, икономическият мотор на региона Германия дава признаци за ускоряване, а финансовите пазари доближават рекордни нива, успокоени от мащабните мерки на централните банки в Европа, САЩ и Азия за стимулиране на растежа. В препъни камък за валутния съюз обаче може да се превърне най-малкият му член – островната държава Кипър с население от 800 хил. души, чиято икономика представлява едва 0.2% от тази на еврозоната.

Икономиката и най-вече финансовият сектор в Кипър пострадаха тежко заради големите си експозиции към гръцките държавни облигации и имотен пазар. Ситуацията за местните банки се влоши след второто преструктуриране на гръцките дългове миналата година и през юни страната започна преговори с Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) за осигуряване на спасителен пакет.